Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15140 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86
от ЗЗД от „В.Е.В." ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н.срещу И.П.Б. ЕГН ********** ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
по Заповед за изпълнение № 5149/02.07.2018г., постановена по ч.гр. дело № 10313/2018г. на ВРС, 30 състав, както следва:
сумата 357,55 лв. /триста петдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/
– главница, дължима за потребена и незаплатена топлинна енергия, за периода от
м. 12.2015 год. до м. 04.2016 год. вкл., както и такси за услуги по партида ****
за имот, находящ се в гр. ****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.06.2018 г. до изплащане на задължението, и сумата 77,09 лв. /седемдесет и седем лева и девет стотинки/
– лихва за забава за периода от 01.02.2016 год. до 05.06.2018 год.
сумата 1175,86 лв. /хиляда сто седемдесет и пет лева и осемдесет и шест
стотинки/ – главница, дължима за потребена и незаплатена топлинна енергия,
за периода от м. 11.2016 год. до м. 04.2017 год. вкл., както и такси за услуги
по партида **** за имот, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.06.2018 г. до изплащане на задължението, и сумата 144,00 лв. /сто четиридесет и четири лева/ – лихва
за забава за периода от 01.01.2017 год. до 05.06.2018 год.
сумата 246,51 лв. /двеста четиридесет и шест лева и петдесет и една стотинки/
– главница, дължима за потребена и незаплатена топлинна енергия, за периода от
м. 11.2017 год. до м. 04.2018 год. вкл., както и такси за услуги по партида ****
за имот, находящ се в гр. ****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.06.2018 г. до изплащане на задължението, и сумата 6,36 лв. /шест лева и тридесет и шест стотинки/ –
лихва за забава за периода от 01.01.2018 год. до 05.06.2018 год.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди,
че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение.
Ответникът по делото е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на ползвател на топлоснабдявания
имот.
И.П.Б. се легитимира като
собственик на топлофицираният недвижим имот, находящ се в гр. **** с Договор №
178**/15.12.1990г., издаден от ОНС - Варна, видно от справка за собствениците и
носителите на други вещни права за един имот от КРНИ, направена по електронен
път на 02.10.2018г. със заявка № 433931/02.10.2018г. на АГКК. Видно от справки
в СВ - Варна по ЕГН на ответника няма вписана последваща разпоредителна сделка
с топлофицираният имот. Видно от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, вписана под акт № ****г. на нотариус при ВРС, върху притежаваният от
ответника недвижим имот, находящ се в гр. **** е учредена договорна ипотека за
обезпечение на договор за банков кредит.
В изпълнителното производство по
изп. дело № 5108/201&г. по описа на ДСИ при ВРС, образувано от „В.Е.В."
ЕАД срещу длъжника И.П.Б. за задълженията на длъжника за топлинна енергия за
предходни периоди от време е установено, видно от приложената към писмените
доказателства справки от ТД на НАП гр. Варна, че И.П.Б. е декларирала в
качеството си на собственик топлофицираният имот, находящ се в гр. ****. Не
разполагаме с документа за собственост, с който И.П.Б. се легитимира като
собственик, поради което и правим доказателственото искане по точка две за
снабдяване с документа за собственост.
Сградата е присъединена към
топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката на
топлинна енергия за нея. Присъединяването на Етажната собственост на адрес: гр.
****към топлопреносната мрежа на "Т.***" ЕАД е извършено през 1999 г.
Съгласно нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители за
битови нужди, включително за общите части в сграда - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР). Законът регламентира влизането в сила на общите условия в едномесечен
срок от публикуването им, без писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия, те влизат в сила за заварените потребители
(какъвто е конкретният случай) на топлинна енергия в едномесечен срок от
публикуването им. От 13.01.2008 г. и до настоящия момент са в сила и действат в
отношенията между страните Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Т.***" ЕАД на потребители за битови нужди, публикувани във в-к
„***" на 13 декември 2007 г., приложени като доказателство по делото и
одобрени с Решение на ОУ - 062/19.17.2007 г. на ДКЕВР.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ
предвижда също, че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Претендираните суми включват
потребена и незаплатена топлинна енергия, отдадена от отолителни тела, както и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на присъединената към
топлопреносната мрежа сграда, която е в режим на етажна собственост. В
задълженията за месеците 12.2015г., 01.2016г., 02.2016г., 03.2016г., 12.2016г.,
01.2017г., 02.2017г., 03.2017г., 12.2017г., 01.2018г., 02.2018г., 03.2018г. са
включени и суми, представляваща такса за услугата дялово разпределение.
Дължимите суми за топлинна енергия се формират
съгласно утвърдената Методика по Наредбата по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ (Наредба №
16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на
икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от
15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г.,
бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013
г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от
9.06.2015 г.).
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че исковете са
допустими, но неоснователни. Твърди се, че апартамента не се ползва от никой и
радиаторите са спрени. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
исковете.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им, а ответникът чрез
особения си представител счита исковете за недоказани и моли за решение, с
което да бъдат отхвърлени същите.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума,
представляваща потребено и незаплатено количество топлоенергия за процесните отчетни периоди, както и сума,
представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества, въз основа
на сключен договор.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни
отношения, че е налице реална доставка на твърдяната
от него стока /топлинна енергия/ и/или услуга
/дялово разпределение/ в твърдяното количество и стойност. В тежест на ответника е да установи плащане или други
твърдени от него правопогасяващи възражения.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ, купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Видно от приложените писмени доказателства – справка в
Службата по вписванията, актуална към
По делото не е спорно, че имотът
е бил присъединен към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3
Съгласно чл. 76 ал. 1 от Наредба
за топлоснабдяването - Kлиентите в сграда - етажна собственост, могат да
поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или битово горещо
водоснабдяване при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, т.е. при заявена обща воля
на най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост.
Съгласно чл. 153 ал. 3 от ЗЕ
Лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ Клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
По делото не се твърди, че
ответникът е прекратил топлоподаването към отоплителните тела в имота си по
съответния законов ред. В тежест на ответника е било да докаже в случай, че
твърди, че е изпълнена законовата процедура по прекратяване на
топлоснабдяването. Фактът, че имотът не се ползва /което е наведено като
твърдение в отговора, подаден от особения представител на ответника/ не е
относим към предмета на доказване. Факта не неползване на имота от неговите
собственици, не доказва липса на потребление в обекта, както и липсата на
потребление не води автоматично да недължимост на плащането. До прекратяването на
топлоподаването, купувачите са длъжни да изпълняват поетите с договора задължения
и да заплащат количествата потребена и отчетена топлоенергия.
По делото е изготвена, изслушана
и приета като доказателство по делото СТЕ, която установява, че за имота са
начислявани топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и от щранг лира, за
месеците декември 2016г. и януари, февруари и ноември 2017г. е начислена
служебно топлоенергия, отдадена от отоплитените радиатори, поради неосигуряване
на достъп за отчет на показанията на топлинните разпределители, монтирани на
радиаторите – 3 бр. и реален отчете е извършен само през април 2016г. и
февруари 2018г. СТЕ сочи, че топлинния счетоводител е приложил изискването на
чл. 70 ал. 4 от Наредба за топлоснабдяването, съгласно която на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди. Вещото лице сочи, че дяловото разпределение на топлоенергията в
ЕС е извършено правилно, както и дължимите суми са начислени правилно.
Съгласно чл. 44 ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на основание
на чл. 86, ал. (1) от Закона за задълженията и договорите.
От заключението на приетата по
делото ССЕ се установява, че сумите, дължими като главници, съвпадат с исковите
претенции за съответните периоди, а лихвите за забава са изчислени от вещото лице
за период до 29.06.2018г., а не заявения период до 05.06.2018г. поради което са
сметнати в леко завишен размер. Съдът намира, че лихвите, претендирани от
ищеца, са изчислени съгласно електронна изчислителна система и са основателни
по размер.
По възражението за погасяване на
вземанията по давност:
Съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за наем, лихви и други
периодични плащания.
Няма спор, че задълженията за
заплащане на потребена топлинна енергия и съответните услуги, се явяват
периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Така и ТР 3/2011г. на ВКС, ОСГТК.
Съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. В
конкретния случай заявлението е подадено на 29.06.2018г. Поради това
погасяването по давност настъпва за всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 29.06.2015г. Вземанията, които се претендират са с най-ранна
дата от м.12.2015 год., т.е. същите не се явяват погасени по давност.
Поради това съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло
установителният иск за всички вземания на ищеца.
Съдът намира, че с оглед развитието на производството, се
следват разноски на ищеца както за заповедното производство - в размер на 340.41
лв., така и за исковото производство, а именно сумата от 1302.08лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.П.Б. ЕГН **********
***, ДЪЛЖИ НА „В.Е.В."
ЕАД, ЕИК ******
със седалище и
адрес на управление:***,
представлявано от Изп. директор Б.Н., по Заповед за изпълнение № 5149/02.07.2018г., постановена по ч.гр. дело № 10313/2018г. на ВРС, 30 състав, както следва:
сумата 357,55 лв. /триста петдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/
– главница, дължима за потребена и незаплатена топлинна енергия, за периода от
м. 12.2015 год. до м. 04.2016 год. вкл., както и такси за услуги по партида ****
за имот, находящ се в гр. ****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.06.2018 г. до изплащане на задължението, и сумата 77,09 лв. /седемдесет и седем лева и девет стотинки/
– лихва за забава за периода от 01.02.2016 год. до 05.06.2018 год.
сумата 1175,86 лв. /хиляда сто седемдесет и пет лева и осемдесет и шест
стотинки/ – главница, дължима за потребена и незаплатена топлинна енергия,
за периода от м. 11.2016 год. до м. 04.2017 год. вкл., както и такси за услуги
по партида **** за имот, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.06.2018 г. до изплащане на задължението, и сумата 144,00 лв. /сто четиридесет и четири лева/ – лихва
за забава за периода от 01.01.2017 год. до 05.06.2018 год.
сумата 246,51 лв. /двеста четиридесет и шест лева и петдесет и една стотинки/
– главница, дължима за потребена и незаплатена топлинна енергия, за периода от
м. 11.2017 год. до м. 04.2018 год. вкл., както и такси за услуги по партида ****
за имот, находящ се в гр. ****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.06.2018 г. до изплащане на задължението, и сумата 6,36 лв. /шест лева и тридесет и шест стотинки/ –
лихва за забава за периода от 01.01.2018 год. до 05.06.2018 год., на основание чл.415
от ГПК.
ОСЪЖДА И.П.Б. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.Е.В." ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н., сумата
от 340.41лв. /триста и четиридесет
лева и 41ст./, представляващи разноски в заповедното производство, за които
е издадена Заповед за изпълнение №
5149/02.07.2018г., постановена по ч.гр. дело №
10313/2018г. на ВРС, 30 състав, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.П.Б. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.Е.В." ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н.,
сумата от 1302.08лв. /хиляда триста и два лева и 8ст./, представляващи разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: