Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 6151
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 35924 от 08.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 1708/2015 г. на СРС, III ГО, 176
състав, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ АД, на основание
чл.213 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 450 лв., представляваща
невъзстановена част от платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ по щета № 0300/11/307/500064 за вреди на МПС – т.а. „Ивеко Тракер“ с
рег. ********от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 07.06.2011 г. в гр.
Варна по вина на водача на челен товарач „Волво“ с рег. № 45340 със сключен при
ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от 15.01.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 129, 54 лв.
мораторна лихва за периода 21.03.2012 г. – 14.01.2015 г. Отхвърлен е искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 129, 54 лв. до пълния предявен размер
от 129, 79 лв. и за периода 20.02.2012 г. – 20.03.2012 г. като неоснователен.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 449, 80 лв. разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като
е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага
съображения, че по сключения между „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и „Пристанище
Варна“ ЕАД застрахователен договор „Обща гражданска отговорност“ е било
уговорено безусловно самоучастие на застрахования във всяко застрахователно
събитие в размер на 450 лв. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния
съд, че клаузата за самоучастие не може да бъде противопоставена на трети лица.
Позовава се на чл.226, ал.2 КЗ (отм.), съгласно която застрахователят може да
прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност
на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и
4 и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката „Гражданска отговорност“ е
задължителна по закон, застрахователят не може да прави и възраженията за
самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията
по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4
и чл. 190, ал. 4. Твърди, че сключената между „Пристанище Варна“ ЕАД и „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД застраховка е доброволна, поради което по регресен иск на
застраховател по имуществена застраховка ответникът може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования,
включително за самоучастие. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца З. „А.Б.“ АД. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, като отправя искане за потвърждаването му. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 129, 54 лв. до пълния предявен размер от 129, 79
лв. и за периода 20.02.2012 г. – 20.03.2012 г. е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно неговата правилност.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.213 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД. Предмет на ищцовата претенция за главницата
е сума в размер на 450 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане
на ищеца към ответника по чл.213 КЗ (отм.) в общ размер на сумата от
2 987, 27 лв.
Съгласно
чл.213 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“.
За да
се осъществи суброгацията, е необходимо да е налице следният фактически състав:
валиден застрахователен договор по имуществена застраховка между застрахователя
и увреденото лице, настъпило застрахователно събитие и платено застрахователно
обезщетение. В тежест на ищеца е да установи, че тези предпоставки са налице.
Няма пречка суброгационният иск да бъде предявен и срещу застрахователя на
причинителя на вредите по застраховка „Гражданска отговорност“, като в този
случай трябва да се установи и че между тях съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Между
страните не е спорно, че след изплащане на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС в размер на сумата от 2 972, 27 лв. с преводно нареждане от
16.01.2012 г., ищецът е отправил регресна покана към ответника в качеството му
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за сумата от
2 987, 27 лв., която сума включва и 15 лв. ликвидационни разходи.
Регресната покана е получена на 20.02.2012 г., видно от представеното известие
за доставяне обр. 243., като страните не спорят, че ответник е изплатил на
ищеца сумата от 2 537, 27 лв.
Спорен
по делото е въпросът относно дължимостта на разликата от 450 лв., като спорът
пред настоящата инстанция се съсредоточава до клаузата за самоучастие,
съдържаща се в договора за застраховка „Гражданска отговорност“.
Самоучастието
/франшиз/ е правно регламентирано в чл. 194 КЗ (отм.) като постигнато
съгласие между страните по застрахователния договор, изразяващо се в поемане от
застрахования на част от отговорността при настъпване на застрахователното
събитие. То може да бъде условно или безусловно. При безусловното самоучастие застрахованият поема
отговорността от настъпване на застрахователно събитие до определен размер при
всяка вреда – чл.194, ал.2 КЗ (отм.). При условното самоучастие застрахователят
заплаща целия размер на вредата, ако той надвишава размера на самоучастието,
определен в застрахователния договор. Вредите, които не надвишават установения по
застрахователния договор размер на условното самоучастие, се поемат от
застрахования – чл.194, ал.3 КЗ (отм.). Уредбата на самоучастието съдържа
забрана размерът му да надхвърля 50 на сто от застрахователната сума по
договора – чл.194, ал.4 КЗ (отм.), както и забрана такова да бъде уговорено по
задължителните застраховки на рискове във връзка с живота и здравето на
физически лица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и по застраховки „Живот“ – чл.194, ал.5 КЗ (отм.).
