№ 697
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000618 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 260290/21.04.2022г., постановено по т.д.№ 522/2020г. по описа на
Софийски градски съд са отхвърлени предявените от „***-21“АД/н./ срещу „Рента Скай“
ЕООД искове с правно основание чл. 236, ал.2 ЗЗД за сумата от 216 000лв., представляваща
обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договор за наем от 02.05.2021г. за
периода от 01.03.2017г. до 01.03.2020г. и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 600 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от 28.02.2020г.-
09.03.2020 г. като неоснователни.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в производството
-„***-21“АД/н./, който в законоустановеният срок го обжалва. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност, постановено е при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и противоречи на съдопроизводствените правила. Тъврди се
още, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест,
неправлино е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на представните с
допълнителната искава молба писмени доказателства, изводите и доводите на съда, че
ищецът не е доказал, че е предал на ответника държането на процесната реална част и
преместваеми обекти-предмет на договора за наем не били правилни. В жалбата ищецът
счита, че ответникът не е ангажирал доказателства, че след прекратяване на договора за
наем е върнал на ищеца фактическата власт върху процесните имоти. Моли решението да
бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.
1
Отговор на въззивната жалба не е постъпвал.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като
при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и пред
настоящата инстанция страните не спорят по основните факти. Няма спор и по
квалификацията на предявения иск.
В решението си първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор на
повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси. Ето защо въззивната
инстанция счита, че същото следва да бъде потвърдено при съответното препращане към
мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК.
Независимо от това и предвид поставените с въззивната жалба въпроси,
настоящият състав излага и следните мотиви:
Между страните по делото, на 02.05.2012 г., е сключен договор за наем, съгласно
който ищецът предоставя под наем на ответника за срок от 3 години, считано от датата на
подписване на договора, реална част от собствения си поземлен имот с идентификатор
68134.4361.35, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, с обща площ на имота от 11782 кв. м.,
която реална част съставлява терен – зона „север”, с площ от 985 кв. м. и е означена с червен
цвят върху скица, която се явява неразделна част от договора за наем; преместваеми
съоръжения, находящи се в гореописаната реална част на поземления имот – павилиони,
тяло „А”, с номера от А1 до А8, с обща площ от 48.50 кв.м.; тяло „Б”, с номера от Б1 до
Б8, с обща площ от 48.50 кв.м.; тяло „Г”, с номера от Г1 до Г6, с обща площ от 32.40 кв.м.;
тяло „Д”, с номера от Д1 до Д6, с обща площ от 32.40 кв.м.; единадесет броя метални
клетки с площ на всяка една от 9 кв.м.; посочени в договора метални сергии /които не са
индивидуализирани като брой и площ/ и покрит пазар, с площ от 750 кв.м. По делото не е
представена посочената в договора като неразделна част от него скица, върху която следва
да е отразена отдадената под наем реална част от имота и посочените номера на
преместваемите съобръжения.
В чл. 1, ал. 4 от договора е посочено, че обектите, заедно с всички вътрешни
инсталации и ДМА се предават със съставянето и подписването на приемо-предавателен
протокол, в който се описва състоянието на предаваните обекти, вътрешни инсталации и
ДМА. Посочено е, че този протокол е неразделна част от договора, но по делото такъв
протокол не е представен. Съгласно чл. 7 от договора наемодателят поема задължение да
предаде обектите на наемателя в деня на подписване на приемо-предавателния протокол по
чл. 1, ал. 4 от договора. Уговорената месечна наемна цена е в размер на 6000 лева с ДДС. С
допълнително споразумение от 02.05.2012 г. страните удължават срока на договора до
31.12.2016 г.
Като писмени доказателства пред СГС са приети и документи, касаещи
собствеността на недвижимия имот, които обаче са неотносими към предмета на спора,
отнасящ се до изпълнението на облигационни задължения.
2
Пред първоинстанционният съд е представено уведомление с изх. № 49 от
05.12.2016 г. , с което ищецът уведомява ответника, че няма да продължи срокът на
подписания на 02.05.2012 г. договор. Първоинстанционният съд е счел, че това уведомление
е достигнало до ответника, тъй като именно той представя препис от това уведомление като
доказателство по делото. С уведомление с вх. 037/20.04.2016 г. на ищеца, последният е
уведомен от ответника, че е в невъзможност да ползва обект тяло А по договора за наем,
тъй като от 28.07.2016 г. този обект е собственост на трето лице, което е лишило наемателя
от възможността да полза обекта, поради което ответникът претендира заплащане на
обезщетение по чл. 237, ал. 3 от ЗЗД.
Като писмено доказателство е приета и покана до ответника, с която синдикът на
дружеството ищец го уведомява, че разваля сключения на 02.05.2012 г. договор за наем., на
основание чл. 644, ал. 1 вр. чл. 658, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ТЗ. За надлежното връчване на тази
покана от ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ не са представени доказателства, тъй като по
делото липсват данни да е залепено уведомление по чл. 50, ал. 4 от ГПК, но доколкото
самият ответник е представил като доказателство по делото подаден от него отговор на тази
покана, то е логично, че поканата е достигнала до своя адресат. С този отговор ответникът
оспорва към датата на поканата да има действащ между страните договор за наем от
02.05.2012 г., който да бъде развален от синдика с отправената покана.
С определение от 16.08.2021г. по т.д.№ 522/2020г. по описа на СГС е изготвен
на основание чл. 140 ГПК доклада по настоящото дело. При разпределяне на
доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 236,ал.2 ЗЗД на ищеца е указано
да установи наличието на продължаващо ползване на вещта - предмет на договора за наем
от наемателя след прекратяване на наемното правоотношение, въпреки противопоставяне на
наемателя, както и да уточни размер на обезщетението за ползване на вещта, а за
основателността на иска по чл. 86 ЗЗД на ищеца е указано да установи наличието на
задължение за заплащане на обезщетение от ответника по чл. 236 , ал.2 ЗЗД и изпадането в
забава на ответника да изпълни това задължение. Със същото определение съдът изрично не
е допуснал като писмени доказателства по делото приложените към допълнителната искова
молба такива, предвид нечетливия им вид. До приключване на съдебното дирене ищецът не
е представил тези доказателства в четлив вид, съответно същите няма как да бъдат част от
събрания по делото доказателствен материал.
С въззивната жалба пред настоящата инстанция отново са направени идентични
доказателствени искания от ищеца в производството. По изложени мотиви в определение №
576/01.09.2022г., постановено по настоящото дело исканията са оставени без уважение.
Ответникът е следвало да докаже, че след прекратяване на наемното
правоотношение е изпълнил задължението си да върне предоставените му за ползване с
договора имоти.
По иска с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Фактическият състав на иска с правна квалификация предполага ищецът да докаже
прекратяване на договора за наем, както и че се е противопоставил на продължилото
ползване на вещта от наемателя. Размерът на обезщетението подлежи на доказване от
наемодателя в случай, че твърди да е претърпял по-големи вреди от уговорения
средномесечен наем - в т.см. Решение № 146/01.12.2010г. по т.д.№ 934/2009г. на II ТО на
ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящият случай се установи, че договорът за наем е прекратен, считано от
3
31.12.2016 г.- с изтичане на уговореният между страните срок.
В производството по делото ищецът не представя доказателства установяващи
обстоятелството, че ответникът е продължил да използва имота и след прекратяване на
договора за наем. Въззивният състав споделя извода на първоинстанционният съд, че
ищецът не доказва, че е предал на ответника държането на реалната част от имота и
намиращите се върху него преместваеми съоръжения – предмет на процесния договор за
наем, тъй като видно от кориците на делото не са представени описаните като неразделна
част от договора скица, върху която да е отразена реалната част от имота и преместваемите
съоръжения и приемо-предавателния протокол по чл. 1, ал. 4 от договора, с който протокол
съгласно постигнатото от страните съгласие наемодателят установява изпълнението на
задължението си да предаде обектите на наемателя.
Затова обстоятелството, че ответникът не установява да е изпълнил задължението
си по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да върне наетия имот след прекратяване на наемното
правоотношение, само по себе си не е основание да се приеме за установено по категоричен
начин продължило след прекратяване на договора за наем ползване на конкретно
индивидуализирана част от имота и разположени върху него преместваеми обекти.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава върху обезщетението.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: при този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260290/21.04.2022г., постановено по т.д.№ 522/2020г.
по описа на Софийски градски съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4