№ 1165
гр. Варна, 06.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-П.
СъдебниИскра М. Иванова
заседатели:Георги К. Тодоров
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора Ж. Ем. Е.
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-П. Наказателно дело от
общ характер № 20233100200882 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
А. М. – редовно призован, не се явява.
Адв. Н. В. от ВАК, редовно упълномощен се явява.
ГР.ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ:
В. Г. П.- редовно призован, явява се лично и с адв. П. Н., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
В залата се явява преводач И. Р. Ш. - редовно призован, назначен от съда в
предходното съдебно заседание.
След извършване на проверка с РД „Охрана“-Варна се констатира, че подсъдимият не
е бил включен в конвоя за довеждане от Затвора-Варна и същият ще бъде доведен за
съдебното заседание в 10:15 часа.
СЪДЪТ, с оглед организиране довеждането на подсъдимия от органите на
РД“Охрана“-Варна в сградата на съда обявява на страните, че съдебното заседание ще
започне в 10:30 часа.
1
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
А. М. – редовно призован, явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“-
Варна и с адв. Н. В. от ВАК, редовно упълномощен от ДП.
ГР.ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ:
В. Г. П. - редовно призован, явява се лично и с адв. П. Н., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
В залата се явява преводач И. Р. Ш. - редовно призован, назначен от съда в
предходното съдебно заседание.
В залата присъства техническият помощник - системен администратор при ВОС -
Радослав Петков.
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността и разпит на свидетеля:
В. Г. П. – ЕГН **********, роден в гр. *****, живущ в гр. *****, ул.
„******************, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование,
работи, без родство с подсъдимия,
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 от НК. Обещава да
говори истината.
Аз съм съпруг на В. П.. Сключихме брак на 21.12.2021 г. а от преди това живеем
заедно на ул. „**********. По отношение на случката предисторията е следната:
Лично от жена ми знам, тя ми каза през ноември 2021 г., че са имали някакви
взаимоотношения с лицето А. и, че тези взаимоотношения са приключили. Малко след това
ние сключихме граждански брак и няколко месеца след това аз заминах да плавам, т.к.
работя на кораб, като старши пом.капитан. Докато бях на плаване, мисля, че беше май
2
месец, жена ми ми сподели, че бива следвана и тормозена от въпросното лице, получавала
заплахи, за които е подавала сигнали и жалби, била удряна, доколкото разбрах. По това
време мен ме нямаше. Всички тези неща ми ги е споделила по телефона, т.к. ние се чувахме
всеки ден. Средата на юли месец 2022 г. се прибрах и тя ми сподели, че тормозът
продължава. Аз не съм предприемал никакви действия спрямо него, т.к. първо не познавам
този човек, не съм комуникирал с този човек и смятах, че е нормално след като аз се върна
този тормоз да приключи. От нея в последствие разбрах, че той е продължил да я следва и да
прави същите неща. Аз лично съм го виждал може би два - три пъти да се навърта около
адреса, на който живеем, но не знаех защо. В деня на случката към 20:00 часа аз излязох да
разходя нашето куче, както принципно правя всеки ден и вече към края на разходката си
получих обаждане от В., че когато съм излязъл е забелязала лицето А., че е до вкъщи. Тя ми
каза, че го е забелязала от нашата тераса, че стои на ъгъла и беше силно притеснена, че може
да се случи нещо. Аз я успокоих, като й казах, че няма какво да се случи, т.к. няма причина
да се случва, плюс това е светлата част на деня и има много хора по улиците и затова аз не
вярвам, че може да се случи нещо. Приключихме след малко нашия разговор. В това време
аз се прибирах към вкъщи и бях на улица „Генерал Киселов“ и вървях в посока към бул.
„Цар Освободител“. В този момент ми направи впечатление, че на другия тротоар върви
мъж облечен изцяло в бяло с бяла тениска или риза, не мога да кажа какво точно беше, бял
панталон и бели обувки. Това ми направи впечатление, за да се загледам в този човек и
разпознах, че това е лицето А., т.к. В., както казах, ми го е показвала кой всъщност е. В
следващия момент, в който аз го забелязах с периферното си зрение видях, че рязко се
насочи към отсрещната страна на тротоара, където бях аз, той пресече улицата
перпендикулярно с бърз ход. В този район е синя зона, съответно от страната на тротоара,
където бях аз има спрени коли. Той мина между две спрени коли, като едната беше висока
кола тип джип, предполагам, като в този момент загубих визуална връзка с него. В
следващия момент, в който го видях беше, когато той изскочи иззад колата. Чух характерен
звук на отваряне на сгъваем нож, но самият нож не го видях. Нямало е някаква размяна на
реплики между нас, той просто ме нападна, като първият удар беше отгоре надолу в
областта на врата. В този момент, т.к. аз очаквах, в смисъл аз не очаквах това да се случи,
но, т.к. чух отваряне на нож и рязката маневра спрямо мен, първата ми реакция
инстинктивно беше с лявата ми ръка да се опитам да се защитя. Може би съм бутнал ръката
му, не помня. След което последва втори удар в областта на гърдите, от който удар, т.к.
беше силна неговата инерция, аз загубих равновесие и паднах на земята. Докато бях на
земята въпросното лице отново се опита да ми нанесе прободни рани, но аз успях с крака да
го избутам и заради това имам порезна прободна рана зад лявата колянна става. В този
момент телефонът ми беше изпаднал от джоба и той го взе. Аз успях със сетни сили да го
отскубна от ръцете му. В това време една жена, която е била зад нас се развика от порядъка
на „… какво става момчета?“ Аз се обърнах към нея и я помолих да се обади на 112. Тогава
лицето А. се надвеси над мен и ме пита нещо от сорта на „Сега боли ли?“ нещо подобно и
след това той замина в друга посока. Аз успях да се обадя на жена ми да й кажа, че съм
наръган и от там нататък, т.к. аз имам допълнителна медицинска подготовка за първа
3
помощ, т.к. работата ми го изисква знаех, че може би имам порезни прободни рани, които
силно кървят и гледах да не се движа много, да държа главата си в свито положение, защото
предполагах, че на врата имам, защото усещах течащата кръв. Първоначално за гърдите не
знаех, че имам нещо, докато след две-три минути не почнах да получавам хрипове и тогава
разбрах, че най-вероятно имам и там. След това вече в промеждутъка докато дойде първа
помощ, не вярвам да е било повече от 5 минути, не съм разменял реплики с никой, не съм си
говорил, смисъл, може би са ме питали страничните хора как съм, имам ли нужда от помощ.
На въпроси на прокурора:
Подчертавам, че с подсъдимия не съм имал никакъв вид комуникация. Нито преди
случилото се, нито по време на, нито след това. Той се опита да се свърже с мен чрез
Месинджър през месец май, но аз знаех от жена ми, кое е лицето и след като видях, че е от
него не съм приемал съобщението и съм го блокирал, за да не приемам повече съобщения от
него.
На въпроси на адв. Н.: Съпругата ми каза, че техните взаимоотношения са
продължили два-три месеца, като са започнали началото на септември и са приключили края
на октомври 2021 г. След това не ми е известно дали са имали някакви отношения. Тя ми
сподели, че след заминаването ми през април месец през 2022 г. лицето е възобновило опити
за контакт с нея, както и следенето и тези агресивни постъпки спрямо нея. Не мога да кажа
каква е причината за това. Нейната реакция на това е била, че първоначално не е искала да
ме притеснява, т.к. работата ми е достатъчно стресова, за да ми добавя допълнителни
стресови фактори да ми влияят и се е опитала да се самозащити със закона, след като
няколко пъти е подавала сигнал към Второ РПУ, което е по местожителството ни, и е
подавала молби за ограничителна заповед към РП-Варна. След като тези неща не са дали
резултат вече тя ми сподели за всичко. Това, което мога да кажа е, че тя беше много
стресирана. Като цяло ситуацията беше доста стресова и за нас двамата.
Последното ми връщане преди случилото се беше по средата на юли месец 2022 г.
Подсъдимия знам как изглежда, т.к. жена ми ми го е показвала. Виждал съм го още в
първите дни от връщането ми, като единия път беше на ъгъл до местообитанието ни. Не е
бил пред входа или зад входа, а е бил на ключово място ъгъл, от който има видимост за
наблюдение към нашия дом и затова и не съм предполагал, че има намерение да извършва
деяния спрямо нас. След това съм го виждал, може би, още един или два пъти в района, като
само веднъж той беше с куче, а другите пъти сам.
Кучето ми се разхожда на каишка. В деня на инцидента с лявата си ръка държах
кучето и със същата тази ръка се опитах да се предпазя инстинктивно, защото знаех след
звука който чух, че най-вероятно нападателя има някакво оръжие, а в другата ми ръка нямах
нищо и съответно инстинктивно посегнах с лявата си ръка, т.к. в нея държах предмет.
Да, телефонът ми изпадна от джоба на панталона ми.
Оперираха ме веднага при постъпването ми в болницата, т.к. аз с качването си в
линейката вече бях изпаднал в шок. Там са ми направили няколко снимки. Видяло се е, че
4
гърдите ми се пълнят, белите дробове, с кръв и то много бързо, т.к. е прекъсната артерия и
съответно съм претърпял четири часа и половина животоспасяваща операция. След тази
операция престоях за лечение в болницата една седмица. През тази една седмица бях с
няколко дренажа, с аспирирано дишане и с машина за дишане, т.к. лявата част на белия ми
дроб се беше свила много. Аз не можех да дишам нормално, при което възстановяването на
дишането ми продължи, за да изпълнявам нормални действия, шест месеца. При тежък
физически труд се задъхвам и усещам последствията. След болничния престой, по лекарско
предписание, възстановяването ми продължи и се изразяваше в ходене на контролни
прегледи, на рехабилитация, която включваше раздвижване на горни крайници, т.к. аз бях
целия схванат и липса на чувствителност, която продължи няколко месеца. Също така, на
тази въпросната рехабилитация се правеха упражнения за дишане, включваше се от време
на време и машина за дишане, за да се разгръща белия дроб, т.к. той не беше напълно
разгърнат. И това са нещата, на които съм бил след болничния ми престой. Самата
рехабилитация по препоръка на лекарите трябваше да продължи шест месеца, тя толкова и
продължи, но на един от профилактичните прегледи на четвъртия месец след операцията се
установи, че имам туморно образувание, като в по-късен етап ме диагностицираха с
онкозаболяване. С лекарите, с които съм говорил аз, т.к. те специално онколекарите, се
интересуват от първопричината каква е, за да се отключи това заболяване и най-голямата и
вероятна причина е огромния стрес в организма и ментален, и физически след случката.
След това общо моето възстановяване продължи една календарна година. Във връзка с рака
съм провеждал допълнително оперативно лечение, провеждал съм химиотерапии, скенери и
прегледи в продължение на шест месеца ежеседмично, да не кажа ежедневно, което
допълнително усложни ситуацията, т.к. аз все още не съм напълно възстановен от случката.
Като старши помощник капитан не можех да работя точно една календарна година,
т.к. първо имах предписание за шест месеца рехабилитация заради случилото се, а преди
всяко мое качване на кораба аз минавам медицинска комисия от лекари, които издават
медицинско постановление, че съм годен за работа. Аз не можех да замина по-рано дори да
искам, т.к. в момента подлежа, заради случилата се операция, на разширен преглед и
разширена медицинска комисия и за това аз трябва да събера от всички мои лекуващи
лекари, че съм годен за служба и от там нататък да минавам лекарска комисия, като това е
по международни изисквания и конвенции. Аз получавам доходи само и единствено когато
се качвам на кораб и работя. Като старши помощник капитан преди събитието получавах
доходи в размер на 9 300 евро на месец, а в календарната година бях ангажиран между 6 и 8
месеца.
АДВ.Н.: Нямам повече въпроси, г-жо Председател. По отношение на доверителя ми
представям епикриза, която е от онкоотделението в „МБАЛ Света Марина“ ЕАД-Варна и
допълнителни медицински документи. Копия от същите съм предоставил на страните.
АДВ.В.: Първо искам да изкажа съжаление за постъпката на моя подзащитен и за
настъпилите след нея усложнения, които свидетелят посочи днес в залата.
На въпроси на адв.В.: Към 19.08.2022 г. ползвах телефонния ми номер, който е един
5
и същ от 2009 г. и е **********.
Както казах по-рано, от съпругата ми имам информация, че на публично място на
ъгъла на улица посред бял ден я е ударил с телефон в лицето.
На въпроса Ви дали съм се свързвал с подсъдимия, дали съм му писал в Месинджър
ще отговоря, че аз не съм водил комуникация с този човек.
В карето около блока ми, където съм разхождал кучето си, съм виждал подсъдимия
А. да разхожда куче.
На 19.08.2022 г. когато чух, че се отваря сгъваем нож подсъдимия беше на не повече
от 5 - 6 метра от мен.
Нямал съм възможност да избягам от нападението, защото това бяха целенасочени
действия. След отварянето на ножа той веднага направи две крачки и ми посегна. Първо,
мястото не позволява аз да го избегна и второ нямах време и никаква комуникация.
Нямаше хора, които да са станали свидетели на станалото, освен свидетеля, с който се
разминах по-рано, но в момента на инцидента не съм го видял този човек.
Да, след втория удар паднах на земята и казах, че А. М. продължаваше да желае да ми
нанася удари. Във връзка с този въпрос не мога да кажа дали е миришел на алкохол, защото
не сме се доближавали толкова много. Разстоянието между нас, докато лежа на земята, а той
е надвесен над мен беше около половин метър.
Ако не се бъркам А. посегна към мен с лява ръка.
Нападението се случи приблизително 15 максимално 20 минути след като жена ми ми
каза, че е видяла А. да се навърта покрай вкъщи.
На въпроси на съда: Да, след инцидента съпругата ми дойде на мястото и ми донесе
възглавница и кърпа, за да притисна артерията.
След нападението човекът тръгна в посока към пазара на ул.Чаталджа.
Не съм отварял съобщенията, които ми е изпращал. За да се свърже с мен по
Месинджър не е необходимо да знае телефонния ми номер. Никаква комуникация не сме
имали. Това беше непосредствено когато жена ми ми каза за тормоза от него.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на свидетеля, че не е провеждал комуникация с
подсъдимия в приложението Месинджър, намира, за необходимо да бъде възпроизведено
съдържанието на CD-диск, находящ се по ДП, съдържащ екранни снимки от комуникация в
приложението Месинджър с получател В. П. и изпращач подс.М. и
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗПРОИЗВЕЖДА в присъствието на техническия помощник - системен
администратор при ВОС Радослав Петков екранни снимки от CD-диск, находящ се на лист
152, том 1 по ДП №965/2022 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна, от
комуникация в приложението Месинджър между подс.М. и свид.П., от които не се
констатират отговори от страна на свидетеля.
6
На въпроси на подс. М.: През месец август 2021 г. не съм му изпращал съобщение с
думата „мангал“ по Месинджър, защото за първи път чух за него от В. през ноември 2021 г.
Никога не съм писал на подсъдимия дали В. е влюбена в него и дали иска той да й
направи дете. Никога не съм му писал каквото и да било и това вече няколко пъти го казах.
ПОДС.М.: Ако не сме комуникирали преди по Месинджър как бих могъл да пиша
толкова дълги писания?!
СЪДЪТ отклонява въпроса като неотносим.
На въпроси на подс. М.: Категорична глупост е това, че с В. сме се скарали и тя ме е
наръгала с нож в корема.
ПОДС.М.: В. абортира ли от най-близкия си приятел?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпроса.
ПОДС.М.: Защо поисках да вдигна телефона? След нараняването телефона у него ли
беше?
СВИД.П.: По рано казах, че телефона ми изпадна на земята от джоба на панталона
ми, когато паднах по време на нападението. Той ми взе телефона, а аз му го дръпнах от
ръката.
На въпроси от подс. М.: За да отговоря на въпроса къде е бил телефона ми, докато
бях в болницата, и във връзка с твърдението, че чата ни в Месинджър бил изтрит, ще
отговоря, че бях в четиричасова операция и няма как да знам къде е бил телефона ми. На
следващия ден след операцията ми го донесе старшата медицинска сестра.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Моля, да приемете представените
от частното обвинение писмени доказателства.
АДВ.Н.:. Моля да приемете медицинските документи, които представих.
АДВ.В.: Нямам доказателствени искания. Да бъдат приети представените писмени
доказателства.
СЪДЪТ намира, че представените от повереника на частния обвинител и граждански
ищец писмени доказателства за здравословното състояние на свид.П. са относими към
предмета на делото, и следва да бъдат приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото следните медицински
документи: Епикриза с И.З.№18370от „Клиника по медицинска онкология“ при „МБАЛ
Света Марина“ ЕАД-Варна; Резултати от образно изследване от 09.06.2023 г. от „Клиника
7
по нуклеарна медицина и метаболитна терапия“ при „МБАЛ Света Марина“ ЕАД-Варна; и 2
бр. лабораторни изследвания с дата 11.05.2023 г. и 28.01.2023 г. от СМДЛ Лаборекспрес
2000 ООД по отношение на В. Г. П..
АДВ.В.: Г-жо Председател, аз поддържам направеното от мен искане в
разпоредителното заседание за назначаване на съдебнотехническа експертиза.
Видно от постановленията на ОП-Варна, както и в днешното съдебно заседание,
стана ясно, че не е извършен оглед на раздел „Галерия“ в мобилните телефони на
подсъдимия А. М.. С оглед проверка на достоверността на свидетелските показания на
свид.П. и за събиране на нови доказателства, правя искане да бъде назначена
съдебнотехническа експертиза на двата мобилни телефона на А. М., като бъдат проверени в
раздел „Галерия“, за съдържащи се снимки- скрийншоти на телекомуникационната връзка
между А. М. и В. П. и ако има, какво е съдържанието им.
Вторият ми въпрос към тази съдебнотехническа експертизата е дали има някаква
интервенция - изтриване по отношение на двата мобилни телефона от свидетеля П.. Ако има
такава интервенция дали може да се определи нейната давност.
Не държа експертите да бъдат от НКК. По Ваша преценка, ако бъдат уважени
исканията ми, вещите лица да бъдат назначени и определени от Вас.
Още повече, допълвам, че в постановлението на ОП-Варна за взимане на отношение
по направени искания и възражения от 01.06.2023 г. цитирам дословно: „…не е необходимо
да се прави оглед и на приложението Галерия на двата мобилни телефона на А. М.…“, от
което е видно, че такъв оглед в раздел Галерия към настоящия момент не е правен.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, част от моето становище вече беше
прочетено. Считам за неоснователно искането за назначаване на такава техническа
експертиза само, за да прегледаме раздел Галерия в двата мобилни телефона. Двата мобилни
телефона на подсъдимия са представени пред съда, като веществени доказателства по
делото. Мисля, че със съдействието на Вашето техническо лице могат да бъдат отворени,
защото подсъдимият е предоставил ПИН кодове и е възможно раздел Галерия да бъде
прегледан и сега. За това не са необходими някакви много специални знания.
По отношение на втората част да бъде зададен въпрос, на който техническото лице да
отговори считам, че няма как техническото лице да отговори дали В. е изтрил нещо от
телефоните на подсъдимия при положение, че не са били в свидетеля. За това възразявам
изцяло по отношение на искането.
АДВ.Н.: По това искане съдът вече се е произнесъл в разпоредителното заседание.
Считам, че няма никакво основание и след разпита на моя доверител в днешното съдебно
заседание да се преразгледа становището и съда да уважи подобно искане. Както се позова
защитата – да се установят противоречия в показанията на свидетеля разпитан в днешно
съдебно заседание В. П., с какво? Обвиняемият не е дал обяснения до този момент, за да има
някакви противоречия в една определена част, доколкото бяха възпроизведени текстове,
които подсъдимият е писал и изпращал до телефона на моя доверител, и които не са били
8
приети, т.к. изпращачът е блокиран. Няма как да установите, каквито и да било
противоречия с тия текстове. Аз не мога да разбера и каква е насоката на всичките тези
доказателствени искания, след като съобщенията не са достигнали до него и с какво ще
установяваме противоречия. Ако обвиняемият даде обяснения в предвидения в НПК ред и
там се появят такива противоречия има и други способи за проверка на показанията на моя
доверител. До този момент аз такива противоречия не виждам, така че липсва основание
съдът да уважи искането.
АДВ.В. /Реплика/: Уважаема г-жо Председател, тези чатове и комуникации между
двамата имат такава опция, че получателя на дадено съобщение може да изтрие своите
съобщения, както и съобщението на изпращача. Затова считам, че от една страна е нужно
специалист в дадена област да изготви тази експертиза и още повече, че има такива опции и
възможности, като твърдя, че получателят на дадено съобщение може да изтрие и своите, и
на изпращача съобщенията.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, намира, че искането за назначаване на съдебнотехническа експертиза е
неоснователно доколко не е необходимо използване на специални знания в сферата на
интернет комуникацията, за да се установят сочени за първи път от защитника изтривания в
чат комуникацията и същото следва да бъде оставено без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебнотехническа
експертиза.
СЪДЪТ дава възможност на подсъдимия да даде обяснения.
ПОДС.М.:Съжалявам, че обстоятелствата стигнаха до това ниво.
Искам да започна със случката. В. и аз се срещахме от май месец 2021 г. до август
месец на същата година. Тя ми даде телефонния си номер и почнахме да коментираме. След
като започнаха нашите взаимоотношения, към края на август и началото на септември,
получих по Месинджър от В. съобщение. Не отворих съобщението да го прочета, но в
началото пишеше „мангал“. Поради факта, че знам от В. името на В., тя ми беше казала, че
са сгодени и тогава прекъснах отношения с нея, след полученото съобщение от В.. Не мога
да разбера как е намерил връзка с мен по Месинджър, още не ми е ясно. Като екранна
снимка в телефона ми седи съобщението, което ми е изпратил през 2021г. Откакто съм
задържан чрез моя адвокат поисках да бъде проверен телефона ми. След тринадесет месеца
от моето задържане това доказателство още не е показано. След това В. ми каза да не
отразявам това съобщение изпратено от В. със съдържание „мангал“ и ме нави да
продължим нашите взаимоотношения. В деня когато В. пристигна със самолета 24-ти
октомври празнувахме моя рожден ден. В края на същия месец или началото на септември
9
пристигна със самолет. Същия ден бяхме задно, но се разделихме с нея. Казахме си сбогом.
Когато след два дена си разхождах кучето в парка, видях В. много ядосан и доколкото
разбрах са спорили с В.. Седна на пейката и набързо дръпна цигара и почна да ма гледа.
След това по Вайбър пристигна съобщение от В., където пишеше, че много съжалява, че не
съм при нея, че няма да спим заедно вечерта и тези съобщения продължиха да идват.
Колкото и да не исках да продължат нашите взаимоотношения тя държеше да ги
продължим. Тогава знаех тази жена в кой блок живее, но точно кой апартамент не знаех. Не
приемам обвинението, че съм следял техните взаимоотношения, техните характери и
привички. Много пъти съм предупреждавал В. да не ми споделя лични неща от техния личен
живот. Споделяйки нашите взаимоотношения научих техните от нея. Декември 2021г.
когато ми сподели, че В. е организирал дата за сключване на брак без да я пита нея, че
взаимоотношенията й с В. са от осем години, че била длъжна да сключи брак с този човек.
Колко е вярно и колко не е не знам. Това е просто, което сподели и го споделям с Вас. Тя
сключва брак и нещата са на друго ниво с нея. Аз я предупредих и й казах по никак начин да
не влиза в контакт с мен и да приключваме нашите отношения, поради факта, че е в семейни
отношения с него. Пожелах й да сподели медения си месец петнадесет дена да не ми пише,
да не ми праща никакви съобщения. Да изживее медения си месец с В.. Изцяло бяхме
разделени вече. Аз се бях освободил от ангажимента и в психологически, и в морален
аспект от жена, която е сгодена и после сключила брак. Аз съм мюсюлманин, от единадесет
години съм във Варна и такава връзка никога не съм имал до сега. Няколко дни след
медения месец ми изпрати снимка с кучето си и беше с насълзени очи. Първо разговора
почна с „Как си? Не сме се виждали.“ и аз не можах да откажа да комуникирам с нея. Този
разговор се проведе по Вайбър. Всички снимки, които са ми изпратени от В. са по Вайбър и
на двата ми телефона. Моята молба искане беше тези папки да бъдат разгледани, но още не
са разгледани. В последните си показания В. споменава, че сме имали едномесечна връзка и
после сме приключили взаимоотношения. Имам серия снимки от нашата деветмесечна
връзка във Варна, които могат да се видят в галерията в телефона ми. В. омаловажава много
важни неща, което може да се докаже от галерията в моя телефон. Телефонът ми е у вас и
паролата също. Декември ми каза, че без любов не може да живее и ми каза, че ако се
разделя от нея щяла да намери някой друг, с който да сподели любовта си. По отношение на
нашата раздяла бях потърпевш от доста манипулации от нейна страна. Поради факта, че от
четиринадесет години гледам моето куче и от този факт не можах да се откажа от човек или
жена, която казва „Не ме оставяй“ и аз не можах да се откажа от нея. По този начин тя ме
дръпна във връзката им. Много тежките ми моменти са до март месец и са били с жена,
която е сгодена. В рамките на тези 5 месеца разбрах, че В. е поддържала отношения и с
много други хора. Преди да отиде на работа идваше да пием кафе заедно у нас, след това
след работа пак идваше, докато В. разхожда кучето. Когато В. оставаше при приятели или
при майка си тя оставаше при мен. Преди В. да се качи на кораба през април-май месец аз й
споделих, че вече психически се чувствам тежко. Аз в рамките на тези пет месеца й
споделих, че не трябва да изневерява на мъжа си и всички хора, включително и мен, да ги
махне от живота си и, че В. има сериозно намерение да сподели живота си с нея. Много пъти
10
съм й го казал.
Преди ножа има едногодишна история. Същия ден с кучето ходих на разходка до
морето. Вечерта се прибрах и изкъпах кучето. Изпих навън две бири. В мен беше телефона
ми. Личната ми карта беше вкъщи. Мислех да изведа кучето на разходка. Много пъти съм
бил свидетел, най – малко десет пъти съм виждал Д. К. да си говори с В.. Относно него
няколко пъти съм предупреждавал В.. Той знаеше, че аз имам отношения с В., като знаех, че
той има отношения с В. и посягаше да ми гледа телефона. Показанията са дадени. Първо Д.
дойде. Паркира на по-предната улица колата си. Аз принципно по никакъв начин не искам
да комуникирам с него, а той с цялото си нахалство дойде да си говорим. Няколко пъти съм
ги виждал Д. и В. заедно. Примерно В., като го виждам, че си паркира колата се прибираха
вкъщи. Но този път, като ме видя, че ги видях отвори багажника на колата си все едно търси
нещо. Мисля че беше 19:00-20:00 часа. Аз разбрах, че пристигна заедно с Д.. Той ме
баламосваше, че е запознат с обстоятелства В. като излезе от работа какви неща върши. В.
дойде до нас и си изхвърли боклука и тогава се отдалечи с бавни стъпки. Питах Д. познава
ли тази жена, с цел, че В. си мислеше, че се страхувам от Д. и просто го попитах директно
дали се познава с тази жена. Директно ми каза, че се познават. Той се ядоса и няколко пъти
ме пита защо му задавам този въпрос. В. е запознат с взаимоотношенията на В. и Д.. В. беше
поискал да нападна Д.. Комуникирахме по Месинджър с В. и споделих, че В. има
взаимоотношения с Д., за което В. каза, че знае и ме пита дали е тука още. Казах му, че всеки
ден паркира колата си пред тях. Искаше да ме подстрекава срещу Д.. В. отиде до магазина и
минавайки пред нас повторно се прибра вкъщи. Д. застана в тази позиция / подсъдимият,
показвайки, се обръща към съда в профил /. В., влизайки вкъщи, Д. я погледна, остави
приказката ни на половина и без да каже чао тръгна към тях. Видях това и се прибрах
вкъщи. В. и Д. много ми повлияха негативно. Топло време беше, бях пил две бири. След 15 -
20 минути В. излезе в посока към руското посолство с кучето си. Моят апартамент гледа
към ул„Чаталджа“, която е след градинката за кучета. Свърши ми бирата и аз след минута-
две ходих да си изхвърля в коша отпадъка на отсрещния тротоар. В това време от втория
етаж В. ме гледаше. Дадох знак на В. с ръка да си влезе вкъщи. След две-три минути тя
самата слезе долу. Бях доста ядосан и като я видях съвсем се ядосах. Може би е слязла да ме
нападне или да накара В. да ме нападне. Видяхме се очи в очи и по бързия начин се прибра
в апартамента. Нямам обяснение защо слезе и беше причина да се ядосам още повече. Тя
беше подала жалба в полицията и аз отивах в парка за кучета до моя апартамент. Кучето ми
е с операция два пъти и отидох да разходя кучето в нашата градинка. Беше ми обещала, че
тяхното куче ще се разхожда от страната на консулството, а аз моето в моята градинка. Това,
което съм казал в Месинджър, като доказателство. След като тя се качи се ядосах,и с цел да
се прибера директно вкъщи, се завъртях надясно и 20 метра беше останало да се прибера.
Видях В.. В. беше споделила нашите дрязги на В.. Ние словесно си обменихме няколко
слова с него. Минах от другата страна на тротоара. Спорът ни продължи и след това. Аз
носих нож в себе си. Много бях ядосан. При нормални условия не бих направил такива
действия. Вече не си спомням как реагирах, как го извърших това деяния и как го нараних.
Исках да го нараня с черта. Той е по-висок от мен. Той някакви движения направи и от
11
рамото ножа се премести в областта на шията. По всяка вероятно раната, която се беше
образувала на шията слезе надолу. Съзнателно не съм правил втори удар с цел да го убия
или нещо подобно. Губейки равновесие, той настъпи кучето си, след което падна на земята.
Аз когато видях, че е наранен не видях кръв по него. Попитах дали го боли някъде. Има
разлика между начина, по който се произнася въпроса „Сега боли ли?“ и „Сега, боли ли?“
Исках да разбера дали го боли. Както беше на земята продължи да ме псува на майка и на
други неща. Имах бяла тениска, която оцапах с кръв. Четири пъти му казах „Спри!“ и
„Спокойно!“ и той се опита да ме бута и удря, и аз го нараних в крака. После видях една
жена на 4 - 5 метра от нас. Тя каза: „Спрете! Какво правите?“, а аз бях спрял вече. Жената
каза, като видя, че В. е на земята, че ще се обади на бърза помощ. Видях неговия телефон
между джоба му и ръката му. Когато има обаждане от негова страна или от нейна /на В./като
комуникация по телефона, излиза нейната снимка и тогава така беше. Видях телефона, че
беше отворен и вървяха секунди и минути. Погледнах телефона внимателно казах му да
бъде спокоен и взех телефона от ръката му. Казах на В., че В. е ранен и да се обади на бърза
помощ. Върнах телефона в ръката му, а тази възрастната госпожа говореше с тел. 112. Той
продължаваше да ме псува, след което в съвсем спокоен вид се отдалечих от мястото. Той
беше в съзнание и не беше в кома и на жената, която го пита дали се познаваме двамата той
й каза, че не се познаваме. Беше в състояние да излъже. Никакви намерения не съм имал да
го убивам. Не са по - важни те от моето куче. Не съм искал да оставя кучето и да правя
такива действия, които извърших тогава. Не съм имал намерения, никакви желания и
никакви помисли в тази насока да убивам някого, който и да е, в моя съзнателен живот. За
това извършено деяние аз моля всички за Вашата прошка.
Вечерта на случката моя наемодател ме потърси. При него бяха полицаите. Бях на
ЖП гарата в Провадия тогава. В този късен час, от порядъка на 23:00 – 00:00, посред нощ
никога не ми се е обаждал, а аз съм му наемател от 10 години. Чуваше се как някой му
диктува какво да ме пита. Той ми каза, че ще ми осигури помощ и съдействие и да дойда да
се предам. Казах му, че в този момент не мога да дойда. Кучето ми беше гладно вкъщи. От
маркета купих храна за кучето и се прибрах вкъщи. Пред вкъщи ме чакаха полицаи и се
върнах обратно. Същия ден посредством моята приятелка С. разговарях с полицаите, които
ме чакаха пред вкъщи. Те ми казаха да се предам доброволно и ако не се предам ще ме
задържат. Аз им посочих, че ще дойда да се предам с адвоката си. Попитах ги дали инсп.
И.И. от Второ РПУ е на работа в събота и полицейският служител ми каза, че в края на
седмицата не работят. След тридесет минути инсп.И. ми се обади и в същия момент
телефона прекъсна. Никога не съм отричал, от началото до този момент, деянието си. Пак
повтарям, не е програмирано това и никога не съм целял да убивам. Имам много неща за
споделяне, но повечето са казани. В досието ги има. С цел да докажа правотата си,
направихме нашите искания за доказателства, но бяха отхвърлени, за жалост. Това е.
На въпроси на прокурора: Не знам как се получи раната в гърдите на В.. И аз съм в
шок и нямам обяснение. Следвайки от врата надолу може би от неговите движения и се е
получила прободна рана. Така си го обяснявам. Ножът беше в дясната ми ръка /
12
подсъдимият, показвайки, вдига дясната си ръка/, а аз съм левичар, т.е. ножът беше в
слабата ми ръка. Исках да дръпна една черта на рамото му, но при движението ножът отиде
от врата надолу към гърдите. Аз когато видях материалите по делото не видях точно къде
съм го наръгал. 3а такива тежки наказателни дела трябва да има показани снимки.
От началото до края на деянието пет минути общо съм стоял на мястото. Възрастната
жена каза - „Стоп!“ и тръгна към нас, и стигна до нас. Аз бях там, когато тя се обажда на
112, а аз от телефона на В. говорих с В. да се обади на бърза помощ. След нараняването на
В. аз още бях там. Тръгнах си от мястото след като проведох разговора с В. и върнах
телефона на В.. Не съм я набирал, а те вече говориха. Не съм сигурен, че жената разбра, че
аз говоря по телефона. В. е на земята, гледа нагоре и чу. В същото време взех телефона и
казах на В., че В. е ранен. Върнах телефона. Тръгнах си полека към ул. „Чаталджа“ и в
посока към канала. После хвърлих ножа вътре в канала. Да, имаше мост на канала, но не си
спомням дали го хвърлих от моста. Като влязох в градинката тръгнах към училището над
ул. „Чаталджа“. Излязох от училището. Там има улица и автомивка. Отидох до автомивката.
Хвърлих ножа в канала и се върнах в училището. Когато влязох в училището вече беше
тъмно. Не видях къде падна ножа. Ножът беше сгъваем. Когато ножът беше затворен беше
дълъг 6 - 7 см. / показва дължината на показалеца си/, а като се отвори около 15 см. Този
нож се разгъва / показва с ръце /. За да се отвори ножа се натиска пластинка в дръжката, а се
затваря ръчно. След деянието ми, когато погледнах ножа, видях че е наполовина в кръв.
Ножът го ползвам само в морската градина да отрежа бутилката на кучето и да му дам да
пие вода. Не е нож, който съм целял да ползвам върху хора. Кучето ми претърпя два пъти
операция през 2019-2020 г. и ветеринарят препоръча, за да не напълнява кучето, да излизаме
по - често на разходки и поради тази причина постоянно нося ножа в себе си. Принципно,
ножа е с мен само когато съм на разходка с кучето. Същия ден към 11:00 ч. на обяд бях на
разходка с кучето и в 18:00 ч. се прибрахме. Изкъпах кучето и ножа беше в джоба ми.
Единствените неща, които носех в себе си бяха телефона, 10 лева и ножа.
След като хвърлих ножа и се върнах в двора на училището се обадих на приятеля ми
С., който вече даде показания. Споделих му каква случка ми се случи. Той ме пита къде съм
и ми каза, че той ще пътува към Провадия. Отвърнах му, че щом пътува за Провадия няма
нужда да идва заради мен, а той каза да го изчакам и че ще дойде. Дойде и целта ми беше да
взема пари от него. Понеже той пътува за Провадия така и аз се озовах там. Видя ме като
психическа развалина, умислен и разтревожен. След като разходих кучето, тогава нахраних
кучето и същата вечер кучето остана гладно и с първия влак се върнах във Варна. Когато
пристигнах пред нас имаше полицаи и не знаех какво да правя. Обадих се на приятелка
Ж.Ж. и я помолих да отиде до нас и да нахрани кучето. Моментът, в който разбрах, че
полицията ме търси беше когато наемодателят ми се обади, докато бях в Провадия.
Полицаите бяха при него вкъщи и той ми каза да отида да се предам. В този момент бях на
една пейка на ЖП гарата в Провадия. На 20-ти сутринта се върнах вкъщи. Когато видях
полицаите пред къщата ми се обадих на Ж. и я помолих да нахрани кучето. А приятелката
ми С. живее в същия квартал. Вечерта на инцидента тя даде своя телефон на полицаите,
13
които ме чакаха пред апартамента да си говорят с мен. Питах точно за инсп.И. дали е на
служба, защото го познавам, поради жалбите, които В. подава срещу мен. Пред него съм
давал показания за това, че съм я ударил по лицето и втория път бяха подали жалба за
крадец срещу мен. Той е запознат с нашите отношения и ако беше на служба нея вечер щях
да му се предам на него доброволно.
След като не се предадох на полицаите не се върнах вкъщи. Петнадесет дена беше
затворено кучето вкъщи без разходки защото не се върнах вкъщи. Тъй като приемам град
Варна като втори мой роден, обикалях три месеца из цяла България, като турист. Не мога да
си спомня реда на местата, където съм ходил.
В срока на моето пътуване никой не ме е питал за лична карта. Личната карта, която
намериха в мен при задържането ми, не беше истинска. Намерих я докато бях в Бургас от
един български турчин. С него няколко пъти си говорихме. Искаше да ми продаде и карта за
съкровище „имане“, но аз си купих само тази лична карта. Никъде никой не ми я поиска и не
я ползвах, и не съм имал намерение да я ползвам, защото нямаше достоверност. За тази
лична карта платих с пари. В България бях студент и за статута ми трябваше на шест месеца
или на година да представям нужните документи в полицията. Имам документ за
дългосрочно пребиваване в България, който го взех след десетата ми година пребиваване.
Всичките ми личи документи останаха в къщи и са предадени и се намират в момента в
полицията.
На въпроси на адв.Н.: В деня на случилото се, по време на разходката с кучето и
след разходката бях облечен по почти същия начин. Да, след като отидох до супермаркета и
след като разговарях с Д. бях ядосан. Д. паркира колата си на другата улица. Дойде до мене
и в същото време дойде и В.. Бях разбрал, че пристигат заедно. Това го виждах последните
два - три месеца. В. в квартала има отношения с 4 - 5 човека. След магазина си тръгнах към
вкъщи нервен.
Да, казах, че след инцидента, когато В. беше на земята го успокоявах. Аз не бях
спокоен. Изживях досега неизживявано от мен напрежение в главата си и след като В.
получи наранявания спрях да се чувствам така. Той постоянно ме нападаше и удряше и аз му
казах да спре и да е спокоен.
Двете бутилки бира бяха всъщност кенчета. От обяд от 12:00 ч. до 18:00 ч. изпих две
– три бири на плажа. Не се чувствах повлиян от алкохола.
Да, когато излязох от дома си и отидох до магазина бях без кучето си и ножът беше в
мен. Не съм вадил ножа от джоба си. След като си взех душ просто сложих панталона си,
който носих през деня и ножа е останал в джоба ми.
Облякох шортите на С. – моя приятел, с който се срещнах след случилото се. Моите
панталони, бяха с дълги крачоли. Тях ги изхвърлих. Имах тениска, която остана на мен.
По отношение на марихуаната, която е намерена вкъщи ще кажа, че аз принципно
наркотици не ползвам. Няма гаранция, че нещо намерено в моята къща се използва от мен.
Имам приятели, които идват вкъщи. Няколко пъти В. беше донесла едни цигари, които ми ги
14
е приготвила за мен и в нас заедно и ги изпушихме. Няма никакви наркотични вещества
вкъщи. Това обстоятелство не касае обвинението. Няма да отговоря на тоя въпрос.
Неистинската лична карта я купих в Бургас месец и половина след август месец. Не
си спомням дали дадох 500 лева или 500 евро. Когато бях задържан я взеха полицаите.
На въпроси на адв.В.: Поради факта, че В. е сгодена и семейна и дома, в който
живее е собственост на В. никога не съм ходил в дома им. Всяка наша среща беше в моя
дом.
Да, казвали са ми нецензурни думи. В. имаше интересни въпроси към мен. Когато в
Месинджър му бях написал всичко за това дали В. е искала да направи дете от тебе, дали е
влюбена… Това стана 2022 г. Тогава той ме нарече „мангал“. Също В. ме пита „…кара ли В.
по време на акта да правите снимки и видеа…“. Това е в противовес на моята религия.
Преди инцидента, когато В. слезе от апартамента нищо не сме си казвали. Преди
намушкването с ножа между мен и В. нямаше никаква комуникация.
На въпроси на съда: След инцидента си тръгнах, защото за първи път ми се случва
подобно нещо и се уплаших. Каквото можах да направя съм направил, а именно се обадих на
В. да извика спешна помощ. Бях объркан.
На въпроси на адв.В.: Да, след инцидента имах възможност да избягам в друга
държава, но не го направих. Не го направих, защото няма смисъл. За какво да бъда издирван
в моята си страна.
На въпроси на адв.Н.: Комуникирам с хората на български език. Само с В. много
малко говорим и на английски език, и на български. В чатове с него пиша и на български, и
на английски. Ползвам Гугъл преводач от турски на български и обратно. Когато получа
СМС на български език до превеждам с Гугъл преводач от български на турски. Не искам да
отговоря на въпроса „Как се превежда от английски на български думата „кусур?“.
На въпроси на съда: Да, баща ми, който е в Турция е болен от шизофрения и
получава социални помощи за болест.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
На осн. чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК се прочетоха протоколите за разпит на
свидетелите: Д.Г.Д., Р.Д.С., К.Т.Н.., Д.Д.Д.., Д.Д.И., Ж. Д.Ж. Д.Ж., А.Х.Х., С. В.Д., Д.М.М.,
и съдебномедицинската експертиза, изготвена д-р Виктор Николаев Стефанов,
съдебномедицинските експертизи на веществени доказателства, изготвени от Илиян
Радев Илиев, физикохимичната експертиза, изготвена от Д. Михайлов Михайлов,
комплексната техническа и лицево идентификационна експертиза, изготвена от Добрин
Марков Добрев и Тодор Иванов Илиев, и комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза, изготвена от д-р Румяна Бояджиева и Румяна Г.а.
Страните заявиха, че са запознати с тях.
15
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените документи,
съдържащи се в досъдебното производство
На основание чл. 284 от НПК на страните се предявяват веществените
доказателства по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Няма да правя нови искания.
Моля, да се приключи делото.
АДВ. В.: Няма да соча нови доказателства. Няма да правя нови искания. Моля, да се
приключи делото. Моят подзащитен желае да получи препис от протокола на турски език.
АДВ.Н.: Няма да соча нови доказателства. Няма да правя нови искания. Моля, да се
приключи делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и извършените процесуално
следствени действия счита, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да
приключи съдебното следствие, а поради напредналото време и необходимостта да освободи
съдебната зала за други съдебни състави - да отложи за друга дата съдебните прения и
последна дума на подсъдимия и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие по делото.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА следващо съдебно заседание за изслушване на съдебни
прения и последна дума на подсъдимия за 15.01.2023 г. от 13:30 часа, за която дата и час
явилите се лица са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ подсъдимия в Затвора-Варна.
ДА СЕ НАПРАВИ машинен превод на турски език на протокола от днешното
съдебно заседание, след което да същият да се изпрати на подс. А. М. в Затвора-Варна.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача в размер на 300 лева / изд. р.к.о./
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16