РЕШЕНИЕ
№
Гр.Плевен ,15.11.2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на единадесети ноември , през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№
67 / 2019 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
С исковата молба от Х.И.П. *** е предявен
срещу „*** „АД – гр.София иск с правно осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във
вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 150 000лв.,ведно със законната
лихва, считано от изтичане на срока по чл. 497, ал.1 т.1 от КЗ до окончателното
и изплащане.
В исковата молба се твърди ,че на
21.08.2018г. около 17,45 ч. в гр.Койнаре , на ул***е настъпило ПТП между двама
участници : мотор марка „***„ модел „***“ с рег. № ***, управляван от Х.И.П.
,който е и собственик на мотора и лек автомобил марка „*** „ ,модел „***„ с рег
№ ***, управляван от М.Н.И. и собственост на същия.Твърди се също така ,че в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП Х.И.П.
е претърпял следните телесни увреждания
: контузио капитис ет корпорис , контузио церебри , фрактура ос назалия ,
фрактура вертебре Т-12 , подкожен кръвоизлив на ляво челно и лява скула ,
охлузване на лява предмишница и вратна ригидност. По отношение на вида и обема
на претърпените неимуществени вреди се сочи ,че катастрофата , болничният
престой от 21.08.2018г. до 24.08.2018г.,изживените стрес ,шок и ужас са
оставили болезнени белези в съзнанието на пострадалия ,че той свързвал всичко
заобикалящо го с въпросното ПТП , страдал от нарушение на съня ,намиращо израз
в постоянни кошмари ,както и че това събитие коренно променило живота му ,като
го оставило обездвижен в дома си за месеци ,без възможност да излиза ,да се
вижда с приятели и да продължи обучението си и че се превърнал в бреме за
семейството си .
Твърди се също така
,че вина за настъпилото ПТП има водачът
на лекия автомобил М.Н.И. ,който не е възприел и не е пропуснал наближаващия
мотор ,управляван от Х.И.П. ,т.е. налице е според ищеца непредпазливо и
неправомерно поведение на водача на лекия автомобил ,в резултат на което е настъпило ПТП при което ищецът е
претърпял посочените по –горе увреждания.
Твърди
се също така ,че към датата на ПТП за процесния лек автомобил, управляван от М.Н.И.
е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ гражданска отговорност на
автомобилистите „ учредено с полица № ***,с начална дата на покритие
23.04.2018г. и крайна дата на покритие 23.04.2019г.
Твърди се също така ,че ищецът е изпратил извънсъдебна
претенция до застрахователното дружество по пощата с обратна разписка на осн. чл. 380 от КЗ ,но е бил получен отказ
от ответното дружество да изплати обезщетение на ищеца.
Ищецът претендира
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 150 000
лв.,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от изтичане на срока по чл. 497, ал.1 т.1 от КЗ до
окончателното и изплащане. Претендират се и направени деловодни
разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника ***„АД – гр.София .
С него се заявява оспорване на предявения иск като неоснователен и
недоказан , и се иска той да бъде отхвърлен изцяло ,като заедно с това се претендират
и направени в това производство деловодни разноски .Алтернативно е развито
становище ,че искът е основателен ,но претендираният му размер е завишен и не
съответства на практиката на съдилищата за подобни случаи.
Най-напред се правят
възражения за нередовност на исковата молба,която намира израз в това ,че
липсвало пълно описание на процесното ПТП /и неговия механизъм/ , в резултат на
което се твърди да са причинени неимуществените вреди, както и че не била
заплатена дължимата държавна такса, а и не били налице обстоятелства ,които да
обосновават освобождаване на ищеца от държавна такса и разноски по чл. 83 , ал.2 от ГПК.
Ответникът признава
съществуването на застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка „***
„ ,модел „***„ с рег. № ***управляван от М.Н.И. по силата на
застрахователна полица № ***,с начална
дата на покритие 23.04.2018г. и крайна дата на покритие 23.04.2019г.
Оспорва се, обаче М.Н.И.
като водач на лекия автомобил да е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото прилагане и да има вина за причиняване на процесното ПТП ,така както е описано в
исковата молба.Счита се ,че липсва противоправното деяние на застрахованото
лице,поради което не може да се породи и
правото на пострадалия да иска обезщетение от застрахователя.
Оспорва се изрично и
механизма на ПТП, изложен в исковата молба.
Оспорва се размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен,тъй като
неимуществените вреди не са възникнали в твърдения обем и не обосновават
размера на исковата претенция.
Правят се
възражения за съпричиняване от страна на ищеца Х.И.П. на вредоносния резултат
,което се изразява в следното :
-неспазване на разпоредбите на чл. 20, и чл. 21,ал.1 от ЗДвП – управление на мотоциклета без да го
контролира непрекъснато ,с несъобразена с пътната обстановка скорост ,която
многократно е превишавала разрешената за конкретния пътен участък.
-управление на мотоциклета без да е използвал защитна каска
или евентуално, ако я е използвал ,то тя не е отговаряла на Европейските
стандарти за индивидуална защита на мотоциклетисти,което е нарушение на чл.
137е от ЗДвП .
-нарушение на чл. 150а от ЗДвП – управление на мотоциклета
без да е притежавал свидетелство за
управление ,валидно за това МПС.
-че управлявал мотоциклета без да е включил светлините за
движение през деня или с къси светлини ,което представлява нарушение на чл. 70,
ал. 3 от ЗДвП.
Изразено е
становище ,че процесното ПТП е случайно деяние,тъй като водачът на лекия
автомобил не е могъл ,нито е бил длъжен
да предвиди,че мотористът ще се блъсне отзад в лекия автомобили и че ПТП е било технически
непредотвратимо.
Като безспорни
между страните по делото се очертават следните обстоятелства :
- че на 21.08.2018г.
около 17,45 ч. в гр.Койнаре , на ул***е настъпило ПТП между двама участници :
мотор марка „***„ модел „***“ с рег № ***управляван от Х.И.П. ,който е и
собственик на мотора и лек автомобил марка „*** „ ,модел „***„ с рег № ***управляван
от М.Н.И. и собственост на същия.
- че съществува
застрахователно правоотношение ,касаещо лек автомобил марка „*** „
,модел „***„ с рег № ***управляван от М.Н.И. по силата на застрахователна полица № ***,с начална дата на покритие
23.04.2018г. и крайна дата на покритие 23.04.2019г.
-че ответникът е отказал да заплати обезщетение на Х.И.П. по
неговата извънсъдебна претенция отправена до застрахователя.
Спорни са въпросите
:
-има ли виновно и противоправно поведение на застрахования М.Н.И.,който
е управлявал лек автомобил марка „*** „ ,модел „***„ с рег № ***,което да се
намира в причинна връзка с ПТП и причинените вследствие на него увреждания на Х.И.П.?
- за вида и обема на претърпените от Х.И.П. болки и страдания
в резултат на процесното ПТП.
- за това има ли съпричиняване от страна на Х.И.П. на
вредоносния резултат ?
Преди всичко
,следва да се посочи,че в конкретния случай няма влязла в сила присъда на
наказателен съд по отношение на водача на лекия автомобил М.Н.И.,която съгласно
чл. 300 от ГПК да се явява задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца. Както се
вижда от представеното с исковата молба заверено копие от Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 29.01.2019г. , досъдебното
производство № ЗМ-377/ 2018г. по описа на РУ –Червен бряг ,водено /не е
посочено срещу кого / за това ,че на 21.08.2018г. около 17,50ч. в гр.Койнаре ,
по ул***,при управление на МПС ,нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил на Х.И.П. и на К.Д.Г.
средни телесни повреди –престъпление по чл. 343,ал.1 б.“б“ във вр. с чл.
342 , ал.1 от НК, е било прекратено на осн. чл. 243,ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 24 ,ал.
9 от НПК. Тъй като въпросното постановление за прекратяване на досъдебното
производство безспорно не представлява присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК ,то
няма основание гражданският съд да съобразява и да зачита
констатациите,изложени в мотивите на това постановление за прекратяване ,които
констатации са за причиняване на средните телесни повреди при условията на
независимо съпричинителство от водача на лекия автомобил и на мотоциклета.
Освен това , по делото е представен акт № ***от
01.09.2018г. за установяване на административно нарушение ,съставен срещу Х.И.П.
в който е отразено ,че той е нарушил определени норми на ЗДвП- че управлява
мотоциклета без да притежава СУМПС ,както и че застига и блъска отзад правилно
движещия се лек автомобил с рег № ***.Представено е и наказателно постановление
№ *** /03.10.2018г. с което на основание посочения по-горе акт за установяване
на административно нарушение, на Х.П. са наложени административни наказания глоба в общ размер 560 лв.
Както АУАН ,така и
НП също не са задължителни за гражданския съд по въпросите за това има ли извършено виновно и
противоправно деяние от водача на лекия автомобил М.Н.И.,тъй като те на
първо място не касаят неговата административно наказателна отговорност, а тази
на другия водач ,участвал в ПТП –Х.П. , а освен това те също така няма силата
на присъда по наказателно дело ,която да е задължителна за гражданския
съд,който разглежда последиците от деянието . Те обаче ,следва да бъдат съобразени от съда
при решаване на другия спорен въпрос-за това има ли съпричиняване на вредите от
самия пострадал –Х.И.П., доколкото констатират негово противоправно поведение
,изразяващо се в нарушаване на определени норми на ЗДвП ,които са подробно
посочени в АУАН и в НП,представени по делото.
При това положение ,следва гражданският съд
да направи самостоятелен извод за това налице ли е виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил М.Н.И. ,което да се намира в причинна
връзка с процесното ПТП и с причинените на другия участник Х.П. вреди за които
се търси обезщетение в този процес.
За да се отговори на този въпрос следва да бъдат съобразени
съвместно събраните по делото писмени и гласни доказателства,заедно с
изготвената по делото САТЕ ,която при обсъждане на конкретната фактическа
обстановка дава обяснение на механизма на настъпване на ПТП ,както и дава
отговор на въпроса могли ли са двамата водачи да избегнат настъпването на ПТП и
на последвалите от него вреди .
На първо място такова писмено
доказателство,относимо към спорния въпрос
това налице ли е виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил М.Н.И. ,което да се намира
в причинна връзка с процесното ПТП,представлява представеният от самия ищец
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10 от 21.08.2018г.,съставен от
мл. автоконтрольор Н.З в който в графа „обстоятелства „ е посочено „ участник
№1 /Х.П. с мотоциклета /увеличава скоростта ,застига и блъска отзад правилно
движещия се в същата посока участник № 2 / М.И. с лекия автомобил / . Вярно е
,че този констативен протокол не е изрично оспорен от ищеца Х.П. / дори
напротив , представен е от самия него с исковата му молба/, но заедно с това
изложеният в исковата молба механизъм на ПТП и конкретните твърдения за виновно
и противоправно поведение на водача на лекия автомобил М.И. ,които са в разрез
с посоченото в констативния протокол, представляват фактическо оспорване на
констатациите в този констативен протокол . Като се има предвид ,че
съставителят на въпросния констативен протокол не е бил пряк очевидец на
механизма на причиняване на ПТП , а е посетил мястото на произшествието след
това ,то се налага извод ,че макар да е съставен от длъжностно лице
–автоконтрольор в кръга на неговата компетентност ,то този протокол няма
материална доказателствена сила по отношение на точния механизъм на възникване и протичане на ПТП, а така също
и по отношение на това има ли противоправно поведение на водача на лекия
автомобил , след като тези обстоятелства не са били пряко възприети от
съставителя на протокола.
Заедно с това самият
ищец –Х.П. ,в дадените от него отговори на въпроси на осн. чл. 176 от ГПК пред съда в с.з. на 14.10.2019г. сочи ,че
нищо не си спомня за процесното ПТП и
само по чужди разкази има представа за някои обстоятелства около ПТП .
Съдържащите се свидетелски показания в представените от
ищеца с исковата молба протоколи от разпити на свидетели ,проведени по
досъдебното производство също така не могат да служат като годни
доказателствени средства в този процес ,доколкото те са дадени по друго
производство , а не са депозирани пред настоящия съд и не са непосредствено
възприети от него ,както изисква чл. 171 от ГПК .
При това положение
като годни доказателствени средства при
чието обсъждане може да се направи извод по спорния въпрос за точния механизъм
на ПТП и по въпроса налице ли е виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил М.Н.И. ,което да се намира в причинна връзка с процесното ПТП и
последвалите от него вреди , остават според съда протокола за оглед на ПТП от
21.08.2018 г.,който не е оспорван от страните по делото ,заедно със съдебно
автотехническата експертиза,която обсъжда и този протокол в заключението
си ; съдебно-медицинската експертиза, а
така също и свидетелските показания на
самия М.Н.И. относно участието му в това ПТП.
В показанията си ,депозирани
в с.з. на 11.11.2019г. свидетелят М.И. сочи ,че „по презумпция знае „ ,че пътя в който се е включил с лекия си
автомобил е с предимство и за това
винаги спирал там .Твърди ,че в конкретния случай спрял , огледал се и видял в далечината
превозно средство ,може би мотор, за
който преценил ,че е достатъчно далече и след това се включил и когато вече
поел направо по пътя в който се е включил
, изневиделица чул силния удар в задната част на автомобила си. Според
неговата преценка вече бил изминал около 50-60м. след включването си по пътя по
който се е движил мотоциклета и са минали около 3-5 секунди преди да настъпи удара.Тези
показания,които предават субективните възприятия на свидетеля за изминатото от
него разстояние и време преди настъпване на удара следва да бъдат сравнени с
изследването на същите въпроси, направено в САТЕ ,която се позовава на
обективни данни, извлечени от протокола за оглед на ПТП и фотоалбум на ПТП и
прави изчисления както за скоростта на движение на двете МПС ,така и на техните отстояния от
мястото на произшествието, в началото и в края на механизма на настъпването му и определя имали
ли са водачите на двете превозни средства техническа възможност да избегнат
удара.
Според заключението
на вещото лице ,обаче ,разстоянието ,което масовият център на лекия автомобил е
изминал от момента в който предната му част навлиза върху източното платно за
движение на ***„ в гр.Койнаре / в лентата за движение на мотоциклета / до
мястото на първоначалния контакт при удара е само 16,1 м. ,което е значително по-малко от соченото по преценка на свидетеля -50-60м. Заедно с разстоянието ,което масовият център
на лекият автомобил е изминал от момента на навлизане върху асфалтовата
настилка на пътното платно на ул.“***„ до момента в който предната му част
навлиза върху източната пътна лента е 2,8 м. или всъщност от момента на
навлизане на лекия автомобил върху настилката на пътното платно на ул.***„ до
мястото на първоначалния контакт между двете превозни средства общото изминато
разстояние от л. автомобил е само 18,9
м.,което разстояние е изминато от лекия автомобил за 4,38 сек. според изчисленията на експертизата. При сравняването на тези величини се вижда,че
възприятието на свидетеля М.И. за времето от включването му в ул.“***„до удара
отговаря на приетото от в.л.,но по отношение на действително изминатото разстояние има съществено
разминаване/ 18,9 м. според експерта към 50-60м.според свидетеля / .Съдът счита
,че следва да бъде кредитирано заключението на в.л.,доколкото то съобразява
конкретно установените в протокола за оглед разстояния и следи от движението и местоположението след
удара на двете МПС ,въз основа на които
се извличат и данните за движението на
двете превозни средства- отстоянието им
от мястото на удара към момента в който всеки от водачите е могъл да
възприеме другото превозно средство , скоростта им на движение и изчислените от
вещото лице опасни зони за двете превозни средства.
Според това
заключение ударът между двете МПС е бил предотвратим от страна на
мотоциклетиста и при реалната му скорост на движение,която е била 143,4
км./ч.,ако е предприел своевременно спиране ,без да допусне закъснение при
използването на спирачната система на мотоциклета.Заедно с това в.л. сочи ,че
мотоциклетиста е имал техническа възможност да възприеме местонахождението
,направлението на лекия автомобил към
момента на навлизане в кръстовището ,когато челната част на мотоциклета се е намирала
на 174,5м. от мястото на удара ,която разстояние е по-голямо от определената от
в.л. опасна зона за мотоциклета,която е 151,22 м.
Заедно с това в с.з
. на изрично зададените му от съда въпроси ,вещото лице сочи по отношение
водача на лекия автомобил ,че „ако е
пропуснал мотоциклетиста и е преценил ,че скоростта му е била достатъчно голяма
,за да не навлиза в кръстовището ,би могъл да предотврати произшествието „ ,но
заедно с това сочи ,че „водачът на лекия автомобил не е имал възможност да прецени
с каква скорост се движи този мотоциклет ,т.е. бил е твърде далеч за да прецени
с колко километра се движи .“ Преди
това в.л. сочи ,че възможността на двамата водачи всеки от тях да възприеме
другия е била различна ,тъй като лекия автомобил е бил под ъгъл 90 градуса
спрямо пътното платно ,докато мотоциклетиста е бил под по –остър ъгъл и това
обуславя по –голямата му възможност да възприеме лекия автомобил. Заедно с това
се сочи ,че няма обекти на местопроизшествието ,които да ограничават видимостта
на водача на лекия автомобил и да са пречка за възприемане на
мотоциклетиста.
Позицията на в.л.
по отношение на възможността на водача на лекия автомобил да извърши преценка
за скоростта на движение на мотоциклетиста е в известен смисъл противоречива според съда ,тъй като веднъж се
приема от в.л. ,че няма никакви обективни пречки на мястото на произшествието
,които да ограничават видимостта за водача на лекия автомобил , а заедно с това
пък се твърди ,че не е имал възможност да прецени с каква скорост се движи
мотоциклета ,защото е бил твърде далече. Според съда ,след като водачът на лекия
автомобил е имал възможност да възприеме мотоциклета ,полагайки нужните усилия
за това поради по –големия ъгъл на възприятие , то той не само е имал възможността ,но има и задължението да
извърши преценка за скоростта на движение на възприетото от него превозно
средство –мотоциклета и да я съобрази ,преди да предприеме маневра по навлизане
в ул.“***„ по която се е движил
мотоциклета. Това задължение на водача на лекия автомобил произтича от нормата
на чл. 25, ал.1 от ЗДвП ,която изисква „преди да започне маневрата ,трябва да
се убеди ,че няма да създаде опасност за участниците в движението ,които се
движат след него ,пред него или минават покрай него , и да извърши маневрата
,като се съобразява С ТЯХНОТО ПОЛОЖЕНИЕ , ПОСОКА И СКОРОСТ НА ДВИЖЕНИЕ . „ В
конкретния случай водачът на лекия автомобил е предприел маневрата си по
включване в ул.“***„ като не е отчел правилно
в тяхната задължителна съвкупност всичките три фактора посочени по –горе
и главно фактора „скорост на движение на мотоциклета„ , като в резултат на това е извършил и неправилна преценка,че
може да се включи в движението по ул.“ ***„
без с това свое действие да създаде опасност за движещия се с много висока скорост по същата улица
мотоциклет . За водача на лекия
автомобил , обаче съществува посоченото задължение да прецени посочените
по-горе три фактора на движението на другите участници , а той не е извършил
адекватно тази преценка ,нарушавайки по този начин нормата на чл. 25,ал.1 от ЗДвП ,в което намира израз и неговото противоправно поведение в конкретния
случай ,което се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Всъщност в крайна
сметка ,в.л. с мнението си „че ако е пропуснал мотоциклетиста и е преценил ,че
скоростта му е достатъчно голяма,за да не навлиза в кръстовището ,водачът на
лекия автомобил би могъл да предотврати произшествието „ , по-скоро
подкрепя извода на съда ,че като не е изпълнил надлежно задължението си
да извърши преценка на ПОЛОЖЕНИЕТО , ПОСОКАТА
И СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ на мотоциклетиста , а е бил
длъжен да стори това и не е имало
обективна пречка да го направи при полагане на дължимата грижа , е действал
непредпазливо, като е предприел маневрата по навлизане в кръстовището между
ул.“ ****„ и ул.“***„ с която маневра е създал
опасност за движението на мотоциклетиста при реалната му скорост за
движение ,независимо от това ,че тя е била много над допустимата за населеното
място. По този начин водачът на лекия автомобил е нарушил и нормата на чл. 48
от ЗдвП ,която изисква „ на кръстовище на равнозначни пътища ,водачът на ППС е
длъжен да пропусне пътните превозни средства ,които се намират или приближават
от дясната му страна …“. В т.см. съдът намира ,че е налице противоправно
поведение на водача и на лекия автомобил ,който е възприел приближаващия се мотоциклет ,но не е отчел
правилно реалната скорост на движение на това превозно средство ,което има
предимство ,което е довело и до погрешната му преценка ,че ще има време да се включи в ул.“***„ в
посоката на движение на мотоциклета без да създаде опасност за него .По този
начин ,това противоправно непредпазливо
поведение на водачът на лекия автомобил се намира в
причинна връзка с настъпилото ПТП , което можеше да бъде избегнато ,ако водачът на лекия автомобил беше извършил
дължимата от него адекватна преценка на всички фактори на движението на другото
превозно средство в т.ч. реалната му скорост на движение, а оттам и времето за
което то би достигнало до кръстовището.
В резултат на ПТП
пък е безспорно ,че са причинени вреди на Х.П.
,т.е. по отношение на водача на лекия автомобил според съда е
налице хипотезата на извършено от него
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД при което пък вината се
предполага до доказване на противното. Противното на тази презумпция за
виновност на причинителя на непозволеното увреждане не е доказано ,тъй като не
са събрани доказателства за
обстоятелства ,изключващи отговорността на причинителя на вредата.
Поради това съдът
приема ,че не е налице случайно деяние/каквато
теза е развита в писмения отговор на ответника / ,тъй като водачът на лекия
автомобил е могъл и е бил длъжен да
извърши да преценка на ПОЛОЖЕНИЕТО
, ПОСОКАТА И СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ на мотоциклетиста,преди да
предприеме маневрата си и в резултат на тази преценка да предвиди, че като навлезе в лента на движение
на движещия се в много висока скорост моторист ,ще създаде опасност за него да се блъсне отзад в лекия автомобили ,т.е ПТП –то е било технически предотвратимо.
Има основание,
обаче за съществено намаляване на обезщетението,дължимо на
пострадалия от ПТП за причинените му неимуществени вреди
при условията на чл. 51 , ал. 2 от ЗЗД,тъй като от събраните по делото
доказателства се налага извод, че самият пострадал Х.П. с поведението си в много голяма степен е
допринесъл за настъпването на вредите.
На първо място противоправното поведение на
самия пострадал Х.П.,което е в причинна връзка с настъпване на ПТП-то , намира
израз в скоростта на движението му с
мотоциклета в границите на населено място ,която е била 143,4 км./ч. според
експертизата и която надвишава значително разрешената скорост на движение от 50
км./ч.
На второ място
противоправното поведение на пострадалия ,което се намира в причинна връзка,
намира израз в това ,че той е управлявал мотор марка „***„ модел „***“ с рег. № ***,без да притежава
СУМПС за него ,което обстоятелство е прието от съда за безспорно между страните
, а освен това е видно и от писмо изх.№***/01.10.2019г. от началник сектор „ПП“
на ОД на МВР –Плевен в което е посочено ,че лицето Х.И.П. няма издадено СУМПС.
На трето място
,горното обстоятелство следва да се
свърже и с заключението на в.л. инж.В.И. според което ударът е бил предотвратим
от страна на мотоциклетиста и при реалната му скорост на движение , ако е
предприел своевременно спиране ,без да допусне закъснение при използването на
спирачната система на мотоциклета.При това положение се налага извод ,че
мотоциклетиста не е реагирал своевременно и адекватно чрез задействане на
спирачната система на мотоциклета ,което може да се дължи и на липсата на
нужната подготовка ,която се придобива в резултат на надлежно обучение и се удостоверява именно с такова СУМПС
,каквото пострадалият водач на мотоциклета не притежава.
На следващо място
пострадалият е управлявал мотоциклета и без същият да е преминал задължителен преглед за
техническата му изправност –по делото няма представен документ за преминат
технически преглед на мотоциклета за процесния период ,дори напротив - от
писмения отговор от Изпълнителна агенция
„ Автомобилна администрация „ /на л. 182 от делото / се установява ,че „ за
мотоциклета марка „***„ с рег. № ***, не
са открити данни за извършени периодични прегледи за проверка на техническата
изправност. Това също така представлява проява на противоправно поведение на
пострадалия ,макар че от друга страна по делото няма данни да е била налице
някаква техническа неизправност на мотоциклета ,която да се намира в пряка
причинна връзка с настъпването на ПТП.
Другите възражения,
направени от ответника по иска , а именно-че пострадалият Х.П. е управлявал мотоциклета без да е използвал защитна каска
или евентуално, ако я е използвал ,то тя не е отговаряла на Европейските
стандарти за индивидуална защита на мотоциклетисти,което е нарушение на чл.
137е от ЗДвП ,както и че е управлявал мотоциклета без да е включил
светлините за движение през деня или с къси светлини,което представлява
нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП,според съда останаха недоказани от страна на
ответника ,който носи доказателствената тежест да установи тези свои твърдения
от които произтичат възраженията му. По делото не са събрани данни за модела и
марката на каската на мотоциклетиста ,както се сочи и в експертното заключение
,но заедно с това при отговора на въпрос 26 от задачата/ който включва и
въпроса дали е възможно травмите по главата на пострадалия да бъдат получени
при използване на предпазна каса / ,в.л.
сочи ,че е технически възможно ищецът да получи констатираните травми ,т.е.
даден е положителен отговор на този въпрос от което може да се направи извод,
че тези травми биха настъпили и при
използване на предпазна каска. В същия
смисъл е и отговорът на в.л. по СМЕ –д-р П.Т. ,който в с.з.на 14.10.2019г. е
заявил ,че“ без каска биха си получили много по-тежки наранявания ,дори фатални
„. В т.см. няма основание да се намалява
размерът на обезщетението за причинените на Х.П. вреди поради възражението на
ответника за неизползване от пострадалия
на предпазна каска за главата .
Няма основание да
се намалява обезщетението и поради възражението ,че мотоциклетиста е управлявал
без да е включил светлини за движение през деня или къси светлини,тъй като това твърдение на ответното дружество не се
доказа , а освен това дори да беше
доказано ,то не се намира в пряка причинна връзка с ПТП ,доколкото не се твърди
то да е станало причина водачът на лекия автомобил да не е могъл да
възприеме мотоциклетиста поради
невключени светлини за движение през деня. Самият водач на лекия автомобил не
отрича ,че е възприел мотоциклета от достатъчно голямо разстояние.
Посочените по
–горе обстоятелства ,характеризиращи поведението на водача на мотоциклета Х.П.
като виновно и неправомерно,според съда
са допринесли за претърпените от самия
него вреди в по-голяма степен , отколкото тези вреди се дължат на
противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил ,като
съотношението между тях по преценка на съда
е 60 % за поведението на мотоциклетиста към 40 % за поведението на
водача на лекия автомобил.
Именно при това
съотношение следва да бъде намалено дължимото обезщетение за причинените на
пострадали Х.П. вреди след като бъде определен общият им размер след преценката
за вида , обема и интензивността на
претърпените от Х.И.П. болки и страдания в резултат на процесното ПТП.
За извършването на
тази преценка,съдът съобрази депозираните по делото експертни заключения по
съдебно-медицинската експертиза и по съдебно-психологическата експертиза .
Ищецът по делото се е отказал от допуснатия до разпит свидетел за тези
обстоятелства.
Според СМЕ на Х.П.
са причинени следните травматични увреждания : контузия на главата и гръдния
кош. Контузия на мозъка/ която е основание за приемане,че е налице временна
опасност за живота на пострадалия / , счупване на носните кости .Счупване /без разместване
/ на 12 гръден прешлен. Описаните увреждания отговарят да са получени по начин и време ,както се съобщава
–мотоциклетист,пострадал при блъскане в задната част на автомобил. Неудобствата
,които е трябвало да преодолее пострадалият са в първите няколко месеца ,поради
счупването на прешлен и налагащото се щадящо движение и покой поне един месец,
а ограниченията за движението му са за пет-шест месеца, поради счупването на 12
прешлен. В с.з. вещото лице уточнява ,че пострадалият е изпитвал болки след травмата
в продължение на месец до три месеца с постепенно намаляване на болката.Заедно
с това в.л. д-р Т. сочи ,че към момента на прегледа – 18.09.2019г.
пострадалият вече няма оплаквания и вече
работи ,както и че няма други остатъчни явления освен лошия спомен за случилото
се.Сочи се също така ,че няма данни оздравителния процес да е протекъл със
усложнения , а е протекъл нормално за такъв вид увреждания,както и че не се е
налагало провеждането на рехабилитация.
За посочените
по-горе травматични увреждания и съпровождащите ги болки и страдания съдът
намира ,че адекватния размер за тяхното обезщетяване е 35 000лв.
Съдебно-психологическата
експертиза по делото , изготвена от в.л. Ч.М. пък дава заключение ,че не е
налице депресивно , психотично или каквото и да било друго разстройство от
което да страда пострадалият и което да се намира във връзка с ПТП ,не е налице
също така посттравматично стресово разстройство.
Заедно с това обаче
, се сочи , че е налице адаптационно
разстройство вследствие ПТП ,което намира израз в изпитване на страх и тревога
,безпокойство ,нарушено извършване на рутинни действия,чувство за невъзможност
за справяне със ситуацията ,намалена социална активност,нарушена възможност за
самоконтрол във вр. с което е необходима психотерапевтична помощ –кризисна
интервенция,която да помогне за връщането му към нормалното за него биологично
и социално функциониране. В с.з. в.л. уточнява ,че въпросното адаптивно
разстройство в известна степен е вече преодоляно и с малко специализирана помощ може да излезе от това
състояние.За това адаптивно разстройство и съпътстващите го страдания ,съдът счита ,че адекватното
обезщетение е в размер на 2000лв. или
общият размер на обезщетението / 35 000 лв. плюс 2000 лв./ става
37 000 лв.
След като бъде
намален размерът на това обезщетение на
осн. чл. 51 ,ал. 2 от ЗЗД, поради посоченото по-горе съпричиняване от самия
пострадал на вредите ,които е претърпял
при посоченото по-горе съотношение / със 60% / ,то размерът на дължимото
обезщетение се редуцира със 22 200
лв. и остава в размер на 14 800
лв.
Върху този размер на обезщетението ,застрахователят
дължи и законната лихва за забава ,тъй като не е определил и изплатил това обезщетение
в срока по чл. 497,ал.1 т.1 от КЗ . В
случая от доказателствата по делото се установява ,че извънсъдебната претенция
на ищеца към застрахователното дружество е постъпила при него на 24.01.2019г. / тази дата се сочи в писмото , изходящо от застрахователното
дружество,вложено на л. 73 от делото / ,като от съдържанието на писмото –отказ
се вижда ,че заявителят на застрахователната
претенция е приложил всички
необходими доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ за да може застрахователят да
извърши преценката си ,поради което в този случай ,законната лихва ще се дължи
след изтичането на 15 работни дни от представянето на тези доказателства ,което
е станало още със самата извънсъдена претенция на 24.01.2019г. или този срок
изтича на 14.02.2019г.От това следва,че застрахователят е изпаднал в забава да изплати дължимото обезщетение от
15.02.2019г.
Поради тези
съображения ПлОС намира ,че главния иск с правно осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ
следва да бъде уважен до размер на
14 800 лв. ,като за разликата до претендираните 150 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху присъдената главница следва
да се присъди и законната лихва ,считано от 15.02.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът не е направил
деловодни разноски в процеса ,тъй като е бил освободен от тях на осн. чл. 83 , ал.2 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него деловодни
разноски ,съразмерно с отхвърлената част на иска . Според списъка с разноските
по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното извършване, ответникът е направил
общо разноски в размер на 5865лв. Съразмерно с отхвърлената част на иска ,на
него му се дължат разноски в размер на 5 286,32лв.
На осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК следва ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да
заплати в полза на Плевенски окръжен съд и част от разноските
за вещи лица ,направени от бюджета на този съд ,поради това ,че ищецът е
освободен от заплащането на такси и разноски по това дело . Направените от
бюджета на ПлОС разноски са следните:100лв. за САТЕ , 200 лв. за СМЕ , 200 лв.
за съдебно-психологическата експертиза или общо разноски в размер на 500лв. От
тях ответното дружество следа да заплати в полза на ПлОС сумата 49,33лв,съразмерно
с уважената част на иска .
В полза на адв. Н.Н.Д./пълномощник
на ищеца Х.П./ ,който е осъществявал безплатна
правна помощ на ищеца,се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 38,ал.2 от ЗА ,което съдът определи съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и което е в размер на 974
лв. ,върху което обаче следва да се начисли и 20% ДДС ,тъй като по делото са
представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС/л. 219 от делото /
или общо дължимото адвокатско възнаграждение става в размер на 1168,80лв.
Поради изложеното
, Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА на осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
от ЗЗД „***„АД – гр.София 1172, ***,с ЕИК-**** да заплати на Х.И.П. с ЕГН-********** *** сумата
14 800/четиринадесет хиляди и осемстотин лева / лв. , представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на ПТП ,настъпило на 21.08.2018г. около 17,45 ч. в гр.Койнаре , на
ул***между двамата участници : мотор марка „***„ модел „***“ с
рег. № ***, управляван от Х.И.П. ,който е и собственик на мотора , и лек
автомобил марка „*** „ ,модел „***„ с рег № ***, управляван от М.Н.И. ,който
има с ответното дружество задължителна
застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите „ учредена с полица № ***,с
начална дата на покритие 23.04.2018г. и крайна дата на покритие 23.04.2019г. ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от 15.02.2019г. до окончателното и изплащане ,като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните 150 000
лв. , ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА , *** „АД –
гр.София да заплати на адв. Н.Н.Д., с
адрес *** ,четвърти полуетаж ,офис № 4 ,който е
пълномощник на ищеца Х.П. и е осъществявал безплатна правна помощ на ищеца, адвокатско възнаграждение в
размер на 1186,80 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Х.И.П. *** да
заплати на „*** „ АД – гр.София направените
от него деловодни разноски в размер на 5 286,32лв./съразмерно
с отхвърлената част на иска /.
ОСЪЖДА „*** „АД – гр.София да заплати в полза на Плевенски окръжен съд
разноски в размер на 49,33лв.,както и да
заплати държавна такса 592лв. върху уважения размер на иска .
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД :