№ 519
гр. Перник, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.а-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело
№ 20211720105274 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. АС. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
***** № 17, чрез пълномощника й адв. Н., срещу Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, с адрес: гр. Перник, *****, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
3500,00 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от неоснователно повдигнато обвинение за нанесени леки
телесни повреди по НЧХД № 959/2018 г. на Районен съд-Перник.
В исковата молба се твърди, че с неоснователната тъжба по НЧХД № 959/2018 г. на
Районен съд-Перник за нанесени леки телесни повреди, изразяващи се в охлузни
наранявания по задните повърхности на двете предмишници, ответникът е причинил вреди
на ищцата, изразяващи се в притеснения, болки и страдания заради обвинението. Променила
начина си на живот, тъй като доброто й име било опетнено с обвинение в престъпление,
което не е извършила, получила разстройство на здравето, изразяващо се в стрес, умора и
безсъние за целия период, в който е траело наказателното преследване. С оглед изложеното
моли ответникът да бъде осъден да й процесната сума, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.
В., в който предявения иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че не са налице
неправомерни действия на ответника, в причинна връзка с които да са настъпили
посочените вреди за ищцата. Сочи се, че от една страна, подаването на тъжба не е
1
неправомерно действие, а от друга – ако у ищцата са се породили негативни емоции,то
същите са се дължали на притеснението й от основателно повдигнатото обвинение за обида
на публично място и предстоящото наказание по него.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи, че извършването на
посоченото виновно противоправно деяние на ответника, от което като пряка и
непосредствена последица за ищеца са настъпили неимуществени вреди в посочения размер.
От доказателствата по делото се установява, че с влязла в сила присъда № 645/2018 г.
по НЧХД № 00959/2018 г. на РС-Перник М. АС. Й., ЕГН **********, е призната за невинна
в това, че на 20.05.2018 г. около 9,15 часа в гр. Перник, ул. „*****“ № 20, на границата с
имот на ул. „*****“ № 17, чрез блъскане на керемиди върху тъжителя Г.Б. Бориспв,
причинила на същия лека телесна повреда, изразяваща се в охлузни наранявания по задните
повърхности на двете предмишници, довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, и на основание чл. 304 НПК е
оправдана по така повдигнатото й обвинение. Със същата присъда М. АС. Й., ЕГН
**********, е призната за виновна в това, че на 20.05.2018 г. около 9,15 часа в гр. ***** №
17, на границата с имот на ул. „*****“ № 20, публично е казала думи: „свиня“, „тъпанар“,
„селяндур“ „простак“, унизителни за честта и достойнството на Г. Б. Б., в негово присъствие
– престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1
НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 1000,00 лв., като е оправдана по обвинението в останалата част /да е
изрекла думата „боклук“ по отношение на тъжителя/. Със същата присъда подсъдимата М.
АС. Й. е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец Г. Б. Б. сумата 700,00
лв., предсталвяваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни страдания,
притеснения, срам и унижение, накърняване на личното достойнство/, в резулатат на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата
увреждането – 20.05.2018 г. до окончателното изплащане, изменена в частта за размера на
дължимото обезщетение с Решение № 11/06.02.2019 г. по ВНЧХД № 326/2018 г. на ОС-
Перник, като същото е намалено на 500,00 лв., а искът на гражданския ищец за сумата
1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, в
резулатат на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата
увреждането – 20.05.2018 г. до окончателното изплащане, е отвхърлен като неоснователен.
От приетата по делото призовка по НЧХД № 00959/2018 г. на РС-Перник се
установява, че е връчена на М. АС. Й. в качеството на подсъдима на 14.06.2018 г.
2
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
И.М. М. – без дела със страните, с далечно родство с ищцата, и Д. Ас. Й. - без дела със
страните, сестра на ищцата.
Свидетелката ИСКР. М. М. излага, че М. й е споделяла, че е започнало наказателно
производство срещу нея през 2018 г. във връзка с разправии със съседите, тя е възразила
срещу шума от заведението, което е в съседство, и така възникнал спорът. През последните
3-4 години свидетелката виждала, че М. е притеснена, неспокойна. Доколкото знае
производството за телесната повреда е приключило, а за обидата не е. От 3-4 години М.
постоянно говорела за това, станала по-различна, оплаквала се, че не спи, че е неспокойна,
по едно време пиела лекарства, била нервна, притеснена от шума, пушъка от кухнята,
миризмите и защото я обвинявали в нещо, което не е истина и без нужните доказателства.
Знае, че през 2005 г. до 2010 г. е работила в Гърция, но през 2018 г. била в България.
Свидетелят Д. Ас. Й. излага, че е присъствала на самия разговор между М. и Г. и на
делото, което започнало през 2018 г. След започването му начинът на живот на М. се
променил значително. Излага, че Г. има заведение в съседство с тяхната къща, от което се
вдига шум, миризми и др., във връзка с което многократно са разговаряли с него
безрезултатно. В тази връзка сестра й му направила остра забележка, на която той започнал
вербална агресия, искал да я блъсне в оградата и така започнало наказателното
производство. Свидетелката живее в София и не е присъствала на получаването на
призовката, но след получаването й М. се променила, изаднала в шок, почувствала се
наранена, сринала се. Още преди делото Г. афиширал, че всичко било негово и след като
завел делото говорил, че я е осъдил и че ще я сложи на място, Почернил името й,
достойството й, авторитета й. След приключване на наказателното производство тя била с
раклатено здраве и не могла да се върне да работи, започнала да вдига кръвно, продължава
да не спи, да има притеснения.
От събраните доказателства се установява, че страните по делото са съседи в
конфликтни отношения, като след един от споровете помежду им по тъжба на ответника е
образувано наказателно производство за обида и нанесена лека телесна повреда. Установява
се, че наказателното производство е приключило с осъдителна присъда по обвинението за
обида /с изключение на изричане на думата „боклук“/ и оправдателна по обвинението за
нанесена лека телесна повреда.
Подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд
само по себе си не е неправомерно поведение, поради което в този случай лицето, което е
сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена не
дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, без едновременно с това да е
била осъществена и злоупотреба с право. Постановяването на оправдателна присъда или
прекратяването на наказателното производство не са достатъчни за възникването на
отговорност на частния тъжител за вреди по аналогия с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Посочената
разпоредба установява отговорност на държавата за вреди от незаконно обвинение, която е
обективна и безвиновна, като не е поставена в зависимост от евентуалната вина на
3
определени длъжностни лица. Тази отговорност е следствие от задължението на
прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, като преди това бъде
проведено досъдебно производство, в което се установи дали са налице достатъчно данни за
това. По отношение на частния тъжител такова задължение липсва като по наказателните
дела от частен характер не се провежда досъдебно производство. Всички доказателства за
това извършено ли е престъпление и от кого се събират в съдебното производство, поради
частния жалбоподател не може да извърши предварителна преценка на тези посочени от
обвиняемия преди подаването на тъжбата. Затова частният тъжител не следва да отговаря за
вреди единствено поради това, че наказателното производство е било прекратено или е
постановена оправдателна присъда, тъй като това би го поставило в невъзможност да
упражни правата си. Същевременно от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ е видно че той
се прилага само за посочените в него случаи, като извън тях отговорност за вреди може да
бъде търсена по общия ред. Поради това предвидената в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ отговорност
на държавата не може да бъде разширявана по пътя на тълкуването и да бъде разпростирана
и по отношение на физическите лица-частни тъжители в наказателното производство.
Отговорността на последните за причинените от тях вреди се реализира по общия ред, а
именно чл. 45 ЗЗД и следващите /в този смисъл Решение № 201/06.01.2020 г. по дело
№3973/2018 на ВКС/.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д. Ас. Й. в частта, че „ответникът
решил да я сплаши и я дал на съд“. В тази част показанията на свидетелката предсталвяват
извод, породен от влошените междусъседски отношения между страните и свидетелката, а
не възпроизвеждат факти, възприети от същата. Заявеното от свидетелката, че ответникът
говорил, „че я е осъдил и че ще я сложи на място“, също не установява, че подаването на
тъжбата не е било насочено към една от посочените в чл. 36 от НК цели на наказанието – да
се поправи и превъзпита осъденият.
От така събраните доказателства не се установява, че подаването на тъжбата от
ответника е било насочено към удовлетворяване на интереси и цели, различни от признатите
от закона, поради което не е доказано извършването от ответника на противоправно
поведение.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не установява поставените в
негова доказателствена тежест факти, поради което предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ответника, на който
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата 450,00 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен на л. 49 от
делото.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. АС. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** № 17,
срещу Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата 3500,00 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение
за нанесени леки телесни повреди по НЧХД № 959/2018 г. на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА М. АС. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** № 17, ДА ЗАПЛАТИ НА
Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата 450,00 лв. /четиристотин и петдесет
лева/, представляваща сторени разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5