№ 14613
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110152135 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***], срещу Р. С. П., ЕГН ********** и В. Д. П., ЕГН **********, в качеството
им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен №
[***], за признаване за установено, че дължат в условията на разделност следните суми:
- 1/2 ид.ч. за Р. С. П., ЕГН **********, а именно: сумата от 38,14 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019
г. до 30.10.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 10,40 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за
периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.,
- 1/2 ид.ч. за В. Д. П., ЕГН **********, а именно: сумата от 38,14 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019
г. до 30.10.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 10,40 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за
периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., като за горепосочените суми има издадена заповед
за изпълнение от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 26652/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответниците Р. С. П., ЕГН
********** и В. Д. П., ЕГН **********, в качеството им на собственици на топлоснабден
1
имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ за
процесния период м.май 2019 г. до м.10.2019 г., се явяват клиенти на топлинна енергия за
битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат
характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в определения за това 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки,
в случай че не бъдат платени в посочения 45-дневен срок от издаването им. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се заплаща от потребителя
на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на дружеството топлинен счетоводител.
Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. №
26652/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът и представил
писмени доказателства и заявил допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със
заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси,
касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Приложено е по искане на ищеца за послужване ч. гр. дело № 26652/2023 г. по описа на
СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. С. П., ЕГН ********** и В. Д. П., ЕГН
**********, подават идентични по съдържание отговори на исковата молба, с които
оспорват претендираните вземания, поради погасяването им по давност. Оспорват ищецът
да е изпращал писмо или уведомление, с което да ги е известил за съществуващите
задължения. Считат, че вземанията му не са станали изискуеми. Поддържат, че
правоприемникът на партидата – синът им Д. П., е заплатил предявената му фактура от
31.07.2020 г., която касае изравнителните сметки за предходен отоплителен период. Излагат
твърдения, че не става ясно по какъв начин е изчислена процесната сума за топлинна
енергия и за какво се отнася. Оспорва се вземането да е установено по основание и размер.
Твърдят, че ищцовото дружество е следвало да извърши прихващане между заплатените
впоследствие суми от ответниците и претендираните със заявлението и исковата молба
суми. Излага, че ищецът не е доказал да е изпълнил задължението си по чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Молят за отхвърляне на исковата молба. Претендират разноски. С отговора на исковата
молба ответниците представят писмено доказателство – Съобщение към фактура №
[***]/31.07.2020 г., издадена на името на новия собственик Д. П.. Правят допълнителни
2
доказателствени искания. В съдебно заседание, ответниците се явяват лично, молят за
отхвърляне на исковете поради изтекла 3 годишна давност по отношение на процесните
вземания. Не отричат да са били собственици до 30.10.2019 г. /край на процесния период/,
както и че са задължени за цената на потребената ТЕ за този период. Отричат да дължат
лихви, тъй като считат, че не са били уведомени надлежно за издадената Обща фактура, в
която са начислени допълнително дължими от тях суми, след изравняването, като заявяват,
че ако са знаели това са щели да ги заплатят доброволно. Твърдят, че за процесния период
дори са надплатили повече от претендираните от ищеца вземания.
Третото лице-помагач на страната на ищеца [***] е заявило становище по
основателността на исковете, като е представило и писмени доказателства за извършеното
дялово разпределение и главен отчет на уредите в апартамента на ответниците, относими
към процесния период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
3
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
От представените по делото доказателства и признанието на ответниците П.и,
направено в проведеното на 26.04.2024 г. о.с.з., че са единствени собственици на процесния
апартамент № [***], находящ се в гр. София, [***] № [***], [***], за периода от 01.05.2019 г.
до 30.10.2019 г., след което са дарили същия на своя син и настоящ клиент на [***] – Д. В.ов
П. (н.а. № 195/24.10.2019 г.), съдът счита, че в производството е безспорно установено, че
именно посочените в ИМ ответници Р. П. и В. П. като собственици на процесния
апартамент № [***], находящ се на горепосочения адрес в гр. София, през процесния период
имат качеството на клиенти на [***], респ. са потребители на доставеното количество ТЕ до
имота им и следва да отговарят за заплащане на нейната стойност.
Следователно ответниците П.и, като притежаващи имот в СЕС, присъединен към АС,
имат качеството на клиенти на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същите
са потребители на доставеното количество топлоенергия до имота им.
От приложените по делото от страна на ФДР писмени доказателства – извлечения от
сметки, протоколи от ОС на ЕС, дялово разпределение за процесния период и формуляри за
отчет за периодите от 2019-2020 /всички те неоспорени от ответниците/ се установява, че
уредите в апартамента са отчетени редовно, при предоставен достъп на служителите на ФДР
от клиента Д. П., за което е съставен Талон за отчет на уредите за дялово разпределение от
03.06.2020 г., а на база този отчет е била издадена и съответната изравнителна сметка,
касаеща процесния период 01.05. до 30.10.2019 г., част от отоплителен период 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г.
С отговорите на исковата молба, ответниците изрично са заявили, че не оспорват
доставката на ТЕ до процесния имот в посоченото количество и нейната цена, поради което
съдът не е допуснал изслушване на СТЕ в производството, като е счел същата за не
необходима за изясняване на релевантни по делото факти.
С оглед установеното от приетите писмени доказателства и признатите от
ответниците факти, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са изчислени
на база законосъобразно, релано измерено, потребено количество ТЕ и след извършване на
изравняване в края на отоплителния сезон 2019/2020 г., като в ОФ № [***]/31.07.2020 г.,
касаеща само част от отоплителния сезон 2019/2020 г., а именно отчетен период от
01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., е фактурирано количеството ТЕ по действителен разход, а не
по прогнозни данни и същото се дължи именно от ответниците Р. и В. П.и, в качеството им
на собственици на имота за този период. Страните по делото не спорят, а от представените
по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***] представените
от третото лице-помагач индивидуални справки и формуляри за отчет, се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес в гр. София, [***] № [***], [***], е с
непрекъснато топлоснабдяване през целия процесен период от м.05.2019 г. до м.10.2019 г.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответниците Р. П. и В. П., в качеството
си на собственици на топлоснабдения имот – апартамент № [***], находящ се на посочения
4
по-горе адрес в гр. София да са потребители на доставяната до имота им топлинна енергия
в периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.
Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответниците, като собственици на
топлоснабдения имот, находящ се на горепосочения адрес, са обвързани по силата на закона
от облигационни отношения по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения им имот топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват
доставяната в имота им от ищеца [***], топлинна енергия. Без значение за валидното
възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените
параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател
на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и
отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена до имота им топлинна
енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието им в собствеността,
т.е. доколкото не се установява имота да е в режим на съсобственост с трети лица за
периода от м.май до м. октомври 2019 г., то именно посочените в ИМ ответниците ще следва
да отговарят за стойността на доставената от ищеца и потребена в процесния апартамент №
[***], топлинна енергия, при квотите претендирани от ищеца, от по 1/2 ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ. В периода действащи ОУ са тези от 2013 г., в сила от 03.02.2014 г. и
последващите от 2014 г., в сила от 27.06.2016 г.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответниците на горепосочения адрес е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна
собственост, при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка. От документите,
представени от ФДР се установява безспорно, че за периода в имота е осигуряван от
собствениците достъп за реален отчет на инсталираните в апартамента радиатори,
разпределители и водомер за топла вода. Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение, чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
5
топлинната енергия в сградата съгласно Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При
анализ на приетите доказателства, съдът приема за установено по делото, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са
правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период. Видно от
приетата по делото ССчЕ, прогнозно изчислените от ФДР и фактурирани от [***] суми за
ТЕ, начислени по партидата с аб. № [***] са на обща стойност 131,08 лв. с ДДС, а
изравнителните сметки са за 80, 85 лв., която сума е за доплащане. Така общата дължима
сума след изравняването възлиза на 211,93 лв.
От приложеното по делото съобщение към обща фактура /на л.28 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение и главните отчети са коректно отчетени
във фактурата, вкл. и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответниците
да са правилно изчислени, да отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ,
като стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
При тази установеност от фактическа страна, съдът следва да разгледа
възражението за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Разгледано по същество, същото е основателно относно цялата претендирана главница,
за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019г. Съгласно заключението на ССчЕ, вземането за м.
октомври 2019 г., което е последния месец от процесния период, съгласно приложимите ОУ,
приети и по делото, е изискуемо от 15.12.2019 г., а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено
от ищеца едва на 17.05.2023 г., т.е. повече от 6 месеца, след изтичане на тригодишната
погасителна давност за тези вземания и следователно същите са недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
6
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на
17.05.2023г., доколкото по възражение на ответника заповедното производство се е развило
и в исково такова по реда на чл.422 от ГПК, което има за последица и прекъсване на
погасителната давност за заявеното вземане със задна така, а именно датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а не датата на ИМ. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за всички
месечни задължения, с падеж преди 17.05.2020г. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.,
предвид на което въведеното от ответниците възражение за погасяване на всички заявени в
производството от ищеца негови вземания, по давност, се явява основателно за целия
процесен период от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., доколкото както бе посочено по-горе,
вземането за м.октомври 2019 г., което е последното включено в процесния период е с
настъпила изискуемост към 15.12.2019 г. и същото към 15.12.2022 г. вече се е погасило по
давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от Комисията Общи условия за
процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на
директорите на [***], одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи
и за ответниците Р. и В. П.и. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение
за клиентите на [***] да заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и
ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока
по ал.2 – 45 дневен. В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този
смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на доставената ТЕ през м.05.2019г. следва да бъде
заплатена до 45 дни от изтичането на месеца, за който се отнася или до 15.07.2019 г., но
ищеца може да претендира лихва за забава върху тази стойност едва след издаване на
7
Общата фактура за отоплителен сезон 2019/2020 г. към 31.07.2020 г. и в случай, че не бъде
заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. до 14.09.2020 г. В този смисъл и на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД.
Доколкото обаче в настоящото производство не се установи наличието на главно
задължение, поради погасяването по давност на претендираните от ищеца вземания за
цената на доставената ТЕ и с оглед акцесорността на претенцията за мораторна лихва,
обусловена от съществуването на главно задължение, се налага извод, че и предявения иск
по чл.86 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съобразно с изхода на делото, право на разноски имат само ответниците, но такива
не се установява да са извършени, поради което и съдът не следва да им присъжда.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «[***] с ЕИК: [***] със седалище и адрес на управление:
гр. София, [***] срещу Р. С. П., ЕГН **********, и В. Д. П., ЕГН **********, искове по
реда на чл.422 от ГПК, с пр.основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ал.1 ЗЕ и сл. и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че дължат на ищеца, в качеството им на
собственици на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***],
разделно, всеки по ½ ид.ч., заплащане на сумите по издадената в хода на ч. гр.д. №
26652/2023г. на СРС, ІІ г.о., 164- ти състав, Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 31.05.2023г., както следва:
1/2 ид.ч. за Р. С. П., ЕГН **********, а именно: сумата от 38,14 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.10.2019
г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 10,40 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.09.2020 г. до
26.04.2023 г.,
-1/2 ид.ч. за В. Д. П., ЕГН **********, а именно: сумата от 38,14 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.10.2019
г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 10,40 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.09.2020 г. до
26.04.2023 г., като неоснователни, поради погасяване на вземанията на ищеца по
давност.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „[***]“ АД с ЕИК [***] със седалище и адрес на управление в гр. София, [***].
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9