Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2953 11.11.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На двайсет и трети октомври две
хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 271 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от А.Г.М., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Ж.Ж.С. ***, с адрес на
кантората: град ***, срещу „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:
България, област Бургас, град 8000, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов 3,
сграда „Метални панели и конструкции”, представлявано от изп. директор Г. Й.Т., с ЕГН **********, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1034.73
лева, получена без основание по изпълнително дело № ***/2015 г. на частен
съдебен изпълнител Илко Бакалов, с район на действие Окръжен съд-Бургас,
образувано по изпълнителен лист за сумата от 2438.38 лева, издаден по заповед №
***/18.02.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, по частно гражданско дело № ***/2015 г. по описа на
Районен съд-Бургас. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Осъдителният иск е процесуално допустими и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1-во от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявен е от лице, имащо
правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковите молби съдържат
задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК.
Ответникът „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, своевременно с отговора на исковата молба, оспорва иска
изцяло, като неоснователен. Навежда доводи, че дори действително имотът да се е
ползвал от наемател, това не освобождава собственика от задължението за
заплащането на потреблението. Позовава се на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, с която норма е дадено легално определение, че
потребителите са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост. Ангажира
доказателства. Претендира
направените по делото разноски.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите
на страните намира, че осъдителният иск е основателен, поради следното:
Не се спори между
страните по делото, че между ищеца А.М. и С. С.С., с ЕГН **********, като
управител на „***“ ЕООД, са съществували във времето облигационни отношения по два
договора за наем-от 22.01.2009 г. и 22.01.2011 г., по които наемателят се е
задължил да заплаща всички консумативни разходи за ползвания имота/ел.енергия,
вода, топлоенергия, такси смет, текущи ремонти и др./, представляващ кафене, с
площ от 48.29 кв. м., находящо се в град Бургас, ***.
Съдебно известни
факти по делото са, че на 24.01.2014 г., по ч. гр. дело № ***/2014 г. по описа на Районен съд-Бургас, е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която наемателят С. С.С. е
бил задължен да заплати на ответника по настоящото дело „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата 608.70
лева, представляваща сбор от неплатени фактури, за доставена, отведена и
пречистена вода, за абонатен № ***, за периода на доставки от 31.01.2013 г. до
29.10.2013 г., по издадени фактури в периода от 21.03.2013 г. до 17.12.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-23.01.2014
г., до изплащане на вземането. На 17.04.2013 година е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско дело №
*** по описа на
съда за 2013 година, с която наемателят С. С.С. е бил задължен да заплати на
същия доставчик сумата 993.57 лева, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода, от абонатен № ***, ползвана в периода от 20.01.2011
година до 25.02.2013 година, за което са били издадени данъчни фактури, в
периода от 26.11.2011 година до 30.01.2013 година, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението на 09.04.2013 година до
окончателното й плащане. С друга заповед, издадена по ч. гр. дело № *** по
описа на съда за 2015 г. на Районен съд-Бургас ищецът М. е задължен да заплати
на същия доставчик, за потребление от същия абонатен № ***, сумата от 2438.38 лева, по издадени
фактури в периода 20.01.2012 г. до 19.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 16.02.2015 г. до окончателното плащане на вземането. Съвпадението
на периодите на доставки е очевиден.
Безспорен е и
фактът по делото, че въз основа на заповедите са били издадени изпълнителни
листи. От събраните писмени и гласни доказателства съдът установява, че за
вземанията си ответникът по дело „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувал
изпълнителни дело. Партидата е била прехвърлена от името на собственика на
наемателя ЕТ „*** 2007-С. С.”, на основание договор за наем от
01.05.2007 г. и този документ се намира при доставчика, видно от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза. Искането е било направено от наемателя. По
тази причина-налични различни изпълнителни основания за едни и същи доставки,
за един и същи водомер, са били издадени, както на наемателя, така и на
наемодателя данъчни фактури от доставчика, в периода от 20.01.2012 г. до
17.12.2013 г., видно от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза. Не съществуват
понастоящем документи за прехвърляне обратно на партидата на наемодателя, но
видно от исковата молба има нов наемател в имота. Цените по фактурите отговарят
на стандартите на ДКЕВР. След
17.12.2013 г. няма дублирани фактури.
Предвид изложеното
от фактическа и правна страна, съдът приема, че ответникът по дело
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД не е правоимащ да търси плащания за
доставената, отведена и пречистена вода от собственика А.М., за потреблението от
абонатен № ***, в периода от
20.01.2012 г. до 17.12.2013 г., поради ползването на търговския обект-кафене от
наемател и прехвърлената на него партида. Облигационната връзка за доставките за
периода съществува с потребителя и само от него съществува договорно основание
да се търси плащането. Относно размера на иска, по делото е прието като
доказателство удостоверение за платени от ищеца М. суми по изп. дело № ***/
2015 г. на ЧСИ Илко Бакалов, с рег. номер 705 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд-Бургас, с изх. № 525/22.10.2019 г., от което е видно, че е постъпила
при него сумата от 1100.84 лв., разпределена на 967.14 лева-за доставчика, като
неолихваема сума по изпълнителното дело и 133.70 лева-такса на ЧСИ. Само в
случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между
обедняването и обогатяването, а в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както в
конкретния случай, на връщане подлежи изцяло полученото без основание, при
неосъществено или отпаднало основание, в който смисъл са дадените разяснения в
Постановление на Пленума на ВС № 1 от 28.05.1979 г. При начална липса на
основание собственикът е бил поставен в положението принудително да плати и
разноските за изпълнителното производство на частния съдебен изпълнител, поради
което и те подлежат на връщане. Ето защо, съдът приема, че като основателен и
доказан осъдителният иск по делото следва да бъде уважен изцяло, в предявения
размер от 1034.73 лева.
С оглед изхода на делото,
на основание по чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по
делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените по делото
разноски от ищеца М., в размер от 870.00 лева, от който 50.00 лева-държавна
такса за производството, 320.00 лева-възнаграждение на съдебно-счетоводната
експертиза и 500.00 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: България, област
Бургас, град 8000, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, да заплати на А.Г.М., с ЕГН **********, със
съдебен адресат адвокат Ж.Ж.С. ***, с адрес на кантората: ***, сумата от 1034.73 лева(хиляда и тридесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки), получена
без основание по изпълнително дело № ***/2015 г. на частен съдебен изпълнител
Илко Бакалов, с район на действие Окръжен съд-Бургас, образувано по
изпълнителен лист за сумата от 2438.38 лева, издаден по заповед № ***/18.02.2015
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гражданско
дело № ***/2015 г. по описа на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: България, област
Бургас, град 8000, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов 3, сграда „Метални
панели и конструкции”, да заплати на А.Г.М., с ЕГН **********,
със съдебен адресат адвокат Ж.Ж.С. ***, с адрес на кантората: ***, направените по делото разноски, в размер на 870.00(осемстотин и седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