Определение по дело №56783/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1544
Дата: 13 януари 2025 г. (в сила от 13 януари 2025 г.)
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20241110156783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1544
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110156783 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „Ай ти еф груп“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са относими и допустими, поради което
следва да се приемат като писмени доказателства по делото.
С исковата молба са направени искания по чл. 190 ГПК и за издаване на СУ, които
искания съдът намира за ненеобходими и неотносими с оглед приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства, поради което следва да се оставят без уважение.
Ответникът е релевирал искане по чл. 213 ГПК, което съдът намира за неоснователно,
доколкото настоящото дело не е първото образувано от посочените от ответника.
Евентуално съединяване на производствата по делата следва да бъде извършено по най-
ранно образуваното дело, в случая гр. дело № 52814/2024г. по описа на СРС. На следващо
място, гр. дело № 57635/2024г. по описа на СРС вече е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.03.2025г. от 13:50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от В. С. С. срещу „Ай ти еф груп“ АД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че разпоредбата на
чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 617670 от 04.12.2023г.,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на поръчител и разпоредбите на
Приложение № 3 към Договор за потребителски кредит № 617670 от 04.12.2023г.,
1
предвиждащи заплащане на възнаграждение в размер на 30 лева за ВИП обслужване са
нищожни, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 5 лева, частична претенция от 89,10 лева, представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 617670 от 04.12.2023г.
Ищецът твърди, че на 04.12.2023г. е сключил договор за потребителски кредит от
разстояние № 617670 с ответника. Сочи, че при подписване на договора не били
представени изискуемите документи съгласно чл. 10 ЗПК- липсвало посочване на сумата на
договора, годишния лихвен процент и други съществени елементи на правоотношението. В
чл. 1 от Приложение № 5 било посочено, че най-късно до следващия ден
кредитополучателят бил длъжен да представи обезпечение по кредита. В чл. 4 от
Приложение № 5 било посочено, че в случай че потребителят не предостави исканото
обезпечение, се дължала неустойка в размер, посочен в погасителния план. Основните
параметри на договора били следните: 300 лева, сума по кредита, със срок на погасяване 1
месец, размер на погасителната вноска в размер на 340 лева с одобрено обезпечение и
399,10 лева без одобрено обезпечение. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора за
кредит размерът на неустойката в случай на предоставяне на обезпечение била в размер на
1,97 лева средно на ден, но не повече от 1 % от главницата по кредита. Съгласно
погасителния план ищецът следвало да заплати сумата от общо 399,10 лева, от която 300
лева- главница, 10 лева- възнаградителна лихва, 30 лева- такса преференциално обслужване
и неустойка в размер на 59,10 лева. Счита клаузата за неустойка за нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.
1 с чл. 22 ЗПК, както и за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че
неустойката представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорното задължение, от което обаче не произтичат вреди, а уговарянето й е в нарушение
на чл. 33 ЗПК. Посочва, че клаузата не е индивидуално уговорена. Твърди на следващо
място и че сключеният кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. Твърди, че в
пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за „допълнителна услуга“
„Преференциално (ВИП) обслужване“, която била свързана с отпускането, усвояването и
управлението на заема, и по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плащала периодично, поради което следвало да е част от годишния
лихвен процент (ГЛП) и ГПР. Поддържа, че услугата за „Преференциално (ВИП)
обслужване“ е част от управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да
събира такси за нея – чл. 10а ЗПК. Твърди, че в Приложение № 3 били уговорени „Условия за
ползване на Преференциално ВИП обслужване“. С посоченото приложение страните били
уговорили на клиента да бъде предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в
удължено работно време – 08:00 до 20:00 ч, безплатно известяване за предстоящи вноски,
евентуално участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато
такива са налични, както и безплатно удостоверение за актуален дълг или удостоверение за
липса на задължение. По отношение на услугата удължено работно време твърди, че липсва
каквато и да е допълнителна услуга, тъй като от електронния сайт на търговеца се
установявало, че обичайното му работно време било от 08:00 до 20:00 ч. Относно
безплатното уведомяване за предстояща вноска- това било част от управлението на кредита
и от обичайната дейност на кредитора; по т. 3, 4 и 5, с които се предоставяла „услуга“
участие в томболи, включване в списък на лоялни клиенти, предоставяне на промоции и др.
твърди, че организирането на томболи, игри, промоции и др. са действия на търговеца,
насочени към привличането на нови клиенти, т.е. кредиторът искал от потребителя суми, с
които да осъществи своя рекламна кампания, организирайки игри, томболи и промоции с
цел привличане на нови потребители. В т. 6 било посочено, че кредиторът получава
удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължение безплатно.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 вр. чл. 11, ал. 3 ЗПК, когато се прилагала ал. 1, т. 12 кредиторът
предоставял на потребителя при поискване и безвъзмездно във всеки един момент на
договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
2
предстоящите плащания. Поради което намира, че услугата няма как да бъде възмездна.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че за ищеца не е налице
правен интерес от предявените установителни искове. Възразяват срещу твърденията на
ищеца, че клаузата за неустойка в сключения между страните договор за кредит е нищожна.
Не оспорват сключването на процесния договор за кредит. Изложени са подробни
съображения за начина на сключване на договора. Възразяват срещу твърдението, че не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и че договорът нарушава разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочат, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, какъвто е и
процесният случай - начисляването на неустойка се извършвало и произтичало от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно
обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция. Сочат, че начислената
неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. Поддържат, че
неустойката за непредоставено обезпечение следва да се отличава от забавата за плащане на
паричните задължения, поради което ограничението за максималната неустойка в размер на
законната лихва за забавени парични задължения не следвало да се прилага по аналогия.
Считат, че кредитополучателят се бил съгласил да ползва услугите по пакет
„Преференциално ВИП обслужване“, като услугите не били свързани с усвояване или
управление на кредита. Поддържат, че допълнителния пакет от услуги не бил задължително
условие за сключване на договора. Посочените в Приложение № 3 допълнителни услуги не
представлявали услуги по управление на кредита. Описаните услуги подобрявали позицията
на кредитополучателя по отношение на останалите кредитополучатели на дружеството като
не засягали управление на кредита от кредитора. Намират, че договорът бил изцяло
действителен и били спазени всички законови условия. Възразяват срещу твърденията на
ищеца за заплащане на претендираните в исковата молба суми. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД - сключването на договора за потребителски кредит, неразделна част от който са и
приложенията към него със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи,
както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.; 2) по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на претендираната
сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен договор за кредит №
617670 от 04.12.2023г., както и че същият е с посоченото в исковата молба съдържание,
неразделна част от който са Приложение № 3, в което е уговорено заплащането на такса в
размер на 30 лв. за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и Приложение
№ 5, в което е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1,97 лева
средно на ден като неустойката не следва да надвишава 1 % от главницата по кредита, както
и че по сключения договор на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 300 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
3
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4