№ 1103
гр. Варна, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501601 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 317, вр. чл. 310 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Народно читалище „Петко Р. Славейков - 1932“, с.
Н.Ш., община Д.Ч. срещу Решение № 1724/03.06.2022 г., постановено по гр.д. № 14658/2021
г. по описа на Районен съд - Варна, L състав, с което е признато за незаконно и отменено
уволнението на У.. М. Ш., извършено със заповед № 002/25.01.2021 г. на председателя на
Народно читалище „П.Р. Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ. Д.Ч., на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ; възстановява се У.. М. Ш. на заеманата преди уволнението длъжност „Работник
библиотека” в Народно читалище „П.Р.Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ. Д.Ч., на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ и се осъжда Народно читалище „П.Р.Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ.
Д.Ч. да заплати на У.. М. Ш. сумата от 401,82 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа, поради незаконното уволнение за периода от 26.08.2021 г. до 01.10.2021 г., на
основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че ВРС допуска процесуални нарушения при
разглеждане на делото, като оставя без уважение искането за събиране на доказателства
дали въззиваемата употребява медикаменти, които се отпускат само със зелена рецепта и не
събира служебно доказателства за всички наведени от въззивника твърдения. Направено е
искане за събиране на доказателства, а именно: за разпит на трима свидетели, за издаване на
съдебно удостоверение и за допускане на СПЕ. Отправя се искане до съда за отмяна на
1
изцяло на решението на ВРС. Претендират се разноски.
Въззиваемата У.. М. Ш. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните чрез процесуален представител и с писмена молба
поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на У.. М. Ш. против Народно
читалище „Петко Р. Славейков - 1932“, с. Н.Ш., община Д.Ч., както следва: за признаване за
незаконно и да бъде отменено уволнението на Ш., извършено със заповед № 002/25.01.2021
г. на председателя на Народно читалище „П.Р. Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ. Д.Ч., на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; да бъде възстановена същата на заеманата преди
уволнението длъжност „Работник библиотека” в Народно читалище „П.Р.Славейков-1932“,
с. Н.Ш., общ. Д.Ч., на основание чл.344, ал.1, т. 2 от КТ и да бъде осъдено Народно
читалище „П.Р.Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ. Д.Ч. да заплати на У.. М. Ш. сумата от 401,82
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за
периода от 26.08.2021 г. до 01.10.2021 г., на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Народно
читалище „Петко Р. Славейков - 1932“, с. Н.Ш., община Д.Ч., с който оспорва изцяло
предявените искове.
С влязло в законна сила протоколно определение от 11.08.2022 г. въззивното
производство е прекратено в частта по предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3
от КТ, за разликата над сумата от 386.36 лв. /триста осемдесет и шест лв. и тридесет и шест
стотинки/ до сумата от 401.82 лв. /четиристотин и един лев и осемдесет и две стотинки/
представляваща обезщетение за оставане без работа на У.. М. Ш., ЕГН **********, за
периода от 26.08.2021 г. до 01.10.2021 г. на основание чл. 233 от ГПК, като е обезсилено
Решение № 1724 /03.06.2022 г. постановено по гр.д. № 14658 /2021 г. по описа на РС –
Варна, Гражданско отделение, 50 –ти състав в тази му част.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
2
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са допустими, тъй като за
предявяването им е налице правен интерес и същите са депозирани в съда в рамките на
преклузивния 2-месечен давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред въззивната инстанция
ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
брутното трудово възнаграждение на Ш. е в размер на 340 лева. За периода от 27.08.2021 г.
– 30.09.2021 г. вкл. обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се равнява на 386.36 лева, а за
периода от 27.08.2021 г. до 01.10.2021 г. вкл. се равнява на 402.55 лева. Няма данни за
изплатено обезщетение за оставане без работа на Ш. до настоящия момент.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 1 ОТ КТ:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва законността на
уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Предпоставки за уважаване на иска са да е налице валидно трудово правоотношение между
ищеца и ответника, ответникът да е прекратил трудовото правоотношение на ищеца и
прекратяването да не е съобразено със закона. Тежестта на доказване законосъобразното
прекратяване на трудовия договор е изцяло на работодателя.
Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че по силата на
трудов договор № 002/25.01.2021 г. страните са били валидно обвързани от безсрочно
трудово правоотношение за длъжността „работник библиотека“.
Съгласно чл. 325, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие
на страните, изразено писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на
страните, както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и
приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Всяка от страните трябва да
изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно.
Поради това не може да се приеме, че с подписването и от служителя на заповед за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 от КТ, фактическият състав
на цитираната разпоредба е осъществен. Подписването на заповедта от работника или
служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не воля за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Волята за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие трябва да бъде изразена в писмена форма ясно и категорично,
3
а не с конклудентни действия - с подписване на заповедта.
В настоящия случай с исковата молба въззиваемата представя Заповед №
002/25.01.2021 г. на Председателя на Народно читалище „Петко Р. Славейков - 1932“, с.
Н.Ш., община Д.Ч., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като доказателство за
прекратяване на трудовото й правоотношение. С отговора на исковата молба работодателят
представя молба с вх. № 1/26.08.2021 г. на У.. М. Ш., в която е обективирано изявление за
прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, считано от 27.08.2021 г.
Своевременно в срока по чл. 193 от ГПК въззиваемата оспорва автентичността на
положения от нея подпис в горния документ, като е открито съответното производство,
предвидено в цитираната разпоредба. Частният документ, какъвто е молба от 26.08.2021 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, се ползва единствено с
формална доказателствена сила, което означава, че, при представянето на документ,
съдържащ конкретно изявление на лице и подпис на същото, съдът е длъжен да приеме
лицето за автор на направеното изявление. Частният документ ще се ползва и с материална
доказателствена сила единствено в случай, че удостоверява неизгодни за издателя му факти,
какъвто е конкретния случай. Доказателствената му сила и в двата случая би могла да бъде
оборена ако се докаже неговата неавтентичност. Пред ВРС е открито производство по реда
на чл. 193 от ГПК. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 изр. 2 ГПК съдържа своеобразна
презумпция за истинност на подписания частен документ. Това означава, че когато в
документа има положен подпис с посочен автор – страната, на която документът се
противопоставя и която го оспорва, тя трябва да докаже, че документът е неистински, т. е.,
че положеният от нейно име подпис не е неин. Доказването се осъществява обикновено чрез
експертиза на подписа, извършена от вещо лице, която отрича или потвърждава положения
под документа подпис да е на лицето, посочено като автор на изявлението.
От изслушаната пред ВРС единична СПЕ се установява, че подписът положен
срещу „подпис“ в Молба с вх. № 1/26.08.2021 г. не е изпълнен от Ш.. Допусната е тройна
СПЕ, при която обаче е налице разногласие между вещите лица, поради особеното мнение
на единия от експертите. Въпреки това заключението на мнозинството е, че процесният
подпис в молба от 26.08.2021 г. не е изпълнен от работника, а е имитиран при това е
изпълнен директно, без технически подправки и манипулации върху документа.
Първоинстанционният съд назначава повторна тройна СПЕ, на основание чл. 203 от ГПК,
като заключението на вещите лица единодушно е, че подписът след текста „подпис“ и над
текст „У.“ в молба от 26.08.2021 г. не е положен от У.. М. Ш., като същият представлява
имитация на нейния подпис с опит за възпроизвеждане на елементи, но с различна
структура и почерк, без техническа подправка /пренасяне/. От разясненията на експертите
дадени в съдебно заседание на 20.05.2022 г. се установява, че различията в подписа на
въззиваемата и този положен в оспорения документ няма как да се обяснят с психическо
състояние или медикаментозно въздействие, тъй като в същия ден тя подписва други
документи като Заповед за прекратяване на трудов договор, като подписът под тях е неин.
Т.е. налице е успешно проведено производство по оспорване автентичността на Молба с вх.
4
№ 1/26.08.2021 г. досежно подписът положен от работника, поради което и този документ се
изключва от доказателствения материал по делото, така както правилно е направено с
решението на първоинстанционният съд, съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 3, изр. 1 от
ГПК.
Горният извод не се опровергава и от събраните от ВРС показания на свидетеля
Й.Г.М., тъй като от същите е видно, че на 26.08.2021 г. той вижда Ш. да подписва един
документ, подаден й от председятеля на читалището, като не е възприел съдържанието му,
поради разстоянието на което се намира от нея. По делото са представени още два
документа, подписани от въззиваемата на процесната дата, подписите върху които не са
оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, а именно: Заповед от 26.08.2021 г. за прекратяване на
трудов договор № 002/25.01.2021 г. и Приемо-предавателен протокол от 26.08.2021 г. /лист
44 от първоинстанционното дело/.
В случая от гореизложеното се установява, че поради липса на депозирана от
служителката молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие,
не са налице две съвпадащи писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор на
У.Ш., чрез които да е постигнато изискуемото от закона взаимно съгласие, поради което
правилно с обжалваното решение е прието, че не е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ, на което е издадена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение,
поради което и уволнението й е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 ОТ КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ предпоставя и основателността
на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, поради което Ш.
следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Работник
библиотека“ при работодателя Народно читалище „Петко Р. Славейков - 1932“, с. Н.Ш.,
община Д.Ч..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 3 ОТ КТ:
Признаването на уволнението на работника за незаконно и неговата отмяна е
предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Ш. установява, че е
останала незаета по трудово правоотношение след незаконното уволнение, видно от
представения препис от трудовата й книжка и регистрационната й карта в Дирекция „Бюро
по труда“ – гр. Д.Ч.. С оглед изложеното, съдът намира за основателна претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 386.36 лева за периода от 27.08.2021 г.
до 01.10.2021 г. /т.е. до 30.09.2021 г. вкл./. Размерът е установен с допуснатата и приета в
настоящата инстанция ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно
и компетентно дадена. За началната дата на претендираното обезщетение за оставане без
работа - 26.08.2021 г. искът се явява неоснователен, тъй като в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на служителката е посочено, че същото се прекратява, считано
от 27.08.2021 г., а не от деня на връчването й, за който на същата се дължи трудово
възнаграждение.
5
С оглед изложеното в частта за началната дата, от която се дължи обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ първоинстанционното решение е неправилно и като такова следва да бъде
отменено, а в останалата му част поради съвпадане на изводите на двете инстанции същото
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направено искане въззивникът Народно читалище „Петко
Р. Славейков - 1932“, с. Н.Ш., община Д.Ч. следва да бъде осъден да заплати на адв. П.Т.,
оказал безплатна правна помощ, в качеството му на процесуален представител на
въззиваемата У.. М. Ш. сумата от 1010 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1724/03.06.2022 г., постановено по гр.д. № 14658/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, L състав по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ САМО В ЧАСТТА за началната дата, от която се дължи
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно от 26.08.2021 г., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на У.. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ N** против
Народно читалище „П.Р.Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ. Д.Ч., ЕИК *********, с председател
С.С. с право основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за датата 26.08.2021 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1724/03.06.2022 г., постановено по гр.д. № 14658/2021
г. по описа на Районен съд - Варна, L състав в останалата му част, с която е признато за
незаконно и отменено уволнението на У.. М. Ш., извършено със Заповед от 26.08.2021 г. за
прекратяване на трудов договор № 002/25.01.2021 г. по взаимно съгласие на Председателя
на Народно читалище „П.Р. Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ. Д.Ч., на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ; възстановява се У.. М. Ш. на заеманата преди уволнението длъжност „Работник
библиотека” в Народно читалище „П.Р.Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ. Д.Ч., на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ и се осъжда Народно читалище „П.Р.Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ.
Д.Ч. да заплати на У.. М. Ш. сумата от 386.36 /триста осемдесет и шест лева и тридесет и
шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение за периода от 27.08.2021 г. до 01.10.2021 г., на основание чл. 344,
ал.1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Народно читалище „П.Р.Славейков-1932“, с. Н.Ш., общ. Д.Ч., ЕИК
*********, с председател С.С. ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Т., л.н. ********** при ВАК, с
адрес: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 61, офис 39 сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева,
6
на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от от деня, в който съдът е обявил решението си –
25.08.2022 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7