Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. /27.06.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1158 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.В.З.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 20, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. В.П. *** срещу Наказателно постановление № 18 – 0819 – 003229
от 19.09.2018 г., издадено от ВПД Началник група към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя З., на основание разпоредбата
на чл. 174, ал. 2 вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1500 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на 28.04.2018 г. около
00:55 часа в гр. Варна, по ул. „Кракра“ в посока към ул. „Тодор Влайков“ на
кръстовището с ул. „Никола Кънев“ управлява собствения си лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № СО 0411 ВК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,
5 на хиляда – 1, 03 промила в обема на издишания от водача въздух, установена с
техническо средство „Дрегер Алкотест – 7410 +“ ARPM – 0804 с проба № 1604, като не се зачита резултата от 0, 76 промила в кръвта на
водача от представената за изследване кръвна проба, отразена в ПХЕ №
617/30.04.2018 г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, тъй като е
представена в 02:15 часа на 28.04.2018 г. със закъснение от десет минути,
предвид талон за медицинско изследване, връчен в 01:20 часа на 28.04.2018 г.,
което е в противоречие на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
установяване на употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на
МПС, като нарушението е извършено повторно, видно от Наказателно постановление №
16 – 0322 – 000727/ 08.12.2016 г. по описа на РУ Правец по чл. 174, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, в сила от 18.05.2017 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Т.В.З.
намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно,
и моли за неговата отмяна, без да навежда някакви конкретни аргументи в защита
на своето становище във въззивната жалба.
В проведеното на
10.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1158 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят Т.В.З. се явява лично и със своя
процесуален представител адв. В.П. ***, като поддържат жалбата на посочените в
нея основания и молят за отмяна на наказателното постановление. Адв. П.
акцентира в своята пледоария върху многобройните според него процесуални
нарушения, които са допуснати в хода на административно – наказателното
производство и които според него са основание за отмяна на наказателното
постановление, както и излага своите съображения в защита на позицията, че
нарушението остава недоказано.
Въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във
връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството
по НАХД № 1158 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, доколкото нито е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, нито изпраща законен или
процесуален представител по време на проведеното на 10.04.2019 г. открито
съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
С Наказателно
постановление № 16 – 0322 – 000727 от 08.12.2016 г. по описа на РУ Правец към
ОД на МВР – гр. София, жалбоподателят Т.В.З. бил наказан по административен ред
за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата,
като му били наложени наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
Въпреки, че преди това
употребил неустановено по делото количество алкохол, около 00:55 часа на
28.04.2018 г. жалбоподателят З. привел в движение собствения си лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № СО 0411 ВК по уличната мрежа на община Варна, като се
движел с него по ул. „Кракра“ в посока към ул. „Тодор Влайков“. По същото време
в този район на гр. Варна се намирали свидетелите А.К.С. и Г.Г.И. – служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Варна, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на
автомобилното движение.
Св. С. и св. И. забелязали
управлявания от жалбоподателя З. лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № СО 0411 ВК и решили да извършат проверка на водача му.
Същевременно
жалбоподателят З. продължил движението си по ул. „Никола Кънев“, като след
няколкостотин метра спрял автомобила и го паркирал.
През цялото време
служебният автомобил на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна се
движел зад автомобила, управляван от жалбоподателя З., като след като
последният паркирал моторното превозно средство, което управлявал, св. С. и св.
И. пристъпили към проверка на водача за употреба на алкохол.
Жалбоподателят З. бил
изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест – 7410 +“ ARPM – 0804, което
отчело 1, 03 промила в издишания от водача въздух.
Приемайки, че със своето
поведение на 28.04.2018 г. жалбоподателят З. е извършил нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на същата тази дата св. С. му
съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го
санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
Същевременно бил издаден
талон за медицинско изследване на жалбоподателя З., който му предоставял
възможност в срок до 02:05 часа на 28.04.2018 г. да даде кръвна проба в МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД.
Т.В.З. дал кръвна проба в
02:15 часа на 28.04.2018 г., която отчела наличие на алкохол в кръвта му в
размер на 0, 73 промила, отразена в Протокол за химическа експертиза №
617/30.04.2018 г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Св. Анна“ – Варна.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за несъстоятелно, на 19.09.2018 г. ВПД Началник
група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 174,
ал. 2 вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на
жалбоподателя З. административни наказания „глоба“ в размер на 1500 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Административно – наказващият орган не приел и не зачел резултата от
изследването на кръвта на водача, обективирано в Протокол за
химическа експертиза № 617/30.04.2018 г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Св. Анна“ –
Варна, тъй като кръвната проба била взета с десет минути закъснение.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и предвид обстоятелството, че препис от наказателното
постановление не е бил връчван на жалбоподателя, съдът я намери за процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, съдът я намира за
частично основателна, поради следните причини:
На първо място съдът би
желал да отбележи, че не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е
накърнено правото му на защита.
От събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства се установява с категоричност, че
около 00:55 часа на 28.04.2018 г. на жалбоподателя З. е била извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест – 7410 +“ ARPM –
0804, което отчело 1, 03 промила в издишания от водача въздух. В тази насока са
показанията и на четиримата разпитани по делото свидетели – А.К.С., Г.Г.И., И.С.И. и А.И.Т.. Разминаванията в свидетелските
показания са по отношение дали автомобила, собственост на жалбоподателя З. е
бил в покой или същият е бил управляван по уличната мрежа на община Варна,
непосредствено преди извършване на проверката.
По този спорен между
страните въпрос, съдът безусловно кредитира показанията на св. С. и св. Г.И.
като последователни, логични и взаимнодопълващи се. Двамата служители на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна подробно обясниха пред съда къде са
установили първоначално автомобила, управляван от жалбоподателя и къде са му
извършили проверка. Единственото доказателство, което прави опит да опровергае
показанията на двамата полицейски служители са показанията на св. И.И., но съдът ги намира за вътрешнопротиворечиви, поради
което не ги кредитира и не им дава вяра. Единствено св. И.И.
навежда твърдения, че с жалбоподателя само са пушили цигари до автомобила, без З.
да го привежда в движение. Тези му показания са опровергани от показанията на
двамата полицейски служители, но внимателно изследвайки показанията на св. И.И. се забелязват и други съществени вътрешни противоречия.
Така например св. И.И. твърди, че докато двамата със З.
са били до автомобила, са провели разговор със св. Т. – твърдение, което не
беше подкрепено от показанията на св. Т., който така и не каза, че е провел
разговор със своите приятели, докато те са били до автомобила, а само е видял
от прозореца, че до автомобила на З. е спрял полицейски автомобил. В крайна
сметка св. Т. сам признава, че около десетина минути не е имал пряк очен
контакт със своите приятели, защото се е намирал в жилището си. Според съда 10
минути са напълно достатъчни жалбоподателят З. да приведе в движение автомобила
си и да отиде с него до Катедралата, след това да продължи движението си по ул.
„Кракра“ и след това отново да навлезе с превозното си средство по ул. „Никола
Кънев“. Ето защо съдът по принцип няма основание да се съмнява в достоверността
на показанията на св. Т., но същите нямат особено важно значение за разкриване
на обективната истина, доколкото св. Т. не е пряк свидетел на поведението на
своя приятел жалбоподателя З., след като последният е напуснал дома му малко
след полунощ на 28.04.2018 г.
Съдът застъпва тази
позиция и с оглед показанията на св. И.И., който
заяви пред съда „Слязохме, обаче то няма
цигари, навсякъде затворено, не можем да си купим“. На практика с тези свои
показания, св. И.И. признава, че със З. са търсили да
си купят цигари, което от своя страна влиза в пълно противоречие иначе на пръв
поглед с категоричната му позиция, че само са слезли до автомобила, за да
изпушат по една цигара.
При анализа на гласните
доказателства се установява един единствен обоснован извод, а именно, че
жалбоподателят е привел в движение автомобила си „Рено Меган Сценик“ с рег. №
СО 0411 ВК по уличната мрежа на община Варна около Катедралния храм, поради
което и същият действително е управлявал превозното средство.
Свидетелите С. и Г.И.
обясниха причината да извършат проверката на ул. „Никола Кънев“, като
кръстовището на ул. „Кракра“ и ул. „Никола Кънев“ и мястото на ул. „Никола
Кънев“, където е извършена проверката се разминава с 200 метра, според
показанията на полицейските служители, поради което и съдът не вижда нищо
нередно като място на извършване на нарушението да бъде прието кръстовището на
ул. „Кракра“ и ул. „Никола Кънев“. Още повече, че двамата служители на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна обясниха пред съда, че не са губили
от поглед дори и за миг управлявания от жалбоподателя автомобил, поради което и
е изключена възможността не Т.В.З., а някой друг да е управлявал превозното
средство.
Разпоредбата на чл. 5, ал.
3, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда забрана за водачите на
моторни превозни средства да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В случая, в 00:55 часа на 28.04.2018 г. в гр. Варна, Т.В.З. е управлявал
превозното средство с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1, 03
промила, поради което и правилно е ангажирана административно – наказателната
му отговорност. С основание не е взето под внимание и не е зачетено
изследването от извършената физико – химическа експертиза, тъй като кръвната
проба е дадена със закъснение от десет минути от финалния час, в който
жалбоподателят е имал законова възможност да даде кръвна проба.
Съдът не може да сподели
за основателно възражението на адв. П., застъпено в пледоарията му по същество
на делото, че не е ясно за коя от трите предвидени в разпоредбата на чл. 5, ал.
3, т. 1 от Закона за движение по пътищата хипотези е санкциониран жалбоподателя
– напротив в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление ясно е описано, че жалбоподателят е управлявал
превозното средство под въздействието на алкохол.
Същевременно съдът намира за
необоснована позицията на административно – наказващия орган да наложи
наказания в средния, предвиден в разпоредбата на чл. 174, ал. 2 вр. с чл. 174,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, размер. Самата разпоредба на чл. 174,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда административно наказание
„глоба“ в границите от 1000 до 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 до 3 години за извършителите на подобни административни нарушения.
При този нормативно установен размер на административните наказания, съдът не
вижда аргументирана причина административното наказание „глоба“ да не е в
минимално определения от законодателя размер, а именно „глоба“ в размер на 1000
лева. При условие, че жалбоподателят З. няма други извършени нарушения, за
които да е понесал отговорност съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, което обстоятелство се установява от
приложената към доказателствата по делото справка за установените до този
момент нарушения на разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника
за прилагане на Закона за движение по пътищата по отношение на З., то според
съда е справедливо да бъдат наложени на жалбоподателя административни наказания
минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Тези индивидуализирани като размер
административни наказания, според съда изцяло биха способствали за изпълнение
на целите, предвидени и заложени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че процесното Наказателно постановление № 18 – 0819
– 003229 от 19.09.2018 г., издадено от ВПД Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си
част, като размера на наложените административни наказания бъде редуциран до
предвидения в разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
минимум, а именно „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 0819 – 003229 от 19.09.2018 г., издадено
от ВПД Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с
което на Т.В.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 20, на основание разпоредбата
на чл. 174, ал. 2 вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1500 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на 28.04.2018 г. около
00:55 часа в гр. Варна, по ул. „Кракра“ в посока към ул. „Тодор Влайков“ на
кръстовището с ул. „Никола Кънев“ управлява собствения си лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № СО 0411 ВК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,
5 на хиляда – 1, 03 промила в обема на издишания от водача въздух, установена с
техническо средство „Дрегер Алкотест – 7410 +“ ARPM – 0804 с проба № 1604, като не се зачита резултата от 0, 76 промила в кръвта на
водача от представената за изследване кръвна проба, отразена в ПХЕ №
617/30.04.2018 г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, тъй като е
представена в 02:15 часа на 28.04.2018 г. със закъснение от десет минути,
предвид талон за медицинско изследване, връчен в 01:20 часа на 28.04.2018 г.,
което е в противоречие на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
установяване на употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на
МПС, като нарушението е извършено повторно, видно от Наказателно постановление №
16 – 0322 – 000727/ 08.12.2016 г. по описа на РУ Правец по чл. 174, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, в сила от 18.05.2017 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от Закона за движение по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“
до размер от 1000 лева (хиляда лева) и НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: