РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1712
гр.
Пловдив,11.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
трети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Любомира Несторова
разгледа докладваното от председателя
АД № 687 по описа на съда за 2023г.
Производството е по чл. 23, ал. 2 ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК.
С молба с вх. № 14830 от 07.07.2023г. от Васил Кънев, в качеството му на управител на „ВИЖЪН ЦЕНТЪР“
ЕООД, е направено искане по чл. 22, ал.
1, т. 6 ГПК за отвод на съдебния състав, разглеждащ АД №687 по описа на съда за
2023г.
В
молбата са изложени аргументи за предубеденост на съдебния състав, основаващи
се на следните обстоятелства: тенденциозност в отношението към управителя Васил
Кънев, към адвоката му и към представляваното от Кънев дружество, като се сочи,
че предварително са осъдени като „данъчни измамници“, неотразено в съдебния
протокол поведение на съда, толериране на органите на НАП, поради дадена
възможност на ответника да представи в превод цялата административна преписка
като по този начин ответникът получава възможност не само да спести разноски,
но и да санира един необоснован акт. Сочи се, че Съдът го е натоварил с
разноски за събиране на непоискани от дружеството доказателства и е лишен от
правото да събере други такива.
Относно
изложеното в молбата следва да се посочи, че правилността и законосъобразността
на действията на съда подлежи на проверка в касационното производство, но те
нямат отношение към основанията за отвеждане на съдебния състав.
Всички
основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно
съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на
страната, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от
изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1-5 ГПК, щом не отговаря на обективната
действителност, не може да послужи като основание за отвод
При
преценката за наличие на основание за отвод съдът следва да държи сметка за
собственото си субективно отношение към страните. Настоящият съдебен състав
намира, че не е предубеден или заинтересован от изхода на спора по смисъла на
чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, нито по отношение на него са налице формални
основания по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК, които да пораждат съмнения в
безпристрастността на съда.
Субективният
елемент от текста за безпристрастността на съдията се предполага до доказване
на противното, докато за обективния елемент е важно, отделно от личното
поведение на съдията, да не съществуват конкретни факти, които да могат
обективно да поставят под съмнение непредубедеността на съда. Това е възприето
и в практиката на ЕСПЧ по делото "Sorgic v. S" (по жалба № 34973/06).
". В този смисъл в случая не са налице обективни факти, които да водят до
извод за пристрастност на съдията–докладчик, като твърдяното неотразяване в
съдебния протокол на поведението на
съдията, тъй като съгласно чл.151, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в
едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните
всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
В случая не е поискано допълване или поправяне
на протокол от съдебно заседание. При това как управителят В.К.определя
поведението на съдебния състав като агресивно, след като не е присъствал в
съдебните заседания и не е формирал лично възприятие, а агресията е понятие от
психологията, така че са необходими специални знания, за да бъде направена тази
квалификация. Същата е явно субективна.
Колкото до събирането на доказателства, както
се каза по-горе, правилността и законосъобразността на действията на съда
подлежи на проверка в касационното производство. И все пак следва да се посочи
на молителя, че съгласно чл. 171, ал.1 от АПК доказателствата, събрани редовно
в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може
да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и
вещите лица, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
Съгласно чл. 171, ал.2 от АПК по искане на
страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския
процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава
и служебно.
Използван е модалният глагол „може“, който има
конотация на „разрешено е“, „позволено е“ и не съдържа императив. Противното би означавало създаването
на хипотеза, в която съдът е лишен от преценка на исканията на страната –
участник в процеса, но това не
намира опора в процесуалния закон.
Въобще не подлежи на коментар твърдението, че
жалбоподателят е предварително „осъден“ като „данъчен измамник“. В случая се
развива производство по реда на ДОПК , а не по реда на Наказателния кодекс.
В случая нито едно от посочените от молителя
обстоятелства не обосновава извод за предубеденост и/или заинтересованост на
съдията от изхода на делото, поради което молбата за отвод ще бъде отхвърлена.
Мотивиран
от изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Васил
Кънев, в качеството му на управител на „ВИЖЪН ЦЕНТЪР“ ЕООД, за отвеждане на
съдия Любомира Несторова от
разглеждането на адм. дело № 687/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: