№ 757
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120204880 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на на ЗЛ. Н.
ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. *** против НП № 21-0769-
003272/21.09.2021г., издадено от началника на група към ОДМВР гр. Бургас,
сектор “ПП”, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 20лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание„глоба”, в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не прави
искане за разноски.
1
За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Молят НП, да бъде
потвърдено. Не ангажират нови доказателства. Не правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.07.2021 г., около 20:03 часа в гр. Бургас на ул. „Георги Кирков“,
до № 15, в посока към ул. ‚Шипка“, жалбоподателят като водач на лек
автомобил – „Фолксваген Ню Бийтъл 2.0“, с per № А***МТ, управлявала
автомобила, като не оставил достатъчно странично разстояние от паркирания
от дясната му страна л.а. „Ауди“, с рег.№ А***МТ, като допуснала ПТП с
него и му нанесла имуществени вреди. Жалбоподателката не спряла да
установи последиците от ПТП и напуснал мястото на инцидента.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение, в присъствие на жалбоподателката, която го
подписала, без възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 20лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа
на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на
нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно -
наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН
процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване
2
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно - наказателното производство.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител
като обективни и непротиворечащи със събрания по делото доказателствен
материал.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя в
подадената до съда жалба. Същата твърди, че е станало недоразумение, че не
е разбрала за настъпилото ПТП, тъй като по автомобила и, не е имало следи.
За настоящия състав, с оглед липсата на доказателства, подкрепящи тази теза,
гореизложеното не е основание за отпадане на административно
наказателната отговорност, по отношение на жалбоподателя и съдът ги
възприема като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност.
С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че
горепосочените нарушения са безспорно установени.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно
произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
В конкретния случай, по делото пред съда се доказа вината за
съприкосновението между автомобила, управляван от жалбоподателя и
автомобила, посочен в НП.
Процесните нарушения са извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е
обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава
установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към
този резултат.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
3
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал автомобила, като с действията си е допуснала
причиняване на ПТП. С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е
преценил, че с поведението си водачът жалбоподателят е нарушил нормата на
чл. 5, ла. 1, т. 1 ЗДвП, като по достатъчно описателен и разбираем начин е
изложил всички фактически обстоятелства от състава на нарушението.
Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. В случая е прието и посочено в наказателното
постановление, че санкционираното лице вследствие на поведението си е
създало пречки за движението. Лицето безспорно е нарушило посочената в
НП разпоредба, поради което правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП.
Размерът на наказанието е фиксиран в закона – „Глоба“, в размер на 20 лева и
не може да става въпрос за неговото изменение.
Не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като
липсват обстоятелства в тази насока.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, „Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието“, като Законът
е предвидил отговорност в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за всеки
който е нарушил задълженията си като участник в ПТП, а именно лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ до 6
/шест/месеца и „Глоба” от 50 лв /петдесет лева/ до 200 лв /двеста лева/. Съдът
намира, че санкционната норма е определена правилно от АНО. Относно
размера на наложената санкция и с оглед липсата на предишни нарушение, от
страна на жалбоподателя, Съдът намира, че същата следва да бъде намалена
до предвидения в закона минимум, а именно „глоба”, в размер на 50 лева, тъй
като наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 /един/ месец е определено от АНО в минимален размер.
Настоящият състав намира, че така определено, наказанието е адекватно на
тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на
4
деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните
наказания по чл. 12 от ЗАНН, а именно биха имали възпитателно - възпиращо
и коригиращо въздействие върху нарушителя.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че и за това
нарушение, не е налице маловажност на случая и в случая, не следва да
намери приложение, разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед обстоятелството, че по настоящото дело, не е направено искане
за разноски, от страна на АНО, настоящият състав не дължи произнасяне и
същите остават както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-0769-003272/21.09.2021г., издадено от началника
на група към ОДМВР гр. Бургас, сектор “ПП” против ЗЛ. Н. ИЛ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 20лв. и за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложената санкция „глоба” от 100 /сто / лв. на 50
/петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0769-003272/21.09.2021г., издадено от
началника на група към ОДМВР гр. Бургас, сектор “ПП” против ЗЛ. Н. ИЛ.,
ЕГН: ********** в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5