Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260038
гр.ВРАЦА, 04.11.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на 31.03.2021
год. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
мл.с. КАМЕЛИЯ
КОЛЕВА
при секретаря Галина Емилова, като разгледа докладваното от
съдия Мирослав Досов въззивно гр.дело №114 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.Б.М. *** против решение №260001/08.01.2021 год. по
гр.дело №846/2020 год. по описа на РС-Козлодуй , с което съдът е отхвърлил предявените от нея против Районна прокуратура - Оряхово искове с правно
основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ - за признаване на
уволнението й, извършено със Заповед №111/14.07.2020 год., за незаконно и за
отмяна на тази заповед; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 9174.60 лева за времето, през
което е останала без работа поради уволнението.
С жалбата се иска първоинстанционното решение да бъде
отменено изцяло, като неправилно и необосновано, и вместо него да се постанови
друго, с което всички предявени искове бъдат уважени, като искът с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ бъде уважен до предявения
размер от 7194.60 лева. Изложени са подробно обосновани доводи, че решението е
неправилно - поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални
нарушения, и необосновано - поради противоречие между събраните по делото
доказателства и направените от първоинстанционния съд изводи. Жалбоподателката
настоява още - в случай, че искът й с правно основание чл.344,ал.1,т.1
от КТ бъде уважен, въззивният съд да уважи и предявен от нея иск с правно
основание чл.222,ал.1 от КТ, като й
присъди обезщетение в размер на сумата от 1597.40 лева, представляваща размер
на брутното й трудово възнаграждение за един месец, както и иск с правно
чл.220,ал.1 от КТ, като й присъди обезщетение в размер на сумата от 69.45 лева,
представляваща брутното й трудово възнаграждение за един работен ден. Претендират се направените по делото разноски
за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се сочат и представят нови
доказателства.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от Районна
прокуратура - Враца- правоприемник на ответника в първоинстанционното
производство Районна прокуратура - Оряхово, в който подробно се мотивира становище
за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна счита обжалваното решение за
правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено изцяло. Счита също, че исковете
с правно основание чл.221,ал.1 от КТ и чл.220,ал.1 от КТ са предявени като
евентуални, но не следва да бъдат разглеждани, тъй като са заявени за
разглеждане с допълнение към исковата молба много след предявяването й, което е
недопустимо. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
С отговора е представено заверено копие от решение
№148/02.02.2021 год. на Комисия за
защита от дискриминация по преписка №14/2020 год. на комисията, образувана по жалба на въззивницата М.М., което е
приложено към делото с постановеното в
подготвителното заседание по чл.267 от ГПК
определение №260190/15.03.2021 год.
В проведеното на 31.03.2021 год. открито съдебно
заседание и на основание чл.227 от ГПК ОС-Враца е конституирал като страна по
делото вместо Районна прокуратура - Оряхово правоприемникът й Районна прокуратура-Враца,
като е обявил на страните служебно известен факт, а именно: от 01.01.2021 год.
Районна прокуратура-Оряхово е териториално поделение към Районна
прокуратура-Враца.
В това заседание въззивницата М. не се е явила. Постъпило
е писмено становище от пълномощника й адв.Ц.К., с което се поддържат исканията
във въззивната жалба при изложените в нея доводи.
Въззиваемата Районна прокуратура - Враца, представлявана от
юрисконсулт М.Б., поддържа становището си за неоснователност на въззивната
жалба.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице с
правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Към 14.08.2017 год. М.Б.М. е заемала длъжността "***"
в Районна прокуратура - Оряхово /РП-Оряхово/, специализирана
администрация, служба "***". На
14.08.2017 год. трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед №161/14.08.2017
год. на административния ръководител на РП-Оряхово на основание чл.140,ал.1 от ЗСВ и чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ. В мотивната част на заповедта е посочено, че
заеманата от М. една щатна бройка за длъжността "***", предвидена в
длъжностното разписание на съдебните служители в РП-Оряхово, е преразпределена
със Заповед № РД- 08-531/01.08.2017 год. на главния прокурор от щата на
РП-Оряхово в щата на Районна прокуратура-Хасково, с което длъжността "***"
/ по щатно разписание на РП – Оряхово/ е съкратена.
М.М. е оспорила уволнението си пред съда, като с решение
№52/12.03.2018 год. по образуваното
гр.дело №1391/2017 год. по описа на РС-Козлодуй исковете й с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ са уважени. Решаващият
мотив на съда е бил, че главният прокурор не е компетентен да извърши промяна в
щатното разписание на РП-Оряхово по указания по-горе начин, съответно Заповед №
РД- 08-531/01.08.2017 год. не е издадена
от компетентен орган, което обуславя извод за незаконност на уволнението,
извършено със Заповед №161/14.08.2017 год. на административния ръководител на
РП-Оряхово. Районният съд е намерил за неоснователно оплакването на М. за
нарушение на чл.329 от КТ, като е приел, че за заеманата от нея длъжност "***"
е била предвидена една щатна бройка по щата на РП-Оряхово и работодателят не е
имал задължение да извърши подбор.
По въззивна жалба на РП-Оряхово срещу решение
№52/12.03.2018 год. по гр.дело
№1391/2017 год. на РС-Козлодуй е било образувано въззивно гр.дело №226/2018
год. по описа на Окръжен съд-Враца. С решение №150/25.05.2018 год. въззивният
съд е потвърдил решението на РС-Козлодуй, като е споделил и доразвил мотивите
му за липсата на компетентност на главния прокурор да съкращава и транформира
длъжности, като е посочил, че тази дейност е в правомощията на Прокурорската
колегия на ВСС.
Решение №150/25.05.2018 год. по възз. гр.дело №226/2018 год. по описа на
Окръжен съд-Враца е обжалвано от Прокуратурата на Република България с
касационна жалба и е допуснато до касационно обжалване с определение №253/20.03.2019
год. по образуваното гр.дело №3088/2018 год. по описа на ВКС,
IV-то г.о. в хипотезата на
чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. С решение №177/10.09.2019 год. ВКС е потвърдил
решението на ОС-Враца, но със съвсем различни мотиви.
В отговор на правния въпрос, по който е допуснато
касационно обжалване, при подробни и ясни мотиви, ВКС е приел, че компетентен
да одобрява щатното разписание на Прокуратурата на Република България,
съответно да намалява или премахва бройки от него, е главният прокурор на
Република България.
При така дадения отговор ВКС е приел, че е налице реално съкращаване
на длъжността "***" в специализирана администрация, служба "***
и деловодство" на Районна прокуратура – Оряхово, извършено със заповед №
РД- 08-531/01.08.2017 год. на главния прокурор
на Република България, поради което е налице хипотезата на
чл.328,ал.1,т.2, пр.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с М.М.,
която е заемала длъжността.
ВКС обаче е приел за основателно възражението на М. за неизвършен подбор по чл.329 от КТ, като е
посочил, че длъжностната характеристика за длъжността "***" се припокрива
с несъществени разлики с длъжностната характеристика за длъжността "***".
Отчел е и факта, че със заповед
№101/16.05.2017 год. на административния ръководител на РП-Оряхово на М.М. са
били възложени трудови задължения, присъщи за длъжността "***", като
е приел, че тя фактически е изпълнявала длъжността "***". Заключил е,
че извършването на подбор по чл.329 от КТ е било задължително и липсата на
такъв води до незаконност на уволнението, а оттам и до основателност на предявените
от М. искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ.
След постановяване на решение №177/10.09.2019 год. ВКС, с
писмо от 20.09.2019 год., връчено на 14.11.2019 год., първоинстанционният съд е
уведомил ищцата М.М., че е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
"***" в служба "*** и деловодство" на Районна прокуратура –
Оряхово и може да се яви да я заеме в срока по чл.345,ал.1 от КТ.
Няма спор, че М.М. *** в срока по чл.345,ал.1 от КТ- на
21.11.2019 год. , и е допусната до работа.
С предизвестие изх.№1/10.01.2020 год., връчено на
15.06.2020 год., М. е предизвестена, че
с изтичане на 30 дни от датата на връчване трудовото й правоотношение за
длъжността "***" се прекратява на основание чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ. Посочено е в предизвестието, че заеманата от нея щатна бройка за длъжността
"***", предвидена в длъжностното разписание на съдебните служители в
РП-Оряхово, е преразпределена със Заповед № РД- 08-531/01.08.2017 год. на
главния прокурор от щата на РП-Оряхово в щата на Районна прокуратура-Хасково, с
което е извършено съкращаване на длъжността "***" в РП- Оряхово. На
основание чл.329 от КТ и решение №177/10.09.2019 год. на ВКС,четвърто гражданско отделение, по
гр.дело №3088 по описа за 2018 год., е извършен подбор между служителите в РП –
Оряхово, които заемат длъжността "***", и сходната на нея
длъжност"***", заемана от М.М.,
след който тя е съдебният служител, получил най-ниска оценка.
Трудовото правоотношение / ТПО/ на М.М., е прекратено със
Заповед №111/2020 от 14.07.2020 год. на административния ръководител на
РП-Оряхово, връчена на същата дата, на основание чл.140,ал.1 от ЗСВ, чл.329 от КТ и чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ. В мотивната част на заповедта е посочено, че
една щатна бройка за длъжността "***", предвидена в длъжностното
разписание на съдебните служители в РП-Оряхово, е преразпределена със Заповед №
РД- 08-531/01.08.2017 год. на главния прокурор от щата на РП-Оряхово в щата на
Районна прокуратура-Хасково, с което длъжността "***" / по щатно
разписание на РП – Оряхово/ е съкратена.
В изпълнение на решение №177/10.09.2019 год. на ВКС,четвърто гражданско отделение, по
гр.дело №3088 по описа за 2018 год., Заповед №1/06.01.2020 год. / на адм.
ръководител на РП- Оряхово/, с която е назначена комисия и е извършен подбор
между служителите в РП – Оряхово, които заемат длъжността "***", и
сходната на нея длъжност"***", и Протокол №2 на назначената комисия,
съгласно който служителят, получил
най-ниска оценка, представляваща сбор от получените оценки по всички
показатели, е М.Б.М.,***.
М.М. е оспорила отново
уволнението си пред съда, като делото е разгледано от РС-Козлодуй, пред който е
образувано гр.дело №846/2020 год., по което е постановено обжалваното в
настоящето производство решение №260001/08.01.2021 год.
В исковата си молба ищцата, чрез пълномощник адв.Ц.К., е заявила,
че Заповед №111/2020 от 14.07.2020 год. е
немотивирана, тенденциозна и постановена в противоречие с процесуалните правила,
позовавайки се на предходното си уволнение.
