Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 21.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря десислава
гюзелева
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова
в.гр.д. N 782 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид:
Производство
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 223 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 340/2020 г., Червенобрежкият районен съд е прекратил с развод на основание чл. 49 ал. 1 от СК сключеният на 09.08.2019 г. с акт
№ 0048 граждански брак между Г.С.И. и Ц.И.И. поради дълбокото му и непоправимо
разстройство по вина на ответника. Със същото решение ЧРС е постановил след
прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име С..
Със същото решение
ЧРС е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете И.Ц.И., ЕГН ********** на майката Г.С.И., като е постановил местоживеенето на детето да бъде при майката и е определил режим на
лични контакти на детето с бащата Ц.И.И., както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца без преспИ.е за времето от 11:00 ч. до 16:00 ч.,
както и правото след навършване на две години на детето, да го взима при себе
си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като през първите шест месеца контактите се
осъществяват в присъствието на майката или на посочено от нея лице.
Със същото решение
ЧРС е осъдил Ц.И.И.:
- да заплаща на основание чл. 143 ал. 2 от СК на
Г.С.И., в качеството на родител и законен представител на детето И.Ц.И. месечна
издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.05.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване;
- да заплати на основание чл. 149 от СК на Г.С.И.,
в качеството ѝ на родител и законен представител на детето И.Ц.И. сумата
от 700 лв. за издръжка за минало време за периода от 02.03.2020 г. до 12.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 12.05.2020 г. до окончателното й заплащане;
- да заплати на основание чл. 78 ал.1 вр. с чл. 329 ал. 1 от ГПК на Г.С.И. сумата от 525 лв. за разноски по делото;
- да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на ЧРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
482 лв., държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и окончателна
държавна такса за развод в размер на 25 лв..
С решението си ЧРС е
постановил на основание чл. 242 ал. 1 пр. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка.
Недоволен от постановеното решение в обжалваемата част е останал въззивникът Ц.И.И., който чрез пълномощника си адвокат И.В. от ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се твърди, че решението
на ЧРС е изцяло неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че
неправилно ЧРС е направил извод, че може да заплаща издръжка в размер на 300
лв., като е приел, че работи по няколко трудови договора, тъй като в
действителност въззивника работи по един временен договор до 14.10.2020 г. и
получаваните средства са недостатъчни дори за издръжката му, поради което се е
наложило да вземе кредит за да живее. Твърди, че неправилно ЧРС е приел, че е
дезинтересиран от отглеждането на детето и иска да бъде определен по-широк
режим, при който да се изгради по - добра емоциална връзка между него и детето,
като счита, че определения от ЧРС би довел само до отчуждаване на детето от
него. Твърди, че въззиваемата е тази, която го е напуснала въпреки положените
от него грижи за семейството и препятства контактите между него и родителите му
с детето. Моли се
окръжният съд да отмени решението на ЧРС
в обжалваната част и да постанови друго, с което да определи месечна
издръжка в размер на 160 лв. за детето И.Ц.И. и да му определи по - широк режим
на лични контакти при съобразяване на константната съдебна практика.
В
срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба
от въззиваемата страна Г.С.И., в който се оспорва основателността
на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно,
като въззивникът е този, който повече от 6 месеца след раждането на детето не е
положил усилия да осъществи личен контакт с въззиваемата и детето и да създаде
емоционална връзка с детето. Според въззиваемата доходите на въззивника в
размер на 1 600 евро месечно му позволяват да заплаща определената
издръжка в размер на 300 лв. месечно, като правилно ЧРС е приел, че детето се
нуждае от месечна издръжка в размер на 626 лв. за храна, жилище,
здравеопазване, образование и транспорт. Моли се окръжният съд да потвърди решението на ЧРС, като й присъди направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В с.з. въззивникът не се явява, но чрез
пълномощника си адвокат В. поддържа въззивната жалба. Поддържа пред съда, че
към момента въззивникът е без работа, живее в Германия, но предстои да се върне
в страната за да се установи да живее тук.
Въззиваемата не се явява и не се
представлява, но депозира писмено становище, в което оспорва подадената
въззивна жалба и поддържа депозирания писмен отговор на същата.
В о.с.з. заинтересованата страна ДСП Отдел „Закрила на детето” Червен бряг не се представлява, но представя изготвен актуален социален
доклад.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи,
прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва да
бъде обсъдена по същество.
Предмет на разглеждане във въззивното производство са съединените с брачния
иск за развод иск с правно основание чл. 49 ал. 3 от СК за вината за
разстройството на брака, иск с правно основание чл. 59 ал. 2 от СК за
родителските права по отношение на детето И.Ц.И., местоживеенето му, режима на
лични контакти с другия родител, както и издръжката му занапред и иск с правно
основание чл. 149 от СК за определяне на издръжка за детето И.Ц.И. за минало
време за периода от 02.03.2020 г. до подаване на исковата молба пред ЧРС –
12.05.2020 г..
Решението на ЧРС на основание чл. 325 от ГПК е влязло в законна сила в
частта за допускане на развода на страните, макар да е обжалвано частта относно
вината. Решението като необжалвано е влязло в законна сила и в частта относно
възстановяване на предбрачното име на съпругата.
За да постанови атакуваното решение, Червенобрежкият районен съд е приел,
че: Вина за разстройството на брака има ответника, въззивник в настоящото
производство, който се е дезинтересирал от съпругата си и детето след раждането
му, не осигурил подкрепа на съпругата си в труден за нея момент във връзка с
раждането на детето, не е проявил съпружеска отговорност. Майката е
по-подходящият родител, на който следва да бъдат възложени родителските права и
при който следва да бъде определено местоживеенето на детето, които качества
същата е доказала по делото, а на бащата следва да бъде определен режим на
лични контакти съобразен с поведението му до момента и обстоятелството, че
пребивава в чужбина. От раждането си и към момента на постановяване на
решението детето И. се нуждае от месечна издръжка в размер на 626 лв., определена по данни на НСИ, от която
бащата следва да осигурява 300 лв., като същият има възможност за това с оглед
доходите си в размер на 1 600 евро, установени с показанията на родителите
му, както и предвид трудоспособната му възраст и липсата на заболявания.
Въззивният съд приема от фактическа и правна страна
следното:
не се спори, а
видно и от представените в първата инстанция акт за граждански брак и акт за
раждане, че страните са родители на малолетното дете И., родено на *** г. по
време на брака на страните, сключен на 09.08.2020 г..
Не се спори, а видно и от представената в първата инстанция служебна
бележка от д-р А.К., че детето И. страда от алергичен ентероколит, консултирано
е с доц. Б.– детски гастроентеролог и приема специално хипоалергично мляко –
Аптамил.
Установява се от представения пред въззивния съд социален доклад, изготвен
от ДСП Отдел „Закрила на детето“ - Червен бряг, че детето И. от раждането му се
отглежда в семейната среда на майката Г. ***, като последната е подпомагана
финансово изключително от своята майка и получава доход в размер на 140 лв.
като медечна помощ по чл. 7 ал. 1 и чл. 8 от ЗСПД. Установява се, че по данни
на родителите на бащата на детото същият работи и живее в гр. Регенсбург,
Германия, работи на длъжност „мотокарист“ и получава месечни доходи в размер на
1 600 евро. Установява се, че
от раждането на детето бащата не се е прибирал в страната и не е имал срещи с
детето, а родителите му са имали няколко срещи с детето в присъствие на майката
и имат желание да се виждат по - често с детето и да полагат грижи за него.
Според социалния доклад в интерес на детето е родители му да подобрят
взаимоотношенията си и да се осигури възможност детето да общува и с двамата си
родители, като последните следва съобразят първостепенното значение на нуждите
и потребностите на детето и да му осигурят
спокойна и сигурна среда за развитието му.
В първата инстанция за установяване на спорните обстоятелства относно
причините за разстройството на брака между страните, родителския капацитет на
родителите и нуждите на детето от издръжка са разпитани две групи свидетели -
свидетелите С.Ц.С. /майка на въззиваемата/, Р.М.К./приятелка на въззиваемата/, Ц.М.И.
/майка на въззивника/ и И.Ц.И. /баща на въззивника/. Всяка отделна група
свидетели установява личните си впечатления относно случилото между страните по
повод разстройството на брака им, като при съобразяване на връзката между
свидетелите и страните може да се приеме, че показанията на всеки от
свидетелите следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед
евентуалната им заинтересованост. Свидетелките С. и К.установяват, че основният
спор между страните възникнал по повод това къде да се роди детето, като
въззивникът прекъснал връзката си с въззиваемата след като се върнала в
България, след раждането на детето не проявил желание да се прибере в България
за да види детето си и да се грижи за него. Свидетелите И.установяват, че отношенията
между страните били влошени и преди да възникне спора за мястото на раждането
на детето, че въззивникът е търсил контакти с въззиваемата и е искал да вижда
детето си поне чрез социалните мрежи, тъй като не можел да напусне Германия, но
въззиваемата не му съдействала за това и рядко осигурявала тази възможност. Свидетелките
С. и К.установяват, че въззиваемата се притеснявала да роди в Германия, тъй
като лекарите там искали да роди по естествен начин със спинална упойка, а
лекар в България, с който се консултирала преди това, препоръчал с оглед
здравословното й състояние да роди със секцио. Установяват, че въззивникът не
проявил разбиране към позицията на въззиваемата, не я подкрепил, не й
съдействал да се върне в България, поради което в края на 8 - я месец от
бременността втората свидетелка отишла със самолет до Германия за да придружи
въззиваемата с колата й до България. Установяват, че въззивникът поискал
въззиваемата преди да тръгне да си прибере всички вещи и да му предаде ключовете
на жилището, в която живеели. Установяват, че въззиваемата е била
здравноосигурена в Германия, но не и в България, поради което майката на възззваемата
платила необходимите осигуровки за се извърши раждането в страната. Установяват,
че въззиваемата е съобщила на въззивника за раждането на детето и неговите
родители са присъствали на изписването на детето. Свидетелката С. установява
също, че детето се родило с алергия към лактоза, което се установило малко
по-късно, като от вторият до шестият месец млякото на детето е заплащано от
Социалната служба, но преди това разходите за него са поемани от свидетелката.
Свидетелката установява, че детето се нуждае от допълнителни грижи във връзка
със състоянието си, в това число прегледи при лекар в гр. Плевен, като
памперсите му месечно са на стойност около 40-50 лв., а една кутия мляко, която
се ползва 2 дни е на стойност около 30 лв.. Свидетелката И. установява, че страните
са живеели заедно в Германия и преди да сключат брак и отношенията им не били
добри, като след сключване на брака въззивникът се оплаквал, че въззиваемата не
желае да работи, да се грижи за домакинството, не се радвала на бременността
си, дължала се обидно към свидетелката. Свидетелите И.установяват, че по
телефона от въззивника разбрали, че с въззиваемата имат спор къде да се роди
детето – в България или Германия, като въззивникът искал това да стане в
Германия, а въззиваемата твърдяла, че ще се чувства по – спокойна в България.
Установяват, че въззиваемата се прибрала в България през м. февруари 2020 г.,
като след раждането на детето им изпратила снимки и те присъствали на
изписването на детето от родилния дом. Установяват, че въззивникът търсил
контакти с въззиваемата и детето и имали такива контакти, когато възвиемата
реши, като е виждал детето по скайп и месинджър. Установяват, че въззивникът е
работел по временен договор за 6 месеца като мотокарист и получавал доходи в
размер на около 1 600 евро, от които му правели удръжки от борсата и не е изпращал
пари на въззиваемата и детето. Установяват, че са искали да помагат в
отглеждането на детето, но въззиваемата не желаела да се срещат с детето. Установяват,
че в България въззивникът живее заедно с тях в гр. Червен бряг, като в домът им
има всички необходими условия за детето.
При така установените фактически обстоятелства по делото, въззивният съд
приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи, тъй като двете групи свитетели установяват различни обстоятелства във
връзка с отношенията им, въз основа на които може да се направи извод, че и
двамата съпрузи най -вероятно поради младата си възраст не са положили
достатъчно усилия за да постигнат взаимно разбирателство, да изгладят
противоречията помежду си, да живеят заедно и заедно да се грижат за
семейството и детето си.
Въззивният съд приема, че правилно ЧРС е приел, че майката е по-подходящия
родител, на който следва да се възложат родителските права по отношение на
детето, но неправилно е определил по-ограничен режим на лични контакти между
бащата и детето, тъй като в интерес на детето е да има в най - голяма степен
възможност да комуникира и да изгради здрава емоционална връзка и с двамата си
родители. Възззивният съд приема,
че преценката какъв следва да е режима на лични контакти между бащата и детето
следва да бъде извършена при съобразяване на най-добрия интерес на детето по
смисъла на § 1 т. 5 от ДР на ЗЗДет. Въз основа на доказателствата по делото
може да се направи обоснован извод, че бащата разполага с добри материални
възможности в България, осигурени му от неговите родители да се грижи за детето
И. във времето, в което детето е при него и при създадена връзка между тях
бащата би могъл с помощта на близките си отговорно да се грижи за физическите и
емоционални нужди на детето. Установи се по делото, че детето е имало контакт с
бащата само чрез социалните мрежи до момента, както и че същият има желание да
се върне в страната и да осъществява реални контакти с детето. При съобразяване
на последиците, които ще настъпят за детето при положение, че същото до момента
не е контактувало реално с бащата, съдът приема, че в интерес на детето е да
бъде съобразена привързаността му към майката и срещите с бащата да се
осъществяват за известен период в съботни и неделни дни за няколко часа в
присъствие на майката и едва след това да се предостави възможност детето да се
среща с бащата в нейно отстъствие, респ. в последващ момент да преспива в дома
на бащата по време на тези срещи за да се избегне риска, ако детето рязко бъде
изведено от средата, в която живее фактически към момента да преживее
емоционален стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита. След изтичане
на този адаптивен период мерките следва да бъдат постепенно разширени за да се
достигне в рамките на следващите година и половина до създаване на емоционална
връзка между детето и бащата. С оглед гореизложеното, въззивният съд приема, че
на този етап от развитието на детето и липсата на емоционална връзка между
бащата и детето следва да се определи режим на лични контакти между бащата и
детето за период от шест месеца, считано от влизане в сила на решението чрез
срещи между бащата и детето по местонахождение на детето в часовете от 10 ч.
сутринта до 18 ч. вечерта в първата и третата събота и неделя на месеца в
присъствие на майката или посочено от нея лице при съобразяване на режима на
хранене и заспиване на детето и на здравословното му състояние, както и от 10
ч. до 13 ч. на Коледа, Великден и на рождения ден на детето в присъствие на
майката или на посочено от нея лице. Въззивният съд приема, че след това за
последващ период, т.е. от шестия месец след влизане в сила на решението до 2 -
годишната възраст на детето следва да се определи режим на лични контакти между
бащата и детето в часовете от 10 ч. сутринта до 19 ч. вечерта в първата и
третата събота и неделя на месеца без присъствие на майката, но без преспиване
на детето, с възможност бащата да го заведе в дома си, както и от 10 ч. до 13
ч. на Коледа, на рождения ден на детето и на Великден без присъствие на майката,
но по местонахождение на детето. Съдът намира, че след навършване на 2 години
от детето до промяна на обстоятелствата режимът на лични контакти между бащата
и детето следва да бъде определен, както следва: всяка първа и третата събота и
неделя на месеца, от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване на детето в
дома на бащата през нощта на събота срещу неделя, два дни на Коледа в четни
години и на Нова година в нечетни години, от 10 ч. до 13 ч. рождения ден на
детето, от 10 ч. до 19 ч. на рождения ден на бащата, от 10 ч. до 19 ч. на
Великден в четни години и на Гергьовден в нечетни години, както и общо един
месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, но не повече от две седмици едновременно. С оглед ниската възраст на
детето въззивният съд приема, че не е в интерес на същото да се отделя за
повече от две седмици от майката, поради което личните контакти през лятото с
бащата следва да се редуват с периоди, в които детето се връща при майката за
период не по-малко от една седмица.
Съдът намира, че през периода от влизане в сила на решението до края на м. ХІІ
2021 г. е уместно предприемане на мерки по чл. 23 т. 6 от ЗЗДет., която
разпоредба предвижда социална работа за улесняване на връзките между децата и
родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Тази мярка може да
бъде предприета както по искане на родителите, така и по преценка на ДСП при
условията на чл. 24 ал. 1 от ЗЗДет, поради което при постановяне на решение,
определящо режим на лични отношения, съдът следва да уведоми съответната ДСП за
да предприеме действия за улесняване на контакта между бащата и детето.
Следва да се посочи, че всеки следващ етап от режима би бил възможен и
полезен за детето, само ако е спазен предходния, като от особено значение е
периодът, в който срещите ще се осъществяват в присъствие на майката, т.к. се
очаква с нейна помощ да се изгради емоционална близост между бащата и детето,
каквато липсва към момента. Съществена през този период е ролята на двамата
родители, които следва да окажат съдействие за упражняване на режима. Съдът
приема, че така определеният до 02.03.2022 г. по - ограничен режим на лични
контакти между бащата и детето е съобразен с дългосрочния интерес на детето и с
оглед доказателствата по делото към момента не би могъл да бъде определен по -
подходящ, като е невъзможно да се прогнозира дали емоционалната връзка между
детето и бащата би могла да се създаде за по - кратък период, респ. по - ранен
момент, от който режимът следва да бъде разширен. Въззивният съд отчита
обстоятелството, че със съдебният акт относно упражняването на родителската
власт съдът не би могъл да уреди подробно всички житейски ситуации, поради
което родителите са тези, които във всяка от тях следва да се отчитат преди
всичко интересите на детето си като се толерира възможността родителя, на който
не са възложени за упражняване родителските права да прекарва повече време с
детето за да имат повече положителни преживявания заедно, т.е. добрата
родителска грижа изисква според съда взаимни отстъпки между родителите и
постигане на съгласие при по - ранно възстановяване на емоционалните отношения
между бащата и детето за един по – разширен от определения от съда задължителен
като минимум режим на лични контакти между детето и бащата.
При съобразяване на нуждите на детето от издръжка и възможностите на
въззивника да осигурява част от тази издръжка, въззивният съд приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК минималната издръжка за дете е в размер на ¼ от размера
на минималната работна заплата за страната. Издръжката на малолетни
и непълнолетни деца съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 ГПК е безусловна и
се дължи с цел осигуряване на условия на живот, необходими за развитието на
детето. Съгласно
разпоредбата на чл.
149 от СК издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването
на иска.
Въззивният съд съобрази, че
за 2020 г. МРЗ за страната е 610 лв., а считано от 01.01.2021
г. МРЗ ще бъде в размер на 650 лв., поради което следва да се приеме, че
минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител към момента
е в размер на 152,50 лв., а след
01.01.2021 г. ще бъде в размер на 162,50 лв..
При
съобразяване на официалните статистически данни, изнесени от НСИ за третото
тримесечие на 2020 г. и приспадане от разходите средно на едно лице в домакинство
на средствата за алкохолни и тютюневи изделия, данъци, осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влогове, заеми и други неопределени разходи,
може да се направи извод, че реалната месечната издръжка на едно дете без оглед
на възрастта му през един месец от това тримесечие е в размер на 681,43 лв.,
като е логично разходите на дете на 18 г. да надвишават значително тези за дете
на 1 г..
С
оглед възрастта на детето И. – 9 м. и здравословното му състояние, окръжният
съд приема, че същото се нуждае от средства за храна, облекло, обувки,
консумативи, свързани с отглеждането му, медикаменти за лечение на обичайните
за възрастта му заболявания и такива свързани със здравословното му състояние
поради лактозната непоносимост, развлечения и почивка, игри и други и разходите
за същото в някои месеци надвишават установените средностатистически разходи,
но минимумът на месечната издръжка, от
която детето И. се нуждае е в размер на 350 лв..
При
съобразяване на възможностите на двамата родители да предоставят необходимата
на детето месечна издръжка, съдът съобрази липсата на доказателства за
декларирани доходи при бащата и доходи от обезщетение при майката в размер на
около 140 лв. месечно. Бащата е в работоспособна възраст и при липса на
установени по делото здравословни проблеми, които да му създават пречки да работи,
съдът приема, че при завръщането си в страната има възможност да реализира
месечни доходи най – малко в размер на минималната за страната работна заплата. Следва да се има предвид, че до месец
октомври 2020 г. същият макар и за период от 6 месеца е получавал доходи в
размер около 1 600 евро месечно, както и че няма задължения към други малолетни
деца, а майката полага реални грижи за детето. Съдът съобрази също, че
разходите на детето за специално мляко след 2 месец са поемани от социалната
служба, както и че преди това същите, както и разходите за лекарска помощ в гр.
Плевен са заплащани от въззиваемата с помощта на нейната майка. Като съобрази
гореизложеното, съдът намира, че считано от датата на подаване на исковата
молба дължимата на детето месечна издръжка следва да бъде разпределена както
следва: бащата, който няма задължения към други низходящи и не полага ежедневни
грижи за детето следва да осигурява 200 лв., а майката останалата част. За
периода от около 2 месеца преди подаване на исковата молба въззивният съд
приема, че разходите на детето са били в по-висок размер, поради което същото
се е нуждаело от издръжка в минимален размер от 500 лв. месечно, включваща
разходи за специално мляко и транспорт, свързан с лечението му, от която
въззивникът е следвало да осигурява 300 лв., а въззиваемата като полагаща лични
грижи за детето разликата. С оглед гореизложеното въззивният съд приема за
неоснователни доводите на въззивника за липса на основания за определяне на
издръжка на детето в размер над 160 лв. месечно, считано от раждането му до
датата на подаване на исковата молба и от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й заплащане. По делото не се представиха доказателства,
тежестта за което е върху въззивника, същият да е заплащал каквато и да е
издръжка след раждането на детето, поради което същият следва да бъде осъден да
заплати и дължимата издръжка за детето за периода от раждането му до подаване
на исковата молба. Искът за издръжка за минало време се явява основателен и
доказан за сумата от 300 лв. месечно. Искът за издръжка занапред следва да бъде
отхвърлен за разликата над 200 лв. до предявения размер от 300 лв., тъй като по
делото не се представиха доказателства за по-висок размер на необходимата на
детето месечна издръжка, както и за постоянни доходи на въззивника, които му
позволяват заплащане на издръжка на детето в по- висок размер.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната жалба се явява частично
основателна, а решението на ЧРС като неправилно и незаконосъобразно в
посочените по–горе части, в които е постановено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брата има само съпруга, в частта, относно режима на
лични контакти между бащата и детето, в частта относно определенената издръжка
за в бъдеще за разликата над 200 лв. до предявения размер от 300 лв., както и в
частта относно присъдената издръжка за минало време като глобална сума следва
да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се постанови, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, режимът
на лични контакти между бащата и детето се определи съобразно изложените по -
горе правни изводи и се присъди издръжка за детето в размер на 300 лв. месечно,
считано от раждането му до подаване на исковата молба и в размер на 200 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване. Решението на ЧРС следва да бъде
отменено и в частта, в която въззивникът е осъден да заплати по сметка на
районният съд държавна такса върху издръжката за разликата над 338 лв. до 482
лв.. В останалата му обжалвана част, вкл. присъдените други такси и разноски
решението на ЧРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Решението Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
отменя решение № 223 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 340/2020 г. на Червенобрежкият районен съд в частта, в която е
постановил, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между страните има само съпруга Ц.И.И., в частта относно
определения режим на лични контакти
на детето И. с бащата Ц.И.И., в частта, в която искът с правно основание чл.
143 ал. 2 от СК е уважен за разликата над 200 лв. месечна издръжка за детето, в
частта, в която искът с правно основание чл. 149 от СК е уважен като обща сума
и в частта, в която Ц.И.И. е осъден да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на ЧРС държавна
такса върху присъдената издръжка в размер над 338 лв. до 482 лв., като вместо него постановява:
Отхвърля като неоснователно
искането на Г.С.И. за постановяване, че дълбокото и непоправимо разстройство на
сключеният на 09.08.2019 г. граждански брак между Г.С.И., ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН ********** има само съпруга и постановява, че вина дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
На основание чл. 59 ал. 2 от СК определя режима на лични контакти
между бащата Ц.И.И., ЕГН ********** и малолетното дете И.Ц.И., ЕГН **********, както следва:
За периода от датата на влизане в сила на решението до шест месеца от
датата на влизане в сила на решението контактите между бащата Ц.И.И. и детето И.Ц.И. да се осъществяват по местонахождение на детето, в
населеното място, в което живее детето – с. ***, община Червен бряг, всеки
първи и трети съботен и неделен ден от 10 до 18 ч. в присъствие на майката Г.С.И.
или определено от нея лице, както и от 10 ч. до 13 ч. на Коледа, на рождения
ден на детето и на Великден;
За периода от шест месеца, считано от влизане в сила на решението в сила до
02.03.2022 г. контактите между бащата Ц.И.И. и детето И.Ц.И. да се
осъществяват без присъствие на майката Г.С.И. през първата и третата събота на
месеца, от 10 ч. в събота до 19 ч. в неделя вкл. по местонахождение на бащата, както
и от 10 ч. до 13 ч. по местонахождение на детето на Коледа, на рождения ден на
детето и на Великден;
След 02.03.2022 г. до промяна на обстоятелствата контактите между бащата
Ц.И.И. и детето И.Ц.И. да се осъществяват и по местонахождение на бащата без
присъствие на майката Г.С.И. през първата и третата събота на месеца, от 10 ч.
в събота до 19 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на бащата в нощта
събота срещу неделя, както и два дни на Коледа в четни години и на Нова година в
нечетни години, от 10 ч. до 13 ч. на рождения ден на детето, от 10 ч. до 19 ч.
на рождения ден на бащата, от 10 ч. до 19 ч. на Великден в четни години и на
Гергьовден в нечетни години, както и общо един месец през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, но не повече от две
седмици едновременно, като личните контакти между бащата и детето през лятото се
редуват с периоди, в които детето се връща при майката за период не по-малко от
една седмица.
Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от Г.С.И. и Ц.И.И. иск с правно основание чл. 143 от ГПК за присъждане на
месечна издръжка за детето И.Ц.И. за периода от датата на подаване на исковата
молба – 12.05.2020 г. до промяна на обстоятелствата за разликата над 200 лв. до
предявения размер от 300 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Ц.И.И., ЕГН ********** *** да заплати
на Г.С.И., ЕГН ********** ***, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете
И.Ц.И., ЕГН ********** месечна издръжка за периода от 02.03.2020 г. до 12.05.2020 г. в размер на 300 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.05.2020 г. до окончателното й заплащане.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на ДСП Червен
бряг за преценка за предприемане на мерки по чл. 23 т. 6 от ЗЗДет.
Потвърждава решение № 223 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 340/2020 г. на Червенобрежкият районен съд в останалата обжалвана част, в която Съдът е: предоставил упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете И.Ц.И., ЕГН **********
на майката Г.С.И., постановил местоживеенето на детето при майката, осъдил
Ц.И.И. да заплаща на основание чл. 143 ал. 2 от СК на Г.С.И., в качеството
на родител и законен представител на детето И.Ц.И. месечна издръжка в размер на
200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2020
г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, както и осъдил Ц.И.И. да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на ЧРС
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 338 лв. и останалите посочени в решението такси и
разноски, за които решението не е отменено изрично.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: