№ 885
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500253 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Д. М. и СЛ. Д. П.
срещу решение № 6525/17.09.2019г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по
гр.д. № 10539/17г. в частта, в която са отхвърлени исковете им по чл.288, ал.1
,т.1 от КЗ/отм/ до пълния предявен размер.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Гаранционен
фонд в частта, в която исковете са уважени.
Жалбоподателите-ищци твърдят, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно в обжалваната от тях част. Съдът е приел,
че са доказали предпоставките на чл.288, ал.1 ,т.1 от КЗ/отм/. Приетата по
делото експертиза е основана на предположения, от които зависи крайният
резултат. Според медицинската експертиза смъртта на баща им е настъпила
от две прегазвания като между тях той е бил жив. С оглед събраните
доказателства не може да се установи точно мястото на удара. От
показанията на свидетелите се установява, че баща им е бил отговорен човек,
карал е колело от години. Това е било изграден навик, поради което
движението му не е било хаотично и еднократно. Считат, че липсват
1
доказателства за съпричиняване от страна на пострадалия. Установено е, че
водачите на МПС са се движели с несъобразена скорост с атмосферните
условия. Сочат, че не могат да забравят ужасната смърт на баща им. Считат,
че правилно е присъдена лихвата от датата на настъпване на събитието.
Затова молят въззивния съд да отмени решението в атакуваната от тях
част и да постанови друго, с което да уважи исковете изцяло.
Жалбоподателят Гаранционен фонд счита, че по делото не е доказано,
че ПТП е настъпило по вина на неизвестен водач, управлявал
неидентифицирано МПС. Счита, че съпричиняването на пострадалия е в
обем на 90%.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него
част и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове или да намали присъдения размер от 120 000лв. като силно завишен.
П. М. и Сл. П. в депозиран писмен отговор оспорват жалбата. Счита я
за неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е
съобразено с материалния закон.
Гаранционния фонд с молба от 16.06.2021г. оспорва жалбата на ищците
.
Съдът след като обсъди събраните доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС сезиран с искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/. В исковата молба
ищците П. М. и С. П. твърдят, че са законни наследници на Дончо П.
Дончев. Баща им е починал на 23.12.2013г. при ПТП, станало на 23.12.2013г.
около 18ч. на път ПП-5 Е-85 от гр. Хасково за гр. Димитровград. Баща им е
пресичал пътното платно на място обозначено за преминаване на пешеходци
от една автобусна спирка до друга, разположени в двата противоположни
края. Спирките осигуряват достъп до с. Крепост, община Димитровград.
2
Установено е, че той се е движел по пешеходната пътека с колело, което
бутал пред себе си. В този ден е имало гъста мъгла в тъмната част на
денонощието. Неизвестни водачи, движейки с несъобразена скорост в двете
платна в посока гр. Хасково- гр. Димитровград, на разклона за с. Крепост не
са съобразили наличието на пешеходна пътека и не са намалили скоростта.
Баща им не е имал шанс да се спаси, тъй като и в двете платна е имало
автомобили. В този участък от пътя има завой и липсва видимост дори при
ясно време. Причината за смъртта на баща им са две МПС, като между двете
прегазвания е имал сърдечна дейност. Ищците са поддържали с починалия
добри отношения. Много често той им е гостувал като се е придвижвал само
с колело. Случилото се с него е било шок за тях, а когато са узнали за
подробностите за мъчителната му смърт, пред тях са останали грозните и
зловещи спомени от катастрофата и смазаното му тяло. Наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, по която
двама шофьори, срещу които е внесен обвинителен акт. Предявили са
претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, но той е отказал. Затова молят съда да осъди Гаранционен фонд да им
заплати обезщетение за неимуществени вреди от по 200 000лв. за всеки един
от тях, в едно със законната лихва, считано от 23.12.2013г. до окончателното
им изплащане. Претендират разноски.
Ответникът Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва исковете. Направил е възражение за местна
подсъдност. Счита, че отговорността му е обусловена от наличието на
предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Не е установено противоправност по
отношение на поведението на водача на неизвестния автомобил. Счита, че
ударът е бил непредотвратим. Основна причина за настъпване на
вредоносните последици е на починалия, тъй като е нарушил чл.113, ал.1 ,т.1
и т.4 и чл.114, т.1 от ЗДвП.
Видно от приетата присъда № 27/02.06.2016г. на ХОС, постановена
по нохд № 718/14г. е, че О. Д. М. и И. Й. И. са оправдани по повдигнатото им
обвинение за това, че на 23.12.2013г. на път ПП-1-5, Е-85 от гр. Хасково за
гр. Димитровград са причинили ПТП и по непредпазливост при независимо
съизвършителство смъртта на Д. П. Д..
3
Не е спорно, че ищците са законни наследници на Д. П. Д.-
удостоверение за наследници № 265/09.03.2017г.
Безспорно е, че ответникът Гаранционен фонд е отказал да заплати на
П. М. и С. М. застрахователно обезщетение.
Автотехническата експертиза е дала заключение за механизма на
произшествието. Според него починалият Д. Д. като пешеходец-
велосипедист е бил блъснат от неизвестен автомобил и впоследствие
прегазен от друг неизвестен такъв. Опасната зона за спиране на лек
автомобил при скорост на движение от 60 км/ч е 54, 3м., а на товарен
автомобил 68, 1м. Безопасната скорост, при която ударът е бил предотвратим
в условията на гъста мъгла с видимост 15-20 м. е до 20 км/ч. Вещото лице е
посочило, че поради много неизвестни не може да определи точния
механизъм на произшествието, а само вероятен. Според него починалият е
карал велосипеда. Предприетото пресичане на пътното платно също е в
причинна връзка със станалото произшествие. Ударът е бил страничен в
задното колело на велосипеда. Мястото на инцидента е на 1км. след разклона
за с. Крепост. Велосипедистът е бил без устройство за излъчване на бяла или
жълта светлина отпред и червен сигнал отзад. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило заключението си.
Съдът кредитира заключението като компетентно, безпристрастно,
обосновано, основаващо се на научните правила и опита на експерта.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите М. и И. заявяват, че познават пътя гр. Хасково- гр.
Димитровград. Вторият от тях минава всеки ден по него. Завяват, че
процесното ПТП е станало на около километър след разклона за село
Крепост. Тялото на пешеходеца е било на километър по- надолу от
автобусната спирка за с. Крепост. На мястото на инцидента няма пешеходна
пътека, автобусни спирки, няма възможност за преминаване от едното платно
в другото за пешеходци или автомобили. Двете платна са разделени със
зелена ивица затревена площ широка около 4 м. Пътят е от две ленти и
аварийна лента във всяка посока. Няма островче, няма знаци, които да
указват, че има пешеходна пътека. Няма знаци за ограничаване на скоростта.
4
Тялото на пешеходеца не е намерено в близост до автобусна спирка. На
разклона за с. Крепост според свидетелите има автобусни спирки, но не и на
мястото на инцидента. При тях има място за преминаване на пешеходци. И
двамата свидетели твърдят, че ПТП е станало между 18-19ч. Починалият е
бил паднал от ляво на пътя по посока гр. Димитровград. Имало е гъста мъгла
с видимост от 10-15м. и в тъмната част на денонощието. И двете ленти са
били заети. Карали са с 60/70 км.ч. Свидетелите не са видели Д. Д. да бута
велосипед и не са очевидци на инцидента. Не са го видели да се движи.
Видели са го, когато вече е бил паднал на земята. И двамата свидетели са
видели падналия човек, както и че през него преминават автомобили.
Свидетелите описват къде са били спрели. На инцидента са спрели двамата
свидетели.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се лични
впечатления за фактите, които излагат. При преценката им съдът съобрази,
че те са очевидци на мястото на инцидента като двамата го описват без
противоречия, поради което са достоверни и убедителни.
Свидетелите Й. и М. познават починалия Д. Д. и децата му. Той се е
грижел и е обичал децата си. Отношенията им са били близки. Търсел ги е
постоянно и е ходел при тях с колелото. Грижел се е за внуците си. Радвал се
е какво са постигнали децата му. Ищците са понесли тежко смъртта му.
Усещало се е, че им липсва. Били са разстроени от начина, по който е
починал. Д. Д. е живеел в ***, където е имал къща. Синът му живее в кв.
„Толбухин“ до училището. Дъщеря му живее в центъра. По препоръка на
лекарите той е карал колело през цялата година.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат.
При тези събрани доказателства СГС е уважил искове частично като е
приел 50% съпричиняване.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
5
съединени искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Предвидена е възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Р
България и е причинено от неидентифицирано МПС, както и в случаите,
когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Фондът не отговаря за чуждо задължение, а се
явява носител на законово задължение да покрие вреда в изрично
определените в КЗ случаи, в които липсва застрахователно покритие.
Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е
пострадалият да е поискал обезщетение пред Гаранционния фонд и той да
му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му- чл.288, ал.11 от
КЗ/отм/. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването и упражняването на правото на иск, предвидена в специален
закон. Не се спори, че ищците са поискали от Гаранционния фонд да им
изплати обезщетение, но са получили отказ. Поради което исковете им са
допустими.
Те извеждат своето субективно материално право от причинена смърт
на техния баща при ПТП от неидентифицирано МПС, настъпило на
територията на страната. Това обуславя тяхната активна материална и
процесуална легитимация и качеството им на надлежни страни в процеса.
Тяхното право произтича и от ППВС № 4/25.05.1961г., според което право да
получат обезщетение за неимуществени вреди имат най- близките роднини, в
случая ищците са низходящи на починалия Д. Д..
6
Отговорността на Гаранционния фонд произтича от закона. Той
отговаря за виновни и противоправни действия на водач, чиято отговорност
не ебила застрахована по задължителна застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“ или към момента на настъпване на пътния инцидент е
била прекратена, както и ако пътното произшествие е настъпил от
неидентифицирано МПС. В тези случай той е пасивно материално и
процесуално легитимиран да отговаря. От установените факти по делото
досежно механизма на ПТП се извежда задължението му да отговаря по
предявените искове.
Ангажирането на отговорността на ответния фонд включва и
установяване на предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение на водача на МПС. Доказването им е в тежест на ищеца.
Спорният въпрос, поставен за разглеждане пред въззивния съд, е дали
водачът на неидентифицираното МПС е виновен за пътния инцидент, за
размера на обезщетението за неимуществени вреди и на обема на
съпричиняване от страна на починалия наследодател на ищците.
В хода на един граждански процес всяка страна е длъжна да установи
при условията на пълно и главно доказване фактите, които твърди.
Разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК й вменява това задължение, тъй като от
тях тя черпи благоприятни за себе си правни последици. При недоказването
им съдът трябва да приеме, че фактите не са се осъществили. Затова в тежест
на въззивника-ищец е да докаже, че е настъпил описания в исковата молба
пътен инцидент, че получените увреждания са в причинна връзка с него, че
произшествието е настъпило от неидентифицирано МПС. Във връзка с
доказването той може да ангажира всички относими и допустими
доказателствени средства. Допусната автотехническа експертиза
установява механизма на произшествието, при което е причинена смъртта
на Д. Д.. Пред гражданския съд всички релевантни обстоятелства трябва да
бъдат установени съобразно тежестта на доказване. Според заключението на
вещото лице А. А. инцидента е настъпил на около километър от разклона за
с. Крепост в тъмната част на денонощието и при гъста мъгла. Починалият е
предприел пресичане на пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо
движещите се автомобили. В същото време в лявата пътна лента се е движел
7
неизвестен автомобил със скорост, която е била значително над технически
безопасната за пътните и атмосферни условия. Водачът е има възможност да
възприеме Д. Д. от разстоянието на метереологичната далечина на видимост,
която е 15-20 м. според свидетелите, значително по-малка от опасната му зона
на спиране. Поради това той се е поставил в невъзможност да предотврати
произшествието и е настъпил страничен удар на Д. Д.. След удара той е бил
отхвърлен напред в десния край на лявата пътна лента до прекъсната
разделителна линия. При така посоченият механизъм водачът на
неустановеното МПС е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20,
ал.2 от ЗДвП, според която водачите на ППС са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат, когато възникне опасност за
движението. Това негово поведение е било противоправно и виновно и от
него е произтекла вреда- смъртта на Д. Д.. Осъществили са се всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане- чл.45 от ЗЗД.
Установено е, че ПТП е реализирано от неидентифицирано МПС, което
покрива състава на чл.288, ал.1 ,т.1 от КЗ/отм/. Това е приложимата норма с
оглед датата на настъпване на събитието- 23.12.2013г.
Това обусловя ангажирането на отговорността на ГФ да заплати
обезщетение за неимуществени вреди на ищците.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. При смърт на близък в тежест на претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неговата смърт, е да
докаже близостта му с починалия, отношенията им, както и страданията,
които тя му е причинила. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е
докаже всички тези обстоятелства, тъй като от тях той черпи за себе си
8
благоприятни правни последици. При недоказването им съдът следва да
приеме, че те не са се осъществили. От показанията на свидетелите М. и Й. се
установява, че между ищците и починалият им баща е имало много добри
взаимоотношения, обич, привързаност и взаимно уважение. Те са били
подпомагани от него морално и материално, радвал се е за техните успехи.
Връзката между родител и дете е изключително силна и нейното внезапно
прекъсване неминуемо води до негативни емоционални преживявания.
Ищците са били много разстроени от смъртта на баща си и много тежко са я
преживели, особено когато са разбрали за начина, по който той е загубил
живота си. Съдът като съобрази, че ищците са негови деца, възрастта им към
настъпване на ПТП, обстоятелството, че те са живеели отделно от баща си,
справедливото обезщетение да претърпените от тях болки и страдания от
смъртта на баща им е 120 000лв. за всеки един от тях.
По възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е посочил, че
наследодателят на ищците е нарушил чл.113, ал.1, т.1 и т.4 и чл.114, т.1 от
ЗДвП като не се е съобразил с разстоянието на приближаващите автомобили,
преминал е през ограждения от парапети и вериги, и внезапно е навлязъл на
платното за движение. В исковата молба се твърди, че Д. Д. е пресичал
пътното платно като пешеходец, бутайки велосипед. Според заключението на
автотехническата експертиза той е бил велосипедист, седнал на велосипеда в
момента на удара. И в двата случая Д. Д. е нарушил правилата за движение
по пътищата. И като пешеходец и като велосипедист той има качеството на
9
участник в движението и следва да спазва определени правила,
регламентирани в ЗДвП. Като пешеходец по смисъла на чл.107, ал.1 от
ЗДвП законът предписва с императивни норми поведението му на пътя и
според това дали то съответства или не на тях може да се определи като
правомерно или неправомерно. Нормите, отнасящи се до пешеходците са
императивни и установяват правно дължимото поведение от тяхна страна
като участници в движението. Както от разпитаните свидетели М. и И., така
и от автотехническата експертиза се установява състоянието на пътя,
неговото описание, както и че Д. Д. се е намирал в лявата пътно лента за
движение в посока гр. Димитровград. Свидетелите еднозначно твърдят, че
на мястото, където е бил Д. Д. не е имало пешеходна пътека, автобусни
спирки, предназначено за пресичане на пешеходци. Като пешеходец
починалият е нарушил чл.113, ал.1 от ЗДвП, тъй като е предприел пресичане
на пътното платно на определено за това място, а именно пешеходна пътека,
както и не се е съобразил с разстоянията до приближаващите се ППС. Не се
установи, той да е преминавал през ограждения, тъй като на място не е имало
такива. Не е установено той да е навлязъл внезапно платното за движение.
При качеството му на велосипедист поведението на Д. Д. на пътя е
определено също от императивни правни норми на ЗДвП. Според тях той е
длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управление на велосипеда
извън населено място, през тъмната част на денонощието и при намалена
видимост- чл.80, т.1 ЗДвП. Да има устройство за излъчване на бяла или
жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад,
бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани
на колелата. Според автоексперта той не е имал такива елементи, поради
което с това е нарушил правилата за движение по пътищата и като
велосипедист. Неговото поведение като участник в движението обективно е
допринесло за вредоносния резултат като съпоставено с това на водача, който
има задължението да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците- чл.116
от ЗДвП, приносът му е 50%. Или дължимото обезщетение на всеки един от
ищците е 60 000лв.
При определяне на размера на обезщетенията съдът съобрази
обществено – икономическата конюктура в страната при настъпване на
произшествието през 2013г. и минималната работна заплата за страната.
10
Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за
съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
представлява 193 минимални работни заплати за страната за 2013г./310 лв.
МРЗ за 2013г./ и 86 средно месечни заплати при 694, 83 лв. средно месечна
работна заплата за страната за месец декември 2013г. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
На ищците не се дължат разноски доколкото те не са направили такива.
Процесуалният им представител е назначен по реда на чл.95 от ГПК.
На ответника въззивната жалба не е уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6525/17.09.2019г. на СГС, ГО, 20 състав,
постановено по гр.д. № 10539/17г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12