Р Е Ш
Е Н И Е
№
/02.09.2022 година, гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХXVІ
състав, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1003 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
След разрешен спор за подсъдност от ВАС на РБ по
адм.д.№3603/2022г, настоящото производство е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и
е образувано по жалба от М.Й.Х., ЕГН **********,***-03000317006159-091-001/07.08.2019
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №
284/14.12.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с
искане за прогласяване на неговата нищожност.
С жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото решение и нищожност на
оспорения РА. Жалбоподателят твърди, че процедурата по
връчване на документи по реда на чл. 32 от ДОПК е неприложима за физически лица,
съответно – че първата ЗВР, поставяща началото на настоящото ревизионно
производство, не му е била надлежно връчена. Излага подробни съображения в
подкрепа на тезата си, че невръчването на първата ЗВР на нейния адресат води до
невъзможност тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по
този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се
измени или развива по друг начин ревизионното производство. Счита, че ревизията
въобще не е започвала, което води до извода, че ревизионният акт е опорочен с
недостатък, който не може да бъде саниран, освен това и той не му е връчен
надлежно, като се позовава и на съдебна практика в подкрепа на искането си за
обявяване на нищожността на РА. В съдебно заседание по същество жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. К.Д. оспорва жалбата и
счита РА за валиден и законосъобразен. Сочи, че наведените в жалбата доводи са
идентични с тези, посочени в жалбата пред директора на Дирекция „ОДОП“ Варна
при ЦУ на НАП, разгледани са от него и са отхвърлени като неоснователни. Настоява
жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на
ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000317006159-020-001/14.09.2017 г. /л. 2/, издадена от А.Ц.Б.на длъжност
началник сектор, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения
за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2013 г. до 31.08.2014
г., и следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на 07.12.2018 година. ЗВР
е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000317006159-020-002/03.06.2019
г. за определяне на отговорност за данък върху добавената стойност за периода
01.08.2013 г. - 30.09.2014 г., като със същата заповед е променен срокът за
извършване на ревизията и е определен до 07.05.2019 г. /л. 31 от преписката/. От събраните и приложени към преписката доказателства се установява, че с
цел връчване на ЗВР № Р-03000317006159-020-001/14.09.2017 г. са извършени
следните процесуални действия:
1.
На 25.09.2017 г. е посетен адреса за
кореспонденция в гр. Варна, ***на който не е намерен жалбоподателя или член на
домакинството му. Действията на органите по приходите са документирани с
Протокол № 0647002/25.09.2017 г. /стр. 3 от преписката/, подписан от В.Д. и Й.Н.-
органи по приходите;
2.
На 20.10.2017 г.
отново е посетен адреса за кореспонденция в гр. Варна, ***на който не е намерен
жалбоподателя или член на домакинството му. По данни на домоуправителя, живущ в
ап. *, М.Х. отдавна не живее на този
адрес. Действията на органите по приходите са документирани с Протокол №
0647003/20.10.2017 г. /стр. 4 от преписката/, подписан от В.Д. - главен
инспектор по приходите в присъствието на Н. В. - ТД на НАП Варна;
3.
На 27.10.2017 г. е
посетен адрес в гр. Варна, ***, установен по данни от ЕСГРАОН. На посочения
адрес не е намерен жалбоподателя или член на домакинството му. По данни на
съседите от ап. 20 е установено, че М.Х. е продал апартамента преди около 10 г.
Действията на органите по приходите са документирани с Протокол №
0647003/20.10.2017 г./стр. 5 от преп./, подписан от В.Д. - главен инспектор по
приходите в присъствието на Н. В. - ТД на НАП Варна;
4.
На основание чл. 47
от ДОПК до Областна дирекция на МВР Варна е изпратено Искане за извършване на
действия от други контролни органи № Р-03000317006159-032- 001/06.11.2017 г.
/стр. 6 от преписката/. В искането са посочени конкретните действия, които са
извършени от органите по приходите. Посочено е, че с М.Х. е проведен телефонен
разговор на телефонен номер *** и лицето е
уведомено за възложеното ревизионно производство, същото е обещало да се яви за
връчване на ЗВР и ИПДПОЗЛ. От ОД на МВР са предприети действия с цел
установяване на адреса на лицето М.Й.Х.. От приложеното на стр. 8 от преписката
писмо от Областна дирекция на МВР Варна, Трето районно управление, заведено с
вх. № 57055-1/07.12.2017 г. се установява, че във връзка с постъпило от орган
по приходите искане за установяване на адрес на лицето, са извършени посещения
на заявените от М.Х. *** 144, вх. 9, ет. 7, ап. 21, но същото не е открито. При
извършените посещения от живущите е установено, че лицето живее в гр. София.
5.
С писмо изх. №
57055-2/12.12.2017 г. /л. 10/ ЗВР № Р-030017160033733-091- 001/14.09.2017 г. и
ИПДПОЗЛ № Р-ОЗОООЗ17006159-040-001/05.10.2017 г. са изпратени до началник на
отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП София за връчване на установени
адреси на задълженото лице в София;
6.
На 06.02.2018 г. на
телефонен номер *** в 09.45 ч. е проведен разговор с М.Х., при който лицето е
уведомено, че е издадена ЗВР № Р-030017160033733- 091-001/14.09.2017 г. и
следва да се яви в ТД на НАП Варна или в ТД на НАП София за връчването и.
Извършеното действие е обективирано в Протокол № 0957965/06.02.2018 г. /л. 9 от
адм. преписка/, подписан от Й.Н.- главен инспектор по приходите, в присъствието
на свидетелите В.Д. и Р.Д.;
7.
На 19.02.2018 г. е
посетен адрес в гр. София, ***, деклариран като адрес за кореспонденция на „Х.
- 16“ ЕООД, с представляващ и управляващ М.Х.. Установено е, че на посочения
адрес се намира счетоводен офис на „Елис - 7“ ЕООД. ЕИК *********. Извършената
проверка е документирана с Протокол извършена проверка № 0319996 от 19.02.2018
г. /стр.18-19 от преписката/, подписан от М.И.и П.П. – органи по приходите.
8.
На 26.02.2018 г. е
посетен адрес в гр. София, ж.к, „Манастирски ливади“ № 201,вх. Е, ет. 3, ап.
303. Установено е, че адресът е неточен. Извършената проверка е документирана с
Протокол за извършена проверка№ 0319998 от 26.02.2018 г. /стр.16-17/, подписан
от М.И.и Г.Н.- органи по приходите;
9.
До Столична община,
район „Триадица“ е изпратено Искане за извършване на действия от други
контролни органи № Р-03000317006159-032-002/21.03.2018 г. /стр.20/. С вх. №
57055-9/14.05.2018 г. от Столична община, район „Триадица“ е получен отговор, в
който е посочено, че административен адрес: ***съществува. Към писмото е
приложена извадка от кадастъра на местоположението на блока /стр.21/.
10. На основание чл. 47 от ДОПК до Столична дирекция на МВР
София е изпратено искане изх. № 57055-10/25.05.2018 г. /стр.22/. В искането са
посочени конкретните действия, които са извършени от органите по приходите.
Посочено е, че с М.Х. е проведен телефонен разговор на телефонен номер *** и лицето е уведомено за възложеното
ревизионно производство, но явно се укрива и не се явява за връчване на ЗВР и
ИПДПОЗЛ. От получения отговор от Столична дирекция на вътрешните работи, Шесто
районно управление се установява, че при посещението на адрес гр. София, ***не
е намерено лицето М.Х..
11.
На 05.09.2018 г. е
изпратено писмо с обратна разписка /стр. 25/ на ***, с приложени горните
документи. Обратната разписка се е върнала с гриф „непотърсен“ /стр. 25/.
12.
На 06.11.2018 г. е
съставен протокол № 1172993 /стр.26/, за установяване на извършени действия за
осъществяване на контакт по повод връчване на ЗВР и ИПДПОЗЛ.
13.
На 21.11.2018 г. е
съставен протокол № 1172994 /стр.27/, за установяване на извършени действия за
осъществяване на контакт по повод връчване на ЗВР и ИПДПОЗЛ.
14.
Съобщение за връчване
по чл. 32 от ДОПК № Р-03000317006159-С32- 001/22.11.20187 г. /стр. 28 - 29 от
преписката/ е поставено на определеното за целта място в ТД на НАП София на
22.11.2018 г. и е снето на 07.12.2018 г. Същото е публикувано и в Интернет.
До изтичане на 14-дневния срок от поставяне на
съобщението, М.Х. или упълномощено лице не са се явили при органите по
приходите за връчване на документите, поради което и на осн. чл. 32, ал. 6 от ДОПК същите са приети за редовно връчени на 07.12.2018 г.
Впоследствие е издадена Заповед за изменение /стр. 30 -
31/ на първоначалната ЗВР с № Р- 03000317006159-020-002/06.03.2019 г. С цел
връчване на коригиращата ЗВР органите по приходите са извършили следните
процесуални действия:
1.
На 17.04.2019 г. е
посетен адреса за кореспонденция в ***, на който не е намерен жалбоподателя или
член на домакинството. Действията на органите по приходите са документирани с
протокол № 1585567/17.04,2019 г. /стр. 33 от преписката/, подписан от Л.С.и Н. Г.
- органи по приходите;
2.
На 25.04.2019 г.
отново е посетен адреса за кореспонденция в ***, на който не е намерен
жалбоподателя или член на домакинството. Действията на органите по приходите са
документирани с протокол № 1585570/25.04.2019 г. /стр. 34 от преписката/,
подписан от Л.С.и Н. Г. - органи по приходите;
3.
На 15.05.2019 г. е
съставен протокол № 1176498 за установяване на действия по връчване на ЗИЗВР. В
протокола е посочено, че на 17.04.2019 г. е посетен адрес за кореспонденция в
гр. София, ***, на който не е намерен М.Х.
или член на домакинството. Действията на органите по приходите са документирани
с протокол № 1585567/17.04.2019 г. /стр. 37 от преписката/, подписан от В.Д. –
гл. инспектор по приходите;
4.
На 15.05.2019 г. е
съставен протокол № 1176499 за установяване на действия по връчване на ЗИЗВР. В
протокола е посочено, че на 25.04.2019 г. е посетен адрес за кореспонденция в
гр. София, ***, на който не е намерен М.Х. или член на домакинството.
Действията на органите по приходите са документирани с протокол № №
1585570/25.04.2019 г. /стр. 36 от преп./, подписан от В.Д. - главен инспектор
по приходите;
5.
Съобщение за връчване
по чл. 32 от ДОПК № Р-ОЗОООЗ 17006159-С32-002/15.05.2019 г. /стр. 38 от преп./
е поставено на определеното за целта място в ТД на НАП София на 15.05.2019 г. и
е снето на 30.05.2019 г. Същото е публикувано и в Интернет.
6.
Съобщението е
изпратено с писмо с обратна разписка /стр. 39/ на адреса за кореспонденция на
жалбоподателя на 15.05.2019 г. Обратната разписка се е върнала с гриф
„непотърсен“.
До изтичане на 14-дневния срок от поставяне на
съобщението, М.Х. или упълномощено лице не са се явили при органите по
приходите за връчване на ЗИЗВР, поради което и на осн. чл. 32, ал. 6 от ДОПК органите
по приходите са приели, че тя е редовно връчена на 30.05.2019 г.
Въз основа на така осъществените и
документирани от тях действия с цел надлежно връчване на ЗВР и на ЗИЗВР на
адресата им – ревизираното ФЛ М.Х., органите по приходите са приели, че и двете
заповеди са му връчени редовно – чрез прилагане към досието при стриктно
спазване на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК.
Ревизионното производство е
приключило с РА №Р-03000317006159-092-001/07.08.2019г на органите по приходите,
с който на осн.чл.19 ал.1 от ДОПК в качеството му на управител на „Х. -16“ ЕООД
в тежест на жалб.М.Й.Х. са установени задължения за ДДС по ЗДДС по влезли в
сила РА по отношение на ЕООД в общ размер на 3 661 401.16 лв. главница и
лихви. С цел връчване на РА на адресата му органите по приходите са посетили
двукратно декларирания му адрес за кореспонденция в гр.София, ***, за което са съставени два протокола от 29.08.2019г и
от 09.09.2019г, изготвени и подписани от старши инспектори по приходите, с
идентично съдържание – и при двете посещения на адреса не са открити нито М.Х.,
нито лице за контакт. Според отразеното във втория протокол, адресът в гр.София
е бил посещаван многократно с цел осъществяване на контакт с М.Х.. На
14.01.2020г на осн. чл. 32,
ал. 4 от ДОПК било поставено съобщение с изрично указание, че Х. следва да се
яви в 14-дневен срок за връчване на РА, и че в противен случай актът ще бъде
приложен към преписката и ще се счита за редовно връчен; съобщението било свалено
на 29.01.2020 г. Изпратено било и писмо
с обратна разписка до адреса за кореспонденция на Х., върнато с отметка „непотърсено“.
Предвид липсата на промяна в постоянния адрес на жалбоподателя, същият и адрес
за кореспонденция по см.чл.28 ал.1 от ДОПК, органите по приходите приели, че РА
е надлежно връчен на ревизираното лице по реда на чл.32 от ДОПК на 29.01.2020
г.
Жалбата на М.Х. от 10.06.2020г против
РА по реда на чл.152 ал.1 от ДОПК била оставена без разглеждане поради
просрочие с Решение №191/05.08.2020г от директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна. С
определение №601/12.03.2021г по адм.д.№ 348/2021г на АС – Варна жалбата му
против това решение е оставена без разглеждане, искането му за възстановяване
на срока за обжалване е оставено без уважение и производството по делото е
прекратено. С определение №8494/13.07.2021г по адм.д.№6204/2021г на ВАС – София
произнасянето на АС – Варна е оставено в сила.
Началото на настоящото производство е
поставено с жалба от 08.10.2021г от М. Х. до директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна по реда на чл.152 ал.1 от ДОПК с искане за прогласяване нищожността на РА
№Р-03000317006159-092-001/07.08.2019г. С Решение №284/14.12.2021г решаващият
орган е приел, че всички възражения на жалбоподателя относно неприложимостта и
неспазването на реда по чл.32 от ДОПК при връчване на ЗВР, ЗИЗВР и РА са
неоснователни, като се позовал на доказателствата за извършени многократни
посещения на всички известни адреси на Х. и безуспешните опити на органите по
приходите да му връчат някой от тези документи лично или чрез представител.
Посочил е, че те длъжностните лица са се възползвали от възможностите по чл.29
ал.7 – 9 от ДОПК, и са съобщили на Х. за образуваното спрямо него ревизионно
производство в телефонен разговор на 06.02.2018г. – действие, надлежно
обективирано в протокол, изготвен по реда на чл.50 от ДОПК, представляващ
официален удостоверителен документ – доказателство за извършените от органите
по приходите действия и установените от тях факти. Поради това, отчитайки
правилното приложение на чл.32 от ДОПК в случая, решаващият орган приел, че в
ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения като
основания за отмяна на РА, и оставил без уважение искането на М.Х. в този
смисъл.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка, които са последователни,
взаимно допълващи се и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налага
различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана след
изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
пред надлежния съд. Жалбата е подадена против ревизионния акт с искане за
прогласяване на нищожността му, което не е ограничено със срок съгласно разпоредба
на чл. 149, ал. 5 от АПК, приложима в настоящото производство по препращане на
§ 2 от ДР на ДОПК, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Съдебният контрол по
делото за законосъобразността на РА е ограничен в случая единствено до
изследване на основанията за нищожност. Според разбирането, наложено от
контантната съдебна практика, нищожността е положение на абсолютна
недействителност на административния акт. Тя е състояние на пълна липса на
правно действие на един акт, привидно издаден като административен акт, който
поради тежките пороци, с които е обременен, не е породил и никога не може да
породи очакваните правни последици. Обявяването на нищожността на такъв акт
няма конститутивно значение, тъй като нищо не изменя и не преустановява, а само
констатира пълна незаконосъобразност. Основание за обявяване на нищожност на
административен акт от съда е налице, когато е налице толкова тежко нарушение
на изискванията за законност, поради което актът, независимо че притежава
външни белези на административен акт, не поражда правни последици.
В АПК не са уредени
изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика
и правната теория са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК в случай, че нарушенията им са особено
съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, още от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога
един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1. Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. Порокът във формата
е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление /т.е. липса
на акт/; 3. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основание
за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса
на волеизявление; 4. Принципно нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една съществуваща правна
норма, и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание; 5. Превратното упражняване на власт /несъответствието
с целта на закона/ също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило, и само ако преследваната цел – различна от законоустановената – не
може да се постигне с никакъв акт нито на същия, нито на който и да е друг
орган, посоченият порок води нищожност.
Съобразявайки наведените
в жалбата твърдения за нищожност и с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът
намира, че следва да се произнесе по валидността на акта, като разгледа
поотделно всяко едно от петте основания за оспорване на административните
актове по чл.146 от АПК.
Съгласно чл. 119,
ал. 2 ДОПК компетентността да издадат ревизионния акт принадлежи на органа,
възложил ревизията, и на ръководителя на ревизията, което в случая е спазено. Ревизионен
акт № Р-03000317006159-091-001/07.08.2019 г. /л. 230 – 229 от преписката/ е
издаден от възложителя на ревизията началник сектор А.Цв. Б., упълномощена със
Заповед №Д-1249/30.06.2017г на директора на НАП /неприложена по преписката, но
служебно известна на съда/, и от определения със ЗВР №
Р-03000317006159-020-001/14.09.2017г. ръководител на ревизията главен инспектор
по приходите Й.Р.Н.. Съдържанието на ревизионния акт отговаря на изискванията
на чл. 120, ал. 1 ДОПК, то е ясно и разбираемо. Извършените с него
установявания на задълженията за данъци на ревизираното лице са изцяло в
рамките на определения със ЗВР предметен и темпорален обхват на ревизията,
което налага извод, че издателите на ревизионния акт са действали в рамките на
своята материална компетентност. Ревизионният акт е подписан още на датата на издаването
му 07.08.2019 г. с валидни квалифицирани електронни подписи на възложителя на
ревизията и на ръководителя на ревизията. Поради това ревизионният акт
обективира по безсъмнен начин волята на издателите си относно извършените от
тях установявания на данъчните задължения на ревизираното лице.
За наличната
в случая компетентност за издаването на ЗВР, на РД и на РА е от значение и
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, според която актовете по този кодекс се
издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, а като
такава чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК регламентира териториалната дирекция по постоянен
адрес на физическите лица. Към датата на издаване на ЗВР – 14.09.2017 г., което
е и първото действие по осъществяване на данъчно – осигурителния контрол, постоянният
адрес на М.Х. ***0, поради което всички обсъдени актове, като издадени от
органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗНАП от състава на ТД на НАП –
Варна, са в кореспонденция с изискването на чл. 7, ал. 1 ДОПК.
Другият
порок, който би причинил нищожност на РА, е нарушението на изискуемата от
закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. В случая съдът установява, че в
ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му.
Извършен е анализ на относимите доказателства. Подробни мотиви са изложени в
ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Поради това в случая не е налице основанието
„липса на писмена форма“ за нищожност на ревизионния акт.
Единствените
възражения на жалбоподателя за нищожност на РА в конкретния случай са свързани
с допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му,
конкретно – невръчване на ЗВР, което според него резултира в липса на започнало
ревизионно производство изобщо, а това квалифицира приключващия го РА като
нищожен. Тези възражения са направени още с искането за прогласяване
нищожността на РА по административен ред, обсъдени са подробно и са отхвърлени
мотивирано от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна с решение №284/14.12.2021г.
Съдът изцяло споделя така достигнатите правни изводи на решаващия орган, и на
свой ред намира, че в производството по издаване на РА, чиято нищожност се
претендира, не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.
112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта
за възлагане на ревизията, като съгласно чл. 113, ал. 2 ДОПК ЗВР следва да бъде
връчена на ревизираното лице. В случая ЗВР и последващата ЗИЗВР са редовно
връчени на ревизирания субект по реда на чл. 32 от ДОПК.
Съгласно правилата на тази разпоредба връчване чрез прилагане към досието
се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник,
или друго лице, определено да получава съобщения и книжа, не е намерен на
адреса на кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни, които
обстоятелства се удостоверяват с протокол за посещение на адрес. Съгласно ал. 4
на чл. 32 от ДОПК съобщението за връчване се поставя на определено за целта
място в териториалната дирекция и се публикува в интернет. Съгласно ал. 5,
заедно с поставяне на съобщението, органът по приходите изпраща и писмо с
обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай, че лицето е посочило
електронен адрес. Ако лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от
поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към
преписката и се смята за редовно връчен. Следва да се има предвид, че нормата
на чл. 32 от ДОПК е императивна, и едиствено изпълнението на всички посочени в
нея действия, при това – само в поредността и в сроковете, посочени от закона,
прави връчването по особения ред законосъобразно. В настоящия случай
приложените доказателствата по административната преписка обективират направените
многобройни опити от страна на органите по приходите да връчат ЗВР и ЗИЗВР на
известните им адреси на М.Х. ***, включително след оказване на съдействие от
страна на служителите на ОД на МВР – Варна, Столична община, р-н „Триадица“,
както и 04 РУ на МВР – София. Направен е опит заповедта да бъде връчена и чрез
изпращане по пощата, но съобщението се е върнало в цялост /л. 25 от
преписката/. Изложените факти са достатъчни, за да се премине към връчване на
ЗВР и ЗИЗВР по реда на чл. 32 ДОПК, доколкото са налице предпоставките за
прилагането му, а именно – ревизираното лице, негов представител или
пълномощник, пълнолетен член на домакинството му, както и пълнолетно лице на същия
постоянен адрес, което да съгласи да го приеме със задължението да го предаде /съгл.чл.29
ал.6 и ал.7 от ДОПК/, не са намерени на адреса за кореспонденция на
жалбоподателя, както и на останалите установени негови адреси, след най-малко
две посещения през 7 дни. Посочените обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя.
По делото са представени доказателства и за изпълнение на изискването по
чл.43 ал.4 от ДОПК – за поставяне съобщението за връчване на определеното за
целта място в териториалната дирекция /л. 28/. С оглед изложеното правилно
ревизиращият екип е приел, че ЗВР №Р-03000317006159-020-001/14.09.2017 г. и
ИПДПО №03000317006159-040-001/05.10.2017 г. са редовно връчени по реда
на чл. 32 ДОПК на 07.12.2018 г.
Нещо повече – противно на поддържаното от жалбоподателя, в случая е извършено
редовно връчване и на ЗИЗВР, РД и РА по реда на чл. 32 ДОПК. Независимо от
наличието на безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е
несъществуващ, с цел връчване на ЗИЗВР са извършени две посещения на постоянния
адрес – на 17.04.2019 г. и на 25.04.2019 г. /протоколите са приложени на л. 33-л.34/.
Съобщението по чл. 32 ДОПК е поставено на таблото на 15.05.2019 г. и
е свалено на 30.05.2019 г. /л. 38/. Изпратено е писмо до М.Х., върнато в цялост
/л. 39/. С цел връчване на ревизионният доклад органите по приходите са
извършили отново две посещения на адреса за кореспонденция на ревизираното лице
– 10.06.2019 г. и 18.06.2019 г. обективирани в приложените на л. 199-201 от
преписката протоколи. Съобщението по чл. 32 ДОПК е поставено на
таблото на 03.07.2019 г. и е свалено на 18.07.2019 г. /л. 206/. За връчване на
Ревизионен акт № Р-03000317006159-091-001/07.08.2019 г. органите по приходите
също са извършили две посещения на адреса на Х. ***, обективирани в протоколи
от 28.08.2019 г. и 09.09.219 г. /л. 232-234 от преписката/. Съобщението
по чл. 32 ДОПК е поставено на таблото на 14.01.2020 г. и е свалено на
29.01.2020 г. /л. 237/. На жалбоподателят е изпратено и писмо чрез пощенски
оператор на осн.чл.29 ал.3 от ДОПК, което е върнато в цялост /л. 239 от
преписката/.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че в случая стриктно е спазена процедурата за
редовно връчване на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, което се потвърждава от всички описани
по-горе процесуални действия, удостоверени с изготвените протоколи,
съставляващи доказателство за извършените такива според чл. 50, ал. 1 ДОПК.
Доколкото се касае за официални документи, съдържащи всички реквизити, то
тежестта на доказване на тяхната неистинност е на жалбоподателя, каквото по
делото не е сторено. Предвид установеното редовно връчване на ЗВР като
неоснователни се преценяват възраженията на М.Х. за липса на започнало
ревизионно производство на това основание, респективно – наличие на неотстраним
порок на РА като приключващ незапочнало ревизионно производство. Следва да бъде
отбелязана и неоснователността на възражението за неприложимост на реда по
чл.32 от ДОПК за връчване на актове на ревизирани физически лица – такъв извод
не следва от текста на посочената правна норма, вкл. и при съпоставянето й с
предвижданията на чл.29, както претендира жалбоподателят.
Независимо от гореизложеното
следва да бъде посочено също, че жалбоподателят е уведомен двукратно в
телефонен разговор за започналото спрямо него ревизионно производство: през м.
октомври 2017г и на 06.02.2018г. Тези два разговора са обективирани в протоколи
по реда на чл.50 от ДОПК, представляващи официални документи, които също не са
оборени от жалбоподателя. Вярно е, че това уведомяване не може да се приравни на
връчване на ЗВР според изискването на ДОПК, но чрез него ревизираното лице е
уведомено за образуваното ревизионно производство и е призовано да се яви за
връчване на ЗВР. Доколкото и по този начин е изпълнена целта той да бъде
уведомен за провеждането на това производство, М.Х. не може правнорелевантно да
твърди нарушение на правото му да участва в него, след като по собствен избор
не се е явил за връчване на ЗВР.
Само за пълнота на
изложението следва да бъде посочено и това, че нередовното/ненадлежно връчване
на РА не може да резултира в неговата незаоносъобразност/нищожност –
действията, които биха имали такъв ефект, могат да бъдат извършени само преди
издаване на РА. Последващите нередовности при връчването биха имали за резултат
единствено удължаване на срока за обжалване на РА, но не могат да повлияят
негативно върху процесуалната законосъобразност на вече издаден акт.
На следващо място и както
беше посочено по – горе, нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Настоящият казус не е от категорията, при която
материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок, че да прави РА
нищожен. Той е издаден в процедура, установена с ДОПК, от компетентни органи, и
на съществуващо материалноправно основание - чл.19 ал.1 от ДОПК. Доколкото жалбоподателят
не се позовава на такъв недостатък на РА като основание за нищожността му,
съдът приема, че Х. не заявяват такава претенция, т.е. страните не спорят по
този въпрос, поради което същият не следва да бъде разглеждан по-обстойно.
Несъответствието с целта на закона или
т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Ако обаче преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Нищожност ще е
налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с
волеизявлението, отразено в административния акт. Подобен порок обаче не се
твърди от жалбоподателя, нито се установи от съда в настоящия случай.
При горните констатации настоящият съдебен
състав намира, че РА №Р-03000317006159-092-001/07.08.2019г. на органи по
приходите не е нищожен, тъй като не се констатираха недостатъците, сочените от
жалбоподателя – негов адресат, а в хода на задължителната служебна проверка по
чл.168 от АПК не бяха установени и други такива, представляващи основания за
обявяването му за нищожен. Изложеното квалифицира жалбата на М. Х. като
неоснователна и налага отхвърлянето й.
При
този изход на делото на ответната страна на осн. чл. 161, ал. 1, изр. второ и
трето от ДОПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По
аргумент от чл. 161,
ал. 1, изречение трето от ДОПК дължимият размер на юрисконсултско възнаграждение се определя
по правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. в конкретния случай
съобразно материалния интерес, обусловен от спора по настоящото дело е приложим
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Материалният интерес в случая се формира от сбора
на определените с обжалвания РА публични задължения – главница и лихви, и е в
размер на 3 661 401,16 лв. Дължимото юрисконсултско възнаграждение,
изчислено върху така определения материален интерес по делото съгл. чл. 8, ал.
1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г., е в размер на 20 514,20 лева. По изложените съображения искането за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е основателно и следва да бъде уважено в претендирания от процесуалния
му представител размер, чрез осъждане на жалбоподателя да заплати в полза на дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер 20 514,20
лева.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.Х.,
ЕГН **********,***-03000317006159-091-001/07.08.2019 г. на органи по приходите
при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 284/14.12.2021 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с искане за прогласяване на нищожността
му.
ОСЪЖДА М.Й.Х., ЕГН
**********,***, да заплати в полза на ТД на НАП – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 20 514,20 лева /двадесет
хиляди петстотин и четиринадесет лева и двадесет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: