Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 2641 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 263615 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 30962/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав, е отхвърлен предявеният икс правно основание (422, ал.1 ГПК вр. с чл.405, ал.1 КЗ, предявен от „В.“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 307 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ и образувана щета № 0020-090-362/2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 41567/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав. Ищецът е съден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 200 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата от 50 лв. - разноски в заповедното производство.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „В.“ ЕООД, с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано
и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че е доказал по делото всички
предпоставки, регламентирани в чл.405, ал.1 КЗ – наличие на сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“, действащ към датата на ПТП – 13.04.2017 г., размера
на щетите по автомобила, както и причинно – следствената връзка между тях и
настъпилото застрахователно събитие. Решаващият съд не е съобразил нормата на
чл.408, ал.1 КЗ, в която изрично са посочени хипотезите, при които
застрахователят може да окаже плащане на застрахователно обезщетение. Правилно е
приел, че отказът на застрахователя за плати дължимото застрахователно
обезщетение е незаконосъобразен, но независимо от това е отхвърлил предявеният
иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че причините за настъпилото събитие
са посочени в представеното по делото уведомление по щета на МПС. Тези щети са
установени от представител на застрахователя, за което е съставен опис –
техническа експертиза по щета № 0020-090-0362/2018 г. на 12.03.2018 г. е
направен оглед на автомобила. Съгласно представения талон за оглед на МПС при
сключване на застраховката за автомобила не са били налице увреждания на същия.
Представените от ответника снимки не установяват датата, на която са направени.
Пред СРС е изслушана авто – техническа експертиза, съгласно която декларираните
щети могат да настъпят в паркирано състояние и да се получат при злоумишлени
действия. Останалите възможни причини, които са обсъдени от вещото лице, са в
сферата на предположенията. Доколкото липсва пряк очевидец на настъпване на
застрахователното събитие, може да се посочи само, че то е настъпило в
паркирано състояние на автомобила, но не и да се очертае точният механизъм на
ПТП. Твърди, че е изпълнил задължението си да заплати уговорената
застрахователния премия, а ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
заплати застрахователно обезщетение за причинените щети на застрахования
автомобил. Счита, ч изводите на
решаващия съд за неоснователност на исковата претенция са необосновано и са
формирани в нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по жалбата – ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че по делото ищецът не е доказал при условията на пълно
и главно доказване настъпването на застрахователното събитие и причинно –
следствената връзка. Същите са изрично оспорени с писмения отговор на исковата
молба. Съгласно трайно установената
съдебна практика страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят основанията за носене на отговорност от застрахователя при увреждане
на застрахованото имущество, както и основанията за освобождаване от застрахователна
отговорност. Вещото лице е установило, че между уврежданията на предна лява
врата на автомобила и механизма на тяхното възникване при описаните
обстоятелства за възникването им, не е налице причинно – следствена връзка. По
лявата врата на товарния автомобил са налице видими увреждания – корозия и напукване
на боята, които не са в резултат на еднократно въздействие по увредените зони
на външната повърхност на вратата, а са в резултат на продължително, с години, въздействие
на околната среда върху външните части на автомобила. На основание чл.5, ал.2,
т.16 от общите условия към застрахователния договор застрахователят не покрива
щета в случай на корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора на материала,
обезцветяване, напукване и други подобни повреди в резултат на експлоатационни
или естествени причини. Твърди, че вредите по автомобила не са настъпили на
твърдяната дата – 10.03.2018 г. и не представляват покрито по застраховката
застрахователно събитие. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното решение, като присъди сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.405, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че е сключил с
ответника застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица №
0020090201700287 за товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атеро“, рег. № *******,
със срок на действие 14.03.2017 г. – 13.03.2018 г. на 10.03.2018 г. Д.А.Т.е
паркирал застрахования при ответника автомобил, собственост на ищцовото
дружество, на обект М. на бул.
„Сливница“ в гр. Варна. При тръгване е установил щети върху автомобила. Незабавно уведомил застрахователя за
настъпилите щати. Застрахователят е направил опис на установените щети на МПС.
Във връзка с образуваната щета застрахователят е отказал да заплати
застрахователно обезщетение. Същият е мотивирал отказа си с нарушаване на Глава
втора, Раздел ІІ,чл.5, т.29 от общите условия по застраховка „Каско на МПС“, т.
е., че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение „всяко налично
увреждане на детайли по автомобила, констатирано при огледа на автомобила при
сключване на застраховката“. Съгласно
съставения талон за оглед на МПС няма отбелязани увредени детайли по
автомобила. Счита, че отказът на застрахователя е формален, но реално липсват конкретни,
ясни аргументи, обосноваващи действителните причини за отказа за плащане на
застрахователно обезщетение. Счита, че са изпълнени всички задължения на
застрахования. За да може валидно застрахователят да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение, е необходимо да са налице следните условия:
неизпълнение на задълженията на застрахования и причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие. В
резултата на настъпилото застрахователно събитие на товарния автомобил са
причинени вреди, които следва да се възстановят от застрахователя в пълен обем.
Съгласно представената проформа фактура № 127/12.06.2018 г. стойността на
ремонта на увредените детайли възлиза на 307 лв. във връзка с това вземане е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по която
длъжникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 307 л –
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на застрахования
при него товарен автомобил, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока
по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения
иск. Признава наличието на описаното в исковата молба застрахователно
обезщетение. Оспорва настъпването на застрахователно събитие на 10.03.2018 г.,
оспорва механизма на настъпване на увреждания, както и размера на
претендираните вреди. Твърди, че ищецът е злоупотребил с наличието на
застрахователен договор между страните. Счита, че е житейски е невъзможно в
последната седмица преди изтичане на договора да си паркираш автомобила на
различни места и всеки път да установяваш различни увреждания по корпусни
детайли на каросерията на автомобила, без да има повторения на детайли, така че
да претендира от застрахователя да ги заплати цялостно боядисване на
каросерията на товарния автомобил. Трите щети са регистрирани при ответника на
12.03.2018 г. и е постановен отказ по тях. Счита, че е налице отдръпване на
боята по цялата дължина на ръба на вратата, както и следи от напукване на боята
в областта на дръжката и множество драскотини и ожулвания, които са резултат от
ежедневна употреба на МПС, а не в резултат на едно събитие. Твърди, че
уврежданията по предна лява врата са стари, доколкото ясно личат следи от
корозия. Счита, че не е възможно увреждането са е настъпило на 10.03.2018 г. и
на 12.03.2018 г. са е с такава напреднала степен на ръжда. Счита, че
претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на действителната стойност
на вредите към датата на настъпване на събитието. При наличие на три щети
счита, че е следвало боядисването да се осъществи заедно, при приемане на
автомобила за ремонт в сервиз, а не поотделно за всеки детайл. Моли съда да
постанови решение ,с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
Въз основа на заявление от 22.06.2018 г., подадено от „В.“ ЕООД, е постановена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК от 29.06.2018 г. по ч. гр. д. № 41567/2018 г. по описа на СРС, ГО,43 състав, срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за сумата от 307 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ и образувана щета № 0020-090-362/2018 г., ведно със законната лихва то 22.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 375 лв. – сторени по делото разноски, от които: 25 лв. – държавна такса и 350 лв. – възнаграждение за адвокат.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение
от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция.
Видно от представената по делото застрахователна
полица № 0020090201700287 на 23.02.2017 г. е сключен договор за застраховка
„Каско на МПС“ между страните в производството, за товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Атего“, рег. № *******.
На 12.03.2018 г. ищцовото дружество е депозирало при
ответника уведомление за щета на МПС № 0020-090-362/2018 г.. в него е заявено,
че на 10.03.2018 г. е настъпило застрахователно събитие на бул. „Сливница“,
обект „Марсстрой“, в резултат на което са причинени щети на застрахования
товарен автомобил – предна лява врата. Произшествието е настъпило на обект
„Марсстрой“, на бул. „Сливница“. При потегляне след около 40 минути е
установено нанесена щета на предна лява врата.
Във връзка с извършения от застрахователя оглед на
увредения товарен автомобил е съставен опис – техническа експертиза за щета.
С писмо от 13.04.2018 г. застрахователят е уведомил
„В.“ ЕООД, че застрахованият обект е бил
с нарушена боя и лаково покритие към момента на огледа при сключване на застраховката.
Съгласно глава Втора, Раздел ІІ, чл.5, ал.2, т.29 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ застрахователят
не покрива щети в следните случаи: всяко налично увреждане по детайлите на МПС,
констатирано, описано и/или заснето при извършване на оглед на автомобила при
сключване на застраховката. С оглед това
не следва да калкулира и изплати застрахователно обезщетение по ликвидационна
преписка по щета № 0020-090-362/2018 г.
Видно от представената по делото проформа фактура, съставена от „С.“ ЕООД
стойността на ремонта на застрахования при ответника товарен автомобил възлиза
на 307 лв.
По делото са представени Общи условия по застраховка
„Каско на МПС“ (без релсови превозни средства). В Глава Втора, раздел ІІ, чл.5,
ал.2, т.16 е предвидено, че застрахователят не покрива щети от корозия, износване, изхабяване, умора на
метала, обезцветяване, напукване и други подобни повреди в резултат на
експлоатация или на естествени причини. В т.29 е предвидено, че застрахователят
не покрива щета при всяко налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано,
описано и/или заснето при извършване на оглед на автомобила при сключване на
застраховката, както и увреждане на детайли от настъпило застрахователно
събитие, когато същите са имали увреждания от предходно застрахователно събитие
и не са били отстранени.
С писмения отговор на исковата молба ответникът е
представил снимки на процесния товарен автомобил. Като дата, на която са
съставени, е посочено: 14.03.20.
От заключението на вещото лице К.Г.Г.по
изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че съгласно
приложените снимки на процесния автомобил са видими увреждания по лявата врата:
корозия и напукване на боя. Отстраняването на щетите по средни пазарни цени
възлиза на 310 лв. Между уврежданията на лявата врата на автомобила и механизма
на тяхното възникване, при описаните обстоятелства за възникването им, не е
налице причинно – следствена връзка.
Вещото лице приема, че физико-химическата същност на описаните
увреждания по лявата врата: корозия и напукване, определя, че същите могат да
бъдат получени не в резултата на еднократно въздействие по увредените зони на
външната повърхност на вратата, а са резултат от продължително (с години)
въздействие на околната среда върху външната част на автомобила, в частност
върху лявата врата: повечето с прояждане в дълбочина и други с начало на
повърхностно корозиране. По тази основна
и единствена причина, описаните в уведомлението, респ. в проформа фактурата
неизправности по лявата врата на автомобила и механизма на получаването им, не
съществува причинно – следствена връзка.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че
застрахованият автомобил е на 20 години от първоначалната регистрация. На
снимковия материал се виждат щети от корозия по вратата, както и напукване на
боя. Вещото лице приема, че най-вероятно тези щети се дължат на стар ремонт –
нанесен кит, който с течение на времето се пропуква. Констатираното пропукване
на боята е свързано с това, че в миналото е имало някаква увреда, поради която
се е наложила механична работа за възстановяване. Този кит по различни причини
в хода на работата на автомобила, включително поради външна намеса, е възможно
да се напука. В случая по вратата има два вида щети: напукване на боята и
корозия. В съставения от застрахователя талон за оглед на автомобила не се
вижда увреждане. Корозията не се проявява за един ден, а с години. В случая
корозията се е появила поне преди 2-3 години.
Експертното заключение е оспорено от ищеца, който поддържа,
че е необосновано. Не са ангажирани доказателства във връзка с оспорването
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че страните в производството са били обвързани от
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего“, рег. № ******* със срок на действие
114.03.2017 г. – 13.03.2018 г.
Спори
се относно обстоятелството дали претендираните вреди са причинени от
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по сключения
застрахователен договор.
По
делото се установи, че на застрахования при ответника товарен автомобил са
причинени щети на предна лява врата, изразяващи се в корозия и напукване на
боя. Тези щети обаче не са настъпили през време на действие на договора за
застраховка, както и не съставляват покрит от застрахователя риск. Съгласно
заключението на вещото лице инж. К.Г.Г.по изслушаната пред СРС авто –
техническа експертиза, уврежданията на лявата врата на автомобила не са
причинно – следствена връзка с механизма на тяхното настъпване при описаните от
застрахования обстоятелства. Същите са с давност от преди поне 2-3 години.
Експертното
заключение на вещото лице е своевременно оспорено от ищеца – докато трае
изслушването на вещото лице.
Заключението
на вещото лице като всяко доказателствено средство, следва да бъде обсъдено
наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме
заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение
срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваването му.
В този смисъл е формираната трайната съдебна практика по приложението на чл.157,
ал.3 ГПК (отм.), както и чл.202 ГПК.
В
разглеждания случай заключението на вещото лице е обосновано, като изводите на
вещото лице са формирани въз основа на обстоен анализ на предоставените на
вещото лице материали. Същото изцяло кореспондира с останалите ангажирани по
делото доказателства, както и ищецът не е представил доказателства, които да
разколебаят или опровергаят доказателствената му стойност. Ето защо съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице инж. К.Г.Г.като компетентно дадено
и обстойно обосновано.
Съгласно
§ 1, т.4 ПЗР на КЗ застрахователно събитие по смисъла на КЗ е настъпването на
покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. В случая се
установи, че увреждането на застрахованото при ответника имущество не е
настъпило в периода на застрахователно покритие, а се касае за корозия, която
се е проявила преди повече от 2 – 3 години, т. е. извън периода на действие на
сключения между страните застрахователен договор. Моментът на установяване на
увреждането – през време на действие на застрахователния договор, няма значение
за определяне на увреждането като застрахователно събитие, доколкото правно
релевантен е моментът на увреждането. Този момент следва да е през време на
действие на застрахователния договор, което в случая не е налице. След като
увреждането на застрахованото имущество не е настъпило през време на действие
на застрахователния договор, то в полза на застрахованото лице не е възникнало
право да получи застрахователно обезщетение. На основание чл.405, ал.1 КЗ застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок при настъпване
на застрахователното събитие. След като не е налице увреждане, настъпило през
време на действие на застрахователния договор, то в тежест на застрахователя не
е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.
Регламентираните
в нормата на чл.408 КЗ основания за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение се отнасят до изрично посочени хипотези при настъпило по време на
застрахователното покритие застрахователно събитие, какъвто обаче не е разглежданият
случай. С оглед на това посочената норма няма отношение към спорното
правоотношение.
Основателно
е оплакването на ответника, че в случая не е налице и покрит от застрахоталя
риск. В чл.5, ал.2, т.16 от общите условия на застрахователя изрично е изключен
рискът от корозия и напукване, каквито са щетите на застрахования при ответника
автомобил.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск е
неоснователен.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските по
производството:
При
този изход на делото и доколкото ответникът по жалбата е защитаван от
юрисконсулт в настоящото производство, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК
на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 263615 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 30962/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***,
офис 5 – адв. Т.П., да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********, с
адрес гр. София, ул. „********, сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.