РЕШЕНИЕ
Гр. София, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ състав, в закрито заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: МАРИЯ РАЙКИНСКА
членове: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 13715 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 128864/22.10.2019 г. по
описа на СГС, депозирана от П.Е.П. чрез адв. В.С.
срещу разпореждане, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по изп.д.
№ 20128410401864 на ЧСИ Н.М.. Жалбоподателят е посочил, че през последните две
години не са искани и не са извършвани изпълнителни действия, поради което
делото следва да бъде прекратено. Иска на адв. С. да
бъде определено възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Иска да бъде освободен от заплащането на такси и разноски,
защото не разполага със средства за заплащането им.
Възражение е постъпило от взискателя
„А.“ ЕООД, чрез юрк. П. П., който поддържа, че
жалбата е неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски за юрисконсулт.
По делото се намират мотиви на ЧСИ Н.М. по чл. 436,
ал. 3 ГПК. В тях се излагат доводи за неоснователност на твърденията на
жалбоподателя, че повече от две години по делото не са извършвани никакви
изпълнителни действия. Посочват се подробно поисканите и извършени по
изпълнителното дело изпълнителни и други действия.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, възраженията и мотивите на ЧСИ, и
представените доказателства, намира следното:
По молба на взискателя „Ю.“ АД и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
23.09.2010 г. по гр. д. № 3131/2010 г. на Районен съд - Пазарджик, в кантората
на ЧСИ Н.М., на 10.02.2012 г. е образувано
изпълнително дело № 20128410401864 срещу длъжника П.Е.П., за сумите: 1833.26 лева - за
предоставени услуги - включване към и ползване на системата за продажби „OpenDoor“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 04.08.2010 г. до изплащане на вземането; 286.67 лева -
разноски по делото. С
молбата е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
С Разпореждане от 10.02.2012 г. /стр. 8/ е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до
НАП, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да се направят справки
за имущественото състояние на длъжника и да бъде наложен запор върху вземането
за трудово възнаграждение на длъжника П.Е.П., дължимо му от работодателя му ,ДГ
С.-БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника П.Е.П. е връчена на 20.02.2012
г. чрез работодателя му, ДГС.-БЛАГОЕВЕРАД“ ЕООД ЕЖ******* /стр. 12-13/.
С молба, вх. № 084253/18.05.2012
г. /стр. 33/ взискателят „Ю.“ АД е поискал да бъде
изпратено строго напомнително съобщение до работодателя на длъжника, поради липса на плащания по запора.
С молба, вх. № 090650/29.05.2012 г. /стр. 37-41/ взискателят ,Ю.“ АД е поискал да
бъде наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника П.Е.П.,
дължимо му от неговия
работодател, К.-Л.“ ООД.
С Разпореждане от 04.06.2012 г. /стр. 42/ е наложен запор върху вземането
за трудово възнаграждение на длъжника П.Е.П., дължимо му от неговия работодател
„К.-Л.“ ООД. На работодателя е връчено съответното запорно
съобщение /стр. 43-44/ и същият е изпратил отговор /стр. 47/.
С Разпореждане от 21.11.2012 г. /стр. 48/ е наложен запор върху вземанията
по банкови сметки, открити от длъжника в “Юробанк
България” АД.
С молба, вх. № 083894/13.03.2013 г. /стр. 54/ взискателят
,Ю.“ АД е поискал да
бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника П.Е.П., открити в
следните банки: “Банка ДСК’ ЕАД ‘Първа Инвестиционна банка” АД “Райфайзенбанк
България” ЕАД “УниКредит Булбанк” АД “Централна
кооперативна банка” АД “Обединена Българска Банка” АД ‘Прокредит
Банк” АД
С Разпореждане от 01.04.2013 г. /стр. 55/ е наложен запор върху вземанията
по банкови сметки, открити от длъжника в следните банки: “Юробанк България” АД
‘Банка ДСК” ЕАД
“Обединена Българска Банка” АД и “УниКредит Булбанк”
АД.
С Молба, изх. № 287752/24.10.2013 г. /стр. 73/ взискателят Ю.“ АД е поискал да бъде изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника П.Е.П.
с насрочена дата за опис на движимите му вещи, находящи
се на постоянния му адрес.
С Разпореждане от 18.11.2013 г. /стр. 74/ е насрочен опис на движимите вещи
на длъжника П.Е.П., находящи се на постоянния му
адрес. На длъжника е връчена съответната Призовка за принудително изпълнение
/стр. 75-76/.
С молба, вх. № 028197/20.02.2014
г. /стр. 77-78/ взискателят „Ю.“ АД, е поискал да бъде
наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника П.Е.П., дължимо
му от неговия работодател
„В.К.“ ЕООД.
С Разпореждане от 12.03.2014 г. /стр. 79/ е наложен запор върху вземането
за трудово възнаграждение на длъжника П.Е.П., дължимо му от неговия работодател В.К. ЕООД. На работодателя е
връчено съответното запорно съобщение /стр. 80/ и
същият е изпратил отговор /стр. 82/.
На 01.08.2014 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е депозирана молба с вх. №
151502/01.08.2014 г. /стр. 84-90/ от „А.“ ЕООД , ЕИК *******, в качеството му на
частен правоприемник на „Ю.“ АД ЕИК *********. Въз основа на нея и на основание
чл. 429 от ГПК, с Постановление от 03.09.2014 г. /стр. 91/ изпълнителното
производство е прекратено по отношение на взискателя
,Ю.“ АД а А.“ ЕООД, е конституиран като взискагел по изпълнителното дело.
С Молба, изх. № 171453/29.10.2015
г. /стр. 100/ взискателят А.“ ЕООД е поискал
да бъде изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника П.Е.П. с
насрочена дата за опис на движимите му вещи, находящи
се на постоянния му адрес.
С Разпореждане от 10.04.2017 г. /стр. 103/ е насрочен опис на движимите
вещи на длъжника П.Е.П., находящи се на постоянния му
адрес. До длъжника е изпратена Призовка за принудително изпълнение/стр.
104-105/.
С Разпореждания от 20.04.2017 г. /стр. 107/ е наложен запор върху
вземанията по банкови сметки (левови и валутни), открити от длъжника в следните
банки: „Банка ДСК“ ЕАД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
С Разпореждане от 21.08.2017 г. /стр. 114/ е насрочен опис на движимите
вещи на длъжника П.Е.П., находящи се на постоянния му
адрес. До длъжника е
изпратена Призовка за принудително изпълнение/стр. 115-117/.
С Молба, изх. № 117737/26.10.2017
г. /стр. 118-119/ взискателят А.“ ЕООД е поискал да бъдат предприети изпълнителни
действия по отношение на длъжника, а именно: да бъде наложен запор върху
трудовото му възнаграждение и притежаваните банкови сметки.
На 12.07.2019 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е постъпила молба с вх. №
053920/12.07.2019 г. /стр. 122-123/ от длъжника П.Е.П., чрез адв. В.С., с искане за проверка и евентуално прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Разпореждане от 17.07.2019 г. /стр. 127/ е насрочен опис на движимите
вещи на длъжника П.Е.П., находящи се на постоянния му
адрес. До длъжника е изпратена Призовка за принудително изпълнение /стр. 128/.
С Разпореждане от 12.07.2019 г. /стр. 124/ ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното дело. Длъжникът е уведомен за отказа на 24.07.2019 г. /стр.
125-126/.
На 26.07.2019 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е постъпила настоящата жалба с вх.
№ 061991/26.07.2019 г. подадена от длъжника П.Е.П..
По указания на съда
жалбоподателят е представил декларация по образец относно обстоятелствата по
чл. 83, ал. 2 ГПК, видно от която същият е на 36 години, здрав е, неженен, не
издържа непълнолетни деца, доходите му са непостоянни, около 200 лева месечно,
няма имущество. Предвид посоченото следва да се признае, че жалбоподателят не е
в състояние да заплати дължимата се по жалбата държавна такса по сметка на СГС
в размер на 25 лева, поради което жалбоподателят следва да бъде освободен от
внасянето й.
При
така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира следното
от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжника
по изпълнителното дело, срещу обжалваем акт на ЧСИ, в
законоустановения срок и е редовна, поради което е
допустима.
Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява тогава, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013
г. прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е давностен, а преклузивен, но
съответно следва да бъдат съобразени указанията на ВКС относно това кои
действия са изпълнителни и кои не, съответно кои искания на взискателя
са такива за извършване на изпълнителни действия и прекъсват изтичането на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Следва да се
приеме, че този срок ще бъде прекъснат от предприемане на изпълнителни действия
от ЧСИ и без искане на взискателя, когато с молбата за
образуване на изпълнителното дело или по-късно взискателят
е овластил ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да направи
имуществено проучване на длъжника и да предприеме съответни изпълнителни
действия.
При съобразяване указанията на посоченото
тълкувателно решение, от описаните по-горе искания на взискателя
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъснат на първо място с искането за
налагане на запор върху трудово възнаграждение от 29.05.2019 г. След това
срокът е прекъснат с искането за налагане на запор върху банкови сметки от
13.03.2013 г. На 24.10.2013 г. е поискано
извършването на опис на движими вещи. На 20.02.2014 г. е направено искане за
налагане на запор върху трудово възнаграждение. На 29.10.2015 г. е направено
искане за опис на движими вещи. На 10.04.2017 г. е насрочен опис на движими
вещи, а на 20.04.2017 г. е наложен запор върху вземания по банкови сметки. На
21.08.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки, а на 26.10.2017 г. е
поискано налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки. На
17.07.2019 г. е насрочен опис на движими вещи.
Длъжникът е поискал
проверка и евентуално прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 12.07.2019 г. видно от описаните по-горе поискани и
предприети изпълнителни действия не е налице повече от двегодишен период между
кои да е от тях. Ето защо не са налице условията за прекратяване на
изпълнителното производство на посоченото основание. Отказът на ЧСИ е правилен,
а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.
По разноските: При този изход
от спора на ответника по жалбата се дължат разноски. Той не е направил такива,
но е бил представляван от юрисконсулт и е поискал определяне на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
Воден от изложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от внасяне на държавна
такса по настоящото производство в размер на 25 лева по сметка на СГС
жалбоподателя П.Е.П., ЕГН **********, гр. Пазарджик, у „Марица“ № 12, ет. 8,
ап. 22.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 128864/22.10.2019 г. по описа на СГС, депозирана от П.Е.П.
чрез адв. В.С. срещу разпореждане, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по изп.д. № 20128410401864 на ЧСИ Н.М..
ОСЪЖДА
П.Е.П., ЕГН **********, гр. Пазарджик, у „******да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *******,
гр. София, бул. „******, сумата 50
(петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
ЧСИ Н.М. по изп.д. № № 20128410401864.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.