Решение по дело №838/2020 на Районен съд - Кърджали

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

20.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

838

по описа за

2020

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-000509 от 30.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Ф.М.Б. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП, както и отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Жалбоподателят Ф.М.Б. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че описанието на всяко едно нарушение било лаконично, непълно и абсолютно неясно. Липсвало описание на всички елементи от състава на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.   

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 21.03.2020 г. свидетелите Й.Х. и В.Т. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД на МВР-Кърджали, били на работа и осъществявали контрол по пътното движение в гр.Кърджали на ул.„Вашингтон“. Около 09.10 часа те възприели водача на автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ К 9835 АР, а именно жалбоподателят Ф.М.Б.,***, в района до Пентагона. Той предприел маневра изпреварване, без да се съобрази със съществуващата пътна маркировка тип М1. Водачът пресякъл маркировката и извършил маневрата изпреварване, като нямал и поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство било оборудвано. По този повод жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители. Те установили още, че Ф.Б. имал наложени и неплатени глоби за предходни нарушения. На същия на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.6, т.1, чл.137а, ал.1 и чл.186, ал.7 от ЗДвП. Актът бил подписан и получен от нарушителя без възражение. Въз основа на така съставения акт, на 30.03.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП, както и отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

  Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й.Х. и В.Т., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 21.03.2020 г., чиято доказателствена сила не бе оборена; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000-114 от 21.03.2020 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000-115 от 21.03.2020 г.; Справка за регистрация и собственост на МПС; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностното лице, издало наказателното постановление.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

По т.1 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От доказателствата по делото се установява, че на 21.03.2020 г. в гр.Кърджали на ул.„Вашингтон“ жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ К 9835 АР е пресякъл пътна маркировка тип М1 /Единична непрекъсната линия/. На пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат маркировката тип М1 и несъобразявайки се с нея водачът е осъществил от обективна и субективна страна състав на вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 20 лв. /доколкото не се твърди в акта и наказателното постановление с нарушението да е създадена непосредствена опасност за движението, съответно и чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е неприложим/. Като не се е съобразил с наличната пътна маркировка, жалбоподателят безспорно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и следва да носи администратинонаказателна отговорност. Ето защо, в тази част наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.    

По т.2 от наказателното постановление: Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на автомобил, оборудван с обезопасителен колан, не го е използвал по време на движение. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с глоба от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 6 точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди като законосъобразно наказателното постановление в тази му част.

По т.3 от наказателното постановление: Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП, предвиждащ, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Така цитираната разпоредба от ЗДвП не кореспондира с фактите, които са установени и описани в АУАН и наказателното постановление. Там е посочено, че водачът Ф.Б. не е заплатил наложените му глоби в срок, което по никакъв начин не изпълва състав на нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП. Впрочем, посочената норма не урежда изобщо състав на административно нарушение, а само регламентира влизането в сила и изпълнението на издадените фишове по чл.186 от ЗДвП. Ето защо, според настоящата инстанция административно наказващият орган неправилно е квалифицирал деянието по чл.186, ал.7 от ЗДвП. Така съществено е нарушил правото на защита на жалбоподателя, за който не става ясно какво точно противоправно деяние му се вменява да е извършил и за какво е наказан. По изложените съображения обжалваното наказателно постановление в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление в частта относно нарушенията по чл.6, т.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушенията се явяват напълно доказани от свидетелските показания на очевидците Й.Х. и В.Т., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1300-000509 от 30.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта му, с която Ф.М.Б. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-000509 от 30.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта му, с която на Ф.М.Б. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание по т.3.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП.

 ОСЪЖДА Ф.М.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                         Районен съдия: