Решение по дело №3132/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260513
Дата: 13 април 2021 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300503132
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260513

 

гр. Пловдив 13.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                              Председател: Пламен Чакалов

                                                                                           Членове: Румяна Андреева

                                                                                                        Бранимир Василев                                                                                        

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №3132 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обжалвано е решение № 260814/12.10.2020г. на Пловдивския районен съд, ІII-ти гр. с.постаовено по гр. д. № 12926/19г., с което се признава за установено по отношение на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет.6, по предявения от М.С.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. чл. 22 ЗПК, че договор № 3-1-10645-184869 за потребителски кредит тип кредитна линия от 19.12.2018 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК: ********* и М.С.Б., ЕГН: ********** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР.

            Жалбоподателят „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет.6 моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове.

            Въззиваемата страна М.С.Б., ЕГН: **********, чрез адв. Е. И. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Не е имало спор, че М. С. Б. като кредитополучател и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД като кредитодател са сключили договор 3 – 1 – 10645 – 184869 за потребителски кредит тип кредитна линия на 19.12.2018г.

Безспорно е още и това, че кредитополучателят е усвоил кредитен ресурс в размер на 1 200лв. със срок за погасяване в размер на 12 месеца.

За да уважи иска районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на посочените в исковата молба основания, а именно – нарушение на разпоредбите на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал.1, т. 10 от ЗПК, понеже указания в договора годишен процент на разходите не съответства на действително прилагания между страните.

            Във въззивната жалба се възразява против извода на първоинстанционния съд, че възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство представлява допълнително възнаграждение да кредитодателя.

В чл. 1, ал.4, т.7 от процесния договор е посочено, че ГПР възлиза на 50% при посочените в клаузата допускания.

От неоспореното заключение на счетоводната експертиза с вещо лице М. се установява, че в годишния процент на разходите е включена само договорната лихва.

В чл. 19, ал.1 от ЗПК обаче изрично е посочено, че годишния процент от разходите изразява освен общите разходи по кредита и възнагражденията от всякакъв вид, а това значи и възнагражденията по договор за поръчителство. Следователно този разход по кредита следва да се включи в годишния процент на разходите и тогава техния годишен размер би възлязъл на 88.85% според посоченото по – горе заключение на счетоводната експертиза.

Следователно налице е разминаване между действителния размер на ГПР и този посочен в договора, което също е нарушение на изискванията посочени в нормата на чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК и щом това е така, то съгласно чл. 22 от същия закон, то договорът за потребителски кредит тип кредитна линия от 19.12.2018г.е недействителен.

Без значение е обстоятелството дали възнаграждението на поръчителя се дължи на кредитен посредник или на друго лице, тъй като това възнаграждение е съставна част от годишния процент на разходите, но не е включен в тях.

Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, поради което обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.       

            С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемия адвокатски хонорар в размер на 330лв. на основание чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА е решение № 260814/12.10.2020г. на Пловдивския районен съд, ІII-ти гр. с.постаовено по гр. д. № 12926/19г.

ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет.6 да заплати на адвокат Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 330 (триста и тридесет) лева адвокатски възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от закона за адвокатурата.

            Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                          Членове:1.                                     2.