Посочила е, че в изпълнение на решение №177/10.09.2019
год. по гр.дело №3088/2018 год. на ВКС,
IV-то г.о. е възстановена на
длъжност "***", като е допусната на работа на 21.11.2019 год. С писмо
от 22.11.2019 год. и поради обстоятелството, че длъжността не фигурира в
щатното разписание, е получила предложение от работодателя да заеме длъжността
"***" в РП-Оряхово. С писмен отговор от 25.11.2019 год. тя е приела
предложението, но работодателят не е предприел последващи действия и
неоснователно е прекратил трудовото й правоотношение. Посочила е, че за периода
от 14.08.2017 год. до 21.11.2019 год. тя е работила при друг работодател, а за
времето от 21.11.2019 год. до датата на
връчване на предизвестието за прекратяване на ТПО /на 15.06.2020 год./ също не
е упражнявала деловодна дейност , тъй като е била напълно изолирана от
деловодството, не е имала акаунт, електронен достъп до вътрешните правила и
достъп до указанията за работа. Практическа деловодна дейност също не й е
възлагана от работодателя, като в качеството си на съдебен служител на РП-Оряхово не е била запозната с Правила за
пилотно въвеждане на електронен документооборот и изпълнение на електронни
услуги в ПРБ, Ръководство на потребителя УИС-3 и последващи заповеди на
административния ръководител, а и не е имала реален достъп за самозапознаване с
тях. Позовала се е на разпоредбата на чл.228а, ал.2 от КТ, съгласно която при
продължително отсъствие на работника или служителя от работа, работодателят е
длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили
през време на неговото отсъствие, и за постигане на необходимото
квалификационно равнище за ефективно изпълнение на трудовите му задължения. Счита, че административният ръководител на РП-Оряхово
умишлено не я е запознал с новостите, въпреки дългосрочното й отсъствие.
Оспорила е законосъобразността на извършения подбор, като
е твърдяла, че назначената комисия е отказала да приеме нейна декларация, че
притежава висше образование – магистър, и не е извършила справка от съответния
ВУЗ при пълни предоставени данни от нейна страна. Не й е даден писмен срок за
предоставяне на необходимата документация, не е прието и обстоятелството, че
притежава и висше образование – бакалавър, както и обстоятелството, че всички придобити
от нея степени кореспондират изцяло с характера на длъжността, която заема,
като при подбора е оценена със средно образование, което намира за тенденциозно
и неетично. Според нея, това е опорочило конкурса и крайния резултат. Не е
отчетено също, че е заемала няколко длъжности в Прокуратурата, включително
ръководни, като успешно може да замества всеки служител при необходимост, както
и че трудовата й дейност в продължение на повече от 20 години е изцяло в
РП-Оряхово. Счита подбора на комисията за опорочен, което е довело и до неоснователното
прекратяване на трудовото й правоотношение.
Според нея, заповедта за прекратяване на ТПО също страда
от съществени пороци, тъй като не е мотивирана и не съдържа конкретни данни,
които са формирали волята на работодателя за прекратяване на ТПО. Цитираният в
заповедта Протокол №2 няма дата на издаване и обективно обосноваване, в
обжалваната заповед липсва конкретна мотивировка, свързана с направен от
работодателя подбор, а е налице формално позоваване на извършено оценяване от
комисията.
Посочвайки, че
подборът може да се упражни в граници, установени от закона, а не по
целесъобразност, както и че преценката на работодателя по чл.329 от КТ подлежи
на съдебен контрол, е поискала на основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ съдът
да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да го
отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, като на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. с
чл.225,ал.1 от КТ осъди работодателя да й присъди обезщетение за оставането й без работа.
С исковата молба са представени писмени доказателства, включително
дипломи за висше образование на ищцата и документи за професионална
квалификация.
Съдът е приел исковата молба за редовна и е разпоредил
размяната й по реда на чл.131 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответната Районна прокуратура –
Оряхово е подала писмен отговор, в който
е заявила становище за неоснователност на предявените искове. На първо място е
посочила, че е налице реално съкращение в щата на РП-Оряхово за заеманата от
ищцата длъжност "***", като освен другите правни аргументи се е
позовала и на мотивите на цитираното по-горе решение №177/10.09.2019 год. по гр.дело №3088/2018 год. на ВКС,
IV-то г.о.
На следващо място е заявила, че извършеният подбор по
чл.329 от КТ е изцяло в съответствие с изискванията на закона. Със заповед №1
от 06.01.2020 год. на и.д. административен ръководител на РП-Оряхово е
назначена тричленна комисия, която е извършила процедура по подбор, обективирана
в протоколи №1/08.01.2020 год. и №2/10.01.2020 год., в който подбор са
участвали служителите, заемащи длъжностите "***" и "***". Правото
на подбор е упражнено законосъобразно, като са приложени законовите критерии,
участниците са оценявани по еднакви критерии и е налице обективно съответствие на приетите оценки по отделните показатели с
обективно проявените и действително притежавани от участниците в подбора
професионални качества и квалификация. Според ответника, от законосъобразността
на извършения подбор и факта, че служителката М.М. е участникът в подбора,
получил най-ниската оценка, следва и законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение с нея.
Изложени са и доводи в отговор на изложените такива в
исковата молба, като е посочено и аргументирано, че Заповед №111/2020 от
14.07.2020 год., с която е прекратено ТПО с ищцата е мотивирана, съдържа всички
необходими реквизити и отразява волята
на работодателя за възприемане на класирането, извършено от комисията по
подбора.
Посочено е още, че на ищцата, както и на другите
участници в подбора, е дадена възможност и срок да представят документи,
свързани с професионалната им квалификация, въпреки че работодателят не е имал
такова задължение. Изложени са аргументи за неприложимост на чл.228а от КТ в
конкретния казус. Изложено е също, че причината за по - слабото представяне на
служителя в процедурата по подбор, което ищцата М. не оспорва, няма отношение
към законосъобразността на този подбор и не е елемент от фактическия състав на
чл.329 от КТ, като съдът следва да провери само обективното съответствие на
оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на
работника или служителя. Според ответника, след 21.11.2019 год., когато ищцата
е допусната до работното си място, тя е имала свободен достъп до деловодството
и до всички ресурси и колеги и и е следвало да предприеме необходимите действие
за изпълнение на задълженията си по длъжностна характеристика. Но тя не е
направила никакви опити и усилия в тази насока, като не се е обърната към
прекия си ръководител за съдействие или за да го уведоми, че се чувства
възпрепятствана в изпълнение на тези си задължения.
С отговора са представени необходими и относими към
правния спор писмени доказателства по подробен опис /л.19 от делото на
РС-Козлодуй/.Направено е и искане за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели.
След постъпване на отговора РС-Козлодуй е постановил определението
си по чл.312 от КТ – определение №260184/13.11.2020 год., с което е указал на ищцата
да уточни по размер иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ, приел е
представените с исковата молба писмени доказателства, уважил е искането на ответника за събиране на гласни доказателства,
приложил е гр.дело №1397/2017 год. на РС- Козлодуй. Приел е за безспорно
обстоятелство извършеното реално съкращение на длъжността "***" в РП – Оряхово и е разпределил
доказателствената тежест във връзка със
законността на извършения подбор по чл.329 от КТ, възлагайки я на ответната
РП-Оряхово. Насрочил е делото за разглеждане в открито с.з. на 17.12.2020 год.,
10.30 часа.
В изпълнение на указанията, с допълнителна молба от
23.11.2020 год. ищцата чрез адв. К. е посочила, че претенцията й по чл.344,ал.1,т.3
вр. с чл.225,ал.1 от КТ е за заплащане на сумата от 7194.60 лева за периода от
15.07.2022 год. до 15.01.2021 год. Със същата молба ищцата е поискала в
условията на евентуалност – ако исковете
й по чл.344,ал.1 от КТ бъдат отхвърлени, ответникът да бъде осъден на основание
чл.222,ал.1 от КТ да й заплати обезщетение в размер на 1597.40 лева, както и на
основание чл.220, ал.1 от КТ да й заплати сумата от 69.45 лева.
Заседанието е проведено на указаните дата и час и в него всяка
от страните е представила допълнително писмени доказателства /л-62-86/, включително
Заповед №1/06.01.2020 год. на и.д. адм.
ръководител на РП- Оряхово, с която е назначена комисия за извършване на подбор
по посочени в заповедта критерии / представена и с исковата молба/, и атестационни формуляри на включените в подбора
служители, заемащи длъжностите "***" и "***". Ответната РП-
Оряхово чрез юрисконсулт М. Станева е заявила становище за недопустимост на
допълнително заявените от ищцата претенции по чл.222,ал.1 от КТ и чл.220,ал.1
от КТ, като е посочила,че не са налице условията по чл.210,ал.1 от ГПК, както и
че тези претенции не подлежат на разглеждане в бързото производство.
Съдът е обявил проекта за доклад за окончателен, не се е
произнесъл по приемането или не на допълнително заявените от ищцата претенции
по чл. чл.222,ал.1 от КТ и чл.220,ал.1 от КТ, приел е всички представени от
страните писмени доказателства, разпитал е доведените от ответника двама
свидетели – членове на комисията по подбор, и при липсата на други
доказателствени искания е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните
състезания. Адв.К. е поискал исковете да бъдат уважени, като е представил
писмени бележки /писмено становище/.
Юрисконсулт С. е поискала исковете да
бъдат отхвърлени, като в определен от съда срок е представила писмена защита.
В писмените си бележки адв. К., наред с изтъкнатите в
исковата молба пороци на подбора по
чл.329 от КТ и на уволнителната Заповед №111/2020 от 14.07.2020 год, е въвел
изцяло нови обстоятелства във връзка с всеки един от критериите за извършване
на подбор, а именно:
– по показател 1.1
Степен на завършено образование: не е
отчетено от комисията по подбора, че само ищцата притежава средно образование с квалификация
"администратор-документалист; не е обсъдено от комисията дали степента на
образование на останалите участници в подбора съответства на длъжността, която
заемат, и има ли значение за работата;
- по показател 1.2 Други квалификации,съответстващи на
длъжността: отчасти й е призната
професионална квалификация "юрист с
ограничена правоспособност" в ИСК към УНСС; не е оценена квалификацията й "стенограф-машинописец", удостоверена
с отделно удостоверение към диплома за средно образование; не й е призната
допълнителна квалификация по IT CARD сертификат; не са й признати два сертификата
по задължителни обучения; неоснователно е придадено значение на представен от Л.Ш. / друг участник в
подбора / сертификат за владеене на английски език, представен на същия език;
ценено е висше юридическо образование на Ш., без това да е изискване за заемане
на длъжността;
- по показател 1.3 Професионален опит на такава или
сходна длъжност: служителката Н. Г.е
получила неправилна и крайно завишена оценка, предвид факта, че работата й в
съдебната система при същия работодател е по-малко от година, а предходния й
трудов стаж е в системата на МВР на различна по характер длъжност;
- по показател 2.1 Равнище на изпълнение на служебните
задължения в съответствие с длъжностната характеристика – резултат от
последната годишна атестация : оспорва последната си атестация,, като извършена
от некомпетентен орган / с участието на административния ръководител/, което е
довело до неправомерно оценяване в проведения подбор с цел занижаване; не е
отчетен и притежавания от нея максимален ранг за заемане на длъжността;
- по показател 2.2 Качество на изпълнение на служебните
задължения в съответствие с длъжностната характеристика: комисията по подбора
не е отчела, че след продължителното
отсъствие поради незаконно съкращение тя не е изпълнявала деловодна работа и
след възстановяването й на работа, като не е получила бюро, стол, компютър и
канцеларски материали, не й е възлагана работа, не е могла да ползва деловодни
книги и регистри, съответно не е могла и да се запознае с новостите в работата;
не са приложени писмените работи на останалите участници в подбора; твърди, че по този показател е третирана
неравно с останалите участници.
Предвид продължителното си отсъствие от работа, ищцата е
заявила също, че не е следвало да бъде включвана в подбора, като се е позовала
на решение №121/29.10.2020 год. по гр. дело №4120/2019 год. на ВКС.
В писмената си защита ответната РП – Оряхово е посочила, че
в подбора са участвали всички необходими участници – в съответствие с
нормативните изисквания и решение №177/10.09.2019 год. по гр.дело №3088/2018 год. на ВКС, като дори
да се приеме,че по отношение на ищцата е
налице хипотезата "продължително отсъствие", то изтеклия период от 2
месеца от възстановяването й на работа до извършване на подбора е напълно
достатъчен тя да навлезе в работата, да се
запознае с новостите и да опресни знанията си. Критериите за подбора са били
ясно установени в Заповед №1/06.01.2020 год.
на и.д. адм. ръководител на РП - Оряхово, участниците в подбора са
предварително запознати с тях и тези критерии съответстват на установените
такива в закона. Критериите са приложени еднакво спрямо всички участници, като
комисията по подбора е оценила участниците безпристрастно, правилно и без
субективизъм, по подробно разписаната в Заповед №1/06.01.2020 год. методика,
при която на участниците е било известно, че при получен резултат по-малко от
половината от максималния брой /точки/ на участника се присъждат 0 точки.
Ответникът е отбелязал още, че в писмената защита на
ищцата се въвеждат изцяло нови факти и твърдения по отношение на незаконосъобразността
на подбора, респективно уволнението. Позовавайки се на същото решение
№121/29.10.2020 год. по гр.дело №4120/2019 год. на ВКС, е посочил, че съдът не
може да мотивира извод за незаконосъобразност на уволнението въз основа на
факт, който не е посочен в исковата молба.
Последвало е обжалваното решение №260001/08.01.2021 год.
по гр.дело №846/ 2020 год. по описа на РС-Козлодуй, с което съдът е отхвърлил
предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ,
приемайки ги за неоснователни.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е обсъдил
само наведените в исковата молба доводи за незаконност на уволнението.
Обосновал е този си подход, като е цитирал почти дословно
възприетото в решение №121/29.10.2020 год. по гр. дело №4120/2019 год. на ВКС,
на което са се позовали и двете страни в процеса, а именно:
С иска за признаване на уволнението за незаконно по
чл.344,ал.1,т.1 КТ ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно
право, като съдът ако признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено,
уволнението е законно, а ако признае, че не е съществувало или не е надлежно
упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на
уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът –
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл.344,ал.1,т.1 КТ на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва
исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното
възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал
да посочи някои от фактите, на които то се основава.
Отбелязал е, че в исковата си молба ищцата е оспорила
законосъобразността на извършения подбор, тъй като същият страда от пороци,
които ще посочи подробно в насроченото съдебно заседание, но в първото / и
единствено/ съдебно заседание не е допълнила исковата си молба. Посочил е, че ищцата
е изложила и други доводи едва в писмена защита / възпроизведени по-горе в
настоящето решение/, когато правото й вече е било преклудирано
Формирал е правен извод за неоснователност на иска с
правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, като е приел за безспорно наличието на
реално съкращение на длъжността "***" в РП- Оряхово, че
прекратяването на ТПО с ищцата е извършено с мотивирана заповед на работодателя
с точно посочване на законовия текст и причината за прекратяването - съкращаване
на щата, както и че при извършване на подбора не са допуснати сочените от ищцата
в исковата молба нарушения. Обсъдил е и изричното възражение на ищцата, че не е
следвало да участва / да бъде включвана/
в подбора поради продължителното си отсъствие от работа, като го е намерил за
неоснователно.
При извода си за неоснователност на иска по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ, РС-Козлодуй е приел за неоснователни и обусловените
искове с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ и чл.344,ал.1,т.3 вр. с
чл.225,ал.1 от КТ.
РС-Козлодуй не се е произнесъл по предявените от
ищцата с допълнителна молба от 23.11.2020 год. евентуални искови претенции с
правно основание чл.222,ал.1 от КТ и чл.220,ал.1 от КТ, като в срока по чл.250
от КТ ищцата М. не е поискала допълване на решение №260001/08.01.2021 год. с
произнасяне и по тези претенции.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с доводите, съображенията и на страните, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че е налице реално
съкращаване на заеманата от ищцата М.М.
длъжност "***" в Районна прокуратура - Оряхово, като това съкращаване е извършено
още през 2017 год - със
Заповед № РД- 08-531/01.08.2017 год. на главния прокурор на Република
България, с която единствената щатна бройка за длъжността "***",
предвидена в длъжностното разписание на съдебните служители в РП-Оряхово, е
преразпределена от щата на РП-Оряхово в щата на Районна прокуратура-Хасково, считано
от 15.08.2017 год.
Няма спор също, че това съкращаване на щата е довело до
първото прекратяване на ТПО с ищцата М., като уволнението впоследствие е
отменено от съда поради това, че работодателят преди прекратяването на ТПО не е
извършил подбор по чл.329 от КТ между ищцата, заемаща съкратената длъжност
"***", и лицата, заемащи сходната длъжност "***", изводимо от
мотивите на решение №177/10.09.2019 год.
по гр.дело №3088 по описа за 2018 год. на ВКС, IV-то г.о.
Решението е влязло в сила в деня на постановяването му,
ищцата М. е уведомена от първоинстанционния РС-Козлодуй, явила се е в
РП-Оряхово в срока по чл.345,ал.1 от КТ - на 21.11.2019 год., и е допусната до
работа.
По длъжностно щатно разписание на РП-Оряхово от 01.01.2017
год. е предвидена 1 щатна бройка за длъжност "***" и 3 щатни бройки за
длъжност "***", с изискване на средно образование за заемане на
длъжностите. По длъжностно щатно разписание на РП-Оряхово от 15.08.2017 год. са
предвидени 3 щатни бройки за длъжността "***", като длъжността "***"
е премахната. По поименно длъжностно щатно разписание на РП-Оряхово от
01.09.2019 год. са предвидени 3 щатни
бройки за длъжността "***", заети от
Н. С. А. - Г., Ц. Х. Д. и Л. М. Ш.. По длъжностно щатно разписание на
РП-Оряхово от 01.01.2020 год. са предвидени 3 щатни бройки за длъжността "***",
с изискване на средно образование за заемане на длъжността. По поименно
длъжностно щатно разписание на РП-Оряхово от 01.09.2020 год. са предвидени 3
щатни бройки за длъжността "***", заети от Н. С. А. - Г.,Ц. Х. Д. и Л. М. Ш..
Със Заповед №1/06.01.2020 год. на и.д. адм. ръководител
на РП - Оряхово е назначена 3-членна комисия за извършване на подбор на
основание чл.329 от КТ между Н. С. А. - Г., Ц. Х. Д., Л. М. Ш. и М.Б.М..
В Заповед №1/06.01.2020 год. са определени и критериите, по които да се извърши
оценяването: Критерий 1 "Професионална квалификация" с 3 показателя и Критерий 2 "Установяване равнището и
качеството на изпълнение на служебните задължения в съответствие с длъжностната
характеристика" с 2 показателя.
За Критерий 1 са предвидени 3 показателя и оценките по
тях:
1/Показател 1.1:Завършена образователна степен:
- средно
образование - 1 т.;
- средно образование, съответстващо на длъжността – 2
т.;
- висше
образование -3 т.
2/ Показател 1.2: Други квалификации, съответстващи на
длъжността – по 1 т. за всяка.
2/ Показател 1.3: Професионален опит на такава или сходна
длъжност:
- от 1 до 5 години - 1.т.
- от 5 до 10 години – 2 т.
- от 10 до 15 години – 3 точки;
- от 15 до 20 години -4 точки;
- от 20 до 25 години – 5 точки;
- над 25 години – 6 точки.
За Критерий 2 са предвидени 2 показателя и оценките за
тях;
1/ Показател 2.1: Равнище на изпълнение на служебните
задължения в съответствие с длъжностната характеристика:
- комисията да вземе предвид сбора от точките, получени
при последната годишна оценка за изпълнение на длъжността и отразена в атестационните формуляри на
участващите в подбора съдебни служители;
2/ Показател 2.2: Качество на изпълнение на служебните
задължения в съответствие с длъжностната характеристика:
- на участниците в подбора да се предостави възможност са
изложат в писмен вид три деловодни
дейности, а именно:
+ отразяване на движението "искане за удължаване на
срок по досъдебно производство" от постъпването му до крайния прокурорски
за удължаване на срока, с описани 24 позиции, носещи максимално 24 точки – по
една за всяка позиция. Посочено е в заповедта, че при по- малко от половината
от максималния брой /12 точки/, на участника се присъжда резултат 0 т.;
+ отразяване на движението на новопостъпила преписка до
решението й с краен прокурорски акт / постановление за изпращане по
компетентност на друга прокуратура/, с описани
18 позиции, носещи максимално 18 точки – по една за всяка позиция. Посочено е в
заповедта, че при по- малко от половината от максималния брой /9 точки/, на
участника се присъжда резултат 0 т.
+ отразяване на движението при получаване на преписка по
компетентност до решаването й с краен
прокурорски акт /отказ от образуване и изпращане по компетентност/, с
описани 16 позиции, носещи максимално 16 точки – по една за всяка позиция.
Посочено е в заповедта, че при по - малко от половината от максималния брой /8
точки/, на участника се присъжда резултат 0 т.
Указано е на комисията по подбора,че крайната оценка е
сбор от получените оценки по всички показатели, както и че по показатели
1.1.,1.2,1.3 и 2.1 оценяването е по документи, а по показател 2.2 е съобразно сбора
от точки, получен при писменото изложение на участниците.
Разписано е и как да се процедира при еднакви крайни
оценки на двама или повече служители.
Видно е от представения Протокол 1/ 08.01.2020 год. от работата
на комисията по подбора., че участниците в подбора са запознати със
съдържанието на Заповед №1/06.01.2020
год. в частта "критерии за оценка",
както и че им е дадена възможност и срок до 09.01.2020 год. да представят всички
документи за образование и квалификация. Според протокол №1/08.01.2020 год., на
тази дата на участниците в подбора е дадена възможност да изложат в писмен вид
трите деловодни дейности, съгласно показател 2.2. от критерий 2, като комисията
по подбора е извършила и проверка дали участниците са разбрали и записали вярно
поставените задачи. Според този протокол, участниците не са били ограничени с
времева рамка за изпълнението на задачите.
Видно е от представения Протокол №2/10.01.2020 год. от
работата на комисията по подбора, че на тази дата комисията е извършила оценка
на участниците в подбора по двата критерия и по всички показатели по тези
критерии, като при оценяването Ц. Д. е получила обща оценка 78.9 точки,Н. А. -
Г. е получила обща оценка 77.9 точки,Л. Ш. е получил обща оценка от 76.0 точки,
а М.М. е получила общо 60.5 точки.
Последвала са цитираните по-горе в настоящето решение предизвестие
изх.№1/10.01.2020 год., връчено на 15.06.2020 год., с което М.М. е
предизвестена, че с изтичане 30 дни от
датата на връчване трудовото й правоотношение за длъжността "***" се
прекратява на основание чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ, и Заповед №111/2020 от 14.07.2020 год. на
административния ръководител на РП-Оряхово, връчена на същата дата, с която
трудовото правоотношение с М.М. е прекратено на основание чл.140,ал.1 от ЗСВ,
чл.329 от КТ и чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ поради съкращаване на щата при изложените в
същата заповед мотиви.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Обжалваното решение на РС-Козлодуй е валидно и допустимо,
като постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба.
Решението е и правилно и
следва да бъде потвърдено при изложените в него мотиви относно исковете с
правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ, които
въззивният съд споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението
съобразно критериите на посоченото прекратително основание.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд,
че Районна прокуратура – Оряхово като работодател законосъобразно е упражнила
правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение, съществувало между
нея и ищцата, поради което искът за признаване на уволнението за незаконно е
неоснователен.
Предвид оплакванията във възвивната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че предмет на въззивната проверка е само
законосъобразността на извършения от работодателя подбор по чл.329 от КТ, тъй
като във въззивната жалба не се оспорва факта на реално съкращение на длъжността
"***" в РП-Оряхово, предхождащо извършването на подбора и
прекратяването на ТПО, и не се поддържат сочените в исковата молба пороци на
уволнителната Заповед №111/2020 от 14.07.2020 год. – немотивираност и липса на
конкретика във връзка с направения от работодателя подбор.
При така очертания предмет на въззивната проверка,
Окръжен съд- Враца намира, че решението на РС-Козлодуй е постановено при правилно
приложение на материалния закон и при липса на твърдените във въззивната жалба
процесуални нарушения.
Действително, при оспорване законността на уволнението
доказателствената тежест е на работодателя, но само в очертаните в
обстоятелствената част на исковата молба предели, тъй като изявленията на
страните определят и предмета на доказване.
Видно е от приложените с исковата молба документи, че още
преди предявяване на исковата молба ищцата е разполагала със Заповед №1/06.01.2020
год. на и.д. адм. ръководител на РП – Оряхово, Протокол 1/ 08.01.2020 год. от
работата на комисията по подбора и Протокол №2/10.01.2020 год. от работата на същата
комисия, което сочи, че тя е била запозната с: 1/ критериите за оценка; 2/ с
методиката за оценяване по всеки един критерий и показател ; 3/ с точките,
които е получил всеки един от участник в подбора по всеки един показател по
двата критерия; 4/ с начина на формиране на нейната и на другите участници в
подбора крайна оценка от оценяването. И е могла да организира защитата си, като
посочи всички пороци /според нея/ на извършения подбор още с исковата молба.
Както бе посочено
и по-горе в настоящето решение, с
исковата молба ищцата М.М. е изтъквала следните пороци на подбора: 1/комисията
по подбора й е присъдила оценка за
средно образование, като не й е признала декларация за завършено от нея висше
образование със степени магистър и бакалавър, които степени отговарят напълно
на длъжността й; 2/ комисията по подбора не е отчела, че е заемала няколко
длъжности в Прокуратурата, включително ръководни, като успешно може да замества
всеки служител при необходимост; 3/ комисията на подбора не е отчела, че
трудовата й дейност в продължение на повече от 20 години е изцяло в РП-Оряхово;
4/ комисията по подбора не е отчела продължителното й отсъствие от работа и
неизпълнение от страна на работодателя на чл.228а от КТ.
Така изложените в исковата молба доводи са предопределили
и защитата на РП- Оряхово, която с писмения си отговор е представила всички
относими към извършване на подбора писмени доказателства, включително писмената
работа на ищцата, като е поискала и разпита като свидетели на двама от
членовете на комисията по подбора. Доколкото оценките на другите участници в
подбора не са оспорени с исковата молба, РП - Оряхово не е представила
писмените работи на тези участници.
В исковата си молба
/на л.3,абзац 4,изр.1-во/ ищцата
е посочила, че извършеният подбор страда от съществени пороци, които ще посочи
подробно в насроченото съдебно заседание
/ виж гр.дело №406/2020 год. на РС-Оряхово/.
Отговорът на ответника и представените с него писмени
доказателства е връчен на ищцата с призовката за първото открито с.з. В това
заседание от страна на РП-Оряхово са
представени и последните годишни атестации на участниците в подбора, послужили
за оценка по критерий 2, показател 2.1. Пълномощникът на ищцата се е запознал
с всички писмени доказателства и не ги е
оспорил, като и след разпита на доведените двама свидетели не е допълнил
исковата си молба преди приключване на съдебното дирене. Изложил е нови доводи
във връзка с подбора едва в писмената си защита, представена в същото заседание
в хода на устните състезания, когато правото му да прави допълнения и пояснения
в исковата молба вече е било преклудирано.
Затова съставът на ОС-Враца намира, че РС-Козлодуй
правилно е извършил преценката си за
законосъобразност на уволнението само въз основа на заявените в исковата молба
основания, без да взема предвид изложените в писмена защита доводи за други
пороци на подбора. Действително, РС-Козлодуй се е произнесъл и по въведеното с
писмената защита възражение на ищцата, че не е следвало да бъде включвана в
подбора поради продължително отсъствие от работа, но ОС-Враца не намира
процесуално нарушение, тъй като това възражение кореспондира с оплакванията на
ищцата в исковата молба, че не е извършвала деловодна работа в продължителен
период от време и обективно не е могла да се запознае с новостите в работата.
При извършване на дължимата проверка, аналогична на извършената
от първоинстанционния съд, при съобразяване на доводите, твърденията и
възраженията на ищцата-въззивник в
исковата молба, и ОС – Враца намира извършеният от работодателя подбор по
чл.329 от КТ за законосъобразен.
В подбора по чл.329 от КТ са взели участие всички
служители, заемали сходните длъжности "***" и "***", като
подбора е извършен по залегналите в
законовата норма критерии "квалификация" и "ниво на изпълнение
на работата". Без да е задължен, работодателят е избрал да документира
подбора, като със своята Заповед №1/06.01.2020 год. е разписал критериите за
оценка, на кой критерии и подкритерии / показател/ каква тежест придава, както
и подробна методология за оценка на участниците. Преценката на работодателя на
кои от законоустановените критерии за извършване на подбора придава по-голяма
тежест при оценяване на работниците не подлежи на съдебен контрол, като в
конкретния случай е видно,че той е придал по-голяма тежест на критерия "ниво
на изпълнение на работата" /Критерий 2 "Установяване равнището и
качеството на изпълнение на служебните задължения в съответствие с длъжностната
характеристика"/. Видно е също, че работодателят се е постарал максимално да създаде
предпоставки за обективно оценяване – по
показатели 1.1.,1.2,1.3 и 2.1 оценяването е по документи, а за показател 2.2 подробно
е посочил всяка една стъпка/позиция/ и
точките които носи, т.е. изпълнението на задачите е лесно проверимо.
По показател 1.1 ищцата е получила 2 точки при максимални 3 за средно образование, съответстващо на длъжността.
Оценката е обективна, тъй като самата тя признава,че не е представила при
подбора документи диплом или удостоверение за завършено висше образование,
независимо дали бакалавър или магистър, като не отговаря на истината
твърдението й, че не й е дадена възможност за това. Видно е от протокол
№1/08.01.2020 год., че на всички участници е даден 1 ден за представяне на
необходимите документи, който е достатъчен за документи, с които лицата би следвало
да разполагат, а и както сочи свидетелят Е. К.- председател на комисията по
подбора, тези документи /или копия от тях/ е следвало да бъдат приложени към
личните кадрови досиета на служителите. Изводът на ОС-Враца за неоснователност на
това оплакване на ищцата се затвърждава и от преглед на приложените с исковата
молба дипломи, които са издадени много преди 08.01.2020 год. Заеманите от
ищцата в прокуратурата различни длъжности не са отчетени, доколкото не са
залегнали в критериите за оценка, продължителният й трудов стаж в РП-Оряхово е
оценен обективно по показател 1.3 с 4 точки при трудов стаж от 19 год. 9 месеца
и 27 дни, а оплакването й, че комисията
по подбора не е отчела продължителното й отсъствие от работа и неизпълнение от
страна на работодателя на чл.228а от КТ е относимо към възражението й, че не е
следвало да бъда включвана в подбора. Дори това оплакване да бъде отнесено към
изпълнението на задачите по критерии 2, показател 2.2, то отново е
неоснователно, тъй като тя не оспорва факта, че не се е справила с част от
поставените за писмена работа задачи, а за подбора по чл.329 от КТ причините за
това са ирелевантни, от което следва,че оценките на М. и по този показател са
обективни и съответни на показаното от нея.
Неоснователно е и възражението й, че поради
продължителното й отсъствие от работа тя не е следвало да бъде включвана в
подбора по чл.329 от КТ. В допълнение към изложените от РС – Козлодуй мотиви,
които ОС-Враца посочи по-горе, че споделя, следва да бъде добавено, че това
възражение е неоснователно и само поради факта, че предходното уволнение на М.М. е отменено поради
неизвършването на подбор, в който тя, като служител, заемащ съкратената
длъжност, е следвало задължително да участва. Това възражение противоречи и на
твърдението на ищцата, че като служител, заемал няколко длъжности в
Прокуратурата, включително ръководни, може успешно да замества всеки служител при
необходимост. Това й твърдение сочи на самооценка за висока компетентност,
която съотнесена към факта, че от
21.11.2019 год. до 10.01.2020 год. тя е била на работа в РП-Оряхово и
фактически е изпълнявала длъжността "***", налага извод, че е имала
достатъчно време след завръщането си на
работа да опресни знанията си и да се запознае с новостите в работата, ако е
имало такива. Според показанията на свидетеля К., той лично е уведомил ищцата
още при завръщането й на работа, че след решението на ВКС ще бъде извършен
подбор, защото длъжността "***" не съществува. Подборът е извършен 50
календарни дни след завръщането й на работа в РП – Оряхово, като от събраните
по делото гласни доказателства е установено, че тя е имала кабинет / заедно с
друг служител/, бюро, компютър и безпрепятствен достъп до деловодството,
съответно и до деловодните книги и регистри. Установено е единствено, че не е
имала акаунт за УИС /универсална информационна система/, съответно не е имала
достъп и не е могла да работи в този период с нея. Но тази система не е
нова /фигурира като термин в Правилник
за администрацията на Прокуратурата на Република България от 2013 год./
и ищцата е работила с нея преди първото й уволнение, като според показанията на
свидетелката И. П. –
член на комисията по подбора, има утвърдени указания за работа с УИС, втора
версия, с която всички служители са запознати.
При тези си
съображения и ОС-Враца намира, че искът с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ е неоснователен и недоказан, а неоснователноста на главния иск предпоставя и
неоснователността на обусловените искови претенции с правно основание
чл.344,ал.1,т.2 и т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ.
Достигайки
до същите правни изводи, РС- Козлодуй е постановил правилно и обосновано
решение,което следва да бъде потвърдено.
По евентуалните искови претенции с правно основание
чл.222,ал.1 от КТ и чл.220,ал.1 от КТ:
Тези искове на ищцата М.М. не са приети за разглеждане от
РС-Козлодуй с нарочен съдебен акт,
първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях с обжалваното решение, като ищцата
М. не е поискала допълване на решение №260001/08.01.2021 год. с произнасяне и
по тези претенции.
Следователно, няма подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт и ОС-Враца не дължи произнасяне по тези искови претенции.
По разноските:
При извода за неоснователност на възивната жалба,
въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Водим от горното и
на основание чл.271 от ГПК, Окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260001/08.01.2021 год.,
по гр.дело №846/2020 год. по описа на
РС-Козлодуй, с което предявените от М.Б.М. против Районна прокуратура – Оряхово
обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. с
чл.225,ал.1 от КТ са отхвърлени.
ОСЪЖДА М.Б.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на Районна
прокуратура – Враца сумата от 300.00 / триста/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.