Р Е Ш Е Н И Е

        Гр. София, 09.05.2019 г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на девети май

две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 754 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

            Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по ЖАЛБА с вх. № 20190418153115/18.04.2019 г. наГ.К.И., в качеството му на управител на „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 10, постъпила срещу ОТКАЗ с peг. № 20190409140946/12.04.2019 г., постановен по заявление с вх. № 20190409140946/09.04.2019 г. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. В жалбата се твърди, че прекратяване на членството на съдружник в дружество с ограничена отговорност може да стане доброволно, посредством едностранно волеизявление на съдружника. Тази хипотеза е предвидена в нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, според която съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. Прекратяването на членството поради доброволно напускане на съдружник настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието. Аргумент в подкрепа на това становище представлява и разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ, в която по отношение прекратяването на членството в дружеството е предвидено правомощие на общото събрание единствено за изключването на съдружниците, но не и за останалите основания за прекратяване на участието им в дружеството, предвидени в чл. 125, ал. 1 от ТЗ. Именно, поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Буквалното и систематично тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. В конкретния случай е налице валидно предизвестие от съдружника Д.А.Б.до дружеството, получено на 02.01.2019 г. от управителя на дружеството Г.И., което е материално-правна предпоставка за прекратяване на членствено правоотношение по реда и условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.

На следващо място, не се изисква прилагането на съгласие на кредитора по вписаните два залога на дружествени дялове по арг. чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ. Нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗОЗ предвижда, че при сделка приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога и има положението на залогодател. Съгласно нормативната уредба, когато заложният кредитор не е дал изрично съгласие по чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ за прехвърляне на обезпечено с особен залог имущество, вписано по съответния ред, приобретателят на заложеното имущество ще го придобие, но обременено със залога, както и ще придобие качеството на залогодател, защото заложното право следва заложеното имущество, а чл. 10, ал. 5 от ЗОЗ дава възможност заложният кредитор да впише по всяко време залога и срещу приобретател на заложеното имущество, освен когато залогът е погасен по реда на чл. 7. Незаконосъобразен е отказът на длъжностното лице, поради липса на изискване на закона за прилагане на съгласие на кредитора, предвид цитираните законови разпоредби. Моли съда да отмени Отказ № 20190409140946/12.04.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията към търговския регистър при Агенция по вписванията и да даде задължителни указания на агенцията да извърши поисканото вписване по заявление вх. № 20190409140946/09.04.2019 г.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление вх. № 20190409140946/09.04.2019 г., подадено от адв. З.Л., упълномощена отГ.И., в качеството му на управител на „Б.“ ООД, ЕИК ******* - Образец А4 от Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Към заявлението са приложени: Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; Писмено предизвестие за напускане на съдружник, адресирано до „Е.В.“ ООД (предишното наименование на „Б.“ ООД); Документ за внесена държавна такса; Пълномощно. С него е направено искане за вписване на промяна на обстоятелства, относно заличаване на напускащ съдружник - Д.А.Б., при условията на чл.125 от ТЗ от „Е.В.“ ООД (предишното наименование на „Б.“ ООД), с ЕИК *******.

С Отказ с peг. № 20190409140946/12.04.2019 г., длъжностното лице по регистрацията е приело, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. По силата на цитираната разпоредба прекратяване участието на съдружник в ООД настъпва при отправено писмено предизвестие за напускане, което да е достигнало до дружеството, и изтичане на предвидения тримесечен срок. Доброволното напускане на дружеството с ограничена отговорност е право на съдружника, гарантирано от закона ако са налице предпоставките за това. Възникването на това право не е обвързано със санкция от общото събрание на съдружниците. Във вътрешните отношения между напускащите съдружници и дружеството и тези между същите и оставащите съдружници, членственото правоотношение на напускащите се счита прекратено от изтичането на определения в закона или дружествения договор срок на предизвестието /арг. от чл. 125, ал. 2 и чл. 140, ал. 4 от ТЗ/. За допускане вписването на тези обстоятелства в ТР, доколкото прекратяването на членство чрез предизвестие няма за последица единствено уреждане на имуществените отношения във връзка с прекратяването, е необходимо да се представи решение на общото събрание на съдружниците, с което да бъде уреден статутът на дружеството, като същото следва да бъде възпроизведено и в изменения дружествен договор /арг. от чл. 117, чл. 115, т. 3, 4 и 5 и чл. 119, ал. 4 от ТЗ и чл. 10, ал. 1 от ЗТР/, както и да се представят доказателства за внасяне стойността на освободените дялове по сметка на дружеството, в случай че оставащият съдружник е поел дела на напусналия такъв /арг. чл. 121, ал. 2 от ТЗ/. Посочените документи не са приложени към заявлението. Освен това при проверка по партидата на дружеството се установява, че по отношение на напускащия съдружник Д.А.Б.са вписани два залога на дружествените дялове в полза на "Б.Б.ЗА Р." АД, ЕИК/ПИК ********. Напускането на съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ води, както до прекратяване на членствените правоотношения, така и до право на съдружника да уреди имуществените си отношения на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ, като в негова полза възниква право на вземане по отношение на дружеството въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В този смисъл при прекратяване на участие по общия ред се изисква съгласието на кредитора /арг. чл. 8, ал. 3 ЗОЗ/. При така установената фактическа обстановка, на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТР, длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ по заявление с peг. № 20190409140946 от 09.04.2019 г.

