Присъда по дело №73/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта:	2
Дата:	23 април 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия:	Людмил Петров Хърватев

Дело:	20213400600073
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. гр.Силистра , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова

Ана Д. Аврамова Христова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600073 по описа за 2021 година

с оглед на закона и данните по делото
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА присъда №7 от 28.01.2021 г. постановена по НОХД №633/2020г. на
Силистренски районен съд изцяло, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. В., за ВИНОВЕН в това, че на 24.03.2020г. и на
25.03.2020г. в гр.Силистра, в условията на продължавано престъпление, по време на
обявеното с Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание извънредно положение в
Република България /ДВ.бр.22/13.03.2020г./, съгласно чл.84, т.12 от Конституцията,
свързано със смъртни случаи, като лице по т.1 от Заповед № РД-01- 130/17.03.2020г.,
издадена от министъра за здравеопазването, е
нарушил мерки, издадени против разпространяване на заразни болести по хората COVID-19,
дадени с предписание с изх.№ 131- ДП/19.03.2020г., издадено от Д.А. П.-старши инспектор,
в отдел „ЕКЗБ“, сектор „ПЕК, дирекция „НЗБ“ при Столична регионална здравна инспекция
към Министерство на здравеопазването, като е напуснал дома си на адреса, на който е било
поставянето му под карантина за периода 18.03.2020г.- 31.03.2020г. в гр.Силистра, ул.“Янко
Тодоров“ №14, вх.Б, ет.2, ап.З, след пристигането му в Република България от Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, поради което и на основание чл.355, ал.2,
вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1, вр.с чл.36 и чл.54 НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
1

СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
На основание чл.66, ал.1 НК отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189, ал.З НПК осъжда подсъдимия Н. С. В. да заплати направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 107.87 /сто и седем лева и
осемдесет и седем ст./ лева по сметка на ОДМВР-Силистра.
На основание чл.112 НПК вещественото доказателство- 1бр.компакт диск DVD-R с
рег.№342р-5134/30.03.2020г. остава като доказателство по делото до окончателното му
приключване, след което да се върне на РУ-Силистра.

Присъдата може да се обжалва или протестира в петнадесетдневен срок, считано от
днес пред Върховния касационен съд.

ПРИСЪДИ:

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И ВНОХД
№73/2021г.на СсОС

С присъда №7 от 28.01.2021г. постановена по НОХД №633/2020г.,
Силистренски районен съд е признал подсъдимия Н. С. В. за невинен в това,
че на 24.03.2020г. и на 25.03.2020г. в гр.Силистра, в условията на
продължавано престъпление, по време на обявеното с Решение от
13.03.2020г. на 44-то Народно събрание извънредно положение в Република
България /ДВ.бр.22/13.03.2020г./, съгласно чл.84, т.12 от Конституцията,
свързано със смъртни случаи, като лице по т.1 от Заповед № РД-01-
130/17.03.2020г., издадена от министъра на здравеопазването, е нарушил
мерки, издадени против разпространяване на заразни болести по хората
COVID-19, дадени с предписание с изх.№131-ДП/19.03.2020г., издадено от Д.
А. П.-старши инспектор в отдел „ЕКЗБ“, сектор „ПЕК“, дирекция „НЗБ“ при
Столична регионална здравна инспекция към Министерство на
здравеопазването, като е напуснал дома си на адреса на който е било
поставянето му под карантина за периода 18.03.2020г.-31.03.2020г. в
гр.Силистра, ул.“Анко Тодоров“ №14, вх.Б, ет.2, ап.3, след пристигането му в
Република България от Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по
обвинението по чл.355, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК, като на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и чл.3, ал.2 от ЗАНН, вр.с чл.305, ал.6
НПК му е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Осъдил е подс.В. да заплати направените по делото разноски и се е
разпоредил с вещественото доказателство.
Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при Районна
прокуратура-Силистра, който я счита за неправилна. Прокурорът оспорва
изводите на първоинстанционния съд досежно значението и легитимността на
връченото на подсъдимия предписание, и изтъква последиците които то води,
предвид изискванията изложени в заповедта, въз основа на която то е
издадено. Прокурорът счита също така, че високата степен на обществена
опасност на деянието извършено от подсъдимия определя неговата
наказателна съставомерност, а не административна такава. Предвид на това,
прокурорът иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на
първоинстанционния съд и постанови нова, с която да осъди подс.В. по
предявеното му обвинение. В съдебно заседание протеста се поддържа от
представителя на Окръжна прокуратура-Силистра.
1

Редовно призован, подс.Н. С. В. се явява лично в съдебно заседание и
заедно с адв.В., който счита протеста за неоснователен. Според адв.В.,
връченото на подсъдимия предписание няма официален вид и не може да
породи правни действия. Изтъква, че към инкриминирания период в нито
един нормативен акт не съществува легално определение на понятието
"карантина“, което е довело до неправилна представа за задълженията у
подсъдимия, представляващо субективна несъставомерност на действията му.
В заключение адв.В. изтъква, че при наличните доказателства и
административната санкция е неправилна.
Подс.В. заявява, че винаги е спазвал законите и продължава да го
прави, но не разбира в какво в случая е виновен. В правото му на последна
дума иска да бъде оправдан.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на протестираната присъда, и след като взе предвид
доводите изнесени в протеста, становището на страните и доказателствата по
делото, констатира следното:
Подс.В. към дата 18.03.2020г. живеел и работил в Обединеното
кралство Великобритания, и по повод разрешен 12-дневен отпуск решил да се
върне в България, в гр.Силистра. Закупил си двупосочен билет, като датата на
връщане е била на 30.03.2020г. Полетът се осъществил на 18.03.2020г. и в
около 23.00-23.30ч. на същата дата кацнал на летище София с полет от
гр.Лондон. Необяснимо защо, първоинстанционния съд приема, че той е
кацнал на 19.03.2020г. В самолета стюардите раздали формуляри, които
пътниците трябвало да попълнят. Веднага след кацането, преди граничния
контрол, подсъдимия попълнил формуляра и го представил на човек от
гранична полиция, намиращ се на един от петте пункта от сформирания
пропускателен режим, по повод обявената извънредна епидемична
обстановка в България. Служителят от Гранична полиция попълнил данните
на подсъдимия в бланка обозначена като Предписание, в която било вписано,
че е издадена от св.Десислава Павлова-старши инспектор при Столична
регионална здравна инспекция. В предписанието е посочено, че подсъдимия
се поставя в 14-дневна карантина на посочения от него адрес. Подсъдимия
удостоверил с подписи, че е получил предписанието, и че е запознат с
наказателната отговорност, която носи по чл.355 НК. Това предписание не
съдържа дата и регистрационен номер, както и подпис на св.Павлова. По-
късно по ДП е представено чрез РЗС-Силистра екземпляр от това
предписание с посочените реквизити.
След като пристигнал в гр.Силистра на 19.03.2020г. в следобедните
часове, подсъдимия отишъл при родителите си на адрес по бул.“Велико
Търново“, след което се прибрал на посочения адрес на ул.“Янко Тодоров“.
Два дни по-късно с подсъдимия се е свързал служител от РЗИ-Силистра и е
поискал да му връчи предписание, но той отговорил, че има връчено такова.
На 24.03.2020г. след обяд, на подс.В. се обадила св.В.-инспектор от
2

криминална полиция при ОДМВР-Силистра, като го запитала дали се намира
на адреса на ул.“Янко Тодоров“. Подсъдимия си помислил, че нещо не е
наред /според твърденията му/ и поради това не казал истината на
служителката, че се намира в дома на родителите си, а дори я заблудил, че се
намира близо до новия стадион. Св.Войкова извършваща проверката по
предоставени от РЗИ списъци на пристигналите от чужбина лица, и в
изпълнение на възложена от МВР задача в горната насока, го уведомила, че
следва да пребивава на посочения от него адрес, а именно ул.“Янко Тодоров“,
тъй като такава е предвидената в заповедта на министъра противоепидемична
мярка. Подсъдимия обаче и заявил, че не възнамерява да я спазва по начина
определен от закона, и по-добре ще спазва мярката, когато е на чист въздух
сред природата. Св.В. потърсила за съдействие и св.П.-полицейски инспектор
при РУ-Силистра, който също провел разговор с подсъдимия. По думите на
св.П.и с него подсъдимия се е държал „доста нагло“ и не е искал да се
съобрази с това, което му казва. Независимо, че св.П. му се е представил,
подсъдимия и на него не е казал къде се намира, понеже решил, че може да е
грешка или телефонна измама. В тази връзка той отишъл лично в
полицейското управление, където пред управлението се срещнал със св.П.,
който отново го предупредил за отговорностите които носи. Присъствието на
подсъдимия пред РУ и срещата му с полицейските служители, е заснето от
камери за видео-наблюдение без звук.
На следващия ден-25.03.2020г. св.Войкова в присъствието на
св.Георгиев и със служебен автомобил потърсили подсъдимия на адреса на
ул.“Янко Тодоров“, но отново не го открили. Св.В. му позвънила по телефона
и подсъдимия й обяснил, че се намира в дома на родителите си по ул.“Велико
Търново“. Когато отишли там, подсъдимия се показал и им помахал. Той
обяснил, че вечерта е в едното жилище, а вечер в другото, при което
полицейските служители му казали, че това е неправомерно и трябва да
пребивава единствено на посочения от него адрес-на ул.“Янко Тодоров“.
След това полицейските служители не са извършвали проверка на
подсъдимия, а за извършените такива и направените констатации, са
изготвили съответните доклади.
Окръжния съд счита, че доводите на прокурора изложени в протеста за
неправилност /по същество се твърди за необоснованост и
незаконосъобразност/на първоинстанционния съдебен акт са основателни,
поради което същият следва да бъде отменен и подс.В. признат за виновен.
След като е събрал необходимите доказателства за изясняване
предмета на обвинението и правилно /с известни резерви/ е установил
фактическите положения по делото, при тяхната правна оценка
първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод, касаещ
съставомерността на деянието осъществено от подсъдимия.
Именно при така установеното от фактическа страна и при
извършения анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция
3

достигна до противоположни на първоинстанционния съд изводи от правна
страна, а именно, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпното деяние по чл.355, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК.
На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционния съд е
допуснал неточност относно датата на пристигане на подсъдимия на летище
София, което е намерило отражение при изясняване на фактическата
обстановка. По делото са налице достатъчно и безпротиворечиви данни, че
подс.В. е пристигнал на летище София на 18.03.2020г., което се потвърждава
и от самия него. Така например той е заявил в съдебно заседание: „На 18-ти в
полунощ, срещу 19-ти март пристигнах в Република България. По
разписанието се ориентирам, че на 18-ти срещу 19-ти съм пристигнал в
България“. След това подсъдимия обяснява, че преди кацане, в самолета са
им раздали формуляри, какъвто той е попълнил непосредствени преди
паспортния контрол на влизане, т.е. след като са кацнали. В този формуляр
подсъдимия собственоръчно е написал датата на пристигане-18.03.2020г.,
поради което и по отношение на това събитие не може да има никакво
съмнение. В представения писмен отговор на РЗИ-Силистра е посочено, че
датата на пристигане на подсъдимия е на 18.03.2020г., и от тази дата започва
да тече 14-дневната карантина.
За да обоснове извода си относно несъставомерността на деянието,
Районният съд е приел, че връченото му предписание поради липсата на
определени реквизити не е „породило и задължения за подсъдимия да
изпълнява разписаното в него“, както и че, липсата в предписанието на
разяснение какво представлява понятието „карантина“, е лишило подсъдимия
да разбере какво точно следва да изпълнява и какво му се забранява.
Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд не
се споделят от въззивната инстанция.
Неправилно първоинстанционния съд е приел, че правилата за
дължимо поведение на подсъдимия, свързани с противоепидемичните мерки
въведени в цялата страна, произтичат от връченото му предписание, и с оглед
липсващите определени реквизити в него, то не е съдържало властническо
изявление.
За да е съставомерно деянието по чл.355, ал.1 НК е необходимо деецът
с поведението си да нарушава наредба, правила или мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразни болести по хората. Очевидно
е, че в случая се касае за бланкетна норма, която препраща към нормативни
актове, в които правилата и мерките са регламентирани. В случая тези
правила и мерки са регламентирани в Заповед № РД-01-130/17.03.2020г.
издадена от Министъра на здравеопазването, въз основа на чл.63 от Закона за
здравето и Наредба №21 от 2005г., т.е. именно в качеството си на общ
административен акт, тази заповед съдържа нормите за поведение на
подсъдимия, с оглед изложените в нея конкретни изисквания въведени на
територията на цялата страна.
4

Връченото на подсъдимия предписание като неразделна на заповедта
част, не съдържа подобна правна сила. Приемайки противното, то би
следвало да се приеме, че предписанието има самостоятелно и независимо от
заповедта значение. Посредством предписанието просто се свежда до
знанието на подсъдимия съдържащото се в заповедта на министъра
властническо изявление, под формата на задължителни за подсъдимия
конкретни противоепидемични ограничителни мерки. Това съответства и на
заявеното от св.П. в съдебно заседание, където тя обяснява значението на
предписанието: „Това е типова бланка, която е заложена в съответните
заповеди, на база на които ние работим. Господина е поставен под карантина
по Заповед №130. Тази заповед си има приложение и част от тези приложения
са въпросните бланки. Тоест, те съпътстват издадената заповед на Министъра
на здравеопазването“.
В тази връзка неправилно първоинстанционния съд е приел, че към
инкриминирания период посочения в предписанието издател-св.П., в
качеството си на старши инспектор към Столичната РЗИ, не е имала
правомощие да издава предписание. Както бе посочено, годно изпълнително
основание се явява Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. въз основа на чл.63,
ал.1 от ЗЗ-„При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион“, а св.Павлова във връзка със
служебното й качество е била част от сформирания граничен здравен контрол
на летище София.
Подс.В. с подписа си е удостоверил, че предписанието надлежно му е
връчено, и отделно, че му е известна наказателната отговорност, която носи
по чл.355 НК за неизпълнение на предписанието.
В същото изрично е упоменато, че лицето се поставя в 14-дневна
карантина на посочен от него адрес-гр.Силистра, ул.“Янко Тодоров“, вх.Б,
ет.2, ап.3 и е изтъкнато основанието за това, а именно, че пристига от рискова
зона. Рисковите зони са уточнени в т.1 от Заповед № РД-01-180/17.03.2020г.,
и несъмнено подсъдимия е пристигнал от такава зона. Нещо повече, два дена
след пристигането си, на подсъдимия се е обадил служител от РЗИ-Силистра
и е поискал да му връчи предписание, като подсъдимия е декларирал, че е
получил такова. Подсъдимия споменава, че служителя му е казал
„обичайните неща“, които той разбира се удобно е забравил и не
конкретизира. Логично е да се приеме обаче, че той отново е запознат с
наложените спрямо него ограничителни мерки.
Предвид горното е несъстоятелна защитната позиция, че подс.В. не е
бил наясно със значението на понятието „карантина“, и в тази връзка не е
знаел какво точно му се забранява.
Тази позиция влиза във вътрешно противоречие със собствените
твърдения на подсъдимия, намерили изражение в показанията му в съдебно
заседание. Както той подчертава, представата му за „карантина“ е от
5

пребиваването му в Англия, където съобразно въведените
противоепидемични мерки, притежаващите симптоми се изолират за срок от
седем дни, т.е. на подсъдимия е било съвсем ясно, че карантината
представлява изолация. Единствената разлика на тази мярка между Англия и
България е, че тук изолацията е за срок от 14 дни и тя се прилага не само за
лица проявяващи симптоми. Разбира се, по отношение на тях следва да е
налице предпоставката посочена в т.1 на заповедта на министъра на
здравеопазването, а именно, да е налице основание за това. Такова в случая е
налице, тъй като подсъдимия се е върнал от Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия. В предписанието изрично е посочено
основанието за поставяне под карантина, и това е пристигане от рискова зона,
като не е необходимо да се уточнява коя държава конкретно, след като в
заповедта изрично са изброени държавите представляващи рискови зони, и
подсъдимия е част от пристигащ полет именно от такава държава.
Освен това, подсъдимия собственоръчно е попълнил формуляр с
данни, въз основа на които е издадено и връченото му предписание, и в който
формуляр той изрично е посочил, че през следващите 14-дни ще пребивава на
адрес: гр.Силистра, ул.“Янко Тодоров“ №14, вх.Б, ет.2, ап.3. Нещо повече,
той е декларирал, че е информиран да спазва задължителна 14-дневна
карантина. Пристигайки обаче в гр.Силистра, още от следващия ден
подсъдимия е забравил за какво е информиран, какво значи „карантина“ и
какво не трябва да прави.
Както е посочено обаче в Решение №193/13.01.2021г. по н.д.
№806/2020г., II н.о. на ВКС, „В наказателното право понятията, които не са
изрично обяснени в чл.93 от НК, се възприемат с тяхното общоупотребимо
значение и разбиране. Изведените термини не са новост в българския език и
тяхното значение е широко известно“.
Изтъкваните от подсъдимия образователен ценз и средна
интелигентност го опровергават категорично за това, че той не е осъзнавал
значението и смисъла на понятието „карантина“, и свързаните с нея
ограничения.
Изпълнявайки възложените им от ръководството на ОДМВР-Силистра
задължения, вменени по силата на т.11 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г.,
полицейските служители-свидетелите В., П. и Г., на инкриминираните дати са
установили по несъмнен начин, че подс.В. не се намира на приетия от него за
карантиниране адрес, а безконтролно се предвижва на територията на
гр.Силистра или пребивава на друг адрес, на който живеят неговите родители.
Подсъдимия изрично е информиран от тези свидетели за правилата
които следва да спазва, и е предупреждаван за отговорността която носи, но
вместо да се съобрази с тях, подсъдимия проявява демонстративно
предизвикателно поведение, като заявява, че не възнамерява да спазва
мерките по начина определен от закона, и по-добре ще ги спазва, когато е на
чист въздух сред природата.
6

Ето защо според въззивната инстанция, по делото са налице
достатъчно убедителни доказателствени източници, че по отношение на
подсъдимия са предприети достатъчно ясни и категорични действия,
позволяващи му недвусмислено да оцени въведените в страната
противоепидемични мерки и да прояви следващото ги дължимо поведение от
негова страна.
С посочената заповед на Министъра на здравеопазването на РБългария
са въведени извънредните и неотложни противоепидемични мерки, с цел
гарантиране живота и здравето на хората, като посредством тях се полагат
усилия за ограничаване на епидемията от COVID-19. Това именно определя
характера на тези мерки като такива с изключително висок обществен
интерес, и нарушаването им се явява грубо неправомерно поведение, тъй като
последиците от прилагането им, респ. нарушаването на мерките, биха
причинили значителни, трудно поправими или непоправими последици за
живота и здравето на хората.
Предвид на това, въззивната инстанция приема, че от обективна страна
подс.В. е осъществил състава на престъплението по чл.355, ал.2, вр.с ал.1,
нр.с чл.26, ал.1 НК, тъй като на 24.03.2020г. и на 25.03.2020г. в гр.Силистра, в
условията на продължавано престъпление, по време на обявеното с Решение
от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание извънредно положение в
Република България /ДВ.бр.22/13.03.2020г./, съгласно чл.84, т.12 от
Конституцията, свързано със смъртни случаи, като лице по т.1 от Заповед №
РД-01-130/17.03.2020г., издадена от министъра на здравеопазването, е
нарушил мерки, издадени против разпространяване на заразни болести по
хората COVID-19, дадени с предписание с изх.№131-ДП/19.03.2020г.,
издадено от Д. А. П.-старши инспектор в отдел „ЕКЗБ“, сектор „ПЕК“,
дирекция „НЗБ“ при Столична регионална здравна инспекция към
Министерство на здравеопазването, като е напуснал дома си на адреса на
който е било поставянето му под карантина за периода 18.03.2020г.-
31.03.2020г. в гр.Силистра, ул.“Анко Тодоров“ №14, вх.Б, ет.2, ап.3, след
пристигането му в Република България от Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
По делото не се спори, че на инкриминираните дати подсъдимия се е
намирал извън мястото на карантиниране, посочено във връченото му
предписание, и което той сам е избрал-гр.Силистра, ул.“Янко Тодоров“ №14,
вх.Б, ет.2, ап.3. Именно това негово поведение обективира предявеното му
обвинение, в което конкретно са посочени релевантните норми на законови и
административни актове, които обвързват наказателната отговорност на
подсъдимия. Поведението на подсъдимия е особено укоримо и с оглед
предизвикателното държане към органите на полицията, на които е заявил, че
не възнамерява да спазва мерките по начина определен от закона, и по-добре
ще ги спазва, когато е на чист въздух сред природата. По този начин той е
демонстрирал явно пренебрежително и дори цинично отношение към всички
служебни лица, натоварени с предотвратяване разпространението и
7

последиците от това тежко заразно заболяване, а от друга страна, това е
проява на безразличие към здравето и живота на останалите хора, каквато
опасност е представлявал той, пристигайки от рисков район, тъй като
независимо, че при подсъдимия не са се наблюдавали явни симптоми на
заболяването, то той би могъл да бъде негов приносител.
От субективна страна подс.В. е извършил деянието виновно с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В случая
се касае за формално престъпление, при което не е нужно настъпването на
конкретен престъпен резултат, за да се реализира наказателната отговорност
на подсъдимия. Напускайки мястото на карантиниране, подсъдимия е
нарушил въведената и сведена до знанието му мярка против
разпространяването на заразна болест по хората. Подс.В. е получил лично
предписание за поставянето му под карантина, с посочен конкретен адрес
/който той е избрал/ и срок. В предписанието изрично е посочен
административния акт обвързващ поведението му с това правно и фактическо
положение /Заповед № РД-01-130/17.03.2020г./, както и текстът, по който
евентуално ще му бъде търсена наказателна отговорност, подписан от
подсъдимия.
Освен това, подсъдимия е провел разговор със служител от РЗИ-
Силистра, който също е пожелал да му връчи предписание, но подсъдимия е
заявил, че вече разполага с такова, т.е. той приема това като факт.
Служителите на ОДМВР-Силистра, с които той е контактувал също изрично
са го предупредили за отговорността, която носи с наложената му
ограничителна мярка. Всички тези обстоятелства изключват възможността
подсъдимия да не е разбрал, проверил и изяснил /с оглед и с изтъкваните от
него образователен ценз и средна интелигентност/ целта и условията на
поставянето под карантина.
В случая деянията са извършени през непродължителен период от
време /два последователни дни/, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което второто деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното, т.е., налице са
предпоставките за приложение на института на продължавано престъпление
по чл.26, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.В. за
осъщественото от него престъпление по чл.355, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.26, ал.1
НК, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало и липсата на други противообществени прояви.
Отегчаващи съдът не констатира.
Тези обстоятелства мотивираха съда да индивидуализира наказанието
на подс.В. в размер малко над минималния, а именно: ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. Предвиденото кумулативно наказание „глоба“ съдът
8

определи в неговия минимум от 10 000 /десет хиляди/ лева.
Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение
на привилегирования текст на чл.55 НК, тъй като установените смекчаващи
вината обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни.
Съвкупната преценка на обсъдените до тук обстоятелства налагат
извода, че поради невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия,
предупредителното и възпиращо въздействие върху него, а и върху
останалите членове на обществото, с оглед изискванията на чл.36 НК, би
могло да се реализира без неговото принудително изолиране в местата за
лишаване от свобода. Размерът на изпитателния срок /три години/, ще е
достатъчна гаранция за постигане на целения възпиращ и предупредителен
ефект върху подсъдимия, след като за него съществува опасността при
бъдещо престъпно поведение, да изтърпи и отложеното наказание. Ето защо
според съда, института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, в пълна
степен ще удовлетвори изискванията за справедливост, без да се надхвърли
въздействието на наказателната репресия.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът
осъди подс.В. да заплати и направените разноски.
Съдът се произнесе и по отношение на вещественото доказателство по
делото.
Съдът счита, че наложеното на подс.В. наказание в този си вид и
размер, ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и
възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.

9

Съобщи за изтекли лични данни