№ 118
гр. Пазарджик, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.
№266274/07.09.2021г. на „Е.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул.“М.В.“ №10, представлявано от ВЛ. ЕМ. К. против
Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №9493 от 10.06.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№1638/2019г. по описа на РС- Пазарджик и с
евентуално искане до окръжния съд за произнасяне по възражение по реда на
чл.423 от ГПК.
Твърди се, че съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист,
защото е приел, че е влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1638/2019г.
Визира се, че от разпореждането което се обжалва не става ясно защо е
прието, че е влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1638/2019г. В тази насока се твърди, че
видно от отбелязването на връчителя на заповедта, не е открит офис на
дружеството- длъжник на адреса му на управление посочен в търговския
регистър. При това отбелязване на връчителя, за да се приеме, че заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена е необходимо да се приложими
фикцията на чл.50, ал.2 от ГПК. Тази фикция не се прилага по силата на
закона, а е необходима санкция за приложението й.
1
Сочи се, че разпореждане на съда, да се приложат по делото невръчени
книжа, т.е. заповедта за изпълнение и тя да се счита връчена, на основание
чл.50, ал.2 от ГПК липсва по делото. Санкцията на съда за приложение на
фикцията по чл.50, ал.2 от ГПК е необходима, за да се знае от кой момент
започва да тече срокът за възражение срещу заповедта. Като не е определен
началния момент на срока за възражение, този срок не е изтекъл, съответно
заповедта не е влязла в законна сила.
Искането е да се отмени обжалваното разпореждане, вкл. и се обезсили
издадени въз основа на него изпълнителен лист.
При условията на евентуалност, ако подадената жалба не бъде уважена
се моли да се приеме възражение на жалбоподателя по чл.423 от ГПК. В този
смисъл се сочи, че дружеството не е променяло адреса си за управление и
притежава не само един офис на посочения адрес, но притежава цяла
административна сграда с офиси на адреса, на който не е открито същото.
Визира се, че за доказване на това възражение ще се представят
писмени и гласни доказателства, ако то бъда сложено за разглеждане от съда.
В изявление по подадената частна жалба от „Е.С.“ ЕООД е посочено, че
се обжалва Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №9493 от
10.06.2019г., постановено по ч.гр.д.№1638/2019г. по описа на РС- Пазарджик.
Излагат се доводи по това обжалване, съответно по възражението по чл.423
от ГПК.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
Приложени са писмени доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, представлявано от пълномощника му
адв.Д.С..
Твърди се в него, че обжалваното разпореждане на съда е правилно.
Излагат се обстоятелства които следва да наведат извод, че подадената частна
жалба е недопустима, поради факта, че правния интерес на жалбоподателя е
защитен.
Приложени са писмени доказателства към писмения отговор.
Пазарджишкият окръжен съд, след се запозна с доказателствата
по делото и като обсъди изложените доводи за неправилност, прие за
2
установено следното:
Производството по ч.гр.д.№1638/2019г. по описа на РС- Пазарджик е
образувано по повод на подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от „Водоснабдяване и канализационни услуги“
АД с вх.№10043/17.04.2019г. срещу длъжника- „Е.С.“ ЕООД за парично
вземане в размер на 709,75лв. по неплатени месечни фактури, дължими по
договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода
30.0.2007г. до 11.05.2012г.; мораторна лихва в размер на 2,34лв.- за периода
от 30.06.2007г. до 28.02.2019г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и съдебно- деловодни разноски
в размер на 175лв., от които 25лв.- държавна такса и 150лв.- адвокатски
хонорар.
Въз основа на това заявление от съдът е издадена Заповед №982 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.04.2019г.,
съгласно която е разпоредено, длъжникът „Е.С.“ ЕООД, да заплати на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД сумите, така както са
претендирани със заявлението.
Видно от Съобщение изпратено до длъжникът с което да се връчи
препис от издадената Заповед е отразено, че на посочения адрес вече няма
офис и не се намира представител на фирмата. Сведението е отразено, че е
дадено от лицето Костадин Манчев- управител на фирма намираща се на
адреса. Датата на тази констатация е 10.05.2019г.
Видно от Разпореждане №9493 от 10.06.2019г., заповедният съд е
констатирал, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е влязла в законна сила, поради което и на основание чл.416 от
ГПК е разпоредил да се издаде в полза на заявителя против длъжника,
изпълнителен лист, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.д.№1638/2019г. по
описа на РС- Пазарджик за присъдените с нея суми. Отразено е в него, че
разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в 2-седмичен срок, който за кредитора тече от връчването на
разпореждането, а за длъжника- от връчване на поканата за доброволно
изпълнение.
В РС- Пазарджик с вх.№266273/07.09.2021г. е постъпило възражение от
3
длъжникът „Е.С.“ ЕООД, представлявана от законен представител ВЛ. ЕМ.
К., на основание чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение.
От Разпореждане №261460 от 09.09.2021г. се установява, че
заповедният съд е приел, че е постъпила частна жалба от длъжника в
заповедното производство срещу разпореждане за издаване на изпълнителен
лист, към която не са представени доказателства за спазването на срока по
чл.407, ал.1 от ГПК. Съответно, с жалбата длъжникът е съединил при
условията на евентуалност и възражение по чл.423, ал.1 от ГПК без да посочи
момента, от които е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение и
доказателствата с които ще установява този факт. В тази връзка е указано на
длъжникът в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
доказателства за спазването на срока по чл.407 от ГПК, както и да посочи
момента от който е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение и
доказателствата, с който ще установява този факт. Съобщението за това
разпореждане е връчено на „Е.С.“ ООД на 14.09.2021г.
Видно от Разпореждане №261488 от 24.09.2021г., заповедният съд е
приел, че в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
срещу издадената заповед, поради което е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. В случай, че такъв иск бъде предявен- да се
представят доказателства за това по настоящото дело, като в противен случай
ЗИ ще бъде обезсилена по отношение на посочения длъжник.
Видно от Молба с вх.№266796/29.10.2021г. подадена от
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, във връзка с
Разпореждане №261488 от 24.09.2021г. се установява, че в едномесечния срок
е депозирана искова молба, като доказателство за предявена искова претенция
в срок. Към молбата е и приложена искова молба с вх.№20240/29.10.2021г.
От справка по гр.д.№3773/2021г. по описа на РС- Пазарджик приложена
по настоящото дело е видно, че исковото производство е на стадии изпращане
на исковата молба до ответника за писмен отговор, съгласно чл.131 от ГПК.
При тези данни от фактическа страна, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, като същата е
4
допустима. В този аспект, съдът не споделя доводите на „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД относно нейната недопустимост, тъй като в
случая първия предмет на обсъждане на подадената частна жалба е
законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. В
този смисъл, категорична е разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК, съгласно
която, изпълнителен лист се издава, след като съдът провери дали актът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. а по съществото си е основателна.
Разгледана по същество, в тази си допустима част, жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.416 от ГПК, вр. с чл.404, т.1 от ГПК
изпълнителен лист се издава въз основа на подлежаща на изпълнение заповед
за изпълнение, т.е. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, в случая.
Видно от материалите по делото се установява, че издадената заповед
№982/23.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу „Е.С.“ ЕООД, реално не е влязла в законна сила.
Основанието за този си извод, настоящата инстанция извежда от
обстоятелството, че същата не връчена по надлежния ред на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смята редовно връчени.
В случая, от върнатото процесно съобщение се установява от
отбелязването на връчителя на заповедта, че няма офис и не се намира
представител на фирмата на посочения адрес. Съответно няма данни да е
правена справка в Търговския регистър за променен адрес от заповедния съд.
При такова отбелязване, последния за да приеме, че заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена е необходимо да приложи
фикцията на чл.50, ал.2 от ГПК. Тази фикция не се прилага по силата на
закона, а е необходима санкция на съда за приложението й. На практика,
разпореждане на съда, да се приложат по делото невръчените книжа до
длъжника, т.е заповедта за изпълнение и тя да се счита за връчена, на
основание чл.50, ал.2 от ГПК, липсва по делото. В тази насока няма основание
да не се приемат като основателни възраженията на жалбоподателя, че
5
санкцията на съда за приложение на фикцията по чл.50, ал.2 от ГПК е
необходима, за да се знае от кой момент започва да тече срокът за
възражение срещу заповедта.
В конкретният казус, след като не е определен началния момент на
срока на възражение, този срок не е изтекъл, съответно заповедта не е влязла в
законна сила. След като няма влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, то разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на
вече заповед за изпълнение за сумите по нея е изцяло незаконосъобразно.
С оглед незаконосъобразността на разпореждането, същото да се
отмени, а последица от това, е че издадения въз основа на него изпълнителен
лист следва да се обезсили.
Мотивиран от горното, и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №9493
от 10.06.2019г., постановено по ч.гр.д.№1638/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа
на заповед №982/23.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, като незаконосъобразно.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на него изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6