Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260019, 15.03.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и
пети февруари през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна Цонева
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 222 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно
производство по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.О.С., ЕГН-********** ***, действащ чрез
упълномощен адв.Е.К., АК - Силистра, съдебен адрес:***, против Наказателно
постановление № 20-0275-000188 от 01.06.2020г. на Началник Група към ОД на
МВР-гр.Разград, РУ-гр.Исперих, с което за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и на същото правно основание, на жалбоподателя са наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 2000.00 (две хиляди) лева и “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. Жалбоподателят
претендира за цялостна отмяна на Наказателното постановление (НП) като
незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните разпоредби и
процесуалните правила при издаването му. Оспорва описаната фактическа
обстановка, като твърди неясноти в описанието на нарушението, накърняващи
правото му на защита – относно качеството на извършителя – дали е мотоциклетист
и или водач на МПС, с какво техническо средство е проверяван и каква проверка е
отказал. Оспорва да е извършител на нарушението, тъй като синът му е управлявал
процесното АТВ и това е причината да откаже изпробването му за алкохол с техническо
средство, тъй като не бил длъжен да спазва предписаното поведение. В съдебно
заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител, поддържа същите
съображения за отмяна на обжалваият акт.
За въззиваемата страна –
РУ-гр.Исперих към ОД на МВР-гр.Разград, не се явява представител. С изпращане
на жалбата по реда на чл.60 от ЗАНН ангажира писмено становище жалбата да бъде
оставена без последствия, а НП да бъде потвърдено.
За Районна прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих, редовно уведомена, не се
явява представител.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, като е санкциониран
многократно за адм.нарушения по Закона за движение по пътищата, видно от
представената по делото Справка за нарушител/водач (л.9а-11 от делото).
На 19.03.2020г., вечерта към 22.00 часа, потеглил от
местоживеенето си в с.Делчево към гр.Исперих, където щял да гостува при
приятели. Управлявал четириколесно МПС (АТВ), с номер на рама SV700AE325186, като с него се возел и синът му –
свидетелят Тюркер Ерсинов О., на 17г. Когато пристигнали в гр.Исперих, в района
на Градския стадион били забелязани от патрулиращия полицейски екип от нощната
смяна – свидетелите А.Ю.Х.
- мл. автоконтрольор в РУ - Исперих и П.Д.У. - полицай в същото управление.
Било около 22.30 часа на посочената дата, като жалбоподателят се движел по
ул.»Захари Стоянов» в гр.Исперих срещу полицейския автомобил. Подаден му бил светлинен
знак да спре и по този начин бил спрян за проверка до дом № 3 на посочената
улица, в посока ул.»Хаджи Димитър». Жалбоподателят бил без каска на главата си,
лъхал на алкохол и говорел заваляно. Въз
основа на извършената проверка установили, че водачът не носи и не представил
на полицейските служители никакви лични документи, както и документи за управляваното моторно превозно средство. Контролните органи установили самоличността му чрез
справка с ОДЧ в Районното управление и предприели проверка за установяване на
употреба на алкохол чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN-0059. Водачът
отказал да бъде изпробван с него. Издаден му бил Талон за изследване № 002319778957, на
отказал изследване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, което било
отразено от полицейските служители върху талона. Жалбоподателят отказал да
получи и Талона.
Въз
основа на констатациите от проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН № 175 от 19.03.2020г., серия АA, бланков № 749078, за извършено
административно нарушение на чл.174,
ал.3 във вр. с чл.5, ал.3, т.1 от от
ЗДвП, като последвало и издаване на обжалваното Наказателно постановление№
20-0275-000188 от 01.06.2020г. на Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград,
РУ-гр.Исперих, с което за нарушението по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и на
същото правно основание, на жалбоподателя са наложени административни наказания
“Глоба” в размер на 2000.00 (две хиляди) лева и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за
това, че е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава пред съда от показанията на разпитаните по делото свидетели –
извършилите контролната проверка полицейски служители, чиито показания са
последователни, допълващи се и кореспондират помежду си.
По делото са разпитани като
свидетели Енис Тунджер Али – трети братовчед на жалбоподателя и Ерай Ертан
Наджи. Двамата били на терасата на къщата, пред която е извършена полицейската
проверка, пушели цигари и възприели пряко как АТВ-то спира пред къщата и
веднага след него спряла и полицейската кола. Двамата свидетели категорично заявяват пред съда, че процесното
АТВ не било управлявано от жалбоподателя, който бил без каска и се возил отзад,
а неговият син Тюркер бил водача на АТВ-то. Първият свидетел излязал навън пред
къщата и присъствал на самата проверка, когато започнали разправия с полицаите
относно това кой е водачът. Свидетелят твърди, че се разправяли доста, като
полицаите също видели, че малкият Тюркер е управлявал АТВ-то, даже момчето си
казало пред тях, но полицаите били нарочили Е., тъй като бил малко пийнал.
Разпитан пред съда, свидетелят Тюркер Ерсинов О. също заявява,
че той е управлявал АТВ-то, но съдът констатира противоречие между неговите
показания и тези на свидетеля Енис Тунджер Али, което поставя под съмнение достоверността
на фактите, които те съобщават, вкл. и основният спорен факт – кой е бил
водачът на АТВ-то. Така свидителят
Тюркер О. категорично заявава, че когато полицаите спрели при тях, те започнали
да разговарят с баща му, а той не останал при тях да ги слуша, а влазъл в
къщата. Не е чул какво точно си говорят. Твърди, че полицаите не са разговаряли
с него, не са му правили проверка, като не е казвал пред тях и не е ставало
въпрос, че той е управлявал АТВ-то, за разлика от показанията на свидетеля Енис
Тунджер Али, който заявява, че мочето лично си казало пред полицаите, че той е
водачът. Освен това, при условие, че е бил водач на АТВ-то, момчето е било
длъжно да остане по време на самата проверка и до приключването й, а вместо
това свидетелят Тюркер е бил съвсем безучастен към възникналия проблем и
обстоятелствата по проверката. Следва да се отчете и факта, че и двамата
свидители, по отношение на които съдът констатира противоречието, са в
родствена връзка с жалбоподателя, което е показателно за тяхната пристрастност
и заинтересованост да установяват факти, които биха оневинили жалбопадателя по
отношение на констатираното спрямо него нарушение и с цел избягване на
отговорност. Освен това свидетелят Енис Тунджер Али потвърждава факта, че
жалбоподателят е бил малко пийнал, което е допълнителен мотив за разколебаване
на фактите по управление на АТВ-то с цел избягване на отговорност от
действителния водач. Въз основа на
всичко гореизложено, съдът прецени, че показанията на обсъжданите свидетели са
предубедени, пристрастни и поради тази причина не следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на
така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е
неоснователна.
За да направи
този извод, съдът приема, че както Наказателното постановление, така и Актът за
установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, съобразно изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Констатираното от проверяващите органи административно
нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на
извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна,
посочена е конкретната нарушена законова разпоредба, както и съответната норма,
въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния 6-месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Обстоятелствата, при които е извършена проверката и е констатирано
нарушението, са описани в АУАН и в НП по ясен и разбираем за жалбоподателя
начин, за да организира и упражни правото си на защита в пълен обем. Релевантният факт, който според съда беше категорично
установен по делото, е че жалбоподателят към момента на проверката е управлявал
процесното МПС (АТВ) и проверката е била извършена по отношение на него, именно
като водач на АТВ-то. За съставомерността на нарушенията са без значение
индивидуализиращите признати на конкретното МПС, а относно авторството на
деянието съдът изложи съображенията си, поради които кредитира показанията на
свидетелите -полицейски служители, извършили проверката и въприели пряко водача
на превозното средство, респ. съображенията, поради които не кредитира
показанията на останалите свидетели, подкрепащи защитната теза на
жалбоподателя. Според съда по делото не се събраха категорични доказателства,
опровергаващи факта, че именно жалбоподателят е бил водач на процесното АТВ.
Според съда няма допуснати от
контролните органи нарушения и относно реда на извършване на проверката за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателя, като водач на процесното МПС, съобразно
правилата, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.2, ал.1 от цитираната Наредба, при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В конкретния случай жалбоподателят е отказал проверка за употреба на
алкохол посредством техническо средство - Алкотест Дрегер, на мястото, където е
бил спрян за проверка и това е наложило предприемане от контролните органи на
допълнителни действия с оглед осъществяване на ефективна проверка на водача.
Респ., той е бил длъжен да се съобрази с указанията и разпорежданията на
полицейските служители. Съгласно чл.2, ал.2 от същата Наредба, неизпълнението на задължението по ал.1 на водача, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Както беше установено в хода на делото, жалбоподателят категорично е
отказал всички възможни начини да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол. По този начин съдът приема, че е осъществил състава на вмененото му
нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и ангажира отговорност по посочения
законов текст.
Административните
наказания, предвиден за констатираното нарушение, са в точно фиксиран от закона
размер и не подлежат на промяна, като са правилно определени от
административнонаказващия орган, поради което следва да бъдат потвърдени.
Воден от
изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-000188 от 01.06.2020г. на Началник
Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ-гр.Исперих, с което за нарушение на чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДвП и на същото правно основание, на жалбоподателя Е.О.С., ЕГН-********** ***, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2000.00 (две
хиляди) лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: