РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Монтана, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20211600100211 по описа за 2021 година
Предявени са искове от Ц. А. и А. А., чрез техния процесуален
представител адв. П. И., против З.к. „Л.И.“ АД, с правно основание чл. 432 КЗ
във вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата в общ размер 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на ПТП - 22.09.2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са пострадали при ПТП,
настъпило на 22.09.2019 г. около 14.30 ч. в област *на първокласен път I - 1 /*/
на км. 75+100 /разклон за с. */. Твърди се, че водачът на л.а. „*”, рег. №*, В.А.,
е причинил пътния инцидент, като е ударил л.а. „*”, с рег. № *, собственост на
А.А., с ЕГН **********, управляван от Ц. А. с ЕГН **********. Посочва се,
че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол № 2019-1023-515 от
22.09.2019 г., като срещу водача на л.а. „*”, рег. № * В. А. е образувано
наказателно производство - НОХД 356/21 г., по описа на РС-Монтана, което
вече е приключило с влязла в сила присъда.
В резултат на настъпилото ПТП се твърди, че ищцата Ц. А.а е получила:
тежка травма на далака, наложила оперативното му отстраняване; мозъчно
сътресение /комоцио/, свързано с временно засягане на мозъчната функция и
загуба на съзнание; разтегнато сухожилие на левия крак, наложило
1
придвижване с бастун за около 1 месец; рана на слепоочието, наложила
зашИ.е и довела до поява на белег. Непосредствено след настъпилото ПТП, Ц.
А. е била приета в болницата в гр. *, където е постъпила по спешност в
хирургията, а след това е била преместена в реанимацията. След девет дни
болничен престой, е била изпратена в „МБАЛ С.И. Р.“ ЕАД в гр. *. В
болницата е прекарала пет дни в отделението по хематология. Правени са й
оперативни процедури върху панкреас и дистален холедох с голям и много
голям обем от сложност. Наложило се е кръвопрелИ.е по време на операциите.
В следствие от изваждането на далака, Ц. А. е била диагностицирана с
екстремна тромбоцитоза и анемия. Това е наложило продължаващи и по
настоящем кръвни изследвания и допълнително лечение. След изписването й
от болницата, лечението на Ц. е продължило в домашни условия, тя е имала
нужда от медикаменти, помощни средства за придвижване и съдействие от
близките си за изпълняване на ежедневните си дейности.
По отношение на А. А. се твърди че е получил контузии на главата и
тялото; подкожни хематоми и кожна екскориация (нарушаване на
повърхностния слой на кожата - епидермис) на главата; сцепена лява вежда;
окото му е било почти затворено от кръвонасядания в резултат на удара.
В исковата молба се твърди също така, че настъпилото ПТП е
причинило не само травматични увреждания на ищците, но и голям обем от
неимуществени вреди. В момента на инцидента и непосредствено след него,
Ц. и А. са преживели шок, последван от множество физически болки и
страдания. За дълъг период от време А. не е бил наясно какво е състоянието на
жена му, която няколко пъти е изпадала в безсъзнание, била е неконтактна и с
множество видими увреждания и рани. По време на възстановителния период,
който не е приключил напълно, дори до този момент, ищците са понесли
продължителни физически, емоционални, психологически и битови
неудобства, свързани със състоянието им. Възстановяването им е протичало
трудно и бавно и поради тяхната възраст, обуславяща затрудненото им
лечение.
Сочи се, че отговорността на водача на л.а. „*“, рег. № *, В.А., е била
предмет на Застрахователен договор № ВG/22/119000934502 с валидност до
30.03.2020 г. в „З.к. Л.И.” АД. Виновният за настъпилото ПТП водач попадал в
кръга лица, чиято отговорност е в пределите на застрахователното покритие
2
на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгласно чл.
477, ал. 1 от КЗ. Поради това ищците считат, че е налице основание за
ангажиране на договорната отговорност на „З.к. Л.И.” АД, произтичаща от
сключването на посочената полица.
Твърди се, че ищците своевременно са предявили претенция пред
застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие по Полица №
ВG/22/119000934502 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, a застрахователят е отказал да уважи претенцията, без да
изложи каквито и да било мотиви.
Предвид гореизложеното се моли съда да осъди ответното дружество да
заплати на Ц. А. сумата от 45 000 лв., а на А. А. 15 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на ПТП – 22.09.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК
„Л.И.“ АД, чрез пълномощник адв. Е. Х., с който се оспорва претенцията по
основание и размер. Поддържа, че причина за настъпване на произшествието
са действията на ищцата Ц. А., осъществени като водач на лек автомобил
марка „*“ с рег. № *, която в нарушение на установените правила за движение
по пътищата, макар и да е спряла на знак № 36 - СТОП, не е пропуснала
движещият се по път с предимство автомобил „*“ с рег.№ *. Във връзка с
предходното поддържа, че произшествието е било предотвратимо за ищцата
А., в случай, че последната е пропуснала автомобил „*“ с рег.№ *, движещ се
по път с предимство.
Оспорва твърденията, че възстановяването на ищцата А. е продължило
повече от 30 дни, както и че същата, в резултат на ПТП е била в тежко
физическо състояние дълго време. Оспорва твърденията, че ищците са
изпитвали силни болки и страдания по причина от причинените им травми,
възникнали при ПТП. Поддържа, че получените от ищеца травми са
вследствие на неговото собствено виновно поведение и поради неспазването
на посочените по-горе разпоредби като пътник в МПС е пътувал без поставен
предпазен колан, вследствие на което се е наранил при удара. Твърди, че ако е
пътувал с поставен предпазен колан е нямало да получи описаните в исковата
3
молба травми, които са резултат от свободното движение на тялото в
автомобила.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита
същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и размера на адвокатския
хонорар, в случай, че същия не се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, както и в случай, че размерът му надвишава минималните
размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС. Осорва и иска за присъждане на
лихва по съображения за неоснователност на главния иск.
Постъпило е становище от третото лице-помагач ЗД „Е.“ АД, в което се
излагат доводи за частична основателност на иска. В становището се твърди,
че вина за реализираното ПТП има единствено водача на л.а. „*“, който
управлявал с превишена скорост и не е реагирал своевременно на
възникналата опасност.
В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител,
молят за уважаване на исковата претенция в цялост. Процесуалния
представител на третото лице-помагач излага становище, че водачът на л.а. „*“
няма вина за настъпилото ПТП.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети две
съдебно-автотехнически и една съдебно-медицинска експертизи.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено, че на 22.09.2019 г. на път Е-*, км 75+100
/разклона за село *, обл. */, В.А. при управление на МПС – лек автомобил
марка „*“ с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата, като
управлявал със скорост от 70 км/ч, по-висока от разрешената за пътния
участък скорост – 60 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил на Ц.А. тежка телесна повреда,
изразяваща се в подкапсулни и паренхимни кръвоизливи на далака /слезката/,
довели до оперативното й отстраняване, което увреждане отговаря на медико-
биологичен признак „загуба на слезка“ и средна телесна повреда, изразяваща
се в травма на задстомашната жлеза с остър кръвоизлив, което увреждане
причинило на А. разстройство на здравето, временно опасно за живота, с
оздравителен период около 1,5-2 месеца - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б”,
пр. 1 и 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което с Присъда №
260019/15.09.2021 г. по НОХД № 356/2021 г. по описа на РС-Монтана е
признат за виновен и осъден. С решение № 128/15.08.2024 г. на ОС-Враца
4
присъдата е изменена единствено по отношение размера на наказанието
лишаване от свобода, като в останалата част е потвърдена.
От съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице О.
В., се установява, че процесното ПТП е настъпило в зоната на кръстовище на
път I-1 (Е79) и път 11216, регулирано по надлежен ред с пътни знаци. Лекият
автомобил марка „*“ се е движил по път 11216, със скорост 17 км/ч и на
кръстовището с път I-1 водачът му е имал намерение да продължи в права
посока, като при наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ е предприел пресичане платното за движение на път I-
1 без да пропусне лекия автомобил марка „*“, в резултат на което е настъпило
произшествието. Лекият автомобил „*“ се е движил в дясна пътна лента на път
I-1 (Е79) в посока от *към *със скорост около 70 км/ч, при въведено
ограничение с пътен знак B26 на 60 км/ч, като на кръстовището с път 11216
водачът е имал намерение да продължи движението си в права посока към *.
Според заключението приближаващият към кръстовището л.а. „*“, при
управление със скорост по-висока от въведеното ограничение, не е имал
техническата възможност да намали скоростта или при необходимост да спре
преди мястото на удара, при което се блъснал в лявата странична част на л.а
„*“. Ударът е бил неизбежен, тъй като мястото на удара е попаднало в
опасната зона за спиране на автомобила. Вещото лице заключва, че в
условията на произшествието неправомерно е поведението на водача на л.а.
„*“, който при наличието на пътен знак не е спрял и не е изпълнил
задължението си да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а „*“. От
заключението се установява, че ако л.а. „*“ се е движил със скорост от 60 км/ч,
при възникналата опасност, е щял да има техническа възможност да
предотврати произшествието. Инцидента е настъпил през светлата част на
денонощието, при ясно слънчево време, като взаимната видимост между двата
автомобила е била значителна (повече от 160 м).
Вещото лице приема, че причините, довели до настъпване на
процесното ПТП, са в резултат на субективните действия от страна на двамата
водачи. Според експерта произшествието не би настъпило, ако водачът на л.а.
„*“ е изпълнил задължението си да пропусне движещия се по път I-1 л.а. „*“, а
водачът на последния, ако е управлявал с технически съобразената скорост от
60 км/ч, при която е щял да има възможността да предотврати настъпилото
ПТП, тъй като мястото на удара не би попаднало в опасната зона за спиране на
автомобила. Експертизата установява, че л.а. „*“ е оборудван с колани за
водача и пътниците, но в случай на страничен удар, какъвто е настоящия,
поставянето им няма да има предпазно действие.
От съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице И.
Т., също се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП са
субективните действия на водача на л.а. „*“, който се движил със скорост от 72
км/ч, при максимално разрешена 60 км/ч, а също така и на водача на л.а. „*“,
който е предприел пресичане на кръстовището без да е осигурил предимство
5
на л.а. „*“.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
процесното ПТП на Ц. А. е причинена тежка коремна травма. Постъпила е в
болнично заведение по спешност, където слезката й е оперативно премахната,
като няма данни за следоперативни усложнения. Болничният престой е
продължил 9 дни. На 17.10.2019 г. А. отново е постъпила в болница по повод
диагностично уточнение и лечение, свързано с промени в кръвните
показатели във връзка с опеартивното премахване на слезката. Престоят в
болницата е продължил 5 дни, като е изписана със съответна терапия след
провеждане на изследвания. Вещото лице посочва, че проведените
медицински мерки са напълно адекватни и навременни. Според заключението
на Ц. са причинени коремна травма, изразяваща се в травмиране на коремни
органи-далак и панкреас, което е довело до излив на кръв в коремната кухина
и е наложило оперативно премахване на слезката и възстановяване целостта
на задстомашната жлеза, както и рана в областта на главата, което увреждане е
обработено хирургично и липсват данни за усложнения. Вещото лице
посочва, че възстановителният период е тежък, продължителен, в някой
случай дори несигурен, с проява (незадължително) на късни усложнения и
определено наличие на интензивност и продължителност на болкови
усещания.
По отношение на А. А. съдебно-медицинската експертиза установява, че
същият вследствие на инцидента е получил кръвонасядане с охлузване в
областта на лицето, като тези увреждания са със срок на възстановяване 2-3
седмици, до месец, без настъпване на усложнения, за каквито липсват данни.
От заключението се установява, че получените от ищците увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то.
От показанията на св. Д.К./дъщеря на ищците/ се установява, че
вследствие инцидента Ц. получила травма на главата и е извадена слезката й.
Болничният й престой продължил около 10 дни. След изписването й от
болница К. помагала на майка си и я водела на лекар. След проведени
изследвания Ц. отново постъпила в болница за около седмица, където са и
направени редица нови изследвания и терапия. След изписването ищцата се
прибрала в гр. *. Там за нея се грижили св. К. и нейната сестра, тъй като не
могла сама да се къпе и обслужва. Периодът на възстановяване бил много
дълъг, като около 2 месеца ищцата ползвала патерица и при всяко ставане
изпитвала болка. С.ката посочва, че от инцидента А. получил удар в едното
око, имал хематом и постоянно го боляло глава. Посочва, че баща й не е бил
хоспитализиран след инцидента, а само бил прегледан в спешното отделение.
Същият бил стресиран и не могъл да спи. По думи на С.ката ищцата към
настоящия момент има само белези от операцията, но психически има
сериозни травми, тъй като вече изпитвала страх да шофира на дълги
разстояния. По същият начин бил и баща й, който имал психически травми,
заради които пътувал само с влак или автобус. С.ката заявява, че не знае дали
към настоящия момент майка й има болки в корема и главата.
6
От показанията на св. М. Д. /дъщеря на ищците/ се установява, че от
настъпилото ПТП баща й получил травма на лявото око и синини. Същият
бил в критично психическо състояние. Свидтетелката посочва, че майка й Ц. е
с отстранен далак, като простоят й в болница продължил 10 дни, след което се
прибрала в гр. *. След това се наложило да постъпи в болница в гр. *. През
цялото това време С.ката и нейната сестра придружавали родителите им и се
грижили за тях. Транспортирането до болницата в *било трудно, защото баща
й получавал паник атаки от факта на катастрофата и отказвал да се вози в
кола. Ц. била притеснена от същото нещо, при което не шофирала на дълги
разстояния. С.ката заявява, че към днешна дата майка й има болки в крака,
психическа травма и поради отстранения далак хващала вируси. По
отношение на баща си св. Д.а посочва, че има психологическа травма, тъй
като при качване в кола постоянно искал да се кара с ниска скорост, като дори
най-ниската скорост била за него изключително висока. С.ката заявява, че
периодът на възстановяване при майка й продължил около 6 месеца.
С.ят П. П. споделя, че за процесния индиент помни, че жената е отнела
предимството на идващото от гр. *мпс. Посочва, че по данни ищците са били с
поставени колани.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Уважаването на иска по чл. 432 КЗ е предпоставено от наличието на
следните предпоставки: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина. Следва
да е налице и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по горепосоченото
НОХД е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Видно от присъдата деянието на
В.А. е виновно и противоправно. Същият при управление на л.а. „*“ е
нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се с по-висока от
разрешената за съответния участък скорост и е предизвикал настъпването на
процесното ПТП, вследствие на което ищцата Ц. А. е получила коремна
травма и рана в областта на главата, а ищецът А. А. е получил кръвонасядане с
охлузване в областта на лицето. Посочените увреждания се установяват от
7
съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като
професионално изготвена. От същата се установя, че уврежданията на ищците
са в причинна връзка с процесното ПТП.
От двете съдебно-автотехнически експертизи се установява, че
причините за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на
двамата водачи. От двете заключения е видно, че инцидентът не би настъпил,
ако водачът на л.а. „*“ не се е движил с 70 км/ч, при допустима такава от 60
км/ч, а този, управляващ л.а. „*“, е спазил задължението си да спре и да
пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. „*“.
Фактът, че л.а. „* “ към датата на ПТП е разполагал с валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, се установява
от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Този факт не се оспорва от ответника.
Безспорно се установи, че ищците на 08.03.2021 г. са предявили до ЗК
„Л.И.“ АД претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени им от процесното ПТП. По делото няма данни да е получен
отговор от застрахователното дружество по тази претенция.
От всичко гореизложено следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, съответно в случая е
възникнало задължение за ответника да обезщети ищците за претърпените от
тях вреди.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни
увреждания, следва да се вземат предвид: характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически и емоционални болки и страдания, психическите и физически
последици за пострадалия, степента на възстановяване и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.
8
По отношение на Ц. А. се установи, че на същата са причинени коремна
травма и рана в областта на главата. Поради причинената коремна травма се е
наложило оперативно да й премахнат слезката. В съдебно-медицинската
експертиза не е посочен конкретен период на възстановяване, като единствено
вещото лице е заключило, че възстановителния период при това увреждане е
тежък и продължителен. В тази връзка от показанията на св. Д.К. не се
установява конкретен период на възстановяване. С.ката единстено посочва, че
е продължил много дълго, като конктетизира, че през първите 2 месеца ищцата
е ползвала патерици. По отношение на това обстоятелство конкретика внася
С.ката М.Д., която заявява, че възстановяването продължило около 6 месеца.
От нейните показания се установява, че и към настощия момент ищцата
изпитва болки. Несъмнено от показанията на двете С.ки се установява, че А.
не е могла да се обслужва сама, което е наложило да й помагат при
извършване на ежедневните си нужди. Съдът отчита също, че в периода на
възстановяване ищцата е изпитвала болки, като инцидентът й е повлиял
психически в негативен аспект, тъй като изпитва страх от шофиране на дълги
разстояния.
МОС, вземайки предвид получените увреждания, изразяващи се в тежка
телесна повреда, дългия период на възстановяване от 6 месеца,
продължителността на преживените от ищцата болки, които продължават и
към настоящия момент, причинените й неудобства, както и съществуващата в
страната икономическа конюнктура към момента на увреждането, приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е
сумата от 45 000 лева.
Във връзка с горното следва да се посочи, че релевираните от ответника
възражения за съпричиняване са основателни. С разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, като приложението на това
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. В случая от двете съдебно-автотехнически
ескпертизи несъмнено се установи, че за настъпването на инцидента имат
вина и двамата водачи. Предвид наличието на знак „Стоп“ ищцата е имала
9
задължение да пропусне движещия се по път с предимство л.а. „*“.
Неспазвайки това задължение, същата е създала предпоставки за настъпване
на ПТП-то. Нейното поведение, разбира се, не изключва вината на водача на
л.а. „*“, който е шофирал с превишена за съответния участък скорост.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
следва да се определи степен на съпричиняване от 30%. Предвид, че
поведението на ищцата се квалифицира като съпричиняващо във вредоносния
резултат, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде редуциран, респ. на
ищцата следва да се присъди неговият непълен размер от 31 500 лв., като за
разликата до претендирания размер от 45 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на А. А. се установи, че вследствие инцидента, същият е
получил кръвонасядане с охлузване в областта на лицето. Видно от съдебно-
медицинската експертиза срокът на възстановяване за това увреждане е от 2
седмици до 1 месец. С.ките Д.К. и М. Д. са единодушни по отношение на
факта, че вследствие на ПТП-то А. получил психическа травма и изпитвал
страх от шофиране и возене в автомобил. Поради това предпочитал да пътува
с влак или автобус. Несъмнено същият в периода му на възстановяване е
изпитвал болки и неудобства, но към настоящия момент е напълно
възстановен от причиненото му физическо увреждане.
Съобразно горното, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца А. неимуществени вреди е сумата от 10 000 лева. Тук
е мястото да се посочи, че релевираното от ответника възражение за
съпричиняване се явява неоснователно, тъй като по делото не се установи А.
да е пътувал без поставен предпазен колан. От показанията на св. П. П. се
установи, че и двамата ищци са били с поставени предпазни колани. В
допълнение към това следва да се посочи, че от съдебно-автотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице О. В., се установи, че поставянето на
колан в случая няма да има предпазно действие. С оглед на това, съдът ще
присъди така определения размер на обезщетение, като за разликата до
претендирания размер от 15 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. В случая се
установи, че на 08.03.2021 г. ищците са предявили пред застрахователя своята
претенция за обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо следва да се
приеме, че лихва за забава се дължи от 08.03.2021 г., а не от датата на ПТП -
22.09.2019 г.
10
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата в общ размер 3409,91 лв.,
представляваща направени разноски в производството, съразмерно с
уважената част от исковете.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото не надвишава минималните размери от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а
отделно от това по делото са проведени четири съдебни заседания и са
извършени редица процесуални действия, при което същото се явява с
фактическа и правна сложност.
Съобразно факта, че ищците на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК са
освободени от държавна такса, ответникът трябва да заплати по сметката на
МОС държавната такса по изменението на исковете, с което е увеличен
размерът на претенциите. Ищците са заплатили ДТ при предявяването на
исковете, което съдът отчете при присъждането на разноски в тяхна полза. С
поисканото изменение на иска ищцата е претендирала още 15 000 лв., а
ищецът още 5 000 лв. Дължимата държавна такса по исканото увеличение е в
общ размер 800 лв, но предвид, че исковете са частично уважени, то
ответникът следва да заплати по сметката на МОС сумата от 553,33 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в
размер на 67,83 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на
третото лице-помагач заяви, че не претендира разноски, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
11
управление гр. *, район „*”, бул. „*“ № *да заплати на Ц. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *, ул. „*” № *, вх. „*“, ет. *, ап. *сумата от
31 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни
вреди в резултат на ПТП осъществило се на 22.09.2019 г., настъпило по вина
на В. А., при управление на лек автомобил „*“ с рег. № *, за който към
момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендираните 45 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, район „*”, бул. „*“ № *да заплати на А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *, ул. „*” № *, вх. „*“, ет. *, ап. *сумата от
10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни
вреди в резултат на ПТП осъществило се на 22.09.2019 г., настъпило по вина
на В.А., при управление на лек автомобил „*“ с рег. №*, за който към момента
на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираните 15 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, район „*”, бул. „*“ № *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Ц. А., ЕГН **********, и А. А., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес гр. *, ул. „*” № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, общо сумата от 3409,91
лева, представляваща направени в производството разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, район „*”, бул. „*“ № *да заплати по сметката на Окръжен
съд-Монтана сумата от 553,33 лева, представляваща държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. А., ЕГН **********, и А. А., ЕГН **********, двамата
с постоянен адрес гр. *, ул. „*” № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплатят на „З.К. Л.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
12
управление гр. *, район „*”, бул. „*“ № *общо сумата от 67,83 лева,
представляваща направени в производството разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на
страната на ответника – ЗД „Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр.*, р-н „*“, бул. „*“ № *.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
13