Решение по дело №1464/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 372
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20233630201464
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Шумен, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.а
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630201464 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG2023/2000 - 37/НП от 14.06.2023г. на
Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 126 ал.1 и чл. 124 ал.1 от ЗАДС
на жалбоподателя К. Е. В., ЕГН********** от гр.Шумен е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1744.20 лева и отнемане в полза на държавата стоката
предмет на нарушението – 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел с код
КН 27101943. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло наказателното постановление
като незаконосъобразно, неправилно и издадено при неизяснена фактическа обстановка като
излага доводите си в жалбата.Намира, че са допуснати нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и че му било нарушено правото му на защита от контролните
органи, които не допуснали реално да упражни правото си на защита в пълен обем при
извършване на проверката. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален
представител – адв.П.Н. от АК – Разград, който поддържа жалбата. В хода по същество
излага и допълнителен довод, а именно, че доколкото било водено досъдебно производство,
административнонаказателното следвало да бъде прекратено. Моли за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди НП
изцяло, като правилно и законосъобразно, като излага доводите си за това. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждения. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
12.12.2022г. при извършване на процесуално – следствени действия по досъдебно
производство от служители на ОДМВР – Шумен в жилища, помещения и МПС, ползвани от
жалбоподателя К. Е. В., в гаражна клетка №8, находяща се в ***, ползвана под наем от
жалб. В., полицейските органи установили туби с вместимост от 10 литра пълни с
жълтеникава течност с мирис на дизелово гориво, за което уведомили Агенция „Митници“.
Във връзка с получения сигнал, компетентни длъжности лица от ТД Митница Варна -
свидетелите В. Х. П. – държавен инспектор и К. Б. К. – ст.инспектор, посетили посоченият
адрес. В присъствието на жалбоподателя и свидетелите Б. И. Б. –ст. инспектор в ТД
1
Митница Варна и Б. Р. Р. – служител в сектор „ПИП“ в ОДМВР – Шумен, била извършена
проверка в гаражна клетка №8, находяща се в ***, ползвана под наем от жалб. В.. В нея
били открити 135 броя ПВЦ туби всяка съдържаща 10 литра жълта течност с миризма
наподобяваща дизелово гориво. В присъствието на жалбоподателя тубите били преброени и
номерирани с маркер на капачките. До приключване на проверката жалб. В. не представил
документи за стоката. Резултатите от извършената проверка са обективирани в ПИП
№22BG002000A007835/12.12.2022г., съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан
от него. В протокола жалб. В. саморъчно отразил, че нафтата намерена в гаража е негова, ще
представи документи, била закупена от Турция от безмитната зона на границата. Същият
ден от страна на митническите органи са снети и писмени обяснения от жалбоподателя,
според които намерената и иззета от митническите органи нафта била за лична употреба.
Към момента на проверката нямал документи за нея. На този етап не можел да представи
никакви документи за тази нафта, такива щели да бъдат представени по-късно в най –
кратък срок. Към протокола бил изготвен и опис на иззетите стоки, подписан също от
жалбоподателя. Описаните и иззети 135 броя ПВЦ били транспортирани в склад на
Митническо бюро Шумен, за което бил съставен приемо-предавателен протокол рег.№32-
433493/12.12.2022г. и складова разписка №19/12.12.2022г..
На 15.12.2022г. жалб. В. депозирал до директора на ТД Митница Варна декларация,
че дизеловото гориво, което било иззето при проверката на 12.12.2022г. било негово. Към
нея приложил и заверени копия на касови бележки за закупено дизелово гориво от различни
бензиностанции в страната в размер на 1875.648 литра през 2021г. и 1571.519 литра през
2022г.
На 20.12.2022г. в склада на МБ Шумен в присъствието на жалб. К. В., митническите
органи взели 4 бр. проби – 2 бр. за митническата лаборатория, 1 контролна оставена на
съхранение в МБ - Шумен и 1 за проверяването лице. При вземане на пробите от иззетите
общо 135 броя туби, жалб. В. на произволен принцип избрал пет от тях, от които в общ съд
било отлято от течността и така обединената течност била разпределена в 4 бр. метални
контейнери, които били облепени с етикети и запечатани с пломби. За вземането на пробите
бил съставен Протокол за вземане на проба – акцизен контрол №181 от 20.12.2022г.,
подписан от митническите служители и жалбоподателя. В същия протокол жалб. В.
декларирал, че е присъствал при вземане на пробите и не възразява срещу начина на
вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата.
Въз основа на направена Заявка за анализ/експертиза – акцизен контрол рег.№32-
445543/20.12.2022г. в Митническа лаборатория Русе била изготвена митническа
лабораторна експертиза №02_22.12.2022г./03.01.2023г., съгласно която изпитаната проба
представлява „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел, с тегловно съдържание на
сяра, непревишаващо 0.001%.
Въз основа на изготвената митническа лабораторна експертиза
№02_22.12.2022г./03.01.2023г., дирекция „Митническа дейност и методология“ се е
произнесла относно тарифното класиране на стоката по митническата лабораторна
експертиза в Комбинираната номенклатура /КН/ на Европейския съюз. Стоката,
съответстваща на анализираната проба, представлява „нефтено масло“ по смисъла на
забележка 2 към глава 27 от КН, в което неароматните съставки /паР.но – нафтенови
въглеводороди/, преобладават спрямо ароматните. Същата представлява „тежко масло“ –
„газьол“ по смисъла на допълнителната забележка 2, букви „г“ и „д“ към глава 27 на КН,
несъдържащо биодизел по смисъла на забележка 5 към подпозициите на глава 27
Тегловното съдържание на сяра не превишава 0.001%. Класирането на стоката се извършва
в код 2710 19 43 на КН.
Изготвено е становище за определяне на дължимия акциз, съгласно което стойността
на дължимия акциз за стоката - 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ
биодизел, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001%. възлиза на 872.10 лева.
На 08.02.2023г. св. В. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
BG08022023/2000/А – 41, в негово присъствие за нарушение на чл. 126 от ЗАДС за това, че
на 12.12.2022г. държал акцизни стоки – 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ
биодизел, с код по КН27101943, в гаражна клетка №8 с адрес ***, без данъчен документ или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ
/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато
2
компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза. При предявяване на акта жалб. В. саморъчно
отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от правото си да депозира такива и в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание на основание чл.
126 ал.1 и чл. 124 ал.1 от ЗАДС на жалбоподателя К. Е. В., ЕГН********** от гр.Шумен е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1744.20 лева и отнемане в полза
на държавата стоката предмет на нарушението – 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“,
несъдържащ биодизел с код КН 27101943. Наказателното постановление му е връчено лично
на 28.06.2023г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства и от събрани гласни такива Съдът намира, че показанията на
свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления,
установили са нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка
доказателствена информация за установеното.Не са противоречиви, кореспондират с
приобщените писмени доказателства. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Изложените от жалбоподателя доводи, че му било нарушено правото му на защита от
контролните органи, които не допуснали реално да упражни правото си на защита в пълен
обем при извършване на проверката, съдът намира за неоснователни. От приобщените
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е присъствал
при извършване на проверка. Акцизните стоки са установени, преброени и номерирани в
негово присъствие. Подписал е съставения протокол за проверка, в който отразил своите
обяснения относно вида и произхода на стоката, както и съставения опис на иззетите
акцизни стоки. Дал е и писмени обяснения. Присъствал е и при вземане на проби за
изследване като лично е посочил от кои туби да бъдат взети и не е възразил срещу начина на
вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата.
Действително в съставения АУАН и в НП неправилно е посочена датата на съставяне
на приемо – предавателния протокол и складовата разписка, с които иззетите стоки са
предадени в склада на Митническо бюро – Шумен, като вместо 2022г. е посочено 2023г.
което съдът намира, че се дължи на допусната техническа грешка, предвид хронологията на
действията. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело
до неизясняване на делото от фактическа страна или е ограничило правата на някоя от
страните в процеса, което в настоящият случай не е налице. Съдът намира, че в конкретният
случай правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да
отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Производството е от административно наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно и
законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение
по чл.126 ал.1 от ЗАДС. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и правилно го е санкционирал съобразно разпоредбата на чл.126 ал.1 т.1 от
3
ЗАДС. Наложената санкция е императивно определена от закона - двойния размер на
дължимия акциз, но не по - малко от 1000 лв. Деянието е осъществено за първи път, поради
което и санкцията е определена по първото предложение на чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС.
НП е издадено за извършено нарушение по чл.126 ал.1 от ЗАДС, в която норма се
съдържат няколко хипотези, една от които е, когато се държат акцизни стоки без данъчен
документ или фактура, или митническа декларация или придружителен административен
документ, или друг документ, установяващ плащането, начисляването или обезпечаване на
акциза. Самият факт на държане на такива стоки без придружителен документ е
административно нарушение и осъществява състава на чл.126 ал.1 от ЗАДС.
Безспорно установено е, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на 12.12.2022г.
последният е държал 135 броя ПВЦ туби всяка съдържаща 10 литра дизелово гориво, т.е.
1350 литра акцизни стоки в нает под наем гараж в гр.Шумен. Въз основа на изготвената
митническа лабораторна експертиза №02_22.12.2022г./03.01.2023г. и становището на
дирекция „Митническа дейност и методология“ се установява, че кодът по Комбинираната
номенклатура на иззетите продукти е 2710 19 43. По смисъла на чл. 13 ал. 1 т. 2 от ЗАДС,
продуктите включени в кодове по КН от 2704 до 2715 са енергийни продукти. Същите са
акцизни стоки по смисъла на чл.4 т.1 от ЗАДС и съгласно чл.2 т.3 от ЗАДС подлежат на
облагане с акциз.
Жалбоподателят оспорва направената от наказващия орган констатация, че е държал
акцизните стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация или
придружителен административен документ, или друг документ, установяващ плащането,
начисляването или обезпечаване на акциза.
До момента на приключване на проверката на 12.12.2022г. от страна на
жалбоподателя не е бил представен съответен документ. На 15.12.2022г. са били
представени заверени копия на фискални бонове за закупено дизелово гориво от различни
бензиностанции в страната в размер на 1875.648 литра през 2021г. и 1571.519 литра през
2022г. Същите не са били приети от наказващия орган като документ удостоверяващ
плащането на акциза на държаните и иззети на 12.12.2022г. 1350 литра акцизни стоки. В
тази връзка наказващият орган в НП е изложил мотиви, че доколкото разпоредбата на
чл.47 ал.1 т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници задължава лицата, които
пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта да предлагат горивата за
дизелови двигатели смесени с биогорива в определено процентно съотношение като за
горивото за дизелови двигатели изискването е то да е със съдържание на биодизел
минимум 6 процента обемни, а от изготвената експертиза се доказва, че иззетата акцизна
стока представлява „газьол“, несъдържащ биодизел, поради което приема не е било
закупено от бензиностанции в България. Т.е. представените документи не касаят
процесното количество дизелово гориво. Жалбоподателят от своя страна възразява, че няма
как да знае дали горивото, което е закупувал от бензиностанции отговаря на изискванията
на чл.47 ал.1 т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, поради което не може
да му вмени от субективна страна, че е осъществил състава на нарушението. Настоящият
съдебен състав напълно споделя изложените от наказващият орган доводи. Те
кореспондират и с първоначалните обясненията, които жалбоподателят саморъчно отразил
в съставения ПИП №22BG002000A007835/12.12.2022г., касаещи произхода на намерената и
иззета стока, а именно, че нафтата намерена в гаража била закупена от Турция от безмитната
зона на границата. Представените фискални бонове касаят различни видове закупено
дизелово гориво – дизел, супер дизел,PRO FORCE ДГ, евро дизел, дизел Б6, от различни
бензиностанции, в различни населени места – гр.Шумен, гр.Нови пазар, с.Царев брод
гр.Дулово, с.Венец, с.Браничево, гр.Тервел гр.Ловеч, гр.Девня, гр.Дългопол, гр.Провадия,
с.Тодор Икономово, гр.Каолиново, гр.Разград. Изследваната в Митническа лаборатория
Русе проба, представлява "сборна проба" по смисъла на §1 т.2 от ДР на Наредба № 3 от
18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху
акцизните стоки, получена чрез обединяването в общ съд на по около 0.700л. течност от пет
от тубите, избрани на произволен принцип от жалбоподателя. При извършеното изследване
е констатирано, че се касае за „газьол“, несъдържащ биодизел, т.е. въобще липсва такъв.
Чистото дизелово гориво не съдържа биодизел, то е с по-ниска цена и е забранено за
използване от пътни превозни средства. Предназначено за извънпътна техника, като в това
число влизат колесни и верижни трактори и всякакъв вид самоходни машини за
4
земеделското и горското стопанство. Доколкото е изследвана сборна проба от различни туби
и въпреки това, въобще не е установено наличие на биодизел, представените от
жалбоподателя документи съдът намира за несъотносими към акцизната стока, предмет на
проверката,поради факта, че се отнасят до акцизна стока с различни характеристики от
процесната. Липсата на биодизел в иззетата и задържана акцизна стока обосновава извод,
че представените документи не доказват заплащането на дължимия акциз за държаните в
обекта 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел, с тегловно съдържание
на сяра, непревишаващо 0.001%.
Неоснователен е и изложения довод, че доколкото било водено досъдебно
производство, административнонаказателното следвало да бъде прекратено, тъй като
предмет на разследване в хода на досъдебното производство са били друг вид акцизни
стоки, а именно тютюневи изделия.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в
производството е неоснователно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от гл.
юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН.
Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално
представителство в две открити съдебни заседания, от друга страна делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2023/2000 - 37/НП от
14.06.2023г. на Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 126 ал.1 и чл. 124
ал.1 от ЗАДС на К. Е. В., ЕГН********** от гр.Шумен е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1744.20 лева и отнемане в полза на държавата стоката
предмет на нарушението – 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел с код
КН 27101943.
ОСЪЖДА К. Е. В., ЕГН********** да заплати на Агенция „Митници“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5