№ 13255
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора И. Т. М.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20241110209038 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. С. И., явява се, доведен от Следствения арест в
гр.София, бул. „Д-р Г.М.Димитров” № 42.
В залата се явява адв. Я. Г. от САК, служебен защитник на обв. И..
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е делото.
ЗАЩИТАТА: Запознах се с материалите по делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не съм запознат със материалите по делото.
С оглед разпоредбата на чл.64 от НПК, която изисква съдът да
предостави възможност на защитата и обвиняемия да се запознаят с
материалите по делото, съдът счете, че следва да предостави възможност на
обвиняемия да се запознае с материалите по делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ материалите по делото на обвиняемия Р. С. И..
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ материалите по делото на обвиняемия Р. И. за
запознаване.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Запознах се с материалите.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
1
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
Р. С. И., роден на хххххххххххххх г. в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, неженен (живущ във фактическо съпружеско
съжителство), с две непълнолетни деца, с начално образование, работи,
живущ в гр. София, ул. „ххххх“ № 8, кв. „Факултета“, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството,
включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, както и по реда на
съдебното следствие.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.
Имам искане в днешното съдебно заседание да бъдат разпитани двама
свидетели, които сме довели и са вън пред залата. Същите са били заедно с Р.
И. действително на битпазара в „ххххххх”. Р. И. по това време е бил продавач,
имал е така наречената сергия. Те са били в съседство с него през целия ден и
желаят да изнесат показания за обстоятелството, че той е бил непрекъснато до
тях. Свидетелите се казват Александър Методиев Димитров и Емилия
Александрова Димитрова.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз
основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
Р. С. И. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № ЗМК
2
1319/2024 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 29215/2024 г. по описа на
СРП.
СЪДЪТ предостави възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Няма какво да допълня към искането.
Само искам да кажа, че по делото съм приложил обвинителен акт от
СГП, който моля да вземете предвид.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах искането. Нямам какво да кажа
ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането и моля да се съберат доказателствата,
които посочих по-горе.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
По отношение на искането на защитата за разпит на посочените
свидетели, моля да не бъде уважавано. В мен възниква съмнение относно
достовереността на тези показания. Навън, пред залата, възприех роднините
на обвиняемия да обсъждат кой и какво трябва да каже пред Вас, така че не
мисля, че техните показания трябва да се допускат въобще.
РЕПЛИКА АДВ. Г.: Г-жо Председател, това не са роднини на
обвиняемия. Другото, което искам да посоча е, че аз за първи път ги виждам,
исках и аз накратко да се запозная с техните евентуални показания и в тази
връзка им задавах въпроси, което смятам, че е нормално. Не виждам как
може да бъде изтъквано в съдебно заседание.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам искането на защитника ми.
Искам да соча доказателства. При разпознаването всички бяха само
черни с татуси, само аз - бял. Вкараха ме оттзад, биха ме, даже и жена ми
биха. Викаха ми: "Ще те убием сега! Уплашиха ме, вижте раните ми. Така ли
се отнасят, така ли се задържа? Като куче ме биха. Какъв съм?! Да не съм
убиец, да не съм изнасилвач?! По главата ми има цепнатини, по ръцете, по
цялото тяло ме биха. Не мога да ходя.
Ако може мярката ми да е по-лека.
СЪДЪТ по доказателственото искане на защитата намери следното:
Производството е по реда на чл.64 НПК, т.е. такова по първоначално
определяне на мярка за неотклонение. В досъдебното производство съдът има
3
правомощията, единствено които са строго регламентирани в НПК и тези
правомощия са ограничени. Съдът не е орган по разследването в досъдебното
производство. В този смисъл съдът няма правомощия и не следва в
настоящето производство да събира доказателства за наличието или липсата
на обосновано предположение за авторството на деянието, а следва да се
произнесе въз основа на събраните от органите на разследването
доказателства. В производствата по първоначално определяне на мярка за
неотклонение и по последващ неин контрол е допустимо съдът да събира
доказателства единствено по отношение на опасностите от укриване или
извършване на престъпление. В случай, че обвиняемият и защитата твърдят,
че посочените двама свидетели могат да изнесат данни, които са от значение
за разкриване на обективната истина, няма пречка да направят това свое
искане пред органите на разследването или последните служебно по своя
инициатива с оглед изнесените днес данни, че двамата свидетели са били с
обвиняемия през целия ден на инкриминираната дата, да ги допуснат до
разпит и техните показания да бъдат приобщени към материалите по
досъдебното производство. В настоящото производство обаче, съдът намира,
че не следва да допуска до разпит посочените от защитата двама свидетели.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на горепосочените свидетели.
ПРОКУРАТУРАТА: Нямам доказателствени искания.
ЗАЩИТАТА: Не виждам смисъл да соча и да имам доказателствени
искания, като няма да бъдат уважени.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам какво да соча. Бит съм.
На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени
действия, на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, считам, че са налице всики
основания да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемия Р. И.. Обвиняемият е привлечен за тежко умишлено
престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода” от три до десет
години.
Налице е обосновано предположение обвиняемият да е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. То се
извежда от показанията на свидетелите Й.Г., И.Ц., П.В., А.И. И К.К., както и
от изготвената СМЕ на пострадалото лице. Всички показания взаимно се
допълват без съществени противоречия помежду си и допринасят за това да
се обоснове едно разумно подозрение, че обвиняемият Р. И. е извършител на
престъплението. Обоснованото предположение се установява и от
проведеното разпознаване.
Налице е реална опасност обвиняемият при освобождаване да извърши
друго престъпление, тъй като е многократно осъждан за тежки умишлени
престъпления. Изтърпявал е множество пъти ефективни наказания „лишаване
от свобода”, като очевидно същите не са постигнали целите на наказанието, а
осъществяването на престъпленията против собствеността се е превърнало за
обвиняемия в занятие и източник на парични средства. Видно от
свидетелството му за съдимост, И. е осъждан за тринадесет грабежа до
момента, а процесното престъпление е извършил, докато е бил подсъдим пред
СГС за извършен квалифициран грабеж, при който е търпял мярка за
неотклонение „домашен арест”. Мярката за неотклонение не го е възпряла не
само да не излиза от дома си, но и да не извърши друго престъпление.
Обществената опасност на деянието значително се завишава и от
характеристиките на пострадалото лице, срещу което е насочено
престъплението. Същият е възрастен мъж на 75 години, който е бил трудно
подвижен.
Налице е и реална опасност обвиняемият да се укрие, което се извежда
от обстоятелството, че обвиняемият И. е избягал от полицейските органи
непосредствено след извършване на престъплението и е бил в неизвестност
няколко дни. От материалите по делото е видно, че при задържането му е
5
оказал яростна съпротива. Очевидното намерение на обвиняемия да не
изпълнява доброволно взетата мярка за неотклонение е сигурен белег, че
единствената и адекватна мярка за неотклонение, която може да гарантира
успешното приключване на наказателния процес, е „задържане под стража”.
С оглед на изложеното моля да постановите спрямо обвиняемия Р. И.
мярка за неотклонение „задържане под стража”. Благодаря.
ЗАЩИТАТА: Г-жо Председател, възразявам срещу искането да бъде
наложена най-тежката мярка и моля съдът да вземе мярка за неотклонение
„домашен арест”.
Възразявам срещу това Р. И. да се е укривал и да е бил в неизвестност
от 22.06.2024 г. до деня на неговото задържане. Очевидно е, че той е
задържан на домашния си адрес рано сутринта, където е спял с жена си. Както
потвърди в днешното съдебно заседание, той е бил бит и влачен. По същия
начин е процедирано и при опита за задържането му на битпазара в
„ххххххх”. Това е видно от неговото физическо състояние. Същият има доста
увреждания, охлузвания по краката, по гърба, които представляват леки
телесни повреди. Може би в тази връзка той е бил уплашен да се предаде на
служителите на полицията. Считам, че напълно едностранно са събирани
доказателства в това досъдебно производство. Разследващият полицай, който
също помолих да бъдат разпитани двамата свидетели, каза, че ще работи до
17.00 часа и няма време, и да направя това искане пред съда. Отказа ми се
разпита на двама свидетели, които са били очевидци на опита за задържане на
Р. И. на пазара на „ххххххх”. Същите през целия ден от сутринта са
продавали на сергии в непосредствена близост до него. Вярно е, че с това му
излизане той нарушава мярката за неотклонение по друго дело, но както
съдът днес разбра, той трябва да се грижи за две непълнолетни деца, а от
февруари месец е в невъзможност да полага труд, тъй като е с „домашен
арест”. За това е използвал възможността да продаде някоя и друга стара вещ
на пазара в „ххххххх”.
С тази ограничена възможност във връзка с доказателствата по делото,
мога да кажа само това, което ми прави впечатление относно пострадалото
лице Й.Г. В свидетелските си показания той твърди, че лицето се е опитало да
отнеме от задния му десен джоб портфейла му. Той се извъртял на някаква
страна и всъщност е осуетил това отнемане, след което е продължил пътя си
6
към своя автомобил. Отворил го и се опитал да го обслужи, да му налее
антифриз и в този момент същото лице пак се е опитало да отнеме от десния
му заден джоб неговия портфейл. Той пак се опитал да се обърне и тогава той
твърди, че лицето го било бутнало. За мен е странно от чисто човешка гледна
точка и логическа гледна точка през пет минути един и същи човек да се
опитва да отнеме портфейла от едно и също място. Нормалната логика,
естествената логика, когато се опитват да отнемат една вещ, е да я преместиш
на друго място. Това ми прави впечатление. Също така ми прави впечатление,
че и полицейските служители, които твърдят, че са били наоколо, но аз не
разбрах на какво разстояние са били те от обвиняемия и от пострадалото
лице, за да можем да преценим както точно са видели. Със сигурност един от
двамата е бил на задната седалка и не се знае от задната седалка каква
видимост би могъл да има. Освен това считам, че те не твърдят за опит за
отнемане на какъвто и да е портфейл. Във всички техни показания се твърди
едно и също, че е имало опит за отнемане на съдържанието на джоба. Какво е
това съдържание? Явно от този джоб нищо не се е подало. За мен просто са
неясни тези свидетелски показания и според мен са един опит моят
подзащитен отново да бъде привлечен като обвиняем във връзка с грабеж.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да кажа, че съм невинен, няма такива неща,
не съм се опитвал да отнема някакъв портфейл. Това е лъжа, измама. Тези
полицаи къде бяха там? Не знам какви са те. Ако бяха полицаи, щяха да ме
хванат и приберат. Нямаше никакви полицаи.
Моля да ми се отмени мярката, за да съм при децата и при семейството
си.
На основание чл.297, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не искам мярка „задържане под стража”, а искам да
съм си у дома.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД ПРОВЕДЕНОТО ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ в залата се явява Г.И.С.
– жената, с която обвиняемият Р. И. живее на семейни начала.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази доводите на страните и
7
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл.64 НПК.
Образувано е въз основа на искане на прокурор при СРП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Р. С. И. с
ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № ЗМК 1319/2024 г.
по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 29215/2024 г. по описа на СРП.
От материалите по досъдебното производство се установява наличието
на първата предпоставка по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”. С постановление от 26.06.2024 г. Р. И.
е привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК, което е тежко
умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода”.
Следващата необходима предпоставка за вземане на мярка за
неотклонение е от материалите по делото да може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е съпричастен към деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Следва да се посочи, че в настоящето производство,
което е такова по първоначално определяне на мярка за неотклонение,
законът не изисква обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен
начин, а при един най общ преглед на материалите по делото да може да се
изведе разумно подозрение за съпричастност на обвиняемото лице към
деянието, за което му е повдигнато обвинение.
В настоящия случай и съобразявайки горепосочения доказателствен
стандарт, съдът намери, че въпреки ранния етап на разследването, от
събраните до момента доказателства и доказателствени средства в
досъдебното производство се установява наличието на обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия Р. С. И. към деянието, за
което му е повдигнато обвинение.
Обоснованото предположение се извежда от показанията на
разпитаните свидетели – Й.Г.– пострадал, Петко Веселинов, Александра И.,
И. Ц., Кристиян Костадинов, както и от писменото доказателствено средство
– протокол за разпознаване на лица и предмети. В своите показания
свидетелят Гюров сочи, че на 22.06.2024 г. около обяд се е намирал на
битпазар „ххххххх”. Стигнал до автомобила си, отворил предния му капак и
8
започнал да налива антифриз. Свидетелят заявява, че в същия момент е
усетил, че някой бърка в десния джоб на панталона му и се опитва да отнеме
портфейла му. Свидетелят съобщава, че в този момент се е завъртял настрани,
за да попречи на лицето да отнеме портфейла му, но в този момент лицето го
е избутало и пострадалият паднал на земята. Извършителят продължил да
бърка в десния джоб на панталона му и да се опитва да отнеме портфейла му.
В своите показания свидетелите В., И. и Ц – полицейски служители и
тримата, сочат, че при изпълнение на служебните си задължения на същата
дата са се намирали в района на битпазар „ххххххх”. Придвижвайки се със
служебен автомобил, забелязали как лице от мъжки пол се приближава към
пострадалия Гюров. Лицето посегнало към десния джоб на панталона на
мъжа, а впоследствие го избутало. След като пострадалият паднал на земята,
лицето продължило да се опитва да извади съдържанието на джоба на
панталона на пострадалия. Свидетелите В., И. и Ц съобщават, че И. е останала
при пострадалия, а свидетелите В. и Ц. се опитали да догонят и задържат
лицето, което е бутнало на земята пострадалия, но не успели и последният
избягал. От показанията на свидетеля Ц., както и от протокола за
разпознаване се установява, че лицето, за което се отнасят показанията на
пострадалия Гюров, е именно обвиняемият И.. При проведеното
разпознаване свидетелят Гюров разпознава именно И. като лицето, което на
22.06.2024 г. се е опитало да отнеме портфейла му. В същата насока са и
показанията на свидетеля Ц.. Същият съобщава, че в резултат на проведените
оперативно - издирвателни мероприятия като извършител на деянието е бил
установен И.. Впоследствие когато полицейските служители посетили
домашния адрес на обвиняемия И., същите го разпознали като извършител на
деянието от 22.06.2024 г. Съдът намери, че така очертаната доказателствена
съвкупност е напълно достатъчна за целите на производството по чл.64 от
НПК и позволява да се изведе обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемото лице към деянието, за което е привлечен в това процесуално
качество.
По отношение на опасностите, съдът намери следното: Констатира се
реална и с висок интензитет опасност от извършване на престъпление. Тази
опасност е изводима веднъж от обстоятелството, че конкретното деяние е
извършено по отношение на лице в напреднала възраст, възрастен мъж, но на
още по-голямо основание реалната опасност от извършване на престъпление
9
е изводима от обремененото съдебно минало на И.. Прави впечатление, че
същият е многократно осъждан, преимуществено за престъпления по чл.198
от НК. Престъпната му деятелност датира още от неговото непълнолетие.
Налагани са му различни по вид наказания, включително и наказания
„лишаване от свобода” с постановено ефективно изтърпяване, които обаче по
никакъв начин не са постигнали целения ефект да мотивират И. към
поведение, съобразено с установения в страната законов ред. Прави
впечатление, че последното осъждане на И. е по дело, по което му е
определено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години с
постановено ефктивно изтърпяване, отново за грабеж, но извършен в
условията на опасен рецидив. От писмените доказателства се установява, че
И. е подсъдим по съдебно производство на производство пред СГС, където
обвинението по отношение на него е отново за престъпление грабеж,
извършен в условията на опасен рецидив. Горното се установява от
писменото доказателство – препис на обвинителен акт по досъдебно
производство № 346/2024 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 8313/2024 г.
по описа на СГП. Всички гореизложени обстоятелства мотивират съдебния
състав да приеме, че опасността от извършване на престъпление е реална, а не
хипотетична и е такава с висок интензитет, като същата може да бъде
преодоляна единствено при изпълнение на мярка „задържане под стража”.
Това е така, тъй като от материалите по делото се установяват данни, че по
отношение на И. по посоченото по-горе наказателно производство на
производство на СГС се изпълнява мярка „домашен арест”. Очевидно обаче,
същата по никакъв начин не е успяла да мотивира обвиняемия да се въздържа
от извършване на престъпни деяния. Отделно от това, очевидно И. по никакъв
начин не спазва ограниченията, които произтичат от тази мярка за
неотклонение, която е втората по тежест след „задържане под стража”. Това е
основание и в производството пред СГС на основание чл.66 от НПК
изпълняваната мярка да бъде изменена в по-тежка.
Съдът намери, че е налице и опасност от укриване, и това е така по
следните съображения: От показанията на полицейските служители се
установява, че същите не са могли да задържат обвиняемия непосредствено
след деянието, тъй като той е осуетил извършването на проверка. За да избяга
от органите на полицията, обвиняемият избутал свидетеля Веселинов. От
показанията на свидетеля Ц. се установя, че след 22.06.2024 г. са провеждани
10
оперативно-издирвателни мероприятия с цел установяване на обвиняемия.
Същият е установен и задържан действително на домашния му адрес, но
четири дни по-късно - на 26.06.2024 г. Отделно от това съдът намери, че
опасността от укриване се установява и от това, че макар по отношение на
него да се изпълнява мярка „домашен арест”, обвиняемият очевидно
безпрепятствено напуска адреса си и пребивава на места, различни от
домашния си адрес.
Ето защо съдът намери, че исканата от СРП мярка „задържане под
стража е единствената адекватна и от естество да постигне целите по чл.57 от
НПК. Мярката „домашен арест”, за която пледира обвиняемият, очевидно не
може да осигури постигането на тези цели, илюстрация на което е
обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в период, през който по
отношение на обвиняемия по друго производство се изпълнява мярка за
неотклонение „домашен арест”.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на Р. С. И. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно
производство № ЗМК 1319/2024 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №
29215/2024 г. по описа на СРП.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва делото за разглеждане
в открито съдебно заседание пред СГС на 04.07.2024 г. от 10:00 ч., за когато
страните - уведомени от днес.
Г.И.С. – жената, с която обв. И. живее на семейни начала, уведомена за
задържането му, в съдебно заседание.
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:50 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11
12