 

Съдът след като обсъди възраженията в жалбата и като се запозна с приложените от Агенцията по вписване писмени доказателства, счита, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ (отказът е постановен на 12.04.2019 г., като жалбата е подадена на 18.04.2019 г.).

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По отношение прекратяването на участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник, е налице упражняване на негово потестативно право, при което с изтичане на срока на предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение (в този смисъл Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС, ТК, II ТО по т.дело № 500/2009 г.). За вписване на заличаване на съдружник при хипотезата на чл. 125, ал.2 от ТЗ не е необходимо да се представят доказателства, че имуществените последици от прекратяване на участието на този съдружник са уредени. Доколкото се касае за автоматично настъпване на прекратяването на членството за съдружника, при изпълнена процедура по чл. 125, ал.2 от ТЗ, уреждането на имуществените отношения има последващ характер, без да влияе върху настъпилото вече прекратяване на членствените правоотношения. Именно поради това и в случая законодателят не поставя като условие за прекратяване на членството необходимостта от вземане на решение на ОС на съдружниците за освобождаване на съдружника, подал предизвестието. При направено искане от оправомощено лице (а към датата на подаване на заявлението, З.Ц.Л.е адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията и действа като пълномощник на „Б.“ ООД, ЕИК *******, т.е. същата е оправомощено лице по смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ), би следвало да се постанови поисканото заличаване, при проверка единствено спазване на процедурата на чл. 125, ал.2 от ТЗ.

В процесния случай, към заявлението са представени всички изискуеми документи, същото е подадено от оправомощено лице, поради което и следва да се допусне поисканото заличаване. Както се установява, до „Е.В.“ ООД (предишното наименование на „Б.“ ООД), с ЕИК ******* е отправено писмено предизвестие от съдружника Д.А.Б.за напускане на дружеството, връчено по седалището и адреса на управление на дружеството на 02.01.2019 г., чрез управителя Г.И.. Изтекъл е предвиденият в чл. 125, ал. 2 от ТЗ 3-месечен срок от уведомлението.

Независимо от изложеното обаче, следва да бъдат споделени доводите на длъжностното лице по вписванията, свързани с наложения запор върху дела на съдружника. Запорът върху дружествен дял се налага чрез изпращане на запорно съобщение до АВ, а запорът има действие от вписването му (чл. 517, ал. 1 от ГПК). В конкретния случай запор върху дружествения дял на Я.Г.Ж.в дружеството  е вписан още през 2008 г. - с вписване № 20120627094210, по искане на "У..К.Б." АД, което е .

Запорът върху дружествени дялове, притежавани от ограничено отговорен съдружник,  се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в ТР. Налагането на запора води до предвидените в чл. 451, ал. 1 от ГПК последици, включващи и императивната забрана за разпоредителни действия със запорираното материално право. Нарушаването на тази забрана води до относителна недействителност на осъщественото разпореждане - чл. 452 от ГПК. В случаите, в които предмет на запора са дялове на ограничено отговорен съдружник, забраната по чл. 451, ал. 1 от ГПК има за цел да охрани последващите действия по изпълнение върху дял от търговското дружество, включващи изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството; последващо овластяване по чл. 517, ал. 3 от ГПК и успешно провеждане на иска за прекратяване на търговското дружество. Забраната за прехвърляне охранява предвидената в закона възможност взискателят да се удовлетвори от равностойността на дружествения дял на длъжника, евентуално от ликвидационния му дял, са последици, които биха били осуетени в случай, че към датата на изявлението по чл. 517 ал. 3 от ГПК длъжникът няма качеството на съдружник или неговото дялово участие е намалено или прекратено чрез разпоредителни действия по чл. 129 от ТЗ. С оглед особените материалноправни и процесуални последици на запора върху дял от ООД, респ. ЕООД, надлежното му налагане съставлява пречка за последващо вписване на разпоредителни действия на длъжника по реда на чл. 129 от ТЗ. С налагането на запора върху дяловете на съдружника Д.А.Б.по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, по аргумент от чл. 451 от ГПК, се препятства възможността по партидата на дружеството да се вписват промени в членствения състав, засягащ съдружника, върху чиито дялове е наложена запора, вкл. и освобождаване, съответно напускане на съдружника. Аргумент в тази насока, с оглед празнотата на закона и по аргумент от чл. 46 ал.2 от ЗНА е разпоредбата на чл. 206, ал. 3 вр. чл. 203 от ДОПК относно действието на запора върху дялове на длъжник в публичното изпълнение. Изрично е предвидена забрана за АВ да вписва промени, произтичащи от прехвърляне на дялове след запора.

По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде оставена без уважение подадената жалба.

 

Водим от горното, Софийски градски съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 20190418153115/18.04.2019 г. наГ.И., в качеството му на управител на „Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 10, против Отказ с peг. № 20190409140946/12.04.2019 г., постановен по заявление с вх. № 20190409140946/09.04.2019 г. за заличаване на Д.А.Б.като съдружник по партидата на „Б.“ ООД, ЕИК *******.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7 - дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

                                                                       

 

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: