№ 151
гр. гр. Добрич, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Славка Щ. Атанасова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500161 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№21271/30.11.2023г. „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж.к.Малинова
Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6, чрез адв.Р. М., срещу решение
№847/07.11.2023г. по гр.д.№2640/2022г.на ДРС, с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между К. С. Р. с ЕГН ********** и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД град София с ЕИК *********, че К. С. Р. не дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД поради погасяване по давност вземанията по
изпълнителен лист, издаден в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* по ч. гр.д. № 3035/2012 г. на Добрички
районен съд , прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД град София с ЕИК
********* , за събирането на които е образувано изпълнително дело
№20127370402269 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 на КЧСИ с район на
действие РС Добрич, а именно:
- 558.70 лева , представляваща главница по договор за издаване на
международна карта ВИЗА от 14.03.2008 г. и анекс №1/23.12.2009 г.;
-62.77 лева лихва върху главницата за периода 10.10.2010 г. –
1
09.12.2011 г. вкл.;
-191.71 лева наказателна лихва върху главницата за периода
10.11.2010г. – 27.08.2012 г. вкл.;
-125.00 лева разноски в заповедното производство по ч. гр.д. №
3035/2012 г. на Добрички районен съд.
Въззивникът намира решението за неправилно, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, в противоречие на
установеното от фактическа страна, на действащото законодателство и
задължителната тълкувателна практика на ВКС. Иска отмяната му и
постановяване на ново за отхвърляне на исковете. Излага, че при начален
момент на погасителната давност от 26.06.2015г. според постановките на
ТР№2/2015г., давностния срок бил прекъснат с подаването на молба от
взискателя на 20.05.2018г. за нови принудителни действия и налагането на
запор на 09.08.2022г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност на същата. За
периода от 26.06.2015г. до 09.08.2022г. взискателят не бил извършвал
никакви изпълнителни действия, които да прекъсват петгодишния давностен
срок. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало
15.11.2023г. когато е връчен препис от решението на обжалващия, отговаря на
изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 и чл.261 от ГПК/след проведена
процедура за отстраняване на нередовности във връзка с дължимата държавна
такса/.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното
от фактическа и права страна:
Обжалваното решение е валидно - постановено от надлежен орган, в
рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е
от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема. Решението е
и допустимо – постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск. Районният съд се е
2
произнесъл по предявените искове, които са му родово подсъдни и надлежно
предявени с искова молба вх.№15482/09.09.2022г. от К. С. Р. с ЕГН
**********, от С.Л., общ.К., ул.“***“№55, срещу „ЕОС МАТРИКС„ ЕООД с
ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Витоша“, жк“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-казанджията“№4-6 с ЕИК
*********, за установяване, че ищеца- длъжник по изп. дело
№20127370402269 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 на КЧСИ с район на
действие РС Добрич, не дължи на ответника -взискател по същото изп.дело,
сумите по изпълнителен лист от 29.08.2012г., издаден по ч.гр.д.
№3035/2012г.на ДРС в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София, а именно: 558.70 лева ,
представляваща главница по договор за издаване на международна карта
ВИЗА от 14.03.2008 г. и анекс №1/23.12.2009 г.;62.77 лева лихва върху
главницата за периода 10.10.2010 г. –09.12.2011 г. вкл.; 191.71 лева
наказателна лихва върху главницата за периода 10.11.2010г. – 27.08.2012 г.
вкл.; 125.00 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3035/2012
г. на ДРС, поради погасяване по давност.
От твърденията и обстоятелствата в цялост и формулираното искане
несъмнено ясно е, че се оспорва правото на изпълнение - дължимостта на
вземането на ответника-кредитор, за събирането на което е образувано
изпълнителното дело, тъй като поради изтекла погасителна давност
изпълняемото право е отпаднало и не подлежи на принудително изпълнение,
т.е.вземането е престанало да съществува, въпреки което се събира
принудително от ищеца.
Според ответника вземането му не е погасено по давност, тъй като с
извършването на конкретни изпълнителни действия давността е била
прекъсната многократно.
Правната квалификация на искането, основано на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено
изпълнителното основание, е такава по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439
от ГПК, при приложението на която норма е разгледал спора и районния съд.
Не е било спорно, установява се от събраните по делото доказателства,
че към датата на депозиране на сезиращата искова молба е налице висящо
изпълнително производство по изп.дело №20127370402269 по описа на ЧСИ
3
Л.Т. с рег. № 737 на КЧСИ с район на действие РС Добрич, образувано на
04.09.2012г. по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД гр.София
за събиране на процесните вземания, удостоверени с изпълнителен лист с
№3035/2012 г. от 29.08.2012г., издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК с №269/29.08.2012 г. по ч.гр.д.№3035/2012 г. на
РС-Добрич, срещу солидарните длъжници С.С.К. с ЕГН ********** в
качеството на кредитополучател, М. Г.ева К. с ЕГН ********** в качеството
на съдлъжник и К. С. Р. с ЕГН ********** в качеството на поръчител. Не се
твърди, нито се и установява, процесните вземания да са удовлетворени
пълно или частично по какъвто и да е начин, т.е. налице е правен интерес от
установяването недължимостта им от солидарния длъжник К. С. Р. по
отношение на ответника, частен правоприемник на първоначалния взискател
,по силата на договор за цесия от 01.07.2021г.
На ищеца К. С. Р., като солидарен длъжник по изпълнителното дело, е
връчена покана за доброволно изпълнение на датата 01.11.2012г. при
условията на чл.44, ал.1, изр.5 от ГПК/при отказ да приеме съобщението/, с
която, според съдържанието и, му е връчен препис от изпълнителния лист и
от заповедта за незабавно изпълнение. Няма твърдение и данни в обратния
смисъл, нито да е подадено от него възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в
редакцията към 2012г., т.е. преди изм. ДВ,бр. 100/2019 г., който тогава е
двуседмичен. Когато възражение не е подадено, какъвто е настоящият случай,
заповедта за изпълнение влиза в законна сила - арг. чл. 416 ГПК., т.е.
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. В случая 2-седмичния
срок за възражение по чл.414 ГПК е изтекъл на 15.11.2012г., издадената
заповед за изпълнение в полза на кредитора РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД вх.№17012/04.09.2012г. е влязла в сила по отношение на
ищеца К. С. Р. на 16.11.2012 г. Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила,
че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Давността за съдебно установено вземане, каквото е процесното,
съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД е 5-годишна/независимо дали става въпрос за
вземания, които принципно се погасяват с 3-годишна, 5-годишна или 10-
годишна давност/ и тече от влизане в сила на съдебното решение/заповедта за
изпълнение. След влизане в сила на заповедта при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата давност изобщо не започва да тече и не
4
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземанията, според постановките на Постановление на
Пленума на ВС №3/18.11.1980 г., което е в сила и е приложимо към момента
на образуване на процесното изпълнително дело и до датата 26.06.2015г.,
когато е постановено Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо ново разрешение на въпроса за
погасителната давност по време на висящо изпълнително производство- че
давността се прекъсва в изпълнителното производство с всяко действие по
принудително изпълнение, от когато започва да тече нова давност. C
Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 3/2020 oт 28.03.2023 г. пo т.д.№3/2020г. OCГTK нa
BKC peши, че пoгacитeлнaтa дaвнocт нe тeчe, дoĸaтo тpae изпълнитeлният
пpoцec oтнocнo взeмaнeтo пo изпълнитeлни дeлa, oбpaзyвaни дo пpиeмaнeтo
нa 26.06.2015 г. нa Tълĸyвaтeлнo peшeниe №2/26.06.2015 г. пo т. д. № 2/2013
г., OCГTK, BKC.
Следователно погасителна давност относно вземанията по
изпълнителния лист спрямо солидарния длъжник К. С. Р. е започнала да тече
от 16.11.2012г., но не е текла по време на висящността на изп.дело
№20127370402269 до датата 26.06.2015г. Спорния между страните въпрос е
изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на
процесната главница именно в период след 26.06.2015г., до 09.09.2022г.,
когато е депозирана настоящата искова молба, и в частност - извършвани ли
са изпълнителни действия или отправяни ли са искания от взискателя по
изпълнителното дело в рамките на този период, които да прекъснат теченето
на давността.
След като погасителна давност относно вземанията по изпълнителния
лист спрямо солидарния длъжник К. С. Р. тече след 26.05.2015г., при
съобразяване на спирането й по силата на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение/ чл.3 т.2 ЗМДВИП и пар.13 ПЗР ЗИД ЗЗ/ за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г., срокът и би следвало да изтече на
03.09.2020 г. , ако междувременно не е бил прекъснат с изпълнителни
действия.
От документите по изпълнителното дело се установява, че след
26.06.2015 г., а именно на датата 20.05.2018г. първоначалния взискател е
подал молба, обективираща искане за актуална справка за трудов договор на
5
длъжника С.С.К. и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение;
справка в БНБ за банкови сметки на името на „задълженото лице“ и налагане
на запор; опис на движими вещи в дома на длъжника и публичната им
продан; ако са установени притежавани от лицето ППС-опис на превозните
средства.
Молбата на взискателя от 20.05.2018г. не прекъсва давността, тъй като
не представлява предприемане на действия на принудително изпълнение
спрямо длъжника К. С. Р., а спрямо длъжника С.С.К.. Според разпоредбата
на чл.125 ал.1 от ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници,
при съобразяване на което действията срещу длъжника С.С.К. нямат
прекъсващ давността ефект относно вземанията по изпълнителния лист
спрямо солидарния длъжник К. С. Р.. До датата 03.09.2020г., на която срокът
на погасителната давност е изтекъл спрямо солидарния длъжник К. С. Р.,
няма поискани и предприети изпълнителни действия по отношение на негови
имуществени права, още по-малко такива, които да могат да прекъснат
давността. Едва на 16.03.2022г., т.е. след като е изтекъл срокът на
погасителната давност, частния правоприемник на взискателя-цесионерът
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД, е подал две молби: с вх.№10772 - за
конституирането му като взискател, както и за предприемане на
изпълнителни действия -налагане на запор върху банковите сметки на
„длъжника/длъжниците“; с вх.№10744 за предприемане на конкретни
изпълнителни действия по отношение на всеки от тримата солидарни
длъжници, в частност налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца. На 12.08.2022г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца в
Юробанк България АД и запор върху трудовото му възнаграждение от Уейт
Солюшън България ЕООД. Тези действия са извършени при вече погасени по
давност вземания на взискателя, респ. при липса на право на принудително
изпълнение за събирането им от солидарния длъжник К. С. Р..
Предявените искове са основателни и правилно уважени. Обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от
спора ответното дружество няма право на разноски/нито за ***та , нито за
въззивната инстанция/. Такива следва да се присъдят на ищеца, заел
позицията на въззиваема страна. Същият е удостоверил извършването на
разходи за въззивната инстанция в размер на 300лева адвокатско
6
възнаграждение, както и 150лева довнесена в производство по чл.129, ал.2 от
ГПК пред въззивната инстанция държавна такса за водене на делото, или
общо 450лева
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №847/07.11.2023г. по гр.д.№2640/2022г.на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.“Рачо
Петков-Казанджията“№4-6, да заплати на К. С. Р. с ЕГН ********** от с.Л.,
общ. К., обл.Добрич, ул.“***“ №55 сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер 450лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7