Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 645
12.10.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 604 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Заместник –
Директор на ТД на НАП – Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против
Решение №140 от 04.05.2022г., постановено по АНД №1317 по описа на Районен съд
– Хасково за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Изложените мотиви за отмяна на НП
били неправилни и незаконосъобразни. От всички събрани доказателства (писмени и
гласни) безспорно било установено, че дружеството, в качеството си на задължено
по ЗДДС лице, получател на 1 бр. кредитно известие, не включило в дневника за
покупки за м.06.2020г. кредитно известие №**********/17.06.2020г. към фактура
№**********/03.06.2020г., издадено от „Д Лизинг“ ЕАД ЕИК *********, за данъчния
период, през който същото било издадено, а именно м. 06.2020г., съгласно чл.124
ал.5 от ЗДДС, което довело до определяне на ДДС в размер с 4724.89 лв. по
–малко от дължимия за този данъчен период. За извършеното нарушение
свидетелствали представените справки декларации за данъчен период м. 06.2020г.
и за данъчен период м.11.2020г., протокол №П
16002620181057-073-001/18.02.2021г., както и представените в съдебно заседание отчетни
регистри. „Ади Енерджи Груп“ ЕООД
ползвало данъчен кредит по фактура №**********/03.06.2020г. в размер на 4724.89
лв., видно от Протокол №П-16002620181057-073-001/18.02.2021г., приложен към
преписката, като редът за корекцията по отношение на ползвания данъчен кредит
бил подробно определен в чл.78 ал.3 във връзка с чл.78 ал.2 от ЗДДС, в която
ясно било регламентирано, че същата се извършва в данъчния период, в който са
възникнали обстоятелствата по чл.78 ал.2 от ЗДДС с отразяването на документа по
чл.115 от ЗДДС, в случая с кредитно известие №**********/17.06.2020г., в
дневника за покупките и справка-декларация за съответния данъчен период, а
задължението било вменено на лицето с материално-правната разпоредба на чл.124
ал.5 от ЗДДС. Сочената за нарушена материалноправна норма на чл.124, ал.5 от ЗДДС била категорична, че независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени. Т. е. несъмнено регистрираното лице имало
задължение да отрази самото кредитно известие тогава, когато го получи, но
трябвало да го отрази за този данъчен период, през който същото кредитно
известие било издадено. Кога и как били получени съответните документи бил
въпрос, който касаел частноправните отношения между лизингодателя и
лизингополучателя, като изясняването на този въпрос нямало отношение за
реализирането на административнонаказателната отговорност, предвидена в чл.182
ал.1 от ЗДДС. След като събрал необходимите за правилното изясняване на делото
доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност,
първоинстанционният съд неправилно ги коментирал и приел, че не са налице съставомерните елементи на
нарушението. Аргумент в подкрепа на което се извличал и от обстоятелството, че
дори и да се приеме, че кредитните известия са получени на по-късен етап от
получателя, същият разполагал с достатъчно законово уредени механизми,
позволяващи му да отрази получените кредитни известия в дневника си за покупки
за този период, в който те са издадени, при спазване на процедурата по чл.126
от ЗДДС и да коригира вече подадените справка-декларации и отчетни регистри,
като включи неотразения данъчен документ, в случая кредитно известие
№**********/17.06.2020г. за този период, в който то е издадено, именно с
подаването на коригиращите справка декларации и отчетни регистри, касаещи в
случая данъчен период м.06.2020г., т.е. не се дерогирало задължението, визирано
в чл.124 ал.5 от ЗДДС. Поради това не можело да бъде споделена и констатацията
на Районен съд – Хасково, че корекцията се извършва като кредитното известие се
отрази в дневника за покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на
получаването му. С оглед изложеното, наказателното постановление било
законосъобразно, издадено било от компетентен орган, спазени били формата и
редът при издаването му и същото съдържало необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Описаните в АУАН и НП констатации изцяло се потвърждавали от
представените и приети по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните свидетели. Поради това се обосновавал извод за осъществяване от
обективна страна на признаците на състава на административно нарушение по
чл.124 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.182 ал.1 от ЗДДС. По изложените съображения
се моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да се постанови друго, с
което да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита пред две
съдебни инстанции. В случай, че не се уважи жалбата и при претендиране от
ответната страна на разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, се моли
то да бъде присъдено в минимален размер.
Ответникът – „Ади Енерджи Груп“ ЕООД, чрез
пълномощник, в писмени бележки и в съдебно заседание, навежда доводи за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото, съгласно
представен списък. В случай, че насрещната страна претендира разноски, се прави
възражение за прекомерност на същите.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението на
Районен съд – Хасково е правилно и предлага да се потвърди.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно
правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
Наказателно постановление №589360-F592878/26.07.2021г. на Заместник-директор на
ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение по чл.124, ал.5 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.182 ал.1 от ЗДДС и на основание
чл.182, ал.1 от ЗДДС, на „Ади Енерджи Груп“ ЕООД, с. Д.Г., е била наложена
административна санкция „Имуществена санкция“ в размер на 4724.89 лв., за това,
че не е отразило в дневника си за покупки кредитно известие №**********/17.06.2020г.
към фактура №**********/03.06.2020г., издадено от „Д Лизинг“ ЕАД, за данъчен
период м.06.2020г., през данъчния период, в който същото било издадено.
За да постанови решението си, районният съд установил,
че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното. В
случая липсвало описание на обективни елементи на нарушението по чл.124 ал.5 от ЗДДС. Това бил факта на получаване на процесното кредитно известие. Липсвало
твърдение кога именно е получено това кредитно известие. Доказвало се по
безспорен начин, че дружеството получило процесното кредитно известие на
27.11.2020г., след като при констатациите от проверката изискало същото от „Д
Лизинг“ ЕАД. Липсата на точно описание на нарушението и оттам на несъответствие
на текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация водело до
съществено процесуално нарушение, тъй като било невъзможно жалбоподателят да
разбере какво точно нарушение е извършил. Наред с горното, съдът е посочил, че
от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното
постановление, се установявали безспорно, но доказан бил и факта, че кредитно
известие №**********/17.06.2020г. към фактура №**********/03.06.2020г.,
издадено от „Д Лизинг“ ЕАД, било издадено м.06.2020г. и било получено от „Ади
Енерджи Груп“ ЕООД на дата 27.11.2020г. и съответно било отразено счетоводно за
същия този период. Т.е. данъкът бил деклариран и внесен за данъчен период месец
ноември 2020г., вместо за месец юни 2020г.Според съда извършването на
съставомерно деяние именно към тази дата останало недоказано по несъмнен начин.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за неправилно.
Настоящият състав не споделя изводите на районния съд,
че в АУАН и в НП описанието на нарушението е непълно, неточно и не отговаря на
посочената правна квалификация на същото. При съставяне на АУАН и издаване на
НП не се констатират допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените такива. Спазен е процесуалният ред за съставянето, респ.
издаването на тези актове, като същите съдържат изискуемите реквизити. Съставеният
в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията
на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-
наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция не
споделя и доводите на районния съд, че извършването на съставомерно деяние
останало недоказано по несъмнен начин. Посочената в НП като нарушена разпоредба
на чл.124 ал.5 от ЗДДС задължава регистрираното лице да отрази получените от
него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон.
Не е спорно по делото, че „Ади Енерджи Груп” ЕООД, е
регистрирано по ЗДДС лице. От Протокол № П-16002620181057-073-001 от
18.02.2021г., на старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, е видно,
а и не е спорно между страните обстоятелството, че |“Д Лизинг“ ЕАД е издал
спрямо касационния ответник кредитно известие № **********/17.06.2020г. към
фактура №**********/03.06.2020г. Не е спорно, че това кредитно известие не е
било отразено в дневника за покупки на „Ади Енерджи Груп” ЕООД, през м. юни
2020г.
При така установените факти, по които не се спори,
както е посочил и районният съд, безспорно санкционираното лице е осъществило
от обективна страна състава на чл.124 ал.5 от ЗДДС, тъй като последната норма
изисква кредитното известие да е отразено
в дневника за покупки за данъчния период, в който е издадено.
Кога е получено кредитното известие е без правно
значение. Дори и да се приеме, че санкционираното дружество е получило
кредитното известие през следващ данъчен период, то същото е следвало да
коригира вече подадените справка - декларация и дневник за покупките, съобразно
процедурата на чл.126 от ЗДДС, а не да
отразява кредитно известие в дневник за покупките, отнасящ се за друг данъчен
период. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което при ангажиране отговорността им с налагане на административна санкция
субективната страна на деянието и по – конкретно вината, не подлежи на
изследване.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че
законосъобразно е ангажирана отговорността на санкционираното лице с налагане
на административна санкция в посочения в обжалваното НП размер.
По делото не са събрани доказателства, установяващи,
че деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, поради което не може да бъде направен извода, че същото
представлява маловажен случай.
За пълнота следва да се посочи, че са неоснователни
съображенията, наведени в представената чрез пълномощник на ответника писмена
защита, че за процесното нарушение е изтекъл предвиденият от законодателя в
чл.34 ал.1 от ЗАНН давностен срок. В случая нарушението е открито на
18.02.2021г. – когато е съставен и Протокол
№П-16002620181057-073-001/18.02.2021г., а АУАН е съставен на 22.02.2021г.,
поради което предвиденият в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срок в случая
безспорно е спазен. Относно цитираното в писмената защита Тълкувателно Решение
№4 от 29.03.2021г. на ВАС по т. д. №3/2019г., ОСС, I и II колегия, за което се
сочи, че било напълно приложимо и към
настоящия казус, е необходимо да се посочи, че видно от същото, с него се
приема, че срокът за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение в случаите по чл.210а от Закон за защита на потребителите започва да
тече от откриване на нарушителя съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН. По настоящото дело
обаче не се касае за такива случаи - по чл.210а от Закон за защита на
потребителите, а и както вече се посочи, предвиденият в разпоредбата на чл.34
от ЗАНН срок в случая безспорно е спазен.
Наред с горното, с оглед наведеното в писмената защита
съображение за приложимата практика на СЕС, следва да се посочи, че в цитираното
Решение на Съда (осми състав) от 20 юни 2013 година по дело C-259/12
(Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив срещу
„Родопи-M 91“ ООД) се приема, че принципът на данъчен неутралитет допуска
данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице,
което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок
задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение
за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена
санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, включително в случаите,
когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е
внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви.
В т.40 от мотивите на същото решение
освен това е посочено, че предвиденият в член 182, алинеи 1 и 2 от ЗДДС размер
на санкцията е прогресивен – ако корекцията се извърши само с един месец
забавяне, санкцията е едва 25 % от размера на дължимия ДДС, и в този смисъл
подобна санкция може да насърчи данъчнозадължените лица да коригират във
възможно най-кратък срок извършено приспадане, основанието за което е
отпаднало, както и да постигне целта да осигури точно събиране на данъка.
Именно с оглед обстоятелството, че от
страна на дружеството не е извършено деклариране в период, следващ данъчния
период, в който кредитното известие е следвало да бъде декларирано, в процесния
случай административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под
санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДДС, която е в синхрон с практиката на
СЕС по сходни казуси. Според настоящия съдебен състав, в случая не е налице
противоречие на чл.182, ал.1 от ЗДДС с принципа на пропорционалност,
регламентиран в член 5, параграф 4 от Договора за Европейски съюз и размерът на
наложената на дружеството касатор имуществена санкция не надхвърля необходимото
за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на
данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено
при неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се
отмени. Доколкото пред районния съд са събрани всички относими по делото
доказателства от значение за решаването му по същество, и при наличието на
доказателства за извършено административно нарушение, след отмяна на решението
следва да се потвърди наказателното постановление.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията за разноски на касатора. В полза на НАП следва да се присъдят
такива, представляващи юрисконсултско възнаграждение от по 80.00 лева за всяка
инстанция или общо 160.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №140/04.05.2022г., постановено по АНД
№1317/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№589360-F592878/26.07.2021г. на Заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „Ади Енерджи Груп” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Национална агенция по приходите
разноски по делото в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.