Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр. Габрово 05.10.2018 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН А.
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия А. гр. д. № 930 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на искова молба от Д.С.П.
против Г.Д.А..
Предявеният иск е с
правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда от 19.02.2018 г.
по НОХД № 1719/2017 г. по описа на РС Габрово ответникът е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 във
вр. с чл. 194 ал. 1 от НК, а именно - отнемане на сумата от 2900 лева от
ищцата. В резултат от престъплението ищцата претърпяла имуществени вреди в
размер на отнетата й сума. Затова моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да й ги заплати, ведно със законната лихва от датата на
причиняване на увреждането до окончателното изплащане.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с назначения й от съда процесуален
представител адвокат П.Х., която от нейно име поддържа предявения иск.
Ответникът не е
представил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се
явява лично - доведен от служители на ОЗ „Охрана” Габрово, тъй като понастоящем
изтърпява наказание от свобода в Затвора Ловеч. Признава, че дължи на ищцата
сумата, за чието отнемане е осъден. Заявява, че ще се опита да й я изплати,
когато започне работа.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
За
да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже осъществяването на елементите от състава на
непозволеното увреждане: извършено противоправно деяние от страна на ответника; наличие на причинени имуществени
вреди на ищцата и техния размер; причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилата вреда, като съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до установяване на противното.
Влязлата в
сила осъдителна присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца по смисъла
на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК, т.е. относно елементите на деликтната
отговорност.
Не е спорно между
страните по делото, а и се установява от приложеното НОХД № 1719/2017 г. по
описа на РС Габрово, че с постановената по него присъда № 100/19.02.2018 г.
ответникът е признат за виновен в това, че за времето от 12 ч. до 18 ч. на
28.07.2017 г. в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване
и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – разбиване на
врата и изваждане на халки на катинари, от стая на първия етаж в общежитие,
находящо се на ул. „*****” № 2, отнел чужди движими вещи - сумата от 2900 лв.
от владението на ищцата, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, с което е извършил престъпление по чл. 196 ал. 1 т.
2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 11.05.2018 г.
Според решение № 53 от
02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно
всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на
деянието. Влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди, когато
последните са елемент от фактическия състав на престъплението, формира сила на
пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд. Даденото правно
разрешение в цитираното решение на ОСНК се поддържа и от съдебната практика на
ВКС по граждански дела – така напр. решение №22/05.05.2011 год. по т. д. №
368/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. и др.
Поради изложеното съдът намира, че чрез представената
по настоящото дело присъда на наказателния съд се доказа по безспорен начин, че
на 28.07.2017 г. в гр. Габрово ответникът е отнел сумата от 2900 лв. от
владението на ищцата, с което виновно й е причинил вреди в размер на отнетата
сума. Тези факти се признават и от ответника, като не се навеждат доводи и не се ангажират доказателства за противното.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, изброени по-горе. Следователно по
правилото на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД ответника следва да обезщети ищцата за
претърпените от нея имуществени вреди.
Поради изложеното съдът
счита, че предявеният иск за възстановяване на причинени имуществени вреди е
основателен и доказан за целият претендиран размер от 2900 лв, за който и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.07.2017
г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 във вр.с чл. 86 във вр. с
чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.
По таксите и разноските.
Съобразно изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси и
разноски по делото, като дължимата държавна такса върху цената на иска е 116
лева. На осн. чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК ищцата е освободено от заплащане на
държавни такси и разноски лице, но съдът констатира, че при завеждане на делото
тя е внесла по сметка на РС Габрово сумата от 25 лв. – държавна такса. Затова
ще постанови тази сума да й бъде върната - като недължимо платена, а ответникът
ще бъде осъден да заплати в пълен размер дължимата държавна такса по сметка на
съда.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН: **********, с адрес ***, понастоящем в Затвора
Ловеч, да заплати на Д.С.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адвокат
П.Х.,
сумата от 2 900,00 лв. (две хиляди и
деветстотин лева) – причинени имуществени щети, в резултат от непозволено
увреждане – кражба на посочената сума, собственост на
ищцата, за което престъпление ответникът е осъден с присъда №
100/19.02.2018 г. по НОХД № 1719/2017 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 11.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на извършване на деянието - 28.07.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 45 във вр.с чл. 86 във вр. с чл. 84 ал.
3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН: **********, с адрес ***, понастоящем в Затвора Ловеч, да заплати по сметка на Габровски районен съд държавна такса в
размер на 116,00лв. /сто и шестнадесет лева/, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, като разпорежда внесената от ищцата Д.С.П., ЕГН: **********, такса в размер на 25,00 лева да й
бъде върната.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: