Решение по дело №1674/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4891
Дата: 11 август 2020 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100501674
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  11.08.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                             ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                     м.с.Димитринка  Костадинова-Младенова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1674 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.12.2019 г. по гр.дело № 20277/19 г., СРС, ІІІ ГО, 85 с-в е отхвърлил предявените от З.“А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** искове по чл.411 от КЗ за плащане на сумата от 3 044,65 лв., изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/16/120/500281, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2019 г. до окончателното й плащане, сумата от 104,03 лв. лихва за забава за периода 03.12.2018 г. до 07.04.2019 г., както и за присъждане на разноски по делото. Осъдил е З.“А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на  ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 150 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от З.“А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,чрез пълномощника по делото АД „В.и Б.“, със съдебен адрес:*** 11-13, офис 5 с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че СРС неправилно е приел, че по полицата е заплатена само първата вноска от дължимата застрахователна премия и че сключеният застрахователен договор по имуществена застраховка е прекратен на основание чл.368, ал.1, т.3 ТЗ, поради неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, като застрахователното правоотношение е прекратено по вина на застрахования за в бъдеще. Ето защо е достигнал до извод, че към момента на настъпване на застрахователното събитие не е имало валидно застрахователно правоотношение. Сочи се, че в отговора на исковата молба, ответникът е оспорил съществуването на застрахователната полица № 15-0300/101/5000085/02 с твърдението, че съдържанието на представения от нея препис не отговаря на действителното фактическо положение, както и че документ в оригинал с такова съдържание не съществува. Направил е искане по чл.183 ГПК да бъде задължен ищецът да представи оригиналите на писмените документи, което е било изпълнено. От събраните по делото писмени доказателства, включително в доклада по процесната щета № 0300-16-*********, представен с исковата молба е посочено, че застрахователната премия е 2480,39 лв., платима на четири разсрочени вноски и че платената премия е в същия размер-2480,39 лв. Ответникът не е направил възражение, че не е платена премията по застрахователния договор. Липсват и указания в доклада за това обстоятелство. Сочи още, че според практиката на ВКС, страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението на другата страна. Трето лице, каквото се явява ответникът, не би могло да прави възражения от чуждо облигационно правоотношение.  Твърди се още, че трябва да са настъпили комулативните предпоставки на чл.368, ал.3 КЗ, една от които е неплащане на цяла разсрочена вноска от застрахователна премия в този срок, но по делото не е установено неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия и прекратяване на застрахователния договор на посоченото основание. Счита че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е дал указания по чл.146, ал.1, т.4 и 5 от ГПК кои факти се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях, поради което не е налице преклузията на чл.266, ал.1 ГПК. Прави доказателствено искане въззивната инстанция да допусне изслушване на ССЕ, която след извършване проверка в счетоводството на З.  „А.Б.“ да даде отговор постъпило е плащане на всички четири разсрочени вноски от застрахователната премия по процесната застрахователна полица и на коя дата са платени същите.

Предвид гореизложеното моли съда да отмени процесното решение на СРС и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове, ведно със законните последици. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемият/ответник  ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Е.И.и Р.Б., чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.С. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от З.“А.Б.“ АД, ЕИК ******* срещу ЗД“Е.“ АД, ЕИК ******* за плащане на сумата от 3 044,65 лв., изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/16/120/500281, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2019 г. до окончателното й плащане, сумата от 104,03 лв. лихва за забава за периода 03.12.2018 г. до 07.04.2019 г., както и за присъждане на разноски по делото.

Ищецът З.“А.Б.“ АД, в качеството си на застраховател по риска "Каско " на собственика на автомобил "Ауди А5", с per. № *******твърди, че е изплатил по щета № 0300/16/120/500281 застрахователно обезщетение в размер на 3 029,65 лв. за вредите, причинени на посочената кола в резултат от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 15.07.2016 г. в гр.Пазарджик. Според съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за произшествието е водачът, управлявал автомобил "Форд Фиеста", с per. № *******, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ответното дружество З. „Е.И.“ АД, полица BG/07/116001543894, валидна от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. След изплащане на обезщетението в размер на 3 029,65 лв. на основание чл.411 от КЗ, З. „А.Б.“ е встъпила в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу застрахователя на причинителя на вредата до размера на обезщетението, ведно с обичайните разноски от 15 лв. или общо за сумата от 3 044,65 лв.

 Моли съда да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил ""Форд Фиеста", с per. № ******* сумата в размер общо на 3 044,65 лв., сумата от 104,03 лв. лихва за забава за периода 03.12.2018 г. до 07.04.2019 г., както и за присъждане на разноски по делото.

Ответникът ЗД“Е.“ АД, ЕИК ******* е оспорил изцяло предявените искове.

По делото е изслушан свидетел, приета е САТЕ, според която размерът на щетите, нанесени на процесното МПС Ауди А5, рег. № *******възлиза на 4073, 83 лв., а с ликвидационните разноски от 15 лв. на 4088,83 лв.

От правна страна:

Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на право пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. 

Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички предпоставки на цитираните норми. Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел, че по полицата е заплатена само първата вноска от дължимата застрахователна премия и че сключеният застрахователен договор по имуществена застраховка е прекратен на основание чл.368, ал.1, т.3 ТЗ, поради неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, като застрахователното правоотношение е прекратено по вина на застрахования за в бъдеще. Такова оспорване обаче, не е било направено от ответника в срока по чл.131 ГПК, т.е. в срока за отговор, а едва в хода по същество са релевирани доводи, че не са заплатени всички застрахователни вноски. Ответникът не е направил своевременно възражение, че не е платена премията по застрахователния договор, поради което и в доклада на съда по чл.140 ГПК липсват указания за това обстоятелство. Ето защо настоящата инстанция е допуснала ССЕ със задача вещото лице, след като извърши проверка в счетоводството на З. „А.Б.“ да даде отговор постъпило е плащане на всички четири разсрочени вноски от застрахователната премия по процесната застрахователна полица и на коя дата са платени същите. От назначената по делото ССЕ се установява, че по полица № 15-03008101/5000085 са заплатени по банков път всички вноски по застрахователната премия на обща стойност 2530 лв.  

За пълнота на изложението, настоящата инстанция приема следното:

СРС е приел, че са налице основанията на чл.368, ал.1, т.3 КЗ, като е посочил, че със застрахователна полица №15-0300/101/5000085 е сключен договор за застраховка Пълно Каско за лек автомобил Ауди А5, при разсрочено плащане на застрахователната премия, съответно на 09.10.2015г., на 09.01.2016г., на 09.04.2016г. и на 09.07.201бг. В т.2 страните са уговорили, че при неплащане на застрахователна премия в уговорените срокове застраховката се прекратява на 15-я ден, считано от датата на съответния падеж, посочен в полицата. Посочил е, че по делото е установено, че по полицата е заплатена само първата вноска. Предвид това, към датата на настъпване на ПТП, договорът за застраховка е бил прекратен. Стигнал е до извод, че към момента на настъпване на застрахователното събитие не е имало валидно застрахователно правоотношение.

От една страна, въззивният съд приема, че по делото не е било установено плащането само на първата застрахователна вноска, поради което е била допусната ССЕ с посочената задача, според която по полица № 15-03008101/5000085 са заплатени по банков път всички вноски по застрахователната премия на обща стойност 2530 лв. 

От друга страна и съгласно чл.368, ал.2 от КЗ при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователят може: 1. да намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената премия; 2. да измени условията на договора; 3. да прекрати договора. В, ал. 3 е предвидено, че застрахователят може да упражни едно от правата по, ал. 2 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писменото уведомление от страна на застрахователя, като писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по, ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. Процесната застрахователна полица съдържа такава изрична клауза, която ответникът е приел с нейното подписване.

Текстът на разпоредбата на чл.368, ал.3 от КЗ навежда въззивната инстанция на извода, че за случаите на неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия като основание за прекратяване на застрахователния договор важи тълкувателното разяснение, дадено в  ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСТК. Във връзка с упражняването на правото на застрахователя за прекратяване на застрахователния договор при неплащане на пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия в светлината на тълкувателното решение следва да се приеме, че фингираното връчване на писменото уведомление за прекратяване на договора за имуществено застраховане е уредено в нормата на чл. 368, ал. 3 от действащия и приложим за разглеждания случай  КЗ,  в сила от 01.01.2016 г., в която са предвидени материалните предпоставки за упражняване на това потестативно право. В тази смисъл е нормативно уредена комисорна клауза, при която без нарочно изявление на изправната страна двустранният договор да се счита развален /прекратен по терминологията на законодателя/ при настъпването на съответния правопрекратяващ факт - неизпълнение на договорното задължение за плащане на разсрочената вноска. Следователно незабавното, автоматично разваляне на договора чрез фингираното връчване на писмено уведомление настъпва с изтичането на 15-дневния срок, като развалянето не е предпоставено от връчването на писмено предупреждение. И за да се подчертае категоричността /императивния характер/ на тази разпоредба, в, ал. 3 е предписано, че допълнително изрично писмено изявление на застрахователя не е необходимо. Но за да настъпят правните последици от развалянето на застрахователния договор чрез уреденото в  чл. 368, ал. 3 от действащия КЗ и уговорено от страните фингирано връчване на писменото предупреждение, неизпълнението на съответната разсрочена вноска от засрахователната премия трябва да е пълно. Тези правила не се прилагат при частично плащане на съответната разсрочена вноска от застрахователната премия, поради което тълкувателното разяснение, че при плащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната премия не са осъществени материалните предпоставки за разваляне на застрахователния договор при уговорено фингирано връчване на писменото уведомление, е съответно на нормативната воля на законодателя, изразена в чл.368, ал.3 КЗ.

Процесното застрахователно събитие, е ПТП, при което е причинено на застрахования при ищеца, непозволено увреждане.

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, което е застраховано при ответното дружество в него, е удостоверено чрез Двустранен Констативен протокол от 15.07.2016 г., в който е отразено, че произшествието се дължи на действията на водача на л.а. „Форд Фиеста“, рег. № *******-М. В., която извършвайки маневра  обратен завой е отнела предимството и не е пропуснала движещия се направо на зелен сфетофар на сфетофарната уредба по ул. „Дочо Честименски“ л.а. „Ауди А5“ с рег. № *******и е реализирала ПТП.  Причинените по застрахования обект-лек автомобил маркаАуди А5“  с рег. № *******вреди са констатирани в протокола за ПТП, описани са в опис на щета 0300/16/120/500281,  доклад по щета № 0300-16-*********. Съгласно приетото заключение на вещото лице по САТЕ те са в причинна връзка с процесното ПТП, чийто механизъм е установен с представения протокол, поради това съдът намира, че настъпилите вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника като водач на МПС.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента на настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната му цена/ към деня на настъпването на събитието. При тотална щета действителната стойност е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а при частично увреждане застрахователното обезщетение се определя по пазарната цена за поправяне на вредите, възстановяване на имуществото от същия вид с присъщите разходи, така както е и в определение № 138 от 10.03.3009 г. по т. д. № 636/2008 г. на ВКС на РБ, ТК, II ТО.

За действителна пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на увреждането, т.е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, така както е в решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС на РБ, ТК, I ТО. Следователно, сумата е в размер на 4073, 83 лв., а с ликвидационните разноски от 15 лв. на 4088,83 лв., която сума е по-голяма от претендираната от 3 033, 65 лв./ с ликвидационните разноски от 15 лв./,

поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер за главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Следва се  и лихва от 104, 03 лв., претендирана от 03.12.2018 г.- 30 дни след получаване на регресната покана, съгласно чл.412, ал.3 КЗ до 08.04.2019 г.-предявяване на исковата претенция.

Следва да бъдат присъдени разноски за въззивника/ищец/ пред първата инстанция в размер общо на 972,19 лв., от които 171,79 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за СТЕ, 50 лв. депозит за призоваване на свидетел, 100 лв. депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение в размер на 450,40 лв. предвид направеното възражение за прекомерност на същото.

За въззивното производство разноските са в общ размер от 836,30 лв., от които 85,90 лв. държавна такса, 300 лв. за назначената и приета ССЕ и 450,40 лв. адвокатско възнаграждение, като отново е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 03.12.2019 г. по гр.дело № 20277/19г. на СРС, ІІІ ГО, 85 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.“А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** по иск  с правно основание чл.411 от КЗ сумата от 3 044,65 лв., изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/16/120/500281, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2019 г. до окончателното й плащане, сумата от 104,03 лв. лихва за забава за периода 03.12.2018 г. до 07.04.2019 г.

ОСЪЖДА ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Е.И.и Р.Б., чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.С. да заплати на З.“А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,чрез пълномощника по делото АД „В.и Б.“, със съдебен адрес:*** 11-13, офис 5  направените разноски за първата инстанция в размер общо на 972, 19 лв., а за въззивната инстанция в размер общо на 836,30 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.