М О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 308/2011 г. по описа на КРС
По
отношение на подсъдимия Ц.В.В. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен
акт за това, че на 27.11.2010 г. в с. Х.Д., Пловдивска област, е
причинил средна телесна повреда на Д.С.М.,***, Пловдивска област, изразяваща се
в счупване на лява лакътна кост, като това е довело до трайно затрудняване на
движението на горен ляв крайник- престъпление по чл.129, ал.2, предлож. второ
вр. ал.1 от НК.
Районна
прокуратура Карлово, представлявана от прокурора П. Радева поддържа внесеният
обвинителен акт в съдебно заседание. Счита вината на подсъдимия В. за безспорно
и категорично установена, съобразно събраните по делото доказателства, поради
което пледира на същия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, чието изтърпяване да се отложи на основание чл.66
ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца.
Подсъдимият
В., лично и със защитника си адв. Р. пледират за оправдателна присъда, тъй като
считат, че подсъдимият е нанесъл ударите, причинили телесната повреда на
пострадалия при условията на неизбежна отбрана. Защитникът пледира алтернативно
за приложението на чл.132 от НК, а именно нанасяне на телесната повреда при
настъпил физиологичен афект у подсъдимия, предизвикан от първоначално
нанесените му удари от пострадалия.
Граждански
иск по делото не е предявен.
Не
е направено искане от страна на пострадалия за конституирането му в качеството
на частен обвинител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Ц.В.В., ЕГН ********** е роден на *** г. в с
****. Има завършено средно образование. Няма
постоянна работа. Музикант е. Пенсиониран е по болест, поради психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Не е женен. Има
едно дете, което се отглежда от майката, като двамата с В. не живеят заедно. В.
живее заедно с майка си в с. Х.Д., Пловдивска област, където е и постоянният му
адрес. Осъждан е два пъти, със следните
присъди:
1. С присъда по НЧХД № 60/1982 г. на Карловски районен съд, влязла в
законна сила на 05.01.1983 г., е осъден за извършено на 21.10.1982 г.
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е било отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок. По тази присъда е
бил амнистиран.
2. С присъда по НОХД № 103/1989 г. на Карловски Районен съд, влязла в
законна сила на 13.10.1989 г., е бил осъден за извършено на 13.05.1989 г.
престъпление по чл. 325, ал.1 от НК му, като са му били наложени наказания
„глоба” в размер на 300 лв. и „Обществено порицание”. По тази присъда е
настъпила реабилитация.
Пострадалият
Д.С.М., ЕГН ********** е роден на *** г. в с. Х.Д., ****. Има завършено средно образование. До
1989 г. е работил във военно поделение **** К., когато се е пенсионирал. Женен е и
от брака си има родени две деца. Живее в с. Х.Д., Пловдивска област. Спрямо
същият липсват данни за противообществени прояви. Неосъждан е.
Подсъдимият
В. работил като помощник- овчар два месеца през есента на 2010 г. при свидетеля
Г.Д., който отглеждал 250 овце.
Свидетелят Д.М.
притежавал овощна градина в землището на с. Х.Д., обл.Пловдивска, в местността
„Червена глина”. Градината била заградена с колове и бодлива тел. М. я засял с
фиданки и я посещавал редовно, за да я поддържа и обработва. В същата местност
пасли и овцете на свидетеля Д., които често влизали в имота на М. и нанасяли
повреди по засадените дървета. Няколко поредни дни преди датата на инцидента, М.
правил забележка на Д. и подсъдимия В., за да не пускат овцете в неговото
място.
На 27.11.2010 г.
свидетелят М. отново отишъл да провери имота си. На мястото заварил част от
овцете на свидетеля Д.. Там били свидетелят Д. и помощник- овчаря му-
подсъдимият В. М. започнал да се кара преди всичко на подсъдимия В., че овцете
пасат отново в мястото му, тъй като Д. се намирал в близкото дере, за да гони
друга част от овцете си. Ядосан от видяното, М. казал на В., че му омръзнало да
прави забележка, а овцете отново да са в неговия имот. В. не му отвърнал нищо.
След това М. взел един кол от домати от имота си и с него посегнал два пъти към
корема на В., но не го ударил. След това, ядосан нанесъл удар с кола по рамото
на В., след което се обърнал, за да си тръгне към селото.
През това време В.
държал дрянова тояга и след като М. го ударил по рамото, и се обърнал с гръб
към него, за да си тръгне към селото, подсъдимият го ударил с тоягата по
главата. М. паднал на земята и загубил за известно време представа за
случващото се. Опомняйки се видял В. да го ударя със същата тояга по лявата
ръка, като това бил последният нанесен му удар.
По същото време
свидетелката К.К. наблюдавала от прозореца на дома си, който се намирал на
50-60 метра от мястото на инцидента и имало пряка видимост до там, как
подсъдимият В. „налагал“ с тояга някого, който се намирал на земята. Тогава не
разбрала кого биел В., а научила едва вечерта на същия ден.
Излизайки от дерето,
където се намирал да връща овцете, свидетелят Д. видял подсъдимият В. да държи
тоягата си и дървения кол, а пострадалия М. да става от земята.
След нанесеният му
удар от В. по ръката, М. забелязал, че тя увиснала. От ударът по главата
започнала да тече кръв. М. станал и тръгнал към селото, където в самото начало
имало чешма, на която спрял, за да измие кръвта. Там бил видян от свидетеля А.,
който го попитал какво е станало, а М. му обяснил, че Ц.В. го е ударил.
Тъй като инцидента
станал в събота, едва в понеделник, на 29.11.2010 г. М. посетил лекар, за да му гипсират ръката,
тъй като била счупена. На следващият ден- 30.11.2010 г. посетил и специалист по
съдебна медицина, който му издал медицинско свидетелство, след което подал на
01.12.2010 г. жалба по случая.
На 02.12.2010 г.
подсъдимият В. също посетил специалист по съдебна медицина, който му издал
медицинско удостоверение.
Давайки обяснения по
повод подадената от М. жалба, във връзка с водената предварителна проверка
подсъдимият В. предал доброволно с протокол 1 бр. дървен кол, с който твърди да
е бил ударен от пострадалия. Предал също така и 1 бр. тояга, която носил
процесният ден, за която обаче не бил
съставен протокол за съответното действие.
От заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза на пострадалия М. се установява, че във връзка с
инцидента на 27.11.2010 г. същия е получил счупване на лявата лакътна кост и
разкъсно- контузна рана в тилната област на главата. Тези увреждания са били
причинени от действието на твърди, тъпи предмети. Формата и разположението на
раната на главата говорели за предмет, на който дължината надвишава многократно
ширината. Такъв предмет могло да бъде тояга, действаща в посока отзад- напред,
преценено при изправено положение на тялото. Счупването на лявата лакътна кост
било възможно да е получено от удар със същия предмет. Лакътната кост била
достъпна за удар при вдигане на ръката в опит за предпазване. Счупването на
лакътната кост причинило трайно затруднение движението на лявата ръка за повече
от тридесет дни, като възстановителният период траел около три- пет месеца.
Разкъсно- контузната рана била от характер да причини разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Отбелязано е, че в материалите от
досъдебното производство липсвали данни пострадалият да е губил съзнание. В съдебно
заседание, вещото лице е заявило, че най- вероятният механизъм за причиняване
на телесните повреди е чрез нанасянето на два удара. Възможно било също така
счупването на лакътната кост да стане и при падане на пострадалия на земята,
провокирано от нанесения му удар в областта на тила.
От назначената по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни на подсъдимия В. се
установява, че на същия към 02.12.2010 г., според ползваното от вещото лице
медицинско свидетелство, били констатирани отоци на лявото рамо и четвърти
пръст на лявата ръка. Този на лявото рамо бил съпроводен и с кръвонасядане.
Посочените увреждания били причинени от действието на твърди, тъпи предмети,
какъвто е и дървеният кол. Уврежданията били от характера да причинят болка без
разстройство на здравето. Механизмът, описан от нанеслият ударите М. съвпадал с
установеното от освидетелстващия лекар. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че описаните наранявания били слабо изразени, което означавало, че
ударите, с които са причинени не са били силно изразени, тъй като този кол бил
тежък и с него могли да се причинят и по- тежки увреждания.
От заключението на
изготвената по делото допълнителна съдебномедицинска експертиза, свързана с
представените в съдебно заседание и приобщени като веществени доказателства 1
бр. дървена тояга и 1 бр. дървен кол се установява, че тоягата, представена по
делото е предмет, годен да причини травматичните увреждания на М..
Доказателство в тази насока била нейната здравина, позволяваща упражняване на
по- голяма сила при замах и от там по- голяма енергия на удара, достатъчна да
причини увреждания.
От заключенията на
изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че Ц.В. не
страда от психично заболяване в истинския смисъл на думата. При него бил налице
Синдром на алкохолна зависимост, заради който бил лекуван многократно. По време
на инкриминираното деяние, той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. След извършване на деянието В. не е
изпадал в състояние, представляващо краткотрайно или продължително разстройство
на здравето. Не се налагало спрямо него да бъдат прилагани принудителни
медицински мерки.
От назначената по
делото допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че
подсъдимият Ц.В. не е бил в състояние на физиологичен афект по време на
инкриминираното деяние. Характерното
за това състояние било, че настъпва внезапно след тежка провокация и се
изразява с бурна двигателна активност, агресия, настъпила непосредствено след
провокацията, при афективно стеснение на съзнанието. Силните емоционални
преживявания били съпроводени от ярки вегетативни прояви. Съобразно
доказателствата по делото, вещото лице не установило подобно поведение от
страна на подсъдимия. Поведението на подсъдимия, съобразно дадените от него
обясненията е преценено като подредено, контролирано, рационално, а нанесените
наранявания на пострадалия като случайни. Липсвали данни за афективно стеснение
на съзнанието, както и за последвал период на изчерпване.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи
се в обясненията на подсъдимия В., показанията на свидетелите М., К., А., Д., Х.
и К.; заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза на
пострадалия М., съдебномедицинска експертиза на подсъдимия В., допълнителна
съдебномедицинска експертиза, съдебнопсихиатрична експертиза и допълнителна
съдебнопсихиатрична експертиза. Установява се и от приобщените по делото
писмени доказателства- амбулаторен лист от 29.11.2010 г., издаден на името на М.,
медицинско свидетелство на М., характеристична справка на М., справка за
съдимост на М., справка за съдимост на В., характеристична справка на В.,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, медицинско свидетелство
на В., епикриза на В. от 26.04.2011 г., експертно решение на ТЕЛК на В.,
протокол за доброволно предаване, справка от ОСЗ Карлово, справка от РУП
Карлово, докладна записка, епикриза на В. от 24.01.2013 г. и от 28.01.2013 г.,
както и веществените доказателства, приобщени по делото- 1 бр. дървен кол и 1
бр. дървена тояга.
При постановяване на
присъдата си, съдът ползва частично обясненията на подсъдимия В., който като
разбира обвинението, дава такива. Съдът ползва обясненията на подсъдимия
относно местонахождението му и това на пострадалия М. на процесната дата, както
и че е възникнал инцидент в резултат, от който подсъдимия е получил от
пострадалия М. описаните в съдебномедицинската експертиза увреждания. Не
кредитира обясненията на подсъдимия В. в частта им, касаеща механизмът на
нанесените на пострадалия М. телесни увреждания. В тази част обясненията на
подсъдимия се явяват непоследователни, противоречиви помежду си и в
противоречие с останалите, събрани по делото доказателства. Относно факта
нанасял ли е удар на пострадалия, В. първоначално отрича, впоследствие заявява,
че е възможно да го е ударил, но без да иска в сборичкването помежду им.
Безспорно обаче по делото се установява, че на М. са нанесени най- малко два
удара, в различни места от тялото му, като първият удар е нанесен, когато
същият е бил с гръб към подсъдимия. Подсъдимият е нанесъл и удар по
пострадалия, след като вече последният е бил паднал на земята, за което
обстоятелство дава показания свидетелката К.. За обстоятелството, че М. е бил
на земята дава показания и свидетеля Д., който го е видял в момента, когато
вече ставал от там. Обсъдени в цялост обясненията на
подсъдимия В. са насочени в полза преди всичко към осъществяваната от него
защитна функция, като същият явно и целенасочено омаловажава значимостта на
собствените си действия в процесния инцидент, и преувеличава значително
съществуващата за него опасност от действията на пострадалия.
При постановяване на
присъдата си, съдът кредитира показанията на пострадалия М.. Същият не отрича,
че пръв е ударил подсъдимият В. с дървен кол, който взел от имота си. Съдът
кредитира и изявлението на М., че този удар не е бил силен, което се
потвърждава и от заключението на съдебномедицинската експертиза на подсъдимия,
тъй като при силен удар с дървения кол, приобщен по делото, биха могли да се
причинят далеч по- тежки увреждания от констатираните. Показанията на свидетеля
М., касаещи механизмът на нанасяне на телесната повреда, съдът кредитира
изцяло, тъй като същите последователни в цялото наказателно производство и се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Безспорно на същия е нанесен
удар в тилната област на главата. На пострадалия М. е нанесен и удар по ръката
от страна на подсъдимия, в резултат от който тя е била счупена.
Обстоятелството, че В. е удрял с тояга паднал на земята човек се подкрепя и от
показанията на свидетелката К.. Съобразно събраните по делото доказателства,
съдът намира, че именно в резултат от нанесения удар от подсъдимия по ръката на
пострадалия, същата е била счупена.
При постановяване на
присъдата си, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К., А. и Х.,
които са обективни, последователни и непротиворечиви, като същите касаят пряко
обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира
частично и показанията на свидетеля Д., като отчита обстоятелството, че същият
е бил работодател на подсъдимия към процесната дата, а и причината за случилото
се между неговия пастир и пострадалия М. е неправомерното навлизане на
животните му в чужд имот. В този смисъл, съдът не кредитира изявленията на Д.,
че пострадалият безпричинно се е нахвърлял върху В.. Видно от доказателства по
делото причина за това поведение на пострадалия е било поредното нахлуване на
животни в неговия имот, за което е правил забележка няколко поредни дни, както
на Д., така и на В.. Д. не е бил очевидец на инцидента и не дава показания за
него, а само за видяното от него преди и след случилото се. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, че след инцидента В. е носил тоягата си и дървения
кол, както и че М. ставал от земята.
Обсъждайки показанията
на свидетеля К.. и съпоставяйки ги с останалите гласни доказателства, съдът
ползва частично същите. Отчита обстоятелството, че свидетелят не е бил очевидец
на инцидента между В. и М.. Част от обстоятелствата, за които свидетелства са
му станали известни след разговор с подсъдимия и фактически пресъздават част от
обясненията на същия за инцидента, които според изложеното по- горе съдът не
кредитира. Свидетелят прави опит да
обори и показанията на свидетелката К. относно видяното от нея по време на
инцидента между В. и М., и наличието на видимост от нейната къща към мястото на
инцидента. Показанията на К. в посочената част са в противоречие с ползваните
от съда показания на полицейския служител К. за това обстоятелство, поради
което и съдът не ги ползва. Ползва показанията на свидетеля К.. в частта им, в
която същият твърди за наличието на множество разправии в селото по повод
пашата на животните, а също така и относно факта, че свидетелят М. ползва имоти
на мястото на инцидента.
При постановяване на
присъдата си, съдът ползва заключението на изготвените по делото
съдебномедицинска експертиза на пострадалия М., съдебномедицинска експертиза на
подсъдимия В., допълнителна съдебномедицинска експертиза, съдебнопсихиатрична и
допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като вещите лица са
специалисти в съответните области, отговорили са точно и пълно на поставените
им въпроси, чиито отговори касаят пряко обстоятелствата от предмета на
доказване по делото.
Съдът ползва писмените
доказателства по делото, тъй като същите са събрани по реда и във формата,
изискуема от НПК, и са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така
установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, предлож. второ вр. ал.1 от НК.
От обективна страна състава на престъплението е осъществен чрез нанасянето
на удар с тояга по лявата лъка на пострадалия М. от страна на подсъдимия В., в
резултат от който на М. е причинено счупване на лявата лакътна кост, което осъществява медико- биологичните признаци на телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК. Това телесно увреждане е довело до трайно затрудняване
на движението на лявата ръка на пострадалия за повече от тридесет дни, като
възстановителният му период около 3-5 месеца.
Деянието е извършено от
подсъдимия виновно, при форма на вина пряк умисъл- съзнавал е че нанася удар на
пострадалия, който е от естеството да причини престъпният резултат, предвиждал
е този резултат и го е целял. Подсъдимият В. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на
инкриминираното деяние. Във връзка с установяване на неговото психическо
състояние към времето на инцидента е назначена съдебнопсихиатрична експертиза,
която категорично е установила липсата на физиологичен афект по време на
случилото се. С оглед така събраните доказателства по делото съдът намира, че
не са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.132 от НК при
квалифициране на извършеното от него деяние. За неоснователно съдът намира и възражението
от страна на защитата, че по отношение действията на подсъдимия В. е налице неизбежна
отбрана. Положението на неизбежната отбрана се създава от непосредственото
противоправно поведение, което предизвиква защитата като позволена от закона
реакция, насочена към неутрализиране на нападението. За да е налице неизбежна
отбрана е необходимо вредите да са нанесени, докато нападението трае и
нападателят да продължава да осъществява поведението, в което се изразява
нападението. В процесния случай нападателните действия на пострадалия М. по
отношение на подсъдимия са били преустановени, като същият вече се е бил
обърнал с гръб към подсъдимия, за да тръгва към селото, когато последният е
нанесъл първия удар в тилната област на главата на М., а впоследствие след като
той е паднал на земята е нанесъл и втори удар по лявата му ръка.
По изложените мотиви и въз основа на доказателствата,
събрани по делото, съдът намира авторството на подсъдимия в извършване на
престъплението по чл.129 ал.2 предл. воторо вр. ал.1 от НК за безспорно доказано, поради
което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
При определяне на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия В., съдът взе предвид, че за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване
от свобода до шест години. С оглед индивидуализация на наказанието, съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Деянието се явява тежко по смисъла на
чл.93 т.7 от НК, умишлено престъпление. С оглед начина на извършването му и
степента, в която са засегнати правно защитените обществени
отношения, свързани със здравето и физическата неприкосновеност на личността,
съдът намира обществената опасност на процесното деяние за висока. Подсъдимият В.
съдът намира за личност с невисока степен на обществена опасност. Същият е
неосъждан към момента, което следва да бъде отчетено като смекчаващо вината му
обстоятелство. Като такова следва да бъде отчетено и обстоятелството, че макар
и не по трудово правоотношение полага труд, а и здравословното му състояние е
влошено. Като лоши характеристични данни следва да бъде отчетено наличието на
две предишни осъждания, едно от които за престъплението против физическата
неприкосновеност и здраве /по чл.130 от НК/, с каквито характеристики се
отличава и процесното деяние, но при значително по- висока степен на обществена
опасност.
С оглед изложеното и предвид постигане на необходимия поправителен и
превъзпитателен ефект по отношение на подсъдимия, на същият следва да се
определи наказание при условията на чл.54 от НК, в минималния размер, предвиден
в НК, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдът намира, че
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, може да се постигне чрез отлагане
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години, за което са
налице основанията на чл.66 ал.1 от НК, поради което го постанови.
С така
наложеното наказание, съдът намира, че ще се изпълнят индивидуалната и
генерална превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се
въздейства поправително и възпиращо по отношение на подсъдимия, за да спазва
установеният правов ред.
Веществените
доказателства по делото- 1 брой дървена тояга и 1 брой дървен кол следва да се
унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК и с оглед установената вина на подсъдимия В. в
извършване на престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение, в тежест на същия следва да бъдат оставени направените по
делото разноски за експертизи от съдебното и досъдебно производство в размер на
540 / петстотин и четиридесет/ лева.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.