Р Е Ш Е Н И Е
№
260510
гр.
Пловдив,12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 1730 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на С.П.Д. и Й.П.Т., подадена чрез процесуалния им
представител адвокат К., против Решение № 140 от 10.04.2020 г., постановено по
гр. дело № 1400 по описа на РС – Асеновград за 2018 г., в частта, с която на
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е унищожен договорът, обективиран в нотариален акт
за учредяване на вещно право на ползване и прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 16, том 1, дело № ***г. на нотариус Радмила
Йорданова, с който П. А. С., действащ лично за себе си като приемател и като
пълномощник на дъщеря си А.П.С., е учредил в своя полза пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.525.55.1.33 по КК на гр. Асеновград, с адрес: ул. ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, с площ от 64,07 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение
№ 12 с площ от 3,60 кв.м. и 1,383% ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия
етаж: 0702.525.55.1.34, 00702.525.55.1.35, 00702.525.55.1.32, под обекта:
00702.525.55.1.24, над обекта: 00702.55.1.42,
и е прехвърлил на С.П.Д. и Й.П.Т. – негови дъщери, при равни права по
½ ид.ч. за всяка от тях недвижимия имот срещу задължение за пожизнено гледане
и издръжка до края на живота му, както и в частта, с която жалбоподателите са
осъдени да заплатят на А.П.С. разноски в производството в размер на 3899,42 лв.
В жалбата се навеждат доводи за недопустимост
на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че легитимиран
да предяви иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е единствено този, чиято воля се твърди да
е опорочена, а ищцата не може да се позовава на порока на чужда воля, тъй като
никой не може да предявява чужди права от свое име, освен в предвидените в
закона случаи. В жалбата първоинстанционното решение в обжалваната му част се
оспорва и като неправилно, като се излагат доводи в тази насока. Отправя се
молба за обезсилване на решението в обжалваната част и прекратяване на
производството по делото, а по същество – за отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго такова, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
А.П.С., подаден чрез пълномощника ѝ адвокат Х., в който се взема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и не страда от нито един от посочените в жалбата пороци. Отправя
се молба за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени в условията на евентуалност искове на А.П.С.
против П. А. С., С.П.Д. и Й.П.Т. за прогласяване нищожността на гореописания
договор и за неговото унищожаване. В исковата молба се твърди, че с нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ***, том ІV, дело № ***г. на нотариус Светлана
Кожухарова П. А. С. и М. Г. С. – родители на ищцата, дарили на
последната следния недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност: апартамент № **, находящ се на четвърти
жилищен етаж, вход ** от жилищен блок № ***, целият с площ от 64,07 кв.м., при
граници: С.С.С., С. Н. Г., Н. П. П., Б.
К. Я., ведно с избено помещение № 12, с площ от 3,60 кв.м., както и 1,383% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж на жилищен блок на ул. ***,
построен върху поземлен имот, находящ се в строителните граници на гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, предназначен за комплексно жилищно строителство,
съставляващ имот пл. № *** в кв. 281 по плана на гр. Асеновград, обл. Пловдивска.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 16.09.2003 г. на нотариус
Кожухарова ищцата упълномощила родителите си – двамата заедно и поотделно, да я
подписват и представляват пред общинските органи, данъчни служби, като от нейно
име подават молби, декларации, получават документи, оценки и други документи, както
и да я подписват и представляват пред нотариус, като от нейно име се
разпореждат по своя преценка, включително да договарят сами със себе си, с
горепосочения имот. В исковата молба се твърди още, че възползвайки се от
правата, дадени му чрез цитираното пълномощно, на 12.03.2018 г. с нотариален
акт № 16, том 1, рег. №
198, дело № ***г. на нотариус Радмила Йорданова баща ѝ П. А. С. учредил в
своя полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, и прехвърлил
по ½ ид.ч. от имота на ответниците С.П.Д. и Й.П.Т., срещу поето от тях
задължение за гледане и издръжка на П. А. С.. Ищцата поддържа, че пълномощното,
представено при нотариуса за изповядване на сделката, било с единствено с
нотариална заверка на подписа, а не в изискуемата съгласно чл. 37, пр. 2 ЗЗД форма.
Освен това, пълномощните от категорията на процесното се подреждали и пазили в
нотариалния архив в продължение на десет години, като при изтичане на този срок
подлежали на унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив. Ищцата
твърди, че пълномощното било издадено на 16.09.2003 г. и в него не бил посочен
срок за действието му, което го поставяло в категорията на безсрочните
пълномощни, които важали, докато не бъдат оттеглени от страна на
упълномощителя, но не повече от десет години от датата на издаването, като в
случая упълномощеното лице се ползвало от правата, дадени му с пълномощното,
след изтичането на този десетгодишен срок. Твърди още, че при оформяне на
нотариалния акт П. А. С. положил на две места отпечатък от десен палец, без да е посочена причината за полагане на пръстов
отпечатък вместо подпис, с което били нарушени изискванията на чл. 579, ал. 2 ГПК. Ищцата твърди, на следващо място, че към момента на сключване на процесния
договор П. А. С. не бил в състояние да разбира и да ръководи действията си, тъй
като същият страдал от психиатрично заболяване.
С
подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответниците С.П.Д. и
Й.П.Т. оспорват като неоснователен иска за прогласяване нищожността на
процесния договор и като недопустим съединения в условията на евентуалност иск
за неговото унищожаване. Същите поддържат, че в исковата молба не било посочено
нито от предвидените в чл. 26, ал. 1 ЗЗД основания за нищожност на договора. Посочват,
че представеното при изповядване на атакуваната сделка пълномощно било
изготвено и заверено съгласно действащата редакция на чл. 37 ЗЗД. Оспорват
изложените в исковата молба доводи за допуснато нарушение на изискванията на
чл. 579, ал. 2 ГПК при изповядване на процесната нотариална сделка. Излагат
становище за недопустимост на евентуалния иск за унищожаемост с оглед
настъпилата на 05.07.2018 г. смърт на ответника П. А. С..
С
Определение № 1193 от 13.08.2018 г., постановено по гр. д. № *** по описа на РС
– Асеновград за *** г., П. А. С. е заличен като страна в производството поради
настъпилата му в хода на процеса смърт.
С
постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел за
неоснователен главния иск за прогласяване нищожността на процесния договор,
поради което го е отхвърлил и е разгледал предявения в условията на
евентуалност иск за унищожаване на договора. За да уважи евентуалния иск, съдът
е намерил за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че
атакуваният договор е сключен от дееспособно лице, което при сключването му не
е могло да разбира или ръководи действията си. В частта, с която е отхвърлен
искът за прогласяване нищожността на процесния договор, решението като
необжалвано е влязло в законна сила.
При извършената служебна проверка на решението
съобразно правомощията си по чл.
269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание
чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1
от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС. С оглед наведеното във въззивната жалба
оплакване за недопустимост на постановеното решение в обжалваната му част
следва да се отбележи следното: Процесуалната легитимация се определя от
твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят
на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално
право. В случая настоящият съдебен състав намира, че ищцата е легитимирана да
предяви иск за унищожаване на процесния договор, доколкото се позовава на
пороци във волята на представителя, чрез когото е сключила договора. Според
възприетата у нас репрезентационна теория за представителството представителят
формира и изявява воля при извършване на правни действия, а не предава на
третото лице чуждо волеизявление. От това следва, че пороците на неговото
волеизявление имат значение при преценката дали сделката е действителна. Унищожаването
на договор, сключен чрез представител, може да бъде релевирано от
представлявания, тъй като съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от извършените
от представителя правни действия възникват направо за представлявания, т.е. рефлектират
върху неговата правна сфера.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната
проверка, съдът приема за установено следното:
От представения по делото нотариален акт № 102, том ІV, рег.
№ 6385, дело № ***г. на нотариус С. Кожухарова се установява, че на 16.09.2003
г. П. А. С. и М. Г. С. са дарили на ищцата А.П.С. свой собствен, представляващ
СИО недвижим имот, а именно: апартамент № *, находящ се на четвърти жилищен
етаж, вход * от жилищен блок № **, целият с площ от 64,07 кв.м., при граници: С.С.С.,
С. Н. Г., Н. П. П., Б. К. Я., ведно с
избено помещение № 12, с площ от 3,60 кв.м., както и 1,383% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж на жилищен блок на ул. ***, построен
върху поземлен имот, находящ се в строителните граници на гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, предназначен за комплексно жилищно строителство, съставляващ имот
пл. № ***в кв. 281 по плана на гр. Асеновград, обл. Пловдивска.
По делото е представено и пълномощно с нотариална заверка на
подписа, от което е видно, че ищцата А.П.С. е упълномощила родителите си П. А.
С. и М.Г.С., двамата заедно и всеки един от тях поотделно, да я подписват и представляват
пред общинските органи, данъчни служби, като от нейно име да подават молби,
декларации, получават документи, оценки и други документи, както и да я
подписват и представляват пред нотариус, като от нейно име се разпореждат по
своя преценка, включително и да договарят със себе си, с нейния собствен недвижим
имот – апартамент № *, на 4 жилищен етаж, вход *, блок **, с площ от 64,07
кв.м., ведно с избено помещение № 3, ведно с ид.ч. от сградата и правото на
строеж върху УПИ III-3329,
в кв. 281 по плана на Асеновград.
По делото е приложена издирвателна преписка № *** г. по
описа на РУ – Асеновград, от която се установява, че същата е образувана
по подадено от ответницата С.П.Д.
заявление за това, че около 13,30 часа на 17.10.2017 г. баща ѝ П. А. С. е
излязъл от дома си и оттогава е в неизвестност. Същият е обявен за местно
издирване от РУ - Асеновград, като в същия ден е бил установен и предаден на
дъщеря му.
От представената по делото епикриза, издадена от Център за
психично здраве Пловдив ЕООД, се установява, че П. А. С. е постъпил в центъра
на 29.10.2017 г. и е изписан на 06.11.2017 г. с поставена окончателна диагноза
– о. н. /ш./ р., подобрено, като са констатирани и следните придружаващи
заболявания: х. на п. ж., х. с. б. и п. х. к. По делото е приобщена и етапна
епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, на П. А. С., според
която пациентът е със с. д.
От представения по делото нотариален акт за учредяване на
вещно право на ползване и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № *, том 1, рег. № 198, дело № ***г. на нотариус Радмила
Йорданова се установява, че на 12.03.2018 г. П. А. С., в качеството му на
пълномощник на А.П.С., е учредил в своя полза пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.525.55.1.33 по КК на гр.
Асеновград, с адрес на имота: гр. Асеновград, ул. ***, който обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 00702.525.55, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта –
едно, с площ 64,07 кв.м., стар идентификатор няма, прилежащи части: избено
помещение № 12 с площ 3,60 кв.м. и
1,383% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: 00702.525.55.1.34, 00702.525.55.1.35, 007092.525.55.1.32,
под обекта: 00702.525.55..1.24, над
обекта: 00702.525.55.1.42, и е прехвърлил на ответниците С.П.Д. и Й.П.Т., при
равни права, по ½ ид.ч. от имота, срещу поето от тях задължение и
издръжка на П. А. С. им до края на
живота му.
По
делото е представен препис-извлечение от акт за смърт, от който се установява,
че ответникът П. А. С. е починал на 05.07.2018 г. Преди смъртта му ищцата е
сезирала ОС – Пловдив с иск за поставянето му под запрещение, като въз основа
на подадената от нея искова молба е образувано гр. д. № *** по описа на съда за
2018 г. С Разпореждане № 6036 от 18.07.2018 г., постановено по горепосоченото
дело, исковата молба е върната поради недопустимост на предявения иск предвид
настъпилата в хода на процеса смърт на лицето, чието поставяне под запрещение
се иска.
В
хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени
средства. Свидетелката Д., живуща в сградата, в която се намира апартаментът –
предмет на процесния договор, заявява в показанията си, че познавала М. и П. С..
Посочва, че от 2017 г. последният започнал да прави неща, които не били
съвместими с нормалното му състояние. Свидетелката посочва, че през м. май 2017
г. съпругата на С. търсила съдействие от нея за поставянето на катетър, тъй
като той го свалял. Свидетелства за случай през есента на 2017 г., в който със
съпруга ѝ чули, че асансьорът се движи постоянно нагоре-надолу и установили,
че вътре стои П. С., без да знае какво да прави. Със съпруга ѝ го
придружили до апартамента, но час след това го видели в градинката бос, по
чорапи. Няколко дни по-късно свидетелката срещнала С. на паркинга пред блока и
го попитала къде ходи, а той ѝ отвърнал, че бил в Унгария, че дъщеря им
родила, а бебето починало. В показанията си свидетелката заявява, че от тези му
думи разбрала, че нещо става с него. Същата посочва още, че един ден през октомври
2017 г., когато била пред блока със семейството си, видяла, че идват полицаи,
от които научила, че семейство С. имат проблем. Свидетелката се качила с
полицаите на етажа и те ѝ казали, че П. С.заключил дъщеря си на терасата.
С. се барикадирал в апартамента, подпирайки със столове входната врата. След
отварянето на вратата полицаите видели, че в ръката си С. държал нож. Един от тях
успял да изтръгне ножа от С., но последният го поразял. Същият порязал и
съпругата си. Полицаите го проснали на
земята и му сложили белезници. Отвели го в психиатрия, където останал една
седмица. Свидетелката тогава видяла, че М.С. била бита и имала по шията си
следи от душене. С. ѝ казала, че съпругът ѝ я душил, като
ѝ казвал, че си има любовник и
ходи при съседката да снима порно филми и че взела много пари. Свидетелката
заявява, че виждала С. след смъртта на съпругата му, като според нея той бил
неадекватен. Твърди, че през м. март видяла П. С.и дъщеря му С. да излизат и ги
попитала къде отиват, на което С. не отговорил нищо, а С. заявила, че отиват
при нотариус. Свидетелката посочва, че след смъртта на съпругата му С. живеел
сам, а дъщеря му С. го заключвала и идвала веднъж на ден да му носи храна. Свидетелства, че преди да му вземат ключа
често се виждала със С.. Според свидетелката психичното състояние на П. С.се
влошило от началото на 2017 г. и продължавало да се влошава до смъртта му.
Свидетелката
Т., дъщеря на ищцата, заявява в показанията си, че дядо ѝ се побъркал. Първоначално
казвал, че много го боли главата, че чува постоянно гласове, впоследствие си
внушил, че синът ѝ бил любовник на майка ѝ и тя била бременна от
него, поради което не искал да ги вижда. Според свидетелката дядо ѝ
станал много агресивен, започнал да посяга на баба ѝ и да обвинява
последната в прелюбодейство. Когато майка ѝ се прибирала през лятото от
чужбина, проявявал агресия и спрямо нея. Разказва за случай през м. октомври
2017 г., в който дядо ѝ затворил леля ѝ С. на терасата, държал нож
и крещял. Тогава съпругата му успяла да извика полиция, а С. проявил агресия и
спрямо полицаите, които го отвели в психиатрия, където останал 6-7 дни.
Свидетелката Т. заявява, че след този случай видяла баба си, която разказала
какво се е случило и била много притеснена. Свидетелката видяла, че баба
ѝ била ударена и че по нея имало следи от одраскване. Според свидетелката
дядо ѝ не разбрал, че съпругата му починала. Посочва, че от леля си С. знае,
че когато занесли ковчега за бдението, дядо ѝ помислил, че е за него и
тръгнал да влиза в него. Според свидетелката от смъртта на баба ѝ до
неговата смърт през юли 2018 г. дядо ѝ непрекъснато се влошавал. Заявява,
че като ходила в дома му, дядо ѝ винаги я питал коя е, говорел несвързани
неща. Заявява, че наемателят на гаража към апартамента нееднократно ѝ се
обаждал, за да каже, че е видял С. да ходи бос по чорапи, да обикаля с катетъра
из блока, а на въпроса къде отива отвръщал, че отива „до Америка до Г.“.
Свидетелката
Д., племенница на М. и П. С., заявява в показанията си, че за психическото
състояние на П. С.научила на погребението на леля си М., като посочва, че
когато отишла там, С. не могъл да разпознае нито нея, нито нейния съпруг.
Свидетелят
Б. посочва, че често контактувал със П. С., превозвал го на различни места, преди
смъртта на съпругата на С. правил ремонт на чешмите у тях. След нейната смърт го карал в болницата в гр.
Асеновград за смяна на катетъра. Според
свидетеля със С. водили нормален разговор – говорили за работа, за колеги, за
живота, като не му направило впечатление да има някакъв проблем. След смъртта
на съпругата му С. излизал по-рядко, но го виждал да ходи да пазарува. Свидетелят
знае, че в този период С. живеел сам, но не знае да са го заключвали, да е
буйствал и да е проявявал агресия. Единствено от съседите в блока чувал, че С.
се заключвал и викал и че била търсена полиция.
Според
свидетелката С., живуща в съседство, П. С. бил принципен и стриктен човек и до
последния момент не загубил разсъдъка си. На погребението на съпругата си С. се
държал адекватно, разговарял със свидетелката съвсем нормално – тя попитала го
как е, а той ѝ отвърнал, че искат да го погребат, че „оная“ искала да го
прати в дом, като според свидетелката под „оная“ С. имал предвид ищцата, същият
я помолил да му сложи бонбон в джоба, тъй като устата му пресъхвала от
лекарствата. Свидетелката не знае да е имал някакви психични проблеми, а
поведението му не подсказвало за това. Посочва, че докато били живи най-много
за М. и П. С.и се грижила дъщеря им С..
Свидетелката
З. познавала П. С.от 1992 г., били роднини по сватовство. Срещала го често и отрича
да е забелязала нещо нередно в приказките му или в говора му. С. се държал
нормално на погребението на съпругата си – стоял до нея, плачел, и не дал повод
за съмнение, че нещо не е наред. След нейната смърт свидетелката го виждала
всяка седмица по магазините. Оттогава всеки ден при него ходила дъщеря му С.,
която му носила храна. Свидетелката видяла С. да отива на бръснар две седмици
преди почине.
Според заключението на приетата в производството пред
първата инстанция послесмъртна съдебнопсихиатрична експертиза П. А. С. страда
от психично заболяване – о. н. /ш./ р. на базата на д. с. Описаните п. заболявания
са обективирани през м. октомври 2017 г. и имат хроничен характер. При тях се
нарушава себепознанието, тъй като са налице сетивни измами /халюцинации/,
налудонастроение и налудни възприятия. Вещото лице посочва в заключението си,
че промените в поведението на С. се изразяват с нарушения във всички сфери на
психичната деятелност – нелепи изказвания, нелепи и агресивни действия,
нарушаване на ориентацията и паметта, загуба на
когнитивни и екзекутивни фунции, налице е агресивност в определени
периоди, като това състояние се е нуждаело от непосредствен контрол и грижа. Според
вещото лице за периода м. октомври 2017 – м. юни 2018 г. психичното състояние
на П. А. С. е представлявало пречка за ориентирането му в сложността на нещата,
ставащи около него. Същият е бил с нарушена годност да разбира свойството и
значението на извършеното от него, да ръководи постъпките си и да се грижи за
своите интереси. Психичните му увреждания покриват критериите за продължително
разстройство на съзнанието. Според експерта на 12.03.2018 г. С. е бил с
нарушена годност да разбира свойството и значението на извършваното от него и не
е могъл да ръководи постъпките си при упражняването на правни действия при съставянето
на процесния нотариален акт. Към този момент С. е страдал от н. /ш./ р. при д.
с. – заболяване, влияещо на всички психични функции и представляващо пречка лицето
да се ориентира правилно и адекватно в средата.
В
хода на въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК е назначена
тройна експертиза с вещи лица невролог, психолог и психиатър със задачи по
първоначалната послесмъртна съдебнопсихиатрична експертиза. Според заключението
на вещите лица, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено,
при лицето П. А. С. са били налични психични и неврологични заболявания: съдова
деменция и органично налудно /шизофрениформно/ разстройство. Тези заболявания,
диагностицирани преди съставяне на процесния нотариален акт от 2018 г., имат
хроничен ход и влияят върху усещането на лицето за собственото му аз и
възможността му правилно да разбира смисъла на действията си и правните
последствия от тях. Според вещите лица към момента на съставяне на процесния
нотариален акт П. А. С. не е бил способен да разбира и ръководи действията и
постъпките си.
Съгласно
разпоредбата чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията
си. В този случай съгласието като част от фактическия състав на сделката, е
несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и формално да е било
дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на действията си и/или
да ги ръководи. Релевантен момент за преценка състоянието на невъзможност на
лицето да разбира или ръководи действията си е моментът на обективираното в
договора волеизявление. Хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД обхваща както случаите
на временно и краткотрайно състояние, така и случаите на слабоумие или душевна
болест, когато лицето не е поставено под запрещение. Доказателствената тежест по
този иск е върху ищеца, който следва да установи чрез пълно и главно доказване,
че са налице кумулативно елементите от фактическия състав: сключен договор от
дееспособно лице и това дееспособно лице да не е могло да разбира и/или да
ръководи действията си към датата на сключване на договора. В конкретния
случай основателността на иска предполага установяване на невъзможността на
лицето да формира валидна воля към датата на сключване на договора поради
душевна болест, доколкото страните по делото не спорят относно дееспособността
на П. А. С. към тази дата. При съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, а
така също и заключенията на единичната и тройната послесмъртна съдебнопсихиатрична
експертиза въззивният състав намира предявения иск за основателен. Установява
се по делото, че към процесната дата – 12.03.2018 г., П. А. С. е страдал от
психично заболяване, което е нарушило способността му правилно да преценява обстоятелствата
от заобикалящата го действителност, да оценява евентуалните последици от
постъпките си и да формира валидна воля. С оглед наведените във въззивната
жалба оплаквания следва да се посочи, че действително в събраните по делото гласни
доказателствени средства са налице известни противоречия. Следва да се има
предвид обаче, че всеки от разпитаните свидетели описва своите лични възприятия
относно конкретни факти от ежедневието и състоянието на лицето П. А. С., поради
което и техните субективни оценки са различни. В тази връзка в дадените в
открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд устни обяснения вещото
лице К. посочва, че е възможно в периода от м. май 2017 г. до смъртта му привидно
лицето да бъде в добро състояние и да води елементарен разговор, но това не
променя извода, че през този период за лицето не е възможно да води
продължителен и по-диференциран разговор и да взема отговорни решения. Ето
защо, процесният договор се явява унищожаем като сключен от дееспособно лице в
качеството му на пълномощник, което при сключването му не е могло да разбира и
да ръководи действията си по смисъла на нормата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора и с оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, на
жалбоподателите не следва да се присъждат разноски. Същите следва да бъде
осъдени да заплатят на въззиваемата сторените в производството пред въззивната
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140 от 10.04.2020 г., постановено
по гр. дело № 1400 по описа на РС – Асеновград за 2018 г. в частта, с която е унищожен договорът,
обективиран в нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 16, том
1, дело № ***г. на нотариус Радмила Йорданова, с който П. А. С., ЕГН: **********, действащ лично за себе си като приемател и
като пълномощник на дъщеря си А.П.С., ЕГН: **********, е учредил в своя полза пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.525.55.1.33 по КК на гр. Асеновград, с адрес: ул. ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, с площ от 64,07 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение
№ 12 с площ от 3,60 кв.м. и 1,383% ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия
етаж: 0702.525.55.1.34, 00702.525.55.1.35, 00702.525.55.1.32, под обекта:
00702.525.55.1.24, над обекта: 00702.55.1.42,
и е прехвърлил на С.П.Д., ЕГН: **********, и Й.П.Т., ЕГН: **********
– негови дъщери, при равни права
по ½ ид.ч. за всяка от тях недвижимия имот срещу задължение за пожизнено
гледане и издръжка до края на живота му, както и в частта, с която С.П.Д., ЕГН: **********,
и Й.П.Т., ЕГН: **********, са осъдени да
заплатят на А.П.С., ЕГН: ********** разноски в производството в размер на
3899,42 лв.
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН: **********, и Й.П.Т., ЕГН: **********,
да заплатят на А.П.С., ЕГН: **********, сумата от 2600 лв. – разноски в производството пред
въззивната инстанция.
В останалата си част решението като необжалвано е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: