№ 4364
гр. Варна, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502443 по описа за 2022 година
С решение на ВРС-48с-в № 2889/27.09.2022г по гр.д.№ 9320/2022г Е ОТХВЪРЛЕНА
молбата на Г. М. Ч. ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на детето
Й. С. П. ЕГН **********, против С. Й. П. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“.........., за
предприемане мерки за защита по ЗЗДН поради извършени актове на домашно насилие на
15.06.2022г в гр.Варна, следобед около 19.15ч в Снекбар „Пико", до Плувен комплекс
„Приморски"; ОСЪДЕНА Е Г. М. Ч. ЕГН ********** да заплати о сметка на ВРС държ.
такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН ; ОСЪДЕНА Е Г. М. Ч. да заплати на С. Й. П.
сумата от 900лв - заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.11 ЗЗДН.
Недоволна от така постановеното от ВРС решение е останала молителката Г. Ч. в лично
качество и като майка и законна представителка на малолетното си дете Й., чрез адв.Ал.П.,
подава въззивна жалба вх.№ 724378/21.10.2022г.
Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и затова моли за
неговата отмяна, вместо което да бъде постановено друго за уважаване подадената от нея
молба молбата за защита от домашно насилие като бъде задължен С. Й. П. да се въздържа
от извършването на домашно насилие спрямо Г. М. Ч. и детето Й. С. П., род.30.11.2011г, за
срок от 18 месеца; да му бъде наложена забрана да приближава до Г. М. Ч и до детето Й.,
род.30.11.2011г, на по - малко от 200м, както и адреса на жилището, в което живеят по
настоящем - гр.Варна, с.о.„............, както и адреса на СУЧЕ"Ал.С.Пушкин"-гр.Варна на
ул."............ където учи Й. Ст.П., и до местоработата на молителката-УМБАЛ„Св.Марина"-
гр.Варна, бул.„Хр. Смирненски" № 1 и МУ-гр.Варна - ул.„Проф.М.Дринов" № 55, за срок от
18 месеца; да бъде задължен ответникът да посещава специализирани програми; да
наложена глоба на същия в максималния размер, предвиден в закона.
1
Моли за присъждане сторените съдебно-деловодни разноски.
Излагат се следните доводи :
Неправилно ВРС е квалифицирал случилото се на 15.06.2022г като пререкание, което
само по себе си не представлявало домашно насилие, защото не надхвърляло определените
за това граници.
Счита, че ВРС не е анализирал събраните писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност и затова е достигнал до грешни правни изводи. Блъскането и дърпането на Г. Ч.
от страна на Ст.П., отправянето на заплахи пред детето им Й. Ст.П. представляват актове на
физическо, психическо и емоционално насилие над молителката и детето /за справка
Решение № 558/11.04.2014г по гр.д.№ 641/2014г на ВОС; решение № 1713/21.10.2015г по
гр.д.№ 2745/2015г на ВОС/.
Съдът е длъжен да постанови решението си въз основа на закона и съобразните по
делото доказателства, които се преценяват по вътрешно убеждение.
В мотивите на постановеното решение личали нападки към молителката и съпруга й,
че били инспирирали конфликта на 15.06.2022г, срещу което категорично се възразява :
“Дори да се приеме, че е имало някакъв акт на неуважително отношение, отправени
заплашителни думи към П Ч, то те са били провокирани от осъзнатото поведение на Г. Ч.
и съпругът й за конфликтната ситуация между бивш и настоящ съпруг и липсата на
всякаква житейска логика двамата в присъствието на бивша за единия и настояща за
другия съпруга да се събират на едно място, още повече в присъствието на детето Й.."
Явно присъствието на П.Ч на тържеството на детето се определя от съда като нещо
неправилно, но се пропуска да се отчете, както изградената емоционална връзка между П и
Й. предвид съвместното им живее, така и закона. Съгл.чл.122 ал.3 СК „Съпругът на
родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.",
следователно, Законодателят възлага задължение на последващия съпруг на майката да й
оказва съдействие при отглеждане на детето и желанието на настоящия съпруг на
молителката да подкрепи детето и майката не могат да се разглеждат по начина, описан в
мотивите на решението на ВРС.
Видно от показанията на свид.П.Ч е, че С., обаждайки се и изпращайки SMS, търси
провокацията и желанието да предизвика скандал, което не е отчетено от ВРС : „След което
С. звънна на телефона на жена му. Тя не му вдигна умишлено, след което изпрати
съобщение чрез SMS на нейния мобилен номер: „Кажи на П да се маха, че ще стане
страшно. Тя, естествено, не отговори на провокацията му, след което той три пъти звъня
на моя телефон. Аз не му вдигнах умишлено. След около десетина минути, може би, С.
пристигна в заведението заедно със своя приятел...." С. също не е бил сам на тържеството
на детето, но само желанието на майката да не бъде сама, а да бъде със семейството си, е
укоримо поведение според ВРС.
Нито Г., нито П са искали да бъдат заедно със С., нито са търсили комуникация с него.
Предвид изложеното счита, че ВРС не е приложил нито процесуалния, нито
2
материалния закон правилно при постановяване на решението си.
От разпитаните по делото свидетели, водени и от двете страни се установява
следното:
Свид.П.Ч на проведеното на 1.09.2022г с.з. е казал: „....С. я блъскаше, буташе и я
хващаше а ръката по същия начин, по който хващаше детето, но я изблъскваше настрани.
Детето беше силно обезпокоено, личеше му, че изпитва огромен стрес." Свидетелят е
посочил още, че към Г. С. е крещял, както и че отправил заплахи за убийство към П отново в
присъствието на детето Й..
Свид.И.П при разпита у в същото с.з. е изложил: „Видимо агресивен младеж
дърпаше Г. за ръката. Тя се опитваше да застане между него и детето. Той я блъскаше на
няколко пъти. Малко по - късно видях как П Ч се намеси и застана между агресивния
младеж и .... да защити съпругата си Г. Ч.. Тогава чух заплахи, които бях отправени по
адрес на П Ч. Заплахите приблизително бяха: „Ще спра докторската ти кариера. Ще те
убия. Ще ти пратя хора. Ще приключа с теб". Свидетелят посочва, че агресивният младеж е
бил С. П., който присъства в съдебната зала. Свид.П посочи, че всичко това се е случило в
присъствието на детето Й. П.. Неправилно ВРС не е кредитирал показанията на свид.П
поради объркването му и посочвайки дата, която още не е настъпила, както и поради
разстоянието, на което се намирал /според съда/, а именно на пешеходната алея и
невъзможността му /според ВРС/ да възприеме случващото се. РС е пропуснал да отбележи,
че конфликтът между страните е продължавал и на пешеходната алея. Свидетелят, воден от
С. П., И П също е заявил, че конфликтът продължил и навън на алеята: „След което вече
като се качихме, защото имаше едни стълби, които се изкачват горе на алеята, тази
пешеходната алея, това всичко продължаваше, да си говорят така и да се дърпат ".
Следователно свид.П би могъл да види и възприеме случващото.
Въпреки противоречивите и лаконични свидетелски показания на свид.Ив.П в о.с.з.
на 1.09.2022г излага : „Д не беше спокоен. Беше стресиран видимо. Не мога да кажа дали е
плакал"; „Д се стресира видимо и побягна "; и потвърждава, че страните „нещо се дърпаха ".
Малолетното дете Й. в о.с.з. на 16.09.2022г казва, че баща му бутал Г. Ч..
Следователно, от всички гласни доказателства се установявало, че на 15.09.2022г се е
провело тържество по случай края на учебната година в снекбар „Пико", на което са
присъствали Г. Ч., П Ч, детето Й. и баща му С. П.. Установява се, че е имало конфликт,
който не бил провокиран от молителката и съпруга й, а от отв.С. П..
Установява се, че С. започнал да звъни по телефона на Г. и П още преди да започне
тържеството, тъй като според него П не трябвало да присъства.
Съдът неправилно не е допуснал доказателственото й искане за издаване на
съд.удостоверение, което да послужи пред A1 за снабдяване с друго такова, чрез което да
установи дали Ст.П. е изпратил съобщение до Г. Ч. на тел.№ 0882 535 722 със сл.текст:
„Кажи на П да се маха оттам, че ще стане страшно".
Установено е по делото, че съобразно постановените съдебните решения С. не е имал
3
определен режим на контакт за деня 15.06.2022г и липсвала уговорка между страните да
вземе детето. Молителката не е искала да пуска детето, защото С. преди това , на
10.06.2022г /петък/ бил взел детето и не го върнал до 14.06.2022г /вторник/, което се
отчитало от съда отново като неправилно поведение от страна на майката.
Според ВРС излиза, че каквото С. П. поиска, следва да бъде правено и всички следва
да изпълняват неговите желания. Щом като не харесва някого, той не трябвало да посещава
заведения понеже С. започвал да се конфликтува. Щом като бащата искал да бъде със сина
си, то Г., според ВРС, била длъжна да му го дава, без да отчита съд.решения, постановени от
други състави на ВРС, с които е установен РЛО, както и желанието на доверителката ми да
прекарва също време със сина си.
По делото се установи, че С. започва да крещи към Г. и да дърпа Й. за ръката. Г. също
хваща Й. за ръката именно, защото С. искал да обсеби детето. Според ВРС явно блъскането
на Г. от страна на С. пред Й. не е укоримо поведение.
Установило се е, че С. отправил следната закана към П Ч пред детето Й.: "Ще ти
спра докторската кариера! Да знаеш, ей! Ще те приключа аз тебе, ще ти пратя хора!". По
делото има представена жалба от П Ч до ПРБ, в която са изложени същите факти и
обстоятелства по отправяне на закана от страна на ответника. Дори детето Й. посочи, че С.
го е накарал да избира между майка си и баща си, което представлява поставяне на детето в
конфликт на лоялност и според въззивницата е проява на психическо и емоционално
насилие над Й. П., осъществен от баща му С. П.: ,^Мъжът на мама казваше на тати да
спре и тати ми даде право на избор при мама или при тати да ида. Аз не можех какво да
отговоря "
Съгл.чл.2 ЗЗДН насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Съгл.чл.2 ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
По делото е установено, че детето се е изплашило и изпитало страх от случващото се,
а именно блъскането на Г. от страна на С., отправянето на закани пред детето, което
неминуемо представлява психическо и емоционално насилие върху малолетния Й..
Предвид всичко изложено е доказано, че на 15.06.2022г С. П. е осъществил актове на
насилие - психическо и емоционално насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН по отношение на Г.
Ч. и детето Й. П., изразяващо се в поставянето на детето в конфликт на лоялност,
отправянето на закани пред Й. за саморазправа от страна на С. Й. П. към съпруга на Г. - П Ч,
физическото насилие към Г. Ч. чрез блъскането и стискането за ръката й пред детето Й. с
цел да бъде разделено детето от нея и да тръгне с баща си, заставането между Г. и детето с
цел да бъдат разделени и да бъде принудено да тръгне с него.
4
Поради това решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно моли да бъде
отменено.
Претендират сторените от въззивницата съдебно-деловодни разноски.
С жалбата са направени доказателствени искания: :
1/ за снабдяване със съд.удостоверение, което да послужи пред мобилен оператор
А1, от който да бъде предоставена информацията дали на дата 15.06.2022г на моб.№
********** е било получено съобщение от моб.№ ********** с текст: „Кажи на П да се
маха, че ще стане страшно", като се сочи, че искането е било направено още пред РС, който
неправилно е отказал събирането му в о.с.з. на 1.09.2022г. Твърди се още, че посочените
факти и обстоятелства са били описани още в молбата по ЗЗДН и в приложената декларация
и затова на осн.чл.10 ГПК съдът е следвало да им даде тази възможност да докажат
твърденията си.
2/ за снабдяване със съдебно удостоверение, което да послужи пред А1, за издаване
на друго такова, от което да е видно дали на 15.06.2022г е имало обаждания от моб.№
********** на С. П. към моб.№ ********** на П Ж Ч, за което също се сочи, че искането е
било направено още пред РС, който неправилно е отказал събирането му в о.с.з. на
1.09.2022г и че твърдените факти са били изложени още в молбата по ЗЗДН и декларация
към нея и затова на осн.чл.10 ГПК съдът е следвало да им даде тази възможност да бъдат
установени чрез допустими доказателствени средства.
3/ с в.ж. са приложени 2бр преписи от решение № 558/ 11.04.2014г по гр.д.№
641/2014г на ВОС, които са обезличени.
В срок е постъпило писмен отговор от въззиваемия С. Й. П., чрез адв.Вл.Д., със
становище за неоснователност на жалбата, като излага следното:
1/ по първото оплакване в жалбата, че съдът не бил анализирал в съвкупност
събраните гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност.
В подкрепа на това свое възражение, въззивницата сочи, че П Ч, като последващ
съпруг на майката имал задължение по закон да я подпомага в отглеждането на детето Й.,
доколкото живеели заедно и имало емоционална връзка между него и детето.
Така въведения довод в жалбата е несъстоятелен, т.к. наличието на емоционална
връзка между П Ч и детето Й. не е юридически факт, който подлежи на изследване по
настоящия съдебен спор, респ. не е бил възложен за доказване на която и да е страна в
процеса, което било достатъчно, за да се приеме, че не почива на закона. Освен това, не
кореспондирало на събраните по делото доказателства, а представлявало правно
предположение - „поради съвместното живеене на детето и новия съпруг на майката".
В този контекст, нормата на чл.122 ал.3 СК не следвало да се чете буквално, а да се
осъзнаел нейният смисъл, духът й, а именно: че последващият съпруг подпомага родителят,
но само в случаите, когато това е необходимо, належащо, т.е. при невъзможност на
родителят да полага родителски грижи.
5
В тази връзка от събраните по делото доказателства с категоричност се установявало,
че присъствието на П Ч не било необходимо на дата 15.06.2022г да подпомага майката в
отглеждането на детето Й. - ден за празнуване на приключване на учебната година, което
било поканило своя баща лично и е помолило новия съпруг на майката да не идва;
От предходния абзац следва и не се разколебавало от изслушването на детето, което
само разказало, че между баща му и П Ч имало напрегнато отношение. Тази осъзнатост
безспорно трябвало да присъства и в съзнанието на майката и новият й съпруг, а
отсъствието им най-вероятно била основна предпоставка за инспириране на ситуацията на
15.06.2022г, както правилно РС - Варна е възприел поведението на майката и новият й
партньор. Доказателства в обратна насока не били събрани.
Възможен пример за осъзнатост относно защита най-добрия интерес на детето Й.
/при наличие на знание, че присъствието и на двамата би било основание за възникване на
каквото и да е спречкване, спор/ е отсъствието на П Ч от празненството или при идването на
С. П., той да си тръгне. Моралът и най-добрия интерес на детето изисквали подобно
поведение. Уви, П Ч не само не си бил тръгнал, след като видял въззиваемия, а дори го бил
избутал/ударил пред неговия син, за което сам той признава в своя разпит, потвърдено и от
свидетеля воден от отв.страна. Именно след това поведение на П Ч, детето Й. се е уплашило
и побягнало, за което са събрани гласни доказателства (разказ на детето, стр.6 протокол от
с.з. 16.09.2022г и свид.П).
И след като детето Й. при изслушването му изрично заявило, че е имало уговорка
между него и баща му след празненството да вечерят заедно, но не казал на майка си,
защото би възникнал конфликт между баща му и П, то това било поредното доказателство,
че най-добрият интерес на детето е бил П Ч да не присъства и Й. да вечеря с баща си.
Уви, детето е било възпрепятствано от майка си да вечеря с баща си, което то описва в
разказа си (стр.6 протокол от с.з. 16.09.2022г.)
2/ По второто оплакване – счита същото за несъстоятелно.
Показанията на свид.П Ч може да се мисли, че са дискредитирани поради самото му
качество - съпруг на майката на Й. и съдът по реда на чл.172 от ГПК има право да подходи с
необходимата критичност към тях.
Освен това, за възможната заинтересованост на този свидетел говорело и
поведението му по време на разпита - след всеки зададен въпрос имало замисляне
продължително време и след това много забавено изговаряне на отговор, докато свидетелят
воден от ответната страна отговарял своевременно и непосредствено.
Можело да се приеме, че показанията на този свидетел противоречат и на разказа на
детето Й., което казало, че майка му го дърпала за ръката и баща му бил хванал ръката й и я
е отделил от него. Това било напълно естествена реакция на един загрижен родител - от
разказа на Й. се установява, че той самостоятелно, по свое желание е хванал баща си за
ръката и двамата са тръгнали, едва след което майка му е попречила пътя им да вечерят
заедно.
6
Следователно, при положение, че майката впоследствие била хванала детето за
ръката и не го пуснала да продължи с баща си, то тя му е причинявала болка и страдание,
което Ст.П. е взел решение да преустанови, отдръпвайки ръката й от тялото на сина му.
Детето в нито един момент от разказа си не било казало, че С. П. е отправил закани и
заплахи към П Ч, което било потвърдено като фактическа обстановка и от свидетеля воден
от ответната страна или че било говорил на висок глас към майка му.
Обратно, свид.П Ч и вторият свид.И П с увереност твърдяли, че имало такива
отправени закани, заплахи. При това положение, неподправеният разказ на детето би
следвало да се приеме, като най- правдоподобното доказателство за действителното
извънпроцесуално материално-правно положение, в което са изпаднали страните в процеса
в онзи ден - 15.06.2022г : не е имало закани и заплахи от С. към П. Ситуацията правилно е
била квалифицирана от съда като спречкване, вина за което имат майката на детето и
нейният нов съпруг.
От разказа на детето се установява и поведението на доверителя ми след като
майката се е противопоставила двамата да вечерят заедно (защото денят 15.06.2022г. не бил
в неговия режим наличен контакт, въпреки, че в представеното по делото съдебно решение
по гр.д. водено пред РС - Варна относно разширяване на режим наличен контакт между
бащата и детето, майката в отговора си срещу исковата молба изрично е заявила, че е
предоставяла възможност на бащата да има контакт с детето и извън установения с
предходно решение режим на личен контакт) - С. П. го е пуснал и го е запитал за това какво
желае да направи - т.е. това е поведение на отговорен родител.
От изслушването на детето можело да се направи и друг извод, който кореспондирал
с мотивите на ВРС и било поредното основание за тяхната житейска обоснованост - че
присъствието едновременно на бившия и настоящия съпруг на майката Г. не само сега, но и
в миналото е било основание за напрегнатост, т.е. така възникналото спречкване
провокирано от майката и новия й съпруг и насочено към С. П. не било нещо ново,
необичайно за детето Й., за да се приемело за акт на домашно насилие в негово присъствие.
За наличие на идентично провокативно поведение на майката към отношенията
между баща и син и то след образуване на съдебното производство за защита от домашно
насилие и след постановяване на съдебното решение по гр.д.2991/2021г на ВРС-19с-в, с
което е уважено искането на Ст.П. за разширяване на РЛО с детето-с молба от 16.09.2022г
били заявени нововъзникнали факти, респ. са представени и доказателства за това.
Подобно поведение на майката не било в интерес на детето и целяло единствено да
отдалечи Й. от баща си С..
Ето защо въззиваемият бил на мнение, че подадената молба за защита от домашно
насилие целяла не реално защита от поведение, което можело да се квалифицира като акт на
насилие, а съвсем друго - отчуждение на детето от бащата. Въпреки това, ВРС - 48с-в бил
достатъчно задълбочен в анализа на събрания доказателствен материал и прозрял това, като
отхвърлителното решение е негова функция.
7
ВРС бил изцяло прав да не кредитира показанията на свид.И П, който изнесъл данни,
че присъствал на събитие, което се осъществило преди повече от година, което е
ирелевантно за настоящия съдебен процес. Нещо повече, вероятната недостоверност на
показанията му следвали и от местоположението, което описвал свидетелят - наличие на
растителност, както и обстоятелствата, при които бил станал очевидец - управлявал
електрическа тротинетка със скорост от 15кмч и се е оглеждал за познати.... Само това му
изявление било достатъчно да се приеме като основание за некредитиране на показанията
му, т.к. поддържането на подобна скорост при управление на превозното средство не
позволявала на водача да отклонява вниманието си, освен да гледа напред, движейки се по
алеята над мястото, за което сочи да е станал конфликтът. Дори да се игнорира това
съждение, то друг отговор на свидетеля отново будел съмнение за неговата обективност -
видял своя познат и чул, че въззиваемият бил отправил заплахи към П Ч, но не отишъл при
своя познат, т.к. не искал да остави превозното си средство без надзор понеже имало стълби
..., а сам в следващ отговор заявява, че тротинетката се сгъва и той може да е пренесе.
Вероятната недостоверност на показанията на този свидетел следват и от самите тях;
същият изложил, че пред него не се е случило нищо - докато всички други свидетели казват,
че детето Й. било побягнало нагоре по стълбите, т.е. точно натам, където свидетелят казва,
че се е намирал. Също така, заявява, че на мястото, където бил и в посока долната алея,
имало растителност и той не видял П да бута С., докато самият свид.Ч, както и свид.П, и
детето са казали, че това се било случило. Т.е. това явно показвало, че свидетелят е нямал
видимост за възникналата ситуация. Ето защо изводът на ВРС да не кредитира показанията
на този свидетел са основателни и почиват на закона и фактите по делото.
По отношение доказателствените искания на въззивницата – счита същите за
неоснователни и моли за оставянето им без уважение по сл.съображения:
1/ същото се отнасяло до установяване на обстоятелство - изпращане на кратко
текстово съобщение, като не се твърдяло това да е станало в присъствието на детето, респ.
то да е прочело това съобщение. Само това било достатъчно да се приеме, че са налице
предпоставките предвидени в ЗЗДН, за да се приеме, че е налице акт на домашно насилие.
Отделно от това, в първото с.з. въззиваемият изрично бил оспорил да е изпращал
подобно съобщение.
2/ ирелевантно е наличието на обаждания от един телефонен номер към друг при
липса на установеност на титулярите им.
Отравя искане за събиране на ново доказателство :
В проведеното на 16.09.2022г с.з. е била докладвана молба, подадена от ответника
по делото /сега въззиваем/, съдържаща твърдения за нововъзникнали факти - за
провокативно поведение на майката, целящо да създаде поредна ситуация, като по
този начин се опитва да отчужди детето от бащата.
8
Към молбата са представени и доказателства за твърдените факти - подадени Сигнали
до II РУ при ОД на МВР - Варна и до Д“СП“-Варна, Отдел“ЗД“-район „Приморски“.
В о.с.з. на 16.09.2022г съдът оставил без уважение доказателственото му искане за
съд.удостоверение, което да послужи пред II РУ при ОД на МВР - Варна, за снабдяване със
справка, в която да е посочен резултатът от посещението на дежурни полицаи на
2.09.2022г. в жилището, където са пребивавали въззиваемият и синът му. Ето защо моли за
допускане при условията на призоваване един свидетел (след установяване на неговите
данни) - полицейският служител, присъствал по време на посещението в жилището, в което
С. П. и детето Й. са пребивавали на 2.09.2022г на адрес в гр.Варна ул.“......, който е провел
разговор с детето и то му обяснило, че майка му се съгласила да бъде с баща си през
почивните дни /докато подаденият сигнал от майката бил във връзка с това, че бащата бил
взел детето без нейно разрешение/. За установяване на данните на полицейския служител,
моли да бъде изискано от Началника на II РУ при ОД на МВР-Варна справка кои
полицейски служители са извършили посещение на 2.09.2022г по сигнал на майката Г. Ч. в
жилището, в което са пребивавали детето Й. с баща си С. П. с посочване на техните имена
на посочения по-горе адрес в гр.Варна.
Доказването на горните факти имало значение за установяване трайното поведение
на майката по повод на отношенията между баща и син и то след като било постановено
съдебно решение по гр.д.№ 2991/2021г на ВРС-19с-в, с което бил уважен почти изцяло
искът на Ст.П. за разширяване РЛО с детето Й. - драстично ограничаване на контактите му с
детето, като по този начин според Ст.П. се целяло отчуждаването му от детето, т.е.
прекъсване на наличната силна емоционална и духовна връзка между тях, установена от
назначената КСПЕ по гр.д.№.2991/2021г на ВРС-19с-в, възпроизведена в мотивите на
съд.акт по съществото на спора.
Доказването на подобно поведение на майката Г.Ч. би било поредното основание да
се приеме, че подадената молба за защита от домашно насилие бил пореден акт в насока
отчуждение между баща и син, а не действителна необходимост от защита от домашно
насилие.
Поради изложеното моли за потвърждаване обжалвания съдебен акт.
Претендира присъждане сторените разноски
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД по така постъпилите от страните по спора становища и
доказателствени искания съобрази следното:
Подадената въззивната жалба и писменият отговор са депозирани в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
допустими.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК, налагащи даване
указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на
доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно
9
събиране на такива.
По заявените доказателствени искания, съдът съобрази следното:
1/ по тези на въззивницата: същите са допустими, т.к. са били своевременно
заявени още пред ВРС, който не ги е събрал, с което е допуснал процесуално нарушение, в
резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Същите са и
относими към предмета на спора и затова следва да бъдат уважени.
2/ по тези на въззиваемата страна – същите са недопустими, тъй като не са
своевременно заявени, доколкото чрез тях се цели опровергаване твърдяното още с молбата.
Искането е било заявено след изтичане срока за подаване на писмения отговор. Освен това,
са и неотносими, тъй като целят установяване на факт, осъществил се на 2.09.2022г, който
няма касателство към настоящия спор.
Предвид изложеното жалбата заедно с писмения отговор следва да бъдат внесени за
разглеждане в о.с.з.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. М. Ч., действаща в лично качество и
като майка и законна представителка на малолетното си дете Й., род.2011г, чрез адв.Ал.П.,
въззивна жалба вх.№ 724378/21.10.2022г, срещу решение на ВРС-48с-в №
2889/27.09.2022г по гр.д.№ 9320/2022г, с което Е ОТХВЪРЛЕНА молбата й за предприемане
мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на С. Й. П. поради извършени от него
актове на домашно насилие на 15.06.2022г в гр.Варна, следобед около 19.15ч в Снекбар
„Пико", до Плувен комплекс „Приморски"; ОСЪДЕНА Е Г. М. Ч. ЕГН ********** да
заплати о сметка на ВРС държ. такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН ; ОСЪДЕНА
Е Г. М. Ч. да заплати на С. Й. П. сумата от 900лв-заплатено адв. възнаграждение, на
осн.чл.11 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от въззивницата 2бр съдебни удостоверения :
1/ първото да послужи пред мобилен оператор А1, от който да бъде предоставена
информацията дали на дата 15.06.2022г на моб.№ ********** е било получено съобщение от
моб.№ ********** с текст: „Кажи на П да се маха, че ще стане страшно".
2/ второто да послужи пред А1, за издаване на друго такова, от което да е видно дали
на 15.06.2022г е имало обаждания от моб.№ ********** на С. П. към моб.№ ********** на
П Ж Ч
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно копие на приложеното към в.ж. препис от решение на
ВОС № 558/11.04.2014г по гр.д.№ 641/2014г, без обезличаване на данните в него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззиваемата страна като
недопустими, на осн.чл.266 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.12.2022г от 13.30ч, за която дата и
час да се призоват страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11