№ 659
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120205206 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Стара Загора, ул. „***“ № 2
против наказателно постановление № 22-0000552/13.09.2021 г., издадено от
Директор на РД „АА“, Бургас, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000 /две хиляди лева/ лв., за
нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно
постановление. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, като неправилно.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в ЗАНН.
Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, за жалбоподателя не се явява
представител. Не изразява становище. Не прави искане за разноски.
За ответната страна – АНО, се явява надлежно упълномощен
представител. Оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено, като
1
правилно и законосъобразно. Не ангажират доказателства. Правят искане за
присъждане на разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка на 31.08.2021 г., около 08:40ч. на
автомагистрала „Тракия“ километър 335, по посока на движение гр. Бургас,
проверяващи – служители на РД „АА“ - Бургас установили, че водачът
извършва обществен превоз на товари - пшеница, видно от товарителница
серия V33 № **********/30.08.2021 г. по маршрут от гр. Стара Загора до гр.
Бургас, по думите на водача, със състав от ППС - влекач марка ДАФ ФТ, с
рег.№ СТ***РР от категория N3 и прикачено към него полуремарке, марка
ВБС, с рег.№ С5646ЕК от категория 04, без пътен лист за деня - 31.08.2021 г.
Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл.
89, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя, който го подписал, като заявил, че е забравил
пътния лист.
АНО извършил проверка по преписката, но преценил, че не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа на
съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 /две хиляди
лева/ лв., за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и
от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът констатира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните
изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са
2
основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.
Също така в акта и постановлението пълно и ясно са посочени
обстоятелствата на всяко от нарушенията и съдът не открива твърдяната
липса на реквизити по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, по време на
работа водачът задължително представя при поискване на контролните
органи попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на
случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на
Република България до товарен пункт, като част от международен превоз.
Изключението в случая не е налице. Констатираните пропуски са съществени
и не могат да доведат до маловажност на нарушението. Що се отнася до
възражението за липса на уточнение при текстовото изписване на това
нарушение Приложение №11 от кой нормативен акт е, съдът не споделя
виждането за наличие на съществено процесуално нарушение, което да е
ограничило правата на жалбоподателя до степен да не може да разбере какво
нарушение му се вменява и оттам да не може да се защити.
Задължението по материалноправната норма - чл. 89, т.2 от Наредба
№33 от 03.11.1999г. има два аспекта, които са кумулативно изискуеми – да се
представи пътен лист и този пътен лист да е попълнен по образеца, посочен в
Приложение №11 от Наредбата.
В случая, не е представен пътен лист за товарен автомобил извършващ
обществен превоз.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗАП, обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се
изискват от този закон.
Не се оспорва от страните обстоятелството, че към момента на
извършване на проверката, водачът е извършвал обществен превоз на товар –
пшеница. Условията и редът за извършване на обществен превоз на товари на
територията на Република България и в частност документите за извършване
3
на обществен превоз на товари са уредени в Наредба № 33/1999г. на МТ,
която се явява приложима в настоящия случай.
Правилно е прието, че непредставянето на пътен лист е нарушение на
изискванията на разпоредбата на чл .89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г.,
респективно правилно е приложен законът.
Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е
вменено. Доводите на защитата в обратен смисъл и с оглед липсата на
доказателства, подкрепящи тези твърдения, съдът възприема като защитна
теза, с цел оневиняване на жалбоподателя.
Санкционната норма е определена правилно. Наказанието наложено на
неизпълнение на задължението по чл. 89 т.2 от Наредбата е по чл. 93, ал. 1, т.
1 ЗАвтП и е към предвидения в Закона минимум. Съдът намира, че с така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
На следващо място, не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не са
налице и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с
извършването им.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата,
да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което жалбоподателят следва да заплати на АНО,
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът
определи в размер на 100 /сто/ лв.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1,
предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-
0000552/13.09.2021 г., издадено от Директор на РД „АА“, Бургас против М. Й.
М., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Стара Загора, ул. „***“ № 2, с което
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
2000 /две хиляди лева/ лв., за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН: ********** да заплати на Директор на РД
„АА“, Бургас, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5