РЕШЕНИЕ № 356
гр. Монтана, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 12.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в
присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия
РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 281 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 138/22.03.2019 г. по АНД № 124/2019 г. на районен
съд Монтана е изменено Наказателно постановление № 018 от 26.10.2018 г. на
Директор на ОД на МВР, гр. Монтана като административните наказания наложени на
И.В.Т.,***, в качеството му на управител на "Агенция за корпоративна
сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, град С*** , са
намалени към законоустановения минимум. В АУАН и НП са описани две отделни
нарушения, изразяващи се в това, че на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион „О***
“ при охрана на спортно мероприятие – футболна среща охраняваното дружество „А***
“ ЕООД, гр. С*** , не е предоставил срещу подпис служебна идентификационна
карта, отличителен знак и униформено облекло на определения за охранител С*** С***
Г*** – нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД. На същото лице не е осигурил
необходимото оборудване и помощни средства - нарушение на чл. 37, ал. 1 от
Наредба № 8121з-611/2018 г. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5,
ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на
които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1,т. 2 и 3 от ЗЧОД.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, чрез процесуалния си представител чрез
надлежно упълномощения да го представлява пред настоящата инстанция адвокат П.Д.
от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и
необоснованост на решението на първата инстанция при игнориране на
доказателства и в противоречие със събраните такива.
Ответната
страна, чрез гл. юрк. Димитрова оспорва жалбата. Счита, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на физическото лице, в качеството си на управител на
юридическото такова, тъй като представянето срещу подпис на служебна карта,
идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния
състав е фактическо действие, извършвано именно от физически лица.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
основателна, а решението неправилно, поради допуснати съществени процесуални
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно определен
субект на извършеното нарушение. Предлага решението да бъде отменено, както и
издаденото Наказателно Постановление.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е изменил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана приема,
че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е установена и не се оспорва от
страните по делото, респ. извършените нарушения са доказани по безспорен начин,
поради което правилно е ангажирана отговорността на физическото лице И.В.Т.,***,
в качеството му на управител на ”А*** ” ЕООД, ЕИК * . Поради констатация, че наложените
наказания са необосновани завишени, този съд намалява същите към установения в
закона минимум от 200 лева.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
При разглеждане
на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения
на съдопроизводствените правила, но съдът неправилно е установил фактическата обстановка, което е довело до
неправилно приложение на материалният закон.
Според текстовете на чл. 82, във
връзка с чл. 52 и 51 от ЗЧОД, безспорно е, че както юридическото, така и
физическото лице са годни субекти на нарушение и спрямо всяко едно от тях може
да бъде ангажирана отговорност за описаното и установено нарушение. За да бъде
наложено, обаче наказание на някое от тези лица, компетентните за това органи
следва да констатират и надлежно опишат и индивидуализират в какво се изразява
извършеното нарушение именно от съответното лице.
В случая актосъставителят в АУАН, а впоследствие и
административнонаказващият орган в НП, описват нарушение, което е извършено от
юридическото лице „А*** “ ЕООД, т.е. отнасят същото към юридическото лице и
какво последното не е изпълнило, а именно: диспозитивната част на двата акта описва,
че на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион „О*** “ при охрана на спортно
мероприятие – футболна среща охраняваното дружество „А*** “ ЕООД, гр. С*** , не
е предоставил срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и
униформено облекло на определения за охранител С*** С*** Г*** – нарушение на
чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД, респ. не е осигурил необходимото оборудване и
помощни средства - нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 8121з-611/2018 г. за
условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна
дейност по чл.5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация
на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1,т. 2 и 3 от ЗЧОД.
При така описаното нарушение, обвързано с юридическото лице,
органът е наложил наказание на управителят на това лице, в качеството му на физическо
такова. Това противоречие и смесване качествата на двата правни субекта, е
съществено нарушение, което не може да бъде отстранено в хода на съдебното
производство и
само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на издаденото Наказателно
постановление.
След като нарушението е
констатирано за извършено от юридическото лице, то на последното е следвало да
бъде наложено административното наказание. В случай, че актосъставителят/административнонаказващият
орган са счели, че нарушението е извършено от управителя на същото това юридическо
лице, то в своите актове, тези органи е следвало да опишат какво това лице не е
извършило като управител на дружеството – охранител, а не и какво дружеството
не е извършило. В тази връзка от една страна
навежданите съображения от процесуалния представител на ответната страна се
явяват неоснователни, а от друга, навеждането на нови факти и обстоятелства във
фазата на съдебното производство, е недопустимо.
С оглед на изложеното касационната инстанция
намира решението на въззивния съд за неправилно.
От гледна точка валидността и допустимостта
на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 138/22.03.2019
г. по АНД № 124/2019 г. по описа на районен съд Монтана и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 018 от
26.10.2018 г. на Директор на ОД на МВР гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :