№ 115
гр. Пловдив , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Радка Д. Чолакова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600356 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият С. В. ИВ. се явява лично и с адв. Е.Н. и адв. М.И..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото. Виждам, че томовете от дос. пр.,
които предният път не бяха приложени по делото сега са тук.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Обв. С.И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията - докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
1
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам
доказателствени искания. Да се даде ход по същество.
Адв. Н.: Нямам искания за отводи към състава на съда. Моля да
приемете амбулаторен лист, който представям за състоянието на
фактическата съпруга на обвиняемия. Нямам други искания.
Адв. И.: Нямам искания за отводи към състава на съда. Моля да
приемете представеното днес писмено доказателство. Да се даде ход по
същество.
Обв. С.И.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото. Нямам
други искания. Да се даде ход по същество.
Прокурорът: Да се приеме представеното писмено доказателство днес
от защитата.
Съдът намира, че представеното днес писмено доказателство има
отношение към предмета на делото, поради което следва да се приобщи към
материалите. С оглед становищата на страните, че нямат искания за събиране
на други доказателства и тъй като счита делото за изяснено от фактическа
страна, след прочитане и приемане на представеният амбулаторен лист,
следва да се даде ход на съдебните прения, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТЕ и ПРИЕМЕ днес представеният амбулаторен лист.
ПРОЧЕТЕ се и се ПРИЕ същия.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че определението на
първоинстанционния съд, с което отказва да измени мярката за неотклонение
на обвиняемия С.И., е неправилно и незаконосъобразно.
В частната жалба съм изложила част от съображенията, свързани с
необосноваността и незаконосъобразността на това определение.
2
Уморихме се да повтаряме въз основа на практиката на Европейския
съд, че не може нито опасността от укриване, нито от извършване на
престъпление, на която се позовават съдебните състави, за да откажат за
изменят мерки за неотклонение или да вземат най-тежките, не могат да бъдат
хипотетични, не могат да бъдат общи, не могат да бъдат декларативни, както
е сторил това първоинстанционният съд. Започвам от това, защото наличието
на такова предположение и по-скоро реална опасност от извършване на
престъпление е кумулативно условие и отсъствието му води до отказ да бъде
взета най-тежката мярка или да бъде продължена най-тежката мярка за
неотклонение, независимо дали е налице или не обосновано предположение
за извършване на престъпление.
Както вече посочих, в определението на първоинстанционния съд тази
реална опасност не е посочена, не е конкретизрана, а в крайна сметка според
практиката на Европейския съд по правата на човека не може от всички
материали, които са представени пред вас, да се предложи от страна на
прокуратурата вие да си извлечете онова, което би обосновало исканата от
прокуратурата мярка за неотклонение. Доказателствената тежест във връзка с
предположението за вземане на най-тежката мярка за неотклонение или за
нейното продължаване на този етап на производството лежи върху
прокуратурата, а не върху съда, който от материалите по делото сам за себе
си трябва да извлече такава опасност. Вие виждате, че никъде – нито в
първоначалното искане, нито впоследствие в пледоариите на представителите
на прокуратурата не личи те дори да назовават какво е вероятното
престъпление, което би било извършено от С.И.. Става дума за лице с чисто
съдебно минало, лице с трудова заетост. Пред първата съдебна инстанция се
събраха доказателства за това, че той отглежда 23 коне, които в момента са
останали на собственото си оцеляване. Няма кой да се грижи за тези коне,
които се намират в местността в гората над В.. Той има семейство, малолетна
дъщеря, фактическата му съпруга е бременна и с тежко протичаща
бременност, за което сме представили вече 3 или 4 документа. Става дума за
изключително сериозен психически срив, за депресивно състояние, което е
настъпило у нея след задържането на С.И. и което депресивно състояние на
този етап лекарите са опитват да овладеят, но то е непроменено във времето,
видно от представените документи. Това депресивно състояние очевидно
3
влияе и върху развитието на плода й.
На следващо място, задължително ще обсъдите и доказателствата в
контекста на това съществува ли или не съществува обосновано да е участвал
обвиняемият в деянията, за които му е повдигнато обвинение. На първо място
искам да обърна внимание на новосъздадените (не казвам новопоявили се),
доказателства, които се намират в томове 1а и 2а. Тези новосъздадени
доказателства създават положение на уговор между главния обвиняем, който
се нарича Д.Д. и присъства като една нишка във всички епизоди на тази т.нар.
сага, свързана с обстоятелството, че Ф.М. гледа марихуана и това е публично
известно на медиите, на обществеността, на прокуратурата, че той има една
влязла в сила присъда за разпространение на наркотици, която е условна и
извършва следващите си деяния в изпитателен срок. Този Ф.М. има всички
лични мотиви да уличава други лица, за да отклони от себе си наказателната
отговорност, която му се следва и която наказателна отговорност той ще
понесе, както по отношение на деянието, което е извършил сега и още не е
приключено с присъда, така и по отношение на влязлата в сила присъда,
която е известно, че е за големи количества марихуана, които той е
разпространил с цел последващо разпространение в П.з. от известно на
прокуратурата лице с прякора Б.. Така този разпространител на наркотици в
един момент става ценен свидетел на прокуратурата, защото чрез него тя
постига една цел, която е или предварително поставена или добре дошла, но
тя в настоящия процес иска да установи, че ръководството но пловдивската
полиция, в лицето на бившия директор на Р. и в лицето на ръководството на
... РПУ, са лоши хора, които са извършили престъпни деяния. Аз не оспорвам,
че това би могло да бъде така, но ако това е така, нека прокуратурата
разследва и докаже с нужните доказателствени средства по НПК, че това е
така, нека не използва свидетели, които са зависими от прокуратурата.
Свидетелят Ф.М. ще влезе в затвора, ако бъде установено извършването на
второто по ред деяние, за което е бил задържан. Спрямо свидетеля М.Д. също
има висящи и новообразувани производства, които не са приключили. Най-
важното - не използва обясненията на главния обвиняем - лицето Д.Д., в
чийто спортен клуб е извършено така нареченото отвличане на Ф.М..
Забележете следното: Д.Д. дава някакви надлежни обяснения за това как се е
случило събитието, как той нищо не знаел, обаче редица определени лица
4
били завели Ф.М. в неговия клуб, за да го набият. Но преди това Д.Д. казва
следното: „Аз отидох на една бензиностанция до Х., за да се видя с Ф.М. и с
И.П..“ Откъде той познава и защо познава П. никой не се е сетил да го
попита, но те са двете лица, уличени първо в кражба на конете на моя
доверител, второ в нива на И.П. се е намирала засадена марихуана. И този
човек, който сигурно е възпитан в това, че трябва да съдейства на органите на
МВР, този човек, който установява, че в нивата на П. има марихуана докато
си търси конете, отива и прави най-естественото - заявява това на служители
от криминалния отдел. Техните показания не са приобщени и ние сме
поискали да бъдат разпитани. Служители от криминалния отдел по линия на
наркотиците, а и заместник началника на РУП Х. са заведени на нивата, която
към момента на посещение от полицията вече е била окосена. Аз не мога да
разбера защо заинтересованите медии, защото вие по делото ще намерите
достатъчно доказателства, че една от активните пловдивски медии - „Т.н.“ е
силно ангажирана с този казус, защото нейният собственик и управител
твърди, че едно от обвиняемите лица му е подхвърлило наркотици при
претърсване в неговия дом. Оттук нататък тази медия, която обслужва
обвинителната теза, не е подпомоганала прокуратурата или прокуратурата не
е поискала да изиска от тази медия един запис, който се върти в социалните
мрежи и в който запис се вижда как невинният за прокуратурата Ф.М.,
очевидно силно повлиян от употреба на наркотици през нощта, е
интервюиран от журналистката Т.И. на нива, засадена с марихуана и той е
повлиян. Едва отговаря на нейните въпроси, но там се намира нивата с
марихуана, разсад марихуана в кофички и т.н. И сега прокуратурата, която
иска да разследва всичко това, изведнъж започва да мълчи и внимателно да
разтваря чадър над престъпните деяния на Ф.М., за да може да тика
разследването в насока, в която да уличи полицаите в някакво престъпно
деяние. Между тези желания и пропуски да осъществят нужното, които им
вменява законът по отношение на М. и П., които отглеждат морихуана, между
това желание и нежелание да съдейства на прокуратурата се намира моят
доверител С.И. с чистото съдебно минало, с липсата на каквито и да било
противообществени прояви.
Не случайно изисках, предполагам, че вие ще се позовете на това дали е
постъпил или не секретния том, защото в него тогава, когато се обосновават
5
съответни действия, които представляват специални разузнавателни
средства, оперативните изрично подчертават, че няма абсолютно никакви
доказателства за участие на С.И. в тази престъпления, които се разследват.
Там по-специално става дума за престъплението, свързано с т. нар. отвличане
на Ф.М.. И въпреки всичко това този човек е сложен в тази група на
отвличащи лица по неизвестни причини или по известни само на
прокуратурата причини. Д.Д. започва да говори неща, които не са верни.
Едните неща, които той говори, не са верни, а другите неща просто касаят
лица, които моят доверител не познава. Моля да съпоставите протоколите за
разпит на обвиняемия Д.Д. и на С.И.. Ще видите изключително много
несъответствия и алогични неща в обясненията на Д.Д.. Какво прави
прокуратурата? - трябва да пробие един от обвиняемите по това дело, за да
може липсващата верига от доказателства по някакъв начин да изглежда
логична. Този пробит обвиняем по делото е Д.Д., който започва да говори
неща, които противоречат на показанията на пострадалия Ф.М.. Когато
последният подава жалба до Вътрешна сигурност и твърди, че е отвлечен от
полицая К. и други лица, които са били с маски и той не ги е разпознал,
заявява, че е бил заведен на спортния клуб на Д.Д., където по-късно дошъл
С.И.. Като съпоставите първите показания на Ф.М. с обясненията на С.И., ще
видите че по отношение на тях единственото разминаване е в един
предхождащ факт и този предхождащ факт – крал ли е Ф.М. коне от С.И..
Ф.М. въобще не говори за нивата с марихуана. За това говори само С.И..
Значи, проблемът при тях е дали той е крал конете на на С.И., но не и факти
по отношение на станалото на 16 ноември, когато Ф.М. твърди, че е бил
отвлечен. Той казва „С. дойде по- късно в клуба“ След като прокуратурата
обещава освобождаване и реализирало освобождаването на Д.Д. срещу
депозирания от него обяснения веднага след като ги е дал тези обяснения му е
изменена мярката за неотклонение в парична гаранция от 10 000 лева, веднага
след това извикват отново Ф.М. и той вика „ Ааа…, сега се сетих! Сетих се
горе-долу една година, сега се сетих, че когато ме отвличаха разпознах, че
шофьора на тази кола е С.И.“. Как той, който много добре познава С.И., с
който има конфликт, С., който е ходил да го търси и да го пита „ти ли ми
открадна конете още миналата година , малко преди събитието, за което
разказва Ф.М.. Той, който много добре го познава, който твърди, че другите
били с маски, само С. бил с маска, но дошъл по-късно в клуба, изведнъж след
6
разпита на Д.Д. той казва „ ааа, сетих се, шофьора на този автомобил беше
С.И.“. Това е абсолютно стъкмена история, за да може да бъде вкаран С.И. в
цялата тази схема.
Не намерих за нужно в рамките на мярката за неотклонение, но
задължително като се стигне гледане на делото по същество ще се
анализират и тези обстоятелства. Веднага след като Д.Д. дава тези обяснения
и преди да се реализира обещаното от прокуратурата той да бъде пуснат под
гаранция, в нарушение на изискванията и условията за поставяне на
обвиняеми и подсъдими, които са с мярка „задържане под стража“, Д.Д. е
изведен от неговата килия и е сложен в килията на моя подзащитен. Него го
го извеждат и го закарват при Д.Д., където 4 дни той е обработван от
обвиняемия и това го има в неговите обяснения, с няколко акцента. „Говори
против полицаите, ще те пуснат, ще ти изменат мярката за неотклонение,
както на мен ми измениха мярката за неотклонение! Направи го, направи го!“
Това е било денонощно. С.И. е казал това.
Уважаеми съдии, той може да каже и истината по отношение на всички
факти, които е възприел, но той не познава обвиняемия К.. Единствените
полицаи в това дело са К., който е обвиняем, С.Х., който е обвиняем и Р.,
който не е обвиняем, но който е главната цел на прокуратурата по това дело.
Нито едно от тези лица С.И. не познава. По силата на коя правна норма, по
силата на коя идея за справедливост и правосъдие трябва да бъде
принуждавано едно лице в името на получаване на личната си свобода, в
името на възстановяване на своята лична свобода да говори уличаващи неща
против хора, които той не познава. Това е изключително грозно. Това според
мен е престъпление против правосъдието, което се извършва с едно
подставено лице, каквото е Д.Д.. Сега отделен е въпросът представители на
прокуратурата какво е говорила на обвиняемия, че в цялата тази схема да
бъдат уличени полицаите пречи адвокат. Той трябва да има един сговорчив
адвокат, който да влиза в тези схеми, както е влязъл адвоката на Д.Д.. Но това
са отделни лица, това са възможностите на обвинението в настоящия момент.
Моля да съпоставите обясненията на Д.Д. не само с обясненията на моя
подзащитен, както казах вече, че има оговор, моля да ги съпоставите и със
стандартите на ЕСПЧ и да ги разгледате в контекста на свидетелските
7
показания на да речем свидетеля П., който е адвокат, бивш адвокат на Ф.М.. В
обясненията си Д.Д. обяснява как той докато посещавал баща си и т.н. му се
обадил С. да му оплаче, че му били откраднати конете, и той отива на една
бензиностанция, където идват И.П. и Ф.М. и С. е тая бензиностанция, почват
да де разправят за конете и видите ли в един момент той разбрал, че
разправията не била за коне, а за някаква марихуана и той нищо не разбрал от
тая разправия. Какво казва обаче свидетеля адвокат П.?! Адвокат П. казва, че
бил посетен в дома си в качеството му на адвокат на Ф.М., е бил посетен от
един от другите обвиняеми, т.нар. И.Л. или И.Д. и от същия този Д.Д., който
Д.Д. му казва – кажи на Ф. да върне марихуаната, защото тя е на едни
много големи хора от С.. Адвоката отива и казва на Ф., Ф. му дава да разбере,
че няма да връща марихуана и няма да се разбира с Д.Д.. На кого трябва да се
вярва в тази ситуация? Аз не изключвам, след като този анализ на
доказателствата става пред вас, утре да бъде извикан отново и адвоката П. и
той да бъде натиснат да влезе в схемата на Ф.М. и Д.Д.. Но за момента пред
вас има тези противоречиви твърдения на един обвиняем, на един свидетел,
който казва, че Д. му обяснява, че трябва да се върне тази марихуана, която Д.
казва, че нищо не знае за нея. Освен оговор, тук са налице едни факти, които
трябва да бъдат внимателни пречупени през призмата на практиката на
ЕСПЧ, тук посочват изрично делото Л. против И., където ЕС заявява ,че
тогава, когато някое лице прави уличаващо за друго лице твърдение, на първо
място трябва да се взема предвид степента на заинтеросованост на лицето,
което прави уличаващите твърдения. В случая заинтеросоваността на Д.Д. е
очевидна. На първо място той иска да отклони от себе си основното
обвинение, защото той е главния обвиняем, доколкото с негова кола се твърди
да е отвлечен Ф.М., да е закаран в неговия клуб и наоколо да са били лица, с
които той работи. В последствие той умело започва да вкарва тези лица в
канала на собствените си твърдения и те да потвърждават частично неговите
обяснения, че той няма нищо общо и че тази кола, която всъщност е взета от
неговия служител не е взета за негови нужди, а била взета, защото С.И. искал
тази кола. Това изобщо не е вярно. По време на съпоставени с твърденията на
Ф.М. може да бъде установено къде се е намирал обвиняемия С.И. в деня в
който Ф.М. твърди да е отвлечен. Той е бил с баща си и с други лица. Едното
си търси някаква кола на автосалон на Г., другото лице го чака за да му занесе
С.И. някакви рейки за автомобил. Той закарва баща си на лекар. Всичко това
8
може да бъде проверено по време. Още от миналата седмица е депозирана
молба в прокуратурата да се съберат тези доказателства в контекста на
задължението на прокуратурата да събира не само обвиняващите, но и
оневиняващите едно лице доказателства. До този момент е пълно мълчание.
Не се поставят в очни ставки Д.Д. и С.И. от страх някъде да не се получи
пробойна в обясненията на Д.Д.. Не се поставят в очна ставка моят доверител
с лицата около Д.Д., които пресъздават различни факти, подкрепящи тезата на
Д.Д.. Защо това не се прави? Прокуратурата на други адвокати е постановила
изрични откази по повод на искането, което съм направила от името на С.И.,
тя мълчи. Защо мълчи? Защото всичко това, което насочва обвинението към
действия, изключителни на С.И. не е истината и тази истина не искат по
някакъв начин да бъде разкрита в досъдебното производство.
Моля да съобразите на този фон, аз казвам всичко това да схванете
изначално какъв е замисълът в това обвинението и какво се прави и че това,
което се прави не се прави със средствата и способите на НПК. Но аз съм
убедена на този етап, че вие ще приемете, че все пак съществува обосновано
предположение да е участвал С.И. в деянията, за които му е повдигнато
обвинение, защото в тази насока, както вече споменах, съществуват
свидетелски показания, както и други доказателства без значение от какво са
продиктувани те.
Моето искане към вас е да разгледате личните характеристики, личната
обществена опасност на С.И., неговото поведение предхождащо повдигането
на обвиненията, както казах насочено към това да способства на полицията за
разкриване на престъпни деяния, каквото е отглеждането на високорискови
наркотични вещество, обстоятелството, че той е съобщил, обстоятелството,
че той е станал жертва на тези криминално проявени лица, за които знае
цялата околност, медиите и прокуратурата и въпреки всичко те в момента със
своего рода защитени, казвам това, защото им е даден имунитет срещу
наказателно преследване, като срещу това се иска от тях да уличат едни
полицаи в престъпно деяние. Ако това се иска от моя доверител, той няма как
да го направи ,защото не познава полицаите. Това което знае по фактите той
е разказал. Той не може и няма да говори неистини, този говорил неистини те
остават на неговата съвест и на съвестта на прокуратурата, която способства
за създаването на невярна представа, на невярна картина на фактите по
9
настоящото дело. Моята молба към вас е да прецените на фона на
обоснованото предположение, което вие може би ще приемете, че е налично,
на фона на това да съобразите – налице ли са останалите кумулативни
изисквания. Първоинстанционният съд е приел, че няма опасност от укриване
и това очевидно е така при трудовата ангажираност, при трайната връзка с
определено местоживеене на моя доверител и във връзка с елементите на тази
трудова заетост, че той ежедневно се грижи за 23 живи същества, за които от
момента на задържането му до настоящия момент няма кой да се грижи и те
вече, както бяха депозирани свидетелски показания, както са останали
безпризорни и без надзор едното конче вече е починало от ухапване от
отровна змия. На този фон кое налага да продължи неговата мярка за
неотклонение? Защо лицето главния организатор, в чиито клуб се извършва
така нареченото насилие, където е бил отвлечен уж Ф.М. е освободено под
гаранция от 10 000 лева, а С.И., който за разлика от него няма криминални
прояви, не е свързано с фактите по отвличането, ако се ръководим от
писмените сигнали представени от Ф.М. и от първоначалните показания на
свидетеля Ф.М., защо той трябва да остана задържан под стража? Отговорът е
само в това, което го е притискал да стори Д.Д. през последните 4 дни преди
да бъде освободен от ареста, за говори неверни неща. В противен случай, ако
приемем, че Ф.М. казва истината, Д.Д. казва истината, след като има секретни
материали, свидетелски показания, кое налага оставането на С.И. в ареста под
предлог за хипотетична опасност той да извърши престъпно деяние. Кое е
това престъпно деяние, което ще извърши? Дайте си сметка, че той гледа тези
коне в гората над В., Ф.М. живее в с. А., как би могъл да осъществи С.И. едно
отвличане? Ами ще го хване по горите където са му конете, ще го отвлече, ще
го набие и никой няма да разбере, ако иска да го отвлича. На целия тоя фонд
те са съседи, близко живеят, разправят се за тези коне, на целия този фон
според прокуратурата той прави сложната схема, при която по
първоначалното обвинение е неин инициатор, прави сложната схема някой да
извика Ф.М. в Т. РПУ и този някой е полицая К., който С.И. не познава.
Навсякъде във всички обяснения, които той дава, че не познава К..
Доказателства за обратното прокуратурата не е представила. Та този К. вика
Ф. М. в Т. РПУ, казва, че ще го кара другаде за справка, натоварват го в един
джип, в който Ф.М. никого не разпознава, карат го в клуба на Д.Д. където уж
го бият. Защо трябва да го направи това С.И., като може да го хване в гората,
10
ако иска. По делото са описани няколко случаи в присъствието на свидетели,
в които тези две лица са се срещали в горите, разправяли са се за
откраднатите коне. С.И. разполага със снимка, в която се вижда приятеля и
това е описано и от други свидетели, в която се вижда приятеля на Ф.М. –
И.П. как води едно конче, снимката е направена от ловна камера, т.е. той има
всички основания да мисли, че конете са откраднати от Ф.М. и П.. И въпреки
всичко той отива да се разправя, да иска да се върнат конете му. Не отива да
отвлича в планината, където никой няма да разбере кой на кого прави.
Ето защо, аз ви моля да приемете, че цялата тази схема, която е
очертана по този начин е съшита с бели конци. С.И. няма отношение към
отвличането, а то е най-тежкото престъпление, което му е повдигнато като
обвинение, затова аз не се спирам на второто. Но когато вие твърдите, ако
твърдите същото като първоинстанционният съд, че съществува реална
опасност от извършване на престъпление, все пак някой трябва да ориентира
и съдебните инстанции и прокурора е този, който трябва да ориентира –
какво престъпление може да извърши, какво? Ново убийство? Какви са
доказателствата в тази насока.
Моля да преоцените изводите на първоинстанционния съд в светлината
на всички доказателства и в светлината на принципното положение, че дори
да е налице обосновано предположение за участие в повдигнатите обвинения,
то не са налице кумулативните предпоставки за продължаване на
задържането към настоящия момент и целите на мерките на неотклонение
могат да бъдат осъществени и постигнати с една мярка за неотклонение
парична гаранция в определен от вас размер. Защо искам парична гаранция?
Заради онези 23 живи същества, които се нуждаят от грижи. Защото
домашния арест не може да подпомогне неговата основна дейност, която е
свързана с отглеждане на конете. Оставям настрани фирмата, в която работи и
това, че се занимава с друга дейност. Но тези живи същества имат нужда от
грижи и тези грижи не получават от май месец до момента. В този смисъл аз
моля за вашето определение.
Адв. И.: Поддържам казано. Моля да уважите жалбата и измените
мярката за неотклонение.
11
Моля да по-лека мярка за неотклонение.
ОБВ. С.И. /за лична защита/: Поддържам всичко казано от адв. Н..
Искам да ми бъде наложена по-лека мярка.
Прокурор: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да оставите
жалбата без уважение. Стигнах до изброяване на институцията „прокуратура“
около 100 пъти, не ги изброих точно, но около 1/3 от пледоарията на адв. Н..
Очевидно се касае за вторачване в тази институция. Не коментирам дали с
позитивен или негативен нюанс, но по-скоро второто, но това няма значение.
По-скоро, за мен, от начина, по който се подхожда към тази институция,
прилича на някакво заслепяване, защото съдейки по конкретните задължения
на защитата по отношение подзащитния си, същите не бяха достатъчно добре
изпълнени, защото както се вижда анализа на доказателствата, които са
събрани е неправилен.
Ще започна с практиката на ЕСПЧ, даже няма да са решения, които аз
съм ги измислил, аз ще цитирам тези, които предния състав на апелативния
съд в производство по чл. 64 на 27 май се е позовал и е цитирал. Аз твърдя, че
те са много по-относими към настоящия казус, т.е. съдът е бил по-добре
подготвен за настоящия казус, отколкото изтъкнатото днес и което се цитира
в жалбата. Делото И. срещу Б., което е изтъкнато в жалбата е толкова
експлоатирано, че няма да се учудя, ако например този защитник има някакво
участие по него да се пробутва и по граждански и други дела. На практика
там казват, че не може тежестта на обвинението да е достатъчно, за да
обоснове такава мярка, каквато е задържането под стража. Същевременно
обаче истинското внушение на това решение и твърденията на защитата е, че
едва ли не с повдигане на тежко обвинение се цели по-благоприятно
положение на прокуратурата когато трябва да поиска една мярка за
неотклонение, каквато е Задържане под стража. В конкретния случай това
означава има ли обвинение по чл. 142а при квалифициращо обстоятелство с
особена жестокост извършвано от повече от две лице или това го няма и
същото е самостоятелно. Доказателствата към настоящия момент са толкова
убедителни, че и по отношение на тази квалификация няма колебание. Ще Ви
кажа също, че никое от съдилищата не е наблягало на презумпцията, която
поставя в по- благоприятно положение прокуратурата по отношение на
12
мерките за неотклонение, защото няма нужда. И без тази презумпция
доказателствата са достатъчни, за да обосноват предположение. Доколкото
защитата наблегна на този нюанс, обоснованото предположение не се
оспорва. Когато се връщаме към практиката, цитирана от апелативния съд
във въззивното заседание на 27 май, считам че тя по-допира с нашия казус,
защото когато се цитира делото срещу И. там съвсем категорично е отразено
обстоятелството за годността на свидетелските показания. Това, което ни се
внушава, че едва ли не ние искаме да изтръгнем признание, в конкретния
случай от И., за да го поставим в по-леко положение. Там съвсем категорично
е отбелязано с едно изречение, че ЕСПЧ е приел, че не е допуснато нарушение
на Конвенцията, когато са били ползвани показанията на друг обвиняем или
съучастник, на когото е обещана защита срещу наказателно преследване.
Забележете, наказателно преследване е по-репресивно и по-широко като
понятие от мярката за неотклонение. В конкретния случай не е допуснато
никакво нарушение, за да ни се внушава, че едва ли не от С.И. се иска да се
дават някакви обяснения. Тук ще отворя една скоба. Другото, което ни се
внушава, включително и по делото срещу К., е че едва ли не високата цел в
това ДП са полицаите. Уважаеми съдии, теоретично според доказателствата и
според повдигнатите обвинения дори теоретично не можем да уличим с
обвинения по чл. 142а, както висшите полицаи – началника на Т., той даже Р.
не е обвиняем, няма как да стане това. Аз дори оспорвам това, което каза
защитата, че С.И. не е познавал тези двама бивши полицаи. Къде е там
обвинението? Там съществува единствено К. от полицейските служители, те
са четирима, което в никакъв случай не е някаква висша цел за преследване и
постигане на репресия срещу полицейски органи. Видите ли не и следствието
и прокуратурата са заблудени, за да изпълнят поръчка на изпълнителната
власт. Това са хора от съдебната система, това са юристи, които работят с
доказателства. В предното съдебно заседание следваше да бъде разгледана
тази мярка, която се падна на Вас. Причините за това станаха ясни, че след
като е разгледал първата мярка за неотклонение на С.И., в същия ден е
разгледал и на И.Д. делото и един от съдиите от окръжен съд след
произнасянето на определението е върнал делото на следствието. В крайна
сметка, действително, и аз адмирирам адв. Н. за това, че тя ни помогна да го
окомплектоваме. Едва ли не ни се внушаваше, че всичко, което е в полза на
С.И. е в тези томове. В тези томове, ако има нещо, което касае С.И., това са
13
показанията един от треньорите - Н. И., който категорично казва, че на тази
дата С.И. е бил там. В тези томове е съдебномедицинската експертиза на Ф.М.
и там съвсем категорично се споделя тезата на прокуратурата относно
квалификацията. Тези увреждания говорят за проявена особена жестокост
към отвлечения и това се учудих, че може да се случи в 21 век. По-нататък,
това което искаше защитата и което беше изпълнено беше личното явяване на
С.И., което беше право на защитата, което беше изпълнено. Твърдеше се, че е
бил осъществен разпит на С.И. предния ден. Едва ли не ни се внушава, че
тези обяснения тотално разбиват тезата на прокуратурата. С.И. твърди, че е
бил преди това с баща си, само че самият той не оспорва, защото няма как да
го оспори, тъй като доказателствата по делото ще го оспорят, че точно по това
време е бил около залата. Твърди, че бил от другата страна на улицата, че бил
еди къде си, но той не може да избяга от това. След това го уличават и Д.Д. и
Ф.М.. По нататък каква е тезата на защитата? Ако е дал показания в полза на
прокуратурата, в единия случай се твърди, че А., който е осигурил рент-а-
кара и точно го е предоставил на С.И. и точно по поръчка на Д.Д. лъже. Той
да лъже под страх от наказателна отговорност. Защо да лъже този човек, че е
дал някаква кола на някой си? По отношение и на Д. и на Ф.М. чух тезата, че
едва ли не се спускал чадър върху тях. Всъщност решението, което Ви
прочетох срещу А. касае точно този случай. Тези показания са съпоставени и
самостоятелни с другите по делото и всички съдилища са стигнали до
неоспорим извод относно участието на С.И. в това деяние. След това, което
вече пък беше причина за истинското отлагане на предходното заседание бяха
поискани СРС. Какъв е доводът, направен от защитата от тези СРС-та? – че
С.И. няма криминалистични прояви и не е осъждан. За това ли ни трябваха
СРС-та? Защитата според мен нямаше много полза от тях, но е хубаво да
бъдат пред Вас, за да няма съмнения относно твърдението, че едва ли не
прокуратурата иска да скрие нещо. В тези СРС-та, ако има нещо, това сочи на
комуникация между С.И. и Д. точно когато Д. споменава, че е бил накаран да
постави това техническо устройство под колата на М.. В тези СРС-та има тази
комуникация, която предстои в рамките на ВДС да се види какво съдържат
те, за да имат те доказателствена стойност. В тези СРС-та има и още нещо,
мисля, че във втория том, който на всичките твърдения, че той не е осъждан
пише, че през 2014 г. в МВР е постъпила информация, че С.И. е уличен в
извършване на серия взломни кражби във В.. Това ще бъде проверено по
14
линия на международното сътрудничество. Тогава ще бъде факт или
полицейско твърдение. Но това го има и понастоящем в СРС-та. След като
всичко това по отношение на исканията на С.И. бе изпълнено сега сме пред
Вас в едно производство по чл. 65 НПК. Всичко това, разгледано досега от
съдилищата съществува. За конете има кой да се грижи, аз като човек също
загрижен. Единственото по-сериозно нещо са амбулаторните листове. Само
че забележете, това състояние, което се описва, на лицето което живее на
фактически начала с обвиняемия според мен изисква грижите на лекар, било
то психолог, психиатър или гинеколог. Каквато и друга мярка да има по
отношение на С.И. нуждата от грижи няма да е по- различна. Няма да е нужно
да бъде извършвана грижа от други органи, освен от тези, които казах. Това е
по отношение на здравословното състояние на жената. Нито едно от
доказателствата досега не е оборено, както и на Г.Г., както и на П., както и на
Д. и на Ф.М.. Внушението, че едва ли не се търси някаква висока цел е
ненужно и не може обвинението на С.И. да обслужи такава цев, ако тя
съществува. Считам, че трябва да се концентрираме върху определението,
което разглеждаме, като съдът е стигнал до правилен извод за
необходимостта на тази мярка за неотклонение. Затова моля да я потвърдите.
Адв. Н. /реплика/ – Първо, искам много ясно да се подчертае, че никъде
в пледоарията си не само днес, а и от самото начало, не съм твърдяла, че
прокуратурата изпълнява поръчки на изпълнителната власт.
На следващо място, не случайно говорих единствено за обоснованото
предположение, което касае най-тежкото обвинение и тъй като пред Вас бяха
неправилно интерпретирани секретните материали, Ви моля да обърнете
внимание на л. 71 т. 1 от секретните материали. Там има справка за обект 8 –
„Г.“, който е С.И., не е засечен в комуникация с обектите, имащи отношение
към отвличането на Ф.М.. Нека ги четем тези материали секретни малко по-
добре.
На следващо място, което е най-важното, Вие чухте ли това, с което
започнах – твърдение за реална опасност от извършване на престъпление.
Това е акцентът. Аз казах, че може и знам, опитът ми сочи, че ще приемете
при тези доказателства наличие на обосновано предположение, но къде е
кумулативният момент, каза ли прокуратурата от какво престъпление се
15
страхува? Какво престъпление може да извърши С.И., ако бъде пуснат? Това,
че през 2014 г. - са някакви свидетелстване по слухове, нека да докаже, че има
някакво отношение за деяние през 2014 г. За момента свидетелството му за
съдимост е чисто, няма обективни данни за извършени престъпления в
миналото. Моля да игнорирате онази част от пледоарията на прокурора, която
има характер на свидетелски показания. Това, че има кой да се грижи за
животните, ние сме разпитали свидетел, който твърди точно обратното. Ако
прокуратурата има такава информация да беше представила доказателства, а
не декларации. С оглед на това и на пропуска му да установи онова, което
законът го задължава, а именно съществуването на реална опасност, аз
считам, че са налице предпоставките за изменение на мярката за
неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ /дуплика/ - Когато цитирах решение срещу Х. –
смисълът на това решение е, че в конкретния вид деяние с такава опасност.
Това отношение, отнесено към конкретния казус, означава следното: И
фактологията, и поведението му означава абсолютно почти сигурно по-
нататъшна насоченост на въздействие. Още преди да се стигне до това
задържане, преговори и заплащане е имало и по отношение на адв. П. и по
отношение на М. и Д.. Няма причина да мислим, че тази опасност за
въздействие върху свидетелите не съществува и към момента.
Адв. Н. /дуплика/ - Това също е неправилна интерпретация на фактите.
Деянието отвличане е през м. ноември. От ноември до май, когато е задържан
С.И., Ф.М. не е описал нито един опит за въздействие от страна на С.И. върху
него. Обратното е с останалите обвиняеми – Д.Д., пуснат от прокуратурата
под гаранция, е този, който е ходил да говори с адв. П., той си разменя СМС с
Ф.М., за които също говори, че Ф. му иска 20 хил. евро, за да оттегли жалбата
си срещу Д.Д. и на другия ден, след като не е реагирал, му иска още 10 хил.
евро. Кой извършва заплаха? В обясненията на С.И. има данни кой кого
заплашва. Как Д.Д., след като е пуснат, ходи да търси майката на С.И.. Спира
майката и бащата на С.И., за да ги уговоря какво да каже С.И..
Обажда се на тази болна, как няма да е депресирана, как няма да има
нужда от лекар тази болна съпруга, при положение че Д.Д. се обажда, за това
съм поискала разпити, защото атаката е не срещу Ф.М., а срещу С.И.. И пак
16
казвам, от месец ноември 2020 до м. май 2021 г. няма факти по делото нито
един - нито Д., нито П., нито Ф.М. не казва да са били заплашвани, да са
притискани от С.И., да са им искани пари, такива искания, каквито са
отправяни от Д.Д. към Ф. и обратно. Затова считам, че не са налице никакви
доказателства за каквато и да е опасност от извършване на престъпление.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
С. В. ИВ. - Моля за по-лека мярка, за да мога да се грижа за семейството
си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след тайно съвещание, и след
като се запозна с приложените по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните намира за установено следното:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна – надлежно упълномощен от обвиняемия защитник,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално
ДОПУСТИМА, но по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Налице се всички законови предпоставки за продължаване
задържането под стража на обвиняемия С.И., доколкото и към настоящия
момент за него е актуално обвинение за извършване на две престъпления,
наказуеми с лишаване от свобода и не са събрани доказателства, които да
разколебават направеният от предходни съдебни състави извод за наличието
на обосновано предположение, че обв. И. е съпричастен към
инкриминираните деяния. Не са отпаднали и опасностите, обуславящи
задържането, нито чувствително е намалял техния интензитет, разследването
се води ритмично и без неоснователни забавяния, продължава в разумни
срокове по стандартите на чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.
Обосновано, правилно и законосъобразно първата инстанция е счела, че
наличната при задържането на обвиняемия доказателствена съвкупност, която
е и надградена към днешна дата, обосновава подозрението, че обв. И. е
съпричастен и към двете инкриминирани деяния, както и че това подозрение
17
не е разколебано. Не се дължи от съда в това производство подробен анализ
на доказателствата, такъв, какъвто неминуемо се изисква при решаване на
делото по същество. Но, и защитата признава, че ангажираната от
държавното обвинение - значителна по обем и кореспондираща си по
съдържание, и уличаваща по характера си обв. И. доказателствена съвкупност
- показанията на пострадалия М., на братята П., на Д., на Б. и обясненията на
обв. Д., преценени в контекста на приложените по делото писмени
доказателства, доказателствени средства и съдебно-медицинско заключение
за освидетелстване на пострадалия, постигат изискуемият се стандарт на
обоснованото предположение. И на тази доказателствена обезпеченост на
подозрението за съпричастност на С.И. към престъпната деятелност
непротивопоставими са откриващите се частични, но не дотам съществени
противоречия в гласните доказателства, както и обясненията, депозирани от
обв. И.. Във връзка с доводите по отношение заинтересоваността на обв. Д.
следва да се отбележи, че братята П. и св. Д. декларират близки и приятелски
отношения с И., каквито и И. не отрича да са налични. Поради което, дори да
се счете, че при депозиране на обясненията си обв. Д. е воден от лични
причини и оговор е налице, не се открива логична причина посочените
свидетели да желаят да уличат неправомерно своя дългогодишен приятел –
обв. И.. Вярно е, че първоначално М. не е визирал изрично С.И. сред лицата,
които са участвали в отвличането му, но с качулка на главата пострадалият е
бил първоначално и това съществено е затруднило възможността да разпознае
лицата в автомобила, които и с маски са били. Но, още в първите си
показания за 4 – ри лица, намиращи се в автомобила, с който отвличането е
осъществено, пострадалият е съобщил. Присъствието на И. в стопанисваният
от обв. Д. клуб, където е оказано неправомерното въздействие спрямо М., не е
спорно по делото, а че автомобилът, използван за отвличането именно от обв.
С.И. е търсен и осигурен сочат не само обясненията на обв. Д., които биха
могли да се квалифицират като оговор, но и показанията на свидетелите В. и
И. Последните двама не са съпричастни към деятелността, нямат интерес от
изхода на процеса и няма основание да се счете, че неверни показания тези
свидетели са депозирали. В дадените от И. обяснения не се отричат
контактите и познанството с визираните лица, не се отричат срещите с тях, в
това число не само по повод откраднати коне, но и по повод нива с
марихуана, за която И. твърди, че е сигнализирал на полицейските власти и
18
разбрал, че на „важни“ хора тя принадлежи. С.И. не отрича и конфликтните
си взаимоотношения с М. и водените с него разговори. Тоест, една част от
заявеното от свидетелите и обв. Д. намира своето потвърждение и в
обясненията на С.И.. Без правно значение за извода за съпричастност на И.
към деянията е дали прокуратурата третира еднакво всички обвиняеми лица,
тъй като върху стратегията на разследването съдът по закон не може да
въздейства, но следва да се каже, че облекчаването на процесуалното
положение на едно лице, което съдейства на разследването, не е недопустим
подход и според трайната практика на съда в С.. Не е от съществено значение
за решаване на въпроса за продължаващото задържане на И. и това дали този
обвиняем лично е бил заинтересован от упражненото спрямо М. въздействие,
целящо да се върне определено количество марихуана, или по други
съображения С.И. е взел решение в деятелността да се включи.
Споделя се и становището на окръжният съд, че опасността от
извършване на престъпление при вземане на по-лека мярка за неотклонение
спрямо И. все още е налична и за краткият период от задържането му до днес
не може да се счете, че е отпаднала или минимизирана. Извън данните,
свързани с начина, механизма и обстоятелствата по извършване на деянията,
тяхната упоритост и участието на множество лица в извършването им,
отразяващи се на обществената опасност на инкриминираните престъпления и
на заподозрените в извършването им лица, по делото са налични и данни,
изведени отново от показанията на цитираните вече свидетели и обв. Д., че
С.И. е демонстрирал близките си връзки и контакти с полицейски служители,
различни от тези, които също са обвиняеми по настоящето разследване и
които не са задържани понастоящем. И. е демонстрирал предварително
знание за хода на разследването спрямо М., за действията, които ще се
предприемат спрямо пострадалия, за да се принуди да върне отнетата
марихуана, а и сам е „съветвал“ М. да я върне, за да не се случи нещо лошо с
него. Негативното си отношение към М. обв. И. не отрича, макар и по повод
кражба на коне да твърди, че го е формирал, а обв. Д. е споделил, че С.И. е
отправял закани за саморазправа с М., което и последният заявява в
показанията си. Че обв. И. е склонен към саморазправа, а не към уреждане на
възникнали проблеми по законоустановения ред, говорят и предходните му
действия – по събиране на група от лица, част от които и въоръжени, за да се
19
търсят загубени/откраднати коне и да се потърси сметка от М. за изчезването
им. Предвид казаното, реална е опасността от неправомерно въздействие
върху М., каквото има данни, че му е и оказвано, която опасност произтича и
от негативното отношение на С.И. към пострадалия, което той е
демонстрирал пред него и пред други лица. По-лека мярка за процесуална
принуда спрямо И., такава, която не ограничава свободното му предвижване
създава обективна възможност за пряк контакт и въздействие от страна на
обв. И. спрямо живеещият в близко до него населено място свидетел М., а и
върху останалите приятели на И., дали уличаващи го показания. И накрая,
независимо от чистото съдебно минало на И., данните за извършването на две
тежки умишлени престъпления, насочени срещу различни обекти на законова
защита, влиза в конфликт с тезата за инцидентна противоправна проява в
битуването на С.И..
При задържане от два месеца, за неразумен срок на задържане очевидно
не може и да става дума, като известно е, че националното законодателство
бе приведено в съответствие с възприетите европейски стандарти и
постановените осъдителни решения спрямо Б. от Европейския съд. В тази
връзка максимално предвидения срок на задържане не е изтекъл, а при
съпоставяне на обществения интерес на фона на ограничаване на личните
права на обвиняемия, в това число и възпрепятстване възможността му да се
грижи за частно стопанство с животни и за бременна си фактическа съпруга
във влошено психическо състояние, се налага извода, че продължаване на
задържането в този казус е необходимо и протича в разумни времеви
граници. Без съмнение се касае за разследване на усложнени фактически
деяния, извършени в съучастие, разкриването и доказването на които се
извършва и по експертен път, което неминуемо налага по-продължителен
срок на извършване на процесуално – следствените действия, като няма данни
за бездействие на органите на разследването, което би послужило като мотив
за евентуална промяна на мярката за неотклонение.
Стигайки до идентични правни изводи окръжният съд е постановил
правилно, обосновано и законосъобразно определение, което следва да се
потвърди, поради което и Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
20
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №313/28.06.2021г.,
постановено по ЧНД №20215300201401 по описа на ОС – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:13 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
21