По
делото е представена застрахователна полица № 2105 11 031 0001/01.12.2010
г., сключена между „Пристанище Варна“ ЕАД в качеството на застрахован и „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в качеството на застраховател, при Общи условия на застраховка
„Обща гражданска отговорност“. Видно от т.2 на застрахователната полица, обект
на застраховане е отговорността на „Пристанище Варна“ ЕАД, респ. на негови
служители за причинени на трети лица (вкл. на обекти от пристанищната
инфраструктура) имуществени и неимуществени вреди, съответните съдебни и
адвокатски разноски и целесъобразно направените от застрахования разходи за
ограничаване на вредите, понесени във връзка с настъпилите застрахователни
събития при осъществяване на пристанищната дейност.
В т.10
от застрахователната полица е уговорено, че застрахованият участва в
обезщетяването на всяко едно застрахователно събитие със сумата от 450 лв. –
ексцедентен франшиз във всяка една щета за всяко едно застрахователно събитие
или инцидент през периода на застраховката. При изплащане на обезщетения в
чуждестранна валута франшизът се приспада, преизчислен в съответната валута
според централния курс на БНБ към датата на изплащане на обезщетението. При
съобразяване нормата на чл.194 КЗ (отм.) следва да се приеме, че между страните
е уговорена клауза за безусловно самоучастие.
По
силата на чл.226, ал.2 КЗ (отм.) застрахователят може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал.
1. Когато застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна по закон,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на
застрахования. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 189, ал.
4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4 и чл. 190,
ал. 4.
По
аргумент от противното, когато застраховката „Гражданска отговорност“ не е
задължителна по закон, какъвто е настоящият случай, в който сключеният между „Пристанище
Варна“ ЕАД и „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД застрахователен договор не е по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят може да
прави и възраженията за самоучастие на застрахования. След като застрахователят
може да противопостави възражение за самоучастие по отношение на увредения по
прекия иск по чл.226 КЗ (отм.), той следва да може да противопостави това
възражение и на суброгиралия се в правата на увредения по реда на чл.213 КЗ
(отм.) застраховател.
В
случая ответникът в качеството му на застраховател по сключената с „Пристанище
Варна“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ е направил възражение за
самоучастие на застрахования с отговора на исковата молба, депозиран в срока по
чл.131 ГПК, като се е позовал на договореното в т.10 от застрахователния
договор самоучастие на застрахования, което възражение се поддържа с
депозираната въззивна и което съдът намира за основателно по гореизложените
съображения.
Предвид
основателността на възражението на ответника, ищецът няма вземане към него за
процесната сума.
Неоснователността
на претенцията за главницата обуславя
извод за неоснователност и на претенцията за мораторната лихва предвид
акцесорния характер на последната.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението в обжалваната
част следва да се отмени, като вместо това бъде постановено друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед
изхода на спора ищецът няма право на разноски пред първата инстанция.
На
ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата
от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
На
жалбоподателя-ответник следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 50 лв. разноски за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
На
ответника по жалбата не се дължат разноски.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 35924 от 08.02.2020 г., постановено по гр.д.
№ 1708/2015 г. на СРС, III ГО, 176
състав, в ЧАСТТА, с която „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********,
на основание чл.213 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 450 лв., представляваща невъзстановена част от платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0300/11/307/500064
за вреди на МПС – т.а. „Ивеко Тракер“ с рег. ********от застрахователно събитие
– ПТП, настъпило на 07.06.2011 г. в гр. Варна по вина на водача на челен
товарач „Волво“ с рег. № 45340 със сключен при ответника договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 15.01.2015 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 129,
54 лв. мораторна лихва за периода 21.03.2012 г. – 14.01.2015 г., както и в ЧАСТТА, с която „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 449,
80 лв. разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******** срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******** иск с правно основание чл.213 КЗ (отм.) за
сумата от 450 лв.,
представляваща невъзстановена част от платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по щета № 0300/11/307/500064 за вреди на МПС – т.а. „Ивеко
Тракер“ с рег. ********от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
07.06.2011 г. в гр. Варна по вина на водача на челен товарач „Волво“ с рег. №
45340 със сключен при ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 15.01.2015 г. до изплащане на
вземането, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 129, 54 лв. мораторна лихва за периода
21.03.2012 г. – 14.01.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 129, 54 лв. до пълния предявен размер от 129, 79
лв. и за периода 20.02.2012 г. – 20.03.2012 г., е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“
АД, ЕИК ******** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 50 лв.
разноски за въззивната инстанция и сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.