Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр.Горна Оряховица, 16.07.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретар СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като
разгледа гр.д. № 2290/2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството
е по кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.432, ал.
1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
П.Н.М.
***, чрез пълномощника си адв. Х. В. от ВТАК претендира от ответника ЗД
„Евроинс” АД гр. София сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /телесни повреди изразяващи се в: кръвонасядания с
охлузвания в поясната област, охлузвания по гърба в областта на двете лопатки,
спонтанна и палпаторна болка в трамираните места/, както и лихва за забава върху главното вземане за
периода от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, в резултат от
пътно-транспортно произшествие настъпило на 20.07.2018 г. в гр. Стражица,
причинено виновно от делинквент, чиято отговорност е покрита от ответника по
силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Ищцата
посочва, че оздравителният период все още не е приключил, изпитвала и
продължава да изпитва постоянни болки и затруднения при движение на тялото.
Преживявала също и душевни болки - страх за живота си, чести пристъпи на паника
и др. Посочено е, че предявила по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна
претенция пред ответното дружество, но последвало частично плащане от 1000 лв.,
което не я удовлетворявало. Претендира от ответника обезщетение за
неимуществени вреди в размер на още 6 000 лв., както и законна лихва от
26.10.2018 г. до окончателното изпащане на вземането. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът
ЗД „Евроинс” АД гр. София оспорва иска по основание и размер. Оспорва вината на
водача на л. а. „Киа“ с рег. № ******** за настъпване на ПТП-то. Посочва, че
поведението на водача на автомобила не е противоправно. Намира поведението на
ищцата за причина за настъпване на ПТП-то поради несъобразяването й с
движението на лекия автомобил. Счита, че не е налице непозволеното увреждане, а
случайно деяние. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице, т.к. не се е съобразило с нормативно
установените правила на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 108, чл. 1113, и чл. 114 от ЗДвП. Намира, че ищцата не се е
съобразила с останалите участници в движението, като с поведението си е създала
опасности и пречки за движението. Определя приноса на ищцата за причиняване на
резултата при настъпилото ПТП в размер на 90 %. Алтернативно счита, че
обезщетението искано от ищцата е с прекомерно завишен размер с оглед на обема,
вида и интензитета на претърпените болки и страдания. Оспорва лихва за забава,
намирайки, че такъв не се дължи, т.к. е определил и изплатил обезщетение от
1000 лв. Позовава се на разпоредбата на чл. 497 от КЗ, касателно дължимата
лихва. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение и застрахова гражданска отговорност по отношения
на лекия автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителя на вредите и неговия
застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност"
след спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото
на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл. 498, ал. 3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена
допустимостта на претенцията. По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че ищцата е отправила писмена претенция към ответника. В
тримесечния срок изтекъл преди процеса застрахователят по регистрираната при
него щета с № **********/2018 г. е изплатил сумата от 1000 лв., част от
поисканото застрахователно обезщетение в размер на 7000 лв. С оглед
неуважаването на останалата част от поисканото от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди следва да се приеме за отказ за плащане. Следва да се
приеме, че предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД са допустими.
По делото не се спори, че ищцата е
отправила писмена претенция към ответника, но не е получила цялото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Застрахователят по
задължителната застраховка "гражданска отговорност" по смисъла на чл. 465 от КЗ
отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно
– обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на
дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД
по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието
им с всички допустими доказателствени средства. Заедно с това той трябва да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка "гражданска отговорност" между застрахователя и
деликвента.
По делото не се спори, че гражданската
отговорност за лек автомобил "Киа спортидж" с рег. № ****** **,
собственост на П. М. П. и управлявана от Х.И.З., е била застрахована при ответника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието.
Спори се относно механизма на ПТП-то. Съдът
намира, че от допуснатите свидетелски показания, приетата по делото съдебно авто-техническа
експертиза и приетите писмени доказателства, не се установява по безспорен и
категоричен начин, че деликвента е допуснал въпросното ПТП, в резултат на което
са причинени на ищцата телесни увреждания.
На първо място съдът намира, че
показанията на свидетеля К. Б. Николов са противоречиви, нелогични и отчасти
преповтарят негови оценки и разсъждения относно механизма на възникване на ПТП.
Вътрешно противоречиво е обстоятелството, че свидетелят е седял на пейка в гр.
Стражица, в момента в който друг негов познат му е казал „Тази жена познаваш ли
я?“, след което се обърнал в посока към ПТП-то и видял ищцата да се движи от
пазара към центъра с инвалидната си количката, а същевременно деликвенета давал
назад застрахования при ответника автомобил, в резултат на което я бутнал.
Очевидно е, че свидетелят не е възприел пряко настъпването на ПТП-то, а
обстоятелствата непосредствено след него. Не е логично някой да посочва и пита
дали познава жена в инвалидна количка, да се обърне и в този момент да
възприеме ПТП-то. Очевидно е, че свидетелят не е възприел същото, а възпроизвежда
разказа на пострадалата или дава свои обяснения за случилото се. В подкрепа на
този извод и е глаголното време използвано от свидетеля, а имено, че: “Мъжът с
колата не я е видял и давайки назад я е бутнал.“, което дава основание на съда
да заключи, че свидетелят преразказва механизма на ПТП-то, а не преки свои
наблюдения. От друга страна свидетелят Х.З. посочва, че при управлението на застрахования
при ответника автомобил го е привел в движение от паркинга пред „Поземлена
комисия“ гр. Стражица, около 09, 50-10 часа на 20. 07.
При така установените обстоятелства съдът
намира за недоказано твърдението на ищцата, че е било налице удар между
застрахования при застрахователя лек автомобил и инвалидната количка управлявана
от ищцата. САТЕ е съставена по данни на разпитаните по делото свидетели и по
твърденията на ищцата, поради което съдът намира, че заключението е неправилно,
не обвързва съда в частта, в която е посочено, че между управляваното от З. МПС
и управляваната от ищцата акумулаторна количка е настъпил удар. Ето защо искът
като недоказан следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място съдът намира, че е
недоказан и размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
По делото са представени медицински
документи – фиш за спешна медицинска помощ от 19.07.2018 г., от който е видно,
че ищцата е прегледана от екип на спешна помощ, като е отказала хоспитализация;
епикриза; съдебно-медицинско удостоверение от 23.07.2018 г. издадено от д-р Г.-специалист
по съдебна медицина, от които се установява, че ищцата има кръвонасядания с
охлузвания в поясната област, охлузвания по гърба в областта на двете лапатки,
спонтанна и палпаторна болка по травмираните места; експертно решение на ТЕЛК,
видно от което е, че ищцата е с оценка на работоспособността 96% т.н.р без
чужда помощ. Назначена и изслушана е съдебно медицинска експертиза от
заключението на която се установява, че ищцата е получила временно разстройство
на здравето, изразяващо се в болка и страдание, затруднение в движението на
снагата и горните крайници за срок от 20-30 дни, а с оглед полиморбитността на
ищцата и еволюцията на основните и заболявания, не може да се даде обективна
оценка за пълното й възстановяване след претърпените на 20.07.2018 г.
наранявания. С оглед изложеното съдът приема, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди на пострадалата е в размер на 1500 лв., т.к.
ищцата има множество заболявания, които пряко са въздействали върху вида и
степента на уврежданията и възстановителния период. На следващо място с оглед
полиморбитността /90% инвалидност, умерено тежка форма на диабет, деформираща
гонартроза, деформираща коксартроза/, отказа на ищцата да бъде прегледана и
хоспитализира първоначално в ЦСМП, възпрепятства отговора на въпроса дали
оплакванията на ищцата, които подробно са описани от децата й – свидетелите Й. Н.
и Д. Т., са в резултат на увреждането или се смесват с другите и основни
заболявания. Безспорно се установява единствено обстоятелството, че ищцата
падайки от инвалидната си количка е получила леки охлузвания и синини, а всичко
останало е проекция на усложненията на здравословното ѝ състояние вследствие
на възрастта, общото и тежко здравословно състояние, което като обективен факт
не може да се вмени в поведението на деликвента. Ето защо съдът намира, че
справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 1500 лв., каквото е и
константната съдебна практика за определяне на обезщетение от съда по справедливост
при увреждания от типа на одрасквания и охлузвания.
По направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите,
чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на
вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в
действие или бездействие, да е било противоправно или не, но фактически да е в
причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е налице
съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На
основание чл. 154 от ГПК
в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими доказателства
съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От него застрахователят черпи
благоприятни правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че
не са се осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите.
Застрахователят поддържа, че ищцата е нарушила правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП и по- конкретно: чл. 108, чл. 113, т. 1, т. 2 и
т. 4 и чл. 114 от него. В тази връзка следва да се обсъдят заключението на
допуснатата автотехническа експертиза и местоположението на ищцата на платното
за движение. В чл. 107, т. 3 от ЗДвП е дадена легална дефиниция за пешеходец и според нея такъв е този
който е с трайни увреждания и който се
придвижва с инвалидна количка, задвижвани посредством негова мускулна сила или
от двигател, ако се движи със скоростта на пешеходец.
Изхождайки от това определение следва да се приеме, че ищцата се е движила с
инвалидна количка на пътното платно, има качеството на пешеходец като участник
в движението. Нейното поведение като такъв е правно регламентирано и определено
в императивни матералноправни норми на ЗДвП. Така според чл. 108 от този
нормативен акт тя е била длъжна да се движи по тротоара или банкета на пътното
платно, а ако няма такъв да се придвижва по платното за движение в
противоположната посока на движението на ППС и по възможност най- близко до
лявата му граница. На пешеходците е забранено да пресичат пътното платно извън
предвиденото за това място- пешеходни пътеки като спазват определени правила,
посочени в чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. На тях им е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост и да
извършват търговия и слуги на платното за движение- чл. 114 от ЗДвП.
Всички тези норми създава задължения за пешеходеца, като участник в движението,
които той трябва да спазва. Те регламентират неговото правно дължимо поведение
и съобразяването с него не би довело до нарушаване на правилата на закона. В тази
връзка следва да се обсъди заключението на допуснатата автотехническа
експертиза и местоположението на ищцата на платното за движение. От
доказателствата по делото, а това не се спори и от ищцата, безспорно се
установява, че тя е била на платното за движение, южната пътна лента, лентата
за движение от пазара към центъра на гр. Стражица, по ул. „М. Друмев“ до № 7, управлявайки инвалидна количка с
електродвигател, т. е. тя се е намирала там, където законът забранява. От
приложените в САТЕ фотоснимки се установява, че от двете страни на улицата е
имало изградени тротоари и не е имало основание ищцата да се движи по платното
за движение, или да спира на същото, за да разговаря с познати, какъвто е и
случая. Ето защо сама се е поставила в риск да пострада и обективно е
допринесла за вредоносния резултат, в случай, че се приеме, че е налице удар
между лекия автомобил и управляваната от нея инвалидна количка. Правно
дължимото поведение от страна на пешеходеца е да спазва правилата за движение
по пътищата като по този начин осигурява собствената си безопасност. Нейното
поведение е било противоправно в нарушение на императивните норми на чл. 108
и чл. 114, т. 1 и т.
2 от ЗДвП. С поведението си пешеходецът обективно е допринесъл за
настъпването на вредата. Като аргумент в тази насока е и обстоятелството, че няма
данни ищцата да е била облечена със светлоотразителна жилетка, което би
повишило възможността за възприемане от страна на водачите на МПС, като и
теглената от нея количка да е била с включени светлоотразителни знаци или
светлини. Този доводи се извеждат по аргумент на чл. 101
и чл. 111, ал. 1, т.
2 и ал. 2 от ЗДвП.
Трябва да се съобрази, че произшествието е настъпило при условия на „ограничена
видимост“, легално дефинирана в пар. 6, т. 56 от
ДР на ЗДвП- при стръмнини, завои и други препятствия, които
пречат на видимостта. Това също е повишило риска от
настъпване на произшествие, както за пешеходеца, така и за водача на МПС.
Пешеходецът е участник в движението по смисъла на пар. 6, т. 28 от
ДР на ЗДвП и с действието или бездействието си оказва влияние върху
движението на пътя. В случая П.М. с действията си е повлияла на движението по
пътя като е създала неоснователно и без значима причина опасност, както за себе
си, така и за другите участници в движението. Тя е нарушила правилата за
безопасност, които са залегнали в ЗДвП. Забранителните императивни норми,
посочени по- горе имат превантивна цел, изразяваща се в недопускане на
пешеходците да предприемат такива действия или чрез бездействието си, да ги
нарушат и по този начин да поставят и себе си и останалите участници в
движението в риск. От друга страна водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати удара, тъй като е могъл да възприе ищцата, чрез
огледалата си за задно виждане и устройството за паркиране/парктроник/. Този
факт не се и оспорва от деликвента, който в показанията си сочи, че през цялото
време е възприемал инвалидната количка, по време на предприетата от него
маневра. При преценка на вината на двамата участника в движението, съдът
приема, че по- равно са допринесли за настъпване на произшествието, респективно
на вредоносния резултат. Затова определя обем на съпричиняване от страна на ищцата
от 50%.
С оглед на така приетото обезщетението е
основателено за сумата до 750 лв., но т. к. застрахователят вече е изплатил
обезщетение от 1000 лв., то предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, както
поради недоказаност, така и защото ищцата вече е била обезщетена за настъпилите
неимуществени вреди.
Не се установи наличие на главен дълг,
поради което подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция за мораторна лихва в
размер на 33,34 лв.
По разноските.
В полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и в тежест на ищцата следва да се присъдят сторените в настоящото
производство разноски в размер на 150 лв. за САТЕ, 20 лв. депозит за явяване на
свидетел и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 320 лв. Действително
ищцата е освободена от задължение за внасяне на такси и разноски по
производството, но с оглед неблагопрятния за нея изход от производството,
възниква отговорността ѝ за заплащане на сторените от насрещната страна разноски.
Това задължение е законово последица в полза на неиницииралите производството
или действието страна за компенсиране на изразходваните от последната страна
средства за участие в процеса.
Мотивиран от посоченото, Горнооряховски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.М., ЕГН **********
*** срещу ЗАД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата от 6000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на М. телесни
увреждания, в резултат на настъпило в гр. Стражица на 20.07.2018 г.
застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водач на лек автомобил
"Киа Спортидж" с рег. ** **** **, гражданската отговорност на който
към датата на ПТП е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.11.2018 г. до погасяването, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 33,34 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди за периода 26.11.2018 г. – 13.11.2018 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Н.М., ЕГН ********** *** да
заплати на ЗАД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на общо 320 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва от страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: