Р Е Ш
Е Н И Е
№ 145
гр. Враца, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, VI състав, в публично заседание на 22.04.2021г.
/ двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Даниела
Ванчикова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №122 по описа
на АдмС – Враца за 2021г.,
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на л/св. Д.О.И. *** против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Началника на
Затвора-Враца да се произнесе по депозирани от него молби на 9.02. и
18.02.2021г. В жалбата се твърди, че отказа е незаконосъобразен и се прави искане
да се задължи органа да се произнесе по направеното искане с молбата, за което
се излагат съображения.
В с.з. жалбоподателят
поддържа жалбата и моли за решение, с
което да се задължи Началника на Затвора-Враца да се произнесе по молбата му.
Излагат се съображения в подкрепа на направеното оспорване.
Ответникът, чрез представен по
делото писмен отговор счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана
по изложени в същия съображения.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 09.02.2021г. с молба № М-566/09.02.2021г. до
Началника на Затвора-Враца, Д.И. е поискал първоначалния му режим да бъде
заменен със следващия лек и да бъде преместен в затворническо общежитие от
открит тип за доизтърпяване на наказанието. С последваща молба от 18.02.2021г. Д.И.,
чрез ГДИН до Началника на Затвора-Враца повторно е поискал първоначалния му
режим да бъде заменен със следващия лек и да бъде преместен в затворническо
общежитие от открит тип за доизтърпяване на наказанието. В молбите се посочва,
че същия е изтърпял повече от ¼ от присъдата. По така депозираните молби
не е налице произнасяне от Началника на Затвора-Враца.
От Началника
на Затвора-Враца е представена справка за л/св. Д.И. рег.№ 1254/15.03.2021г. Представен е и запис на СД на диск във вр. с проведена
среща и разговор на 9.02.2021г. с И.,
който запис на диска не се оспорва от същия, както и че такава среща е била
проведена.
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.58, ал.1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. В случая
липсва изрично произнасяне по молбите на жалбоподателя от 09.02. и
18.02.2021г., които са с идентично съдържание, поради което е налице формиран
мълчалив отказ от ответника, подлежащ на оспорване в настоящото производство. Жалбата
е депозирана на 10.03.2021г. от надлежна страна и в срок, с оглед датите на подаване
на молбите и непроизнасяне на органа в съответния срок, поради което същата се
явява допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.2 АПК. Разгледана по същество, жалбата се
явява основателна.
Съгласно правилото на
чл.66, ал.1 ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със
следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със
зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има
добро поведение и покаже, че се поправя.
Съответно, в чл.66, ал.2 ЗИНЗС е уредена процедурата,
според която, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност
или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съгласно чл.64, ал.1 ЗИНЗС лишените от свобода
с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от
6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от
закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора
или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от
открит тип. Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието- чл.64, ал.2 ЗИНЗС. В заповедта за преместване началникът на затвора се произнася и за
режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл.65 ЗИНЗС.
Видно от законовата регламентация, в
правомощията на началника на затвора, изцяло по негова преценка е замяната на
режима на изтърпяване на наказанието на конкретно лишено от свобода лице, с по
– лек такъв, както и по преместването. Разпоредбата
на чл. 66, както и на чл.64 от ЗИНЗС задължава началника на затвора да разгледа
молбата и да се произнесе с мотивирана заповед. Преценката следва да е на база
на дадени становища на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по режимно-охранителната
дейност относно поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
В конкретния случай видно от данните
по делото ответникът не се е произнесъл
с мотивирана заповед по подадената от жалбоподателя молба, съгласно
горепосочените разпоредби. Същите задължават началника на затвора да се произнесе с мотивирана заповед, след
като е налице депозирана молба от л/св. лице, като спази предвидената в закона
процедура. Тоест производството по замяна на режима в местата за лишаване от
свобода, както и по преместването приключва с издаване на индивидуален
административен акт по чл.66, ал.2 и чл.64, ал.2 ЗИНЗС. Двете производства са
различни и независими едно от друго, но след като е депозирана такава молба
органа дължи произнасяне по всяко едно от тях. С оглед на изложеното съдът
приема, че е налице формиран мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК. В тази
насока и възражението на ответника, че не следва да се произнася с изричен акт е неоснователно.
Възражението на ответника, че зам. началника
на режимно- охранителна дейност към момента изпълнява функциите на началник на
затвора и няма как да бъде дадено становище е обстоятелство ирелевантно към
предмета на делото. Същото е въпрос свързан с организацията на работа на
затвора, за която отговаря началника, като по преписката липсват и доказателства, че длъжността
е свободна и не е възложена на друго лице.
Не се
споделя и възражението, че на жалбоподателя при проведена среща на 9.02.2021г. е
обяснен подробно реда за смяна на режима
и преместването, което се доказва от приложения по делото запис на СД. Този
факт е без значение, тъй като чл.64 и чл.66 ЗИНЗС изискват произнасяне от ответника с мотивирана
заповед, а не чрез провеждане на разговор
с лицето.
С оглед изложеното съдът приема, че е
формиран мълчалив отказ на началника на затвора, който е незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен. Въпроса не може да
бъде решен от съда вместо административният
орган на който единствено е предоставено
правомощието за произнасяне по молбите.
Предвид
това и на основание чл.173, ал.2 АПК
преписката следва да се върне на органа за изрично произнасяне по подадените молби от жалбоподателя с мотивирана заповед, за което следва да се определи 14 дневен срок
от влизане в сила на настоящия съдебен акт. По изложените мотиви и жалбата се явява основателна и като такава
следва да се уважи.
Водим
от горното, Административен съд - Враца, VІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Мълчалив отказ на Началника на Затвора –Враца да се произнесе по молбата
на л/св. Д.О.И. от 09.02.
и 18.02.2021г.
ВРЪЩА
преписката на Началника на Затвора-Враца за произнасяне по молбата на л/св.
Д.О.И., съгласно мотивите на решението, като ОПРЕДЕЛЯ за това 14-дневен срок от
влизане в сила на настоящия съдебен акт.
Решението може да се обжалва, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от
съобщаването му до страните.
АДМ.СЪДИЯ: