Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16
състав в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна
Цветкова, като разгледа търговско дело № 1155 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на "С.Ф." ООД, ЕИК ********, със седалище ***,
предявена срещу „Р. (Б.)" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище ***, за признаване за установено, че ответникът, в
качеството му на присъединен взискател не е носител на вземане от ответника „А.г.“ ООД в
размер на 86325,49 евро, с
левова равностойност 168837,98 лева.
Ищецът
твърди, че бил взискател по изп. дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П., с предмет принудително събиране
на парични вземания от длъжника „А.г.“ ООД. Присъединен взискател в изпълнителното
производство било и
„Р. (Б.)" ЕАД,
въз основа на изпълнителни листове, издадени по гр. дело № 65516/2016 г. на
СРС, 44 състав и гр. дело № 65517/2016 г. на 143 състав, въз основа на които
били образувани изп. дело №
20178440401224 и изп.
дело № 20178440400530 по описа на ЧСИ С.Я., към което първото било присъединено.
В
производството по изп. дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П. била
извършена публична продан на недвижим имот, по отношение на който била вписана
ипотека в полза на „Р. (Б.)" ЕАД, обезпечаваща вземанията, за които
банката била снабдена с изпълнителни листове и които се събирали принудително в
производството по изп. дело № 20178440400530 описа на ЧСИ Я.. С получената от публичната продан на ипотекирания имот сума
била изцяло погасени
вземанията на банката за главницата и изтеклите лихви до датата на извършване на
разпределението – 03.11.2017 г., като
ЧСИ М.П. превел по специалната
сметка на ЧСИ С.Я. сумата
1386350,56 лева. Неразпределената сума от 46010,23 лева ЧСИП.разпределил
на 20.05.2019 г., като в разпределението „Р. (Б.)"
ЕАД участвало със сумата 86325,49 евро, представляваща законна лихва за забава върху вече погасената
главница, съгласно удостоверение на ЧСИ С.Я.. Тази сума обаче била погасена още
с разпределението от
03.11.2017 г., което било
влязло в сила. Това вземане за законна лихва на „Р. (Б.)" ЕАД било
несъществуващо и ищецът
претендира това да бъде установено със сила на пресъдено нещо.
Ответникът
„А.г.“ ООД и длъжник в производството по изп. дело № 20168510400069 по описа на
ЧСИ М.П. признава иска и претендира уважаването му, но без присъждане на
разноски в полза на ищеца. Възпроизвежда фактите и доводите, изложени от "С.Ф."
ООД.
В
отговор на исковата молба присъединеният взискател „Р. (Б.)" ЕАД
оспорва предявения иск, като твърди, че е кредитор на „А.г.“ ООД, като в
производството по изп. дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П. била
извършена публична продан на ипотекиран в полза на банката имот и получената
сума била разпределена с протокол от 03.11.2017 г., като банката получила
1400313,30 лева, като разпределението влязло в сила на 12.02.2019 г.. В полза
на „Р. (Б.)" ЕАД била
преведена от ЧСИП.сумата 144 лева и от ЧСИ Я. на 09.04.2019 г. били извършени
два превода: на сума в размер от 13346,13 лева и на сума в размер на 1386812,77
лева, с които вземанията на банката били само
частично погасени. В производството по изп. дело № 20168510400069 по
описа на ЧСИ М.П. било извършено ново разпределение, в което съгласно
удостоверение, изх. № 024719/17.05.2019 г. на ЧСИ Я. банката участвала със
сумата 86325,49 евро, представляваща законна лихва, начислена върху главницата за
периода от 03.11.2017 г. до 09.04.2019 г.. Счита, че до заверяване на банковата
сметка на кредитора върху основното
вземане законна лихва за забава се дължи.
В
допълнителна искова молба "С.Ф." ООД оспорва доводите на „Р. (Б.)" ЕАД, че
вземанията му се считат за погасени едва към момента на заверяване на банковата
му сметка.
В
допълнителен отговор на исковата молба „А.г.“ ООД поддържа признанието на иска.
В
допълнителния отговор „Р. (Б.)" ЕАД поддържа
твърдението, че е носител на вземане за законна лихва върху главницата по
издаден изпълнителен лист за периода до реалното й плащане.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по осъществените в правната
действителност факти, единствено спорни са породените от тях правни последици.
Видно от представения изпълнителен
лист, издаден на 23.02.2017 г. по гр. д. № 65516/2016 г. на СРС, 44 състав, „А.г.“
ООД (наред с други
солидарно задължени лица) е осъдено да заплати на „Р. (Б.)" ЕАД сумата 600000 евро – главница по
договор за револвиращ банков кредит от 30.06.2011 г., ведно със законната лихва
за периода от 16.11.2016 г. до плащане на вземането, както и възнаградителна
лихва, мораторна неустойка и разноски. За вземане от „А.г.“ ООД в размер на 7737,23 евро по същия
договор със законната лихва за периода от 16.11.2016 г. да изплащането „Р.
(Б.)" ЕАД е снабдено и с изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № 65517/2016 г. на СРС, 143 състав. Въз основа на този
изпълнителен лист кредиторът образувал изпълнително производство №
20178440400530 на ЧСИ С.Я., към което било присъединено изп. дело №
20178440401224 на същия ЧСИ, образувано въз основа на изпълнителния лист,
издаден по гр. д. № 65516/2017 г. на СРС, 44 състав, които факти се установяват
от приложените изпълнителни дела и от удостоверение, изх. № 024719/17.05.2019
г. на ЧСИ Я..
В производството не е спорно, че по изп.
дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2015 г., издаден в полза на
частeн праводател на "С.Ф."
ООД – Р.С. К., е
изготвено постановление за разпределение от 03.11.2017 г. на парична сума в
размер на 4000098 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот, който e обект на учредена в полза на „Р. (Б.)" ЕАД договорна ипотека, поради което и
кредитната институция е конституирана като присъединен взискател. Съгласно
разпределението в полза на присъединения взискател „Р. (Б.)" ЕАД е определено да бъде преведена сума в
размер на 1400313,60 лева, с която да бъде погасена главницата в размер на
1173498 лева, съгласно изпълнителния лист по гр. д. № 65516/2016 г. на СРС, 44
състав, заедно със законната лихва върху нея, начислена до 03.11.2017 г. и
възлизаща на сума в размер на 114742,03 лева. Останалите погасени с разпределената
в полза на „Р. (Б.)" ЕАД са ирелевантни за настоящия спор.
Видно от представеното съдебно решение
№ 5686/28.08.2018 г. на СГС, ІІ брачен състав, разпределението, изготвено по изп.
дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П.
е оспорено от длъжника „А.г.“ ООД
с жалба, вх. № 92833/13.11.2017 г., счетена от съда за неоснователна, поради
което и е влязло в сила с влизане в сила на съдебното решение, което съгласно
отбелязването е станало на 12.02.2019 г..
В резултат на намаляване размера на публичните
задължения на „А.г.“ ООД
разпределената в полза на НАП сума в размер на 46010,23 лева, представляваща
разлика между сумата по разпределението от 03.11.2017 г. (48197,65 лева) и
действително дължимата сума от 2187,42 лева, е разпределена с разпореждане от
20.05.2019 г. по изп. дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П., като взискателят „Р.
(Б.)" ЕАД участвало в разпределението с вземане
в размер на 168837,98 лева – левова равностойност на законна лихва след пълното
погасяване на главницата по изп. лист от 23.02.2017 г. за периода след
изготвяне на първото разпределение (04.11.2017 г.) до 09.04.2019 г., когато
сумата била преведена на банката от ЧСИ Я.. Няма данни изготвеното
разпределение да е влязло в сила, включително от приетите преписи от
документите, съдържащи се в изп. дело по описа на ЧСИ П., се установява, че
разпределението е предмет на обжалване.
ЧСИП.приел, че вземанията, с които
взискателят „Р. (Б.)" ЕАД, следва да участва в разпределението
от 20.05.2019 г. са в размерите, посочени в удостоверение, изх. №
024719/17.05.2019 г., издадено по изп. дело № 20178440400530 на ЧСИ С.Я., съгласно
което удостоверение по издадения по гр. д. № 65516/2016 г. на СРС, 44 състав,
изпълнителен лист била налице дължима законна лихва от 86325,49 евро след
пълното погасяване на главницата на 09.04.2019 г..
В производството е прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като незаинтересувано и
компетентно и въз основа на същото приема, че по сметка на взискателя „Р.
(Б.)" ЕАД на 09.04.2019 г. са постъпили два
парични превода: на сума в размер на 1386812,77 лева и на сума в размер на
13346,13 лева с наредител ЧСИ С.Я. и посочено основание за извършването им
„20178440400530 от разпределение на ЧСИ М.П.“. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че законната лихва върху главница в размер на 600000 евро за периода
04.11.2017 г. – 09.04.2019 г. възлиза на сума в размер на 87000 евро.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани.
По отношение на установителния иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 464 ГПК.
Предмет на предявения
отрицателен установителен иск, е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между ответниците не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на
което да е задължението на „А.г.“ ООД да заплати на „Р. (Б.)" ЕАД сумата 86325,49
евро, с
левова равностойност 168837,98 лева,
представляваща законна лихва върху удовлетворена главница, с което вземане
банката участва като присъединен взискател в производството по изп.
дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П.,
в което производство качеството взискател има и ищецът.
По въпросите за
правния интерес от предявяване на иск по реда на чл. 464 ГПК и момента, в който
възниква този интерес, е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 756/22.12.2011 г. по
ч. гр. д. № 641/2011 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 159/31.03.2009 г. по ч.
гр. д. № 1930/2008 г. на ВКС, І г. о. и определение № 556 от 02.10.2014 г. по
т. д. № 4610/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в която е прието, че предвидената
в чл. 464, ал. 1 ГПК защита на взискателя по изпълнителното дело възниква от
момента на присъединяването на друг взискател, от които момент се поражда и
правният интерес за взискателя да предяви отрицателния установителен иск по чл.
464, ал. 1 ГПК срещу длъжника и присъединения взискател, с когото конкурира. С
присъединяването на нов взискател всеки един от първоначалните взискатели има
интерес да оспори с иск по чл. 464, ал. 1 ГПК вземането на му, тъй като с
присъединяването възниква задължение за съдебния изпълнител да извърши
разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл. 460 ГПК, като реализирането
на защитата извън визирания в чл. 464, ал. 1 ГПК едномесечен срок от
разпределението не рефлектира върху допустимостта на иска.
В случая ищецът "С.Ф."
ООД е взискател в производството по изп. дело №
20168510400069 по описа на ЧСИ М.П.,
с длъжник по изпълнението „А.г.“ ООД, в което производство по принудително
изпълнение ответникът „Р. (Б.)" ЕАД е присъединен взискател по смисъла на
чл. 459, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК, тъй като в негова полза е вписана договорна
ипотека, по отношение обекта на която е насочено принудителното изпълнение.
Предмет на производството е несъществуването
на вземане за законна лихва след твърдяно погасяване на главницата, като ищецът
не оспорва нито правопораждащите главното вземане факти, нито обстоятелството,
че върху главницата се дължи обезщетение за забавеното й плащане. Единственият
спорен въпрос е към кой момент главницата е погасена и е прекратено акцесорното
задължение за заплащане на обезщетение за забава.
Ищецът счита, че главницата е погасена
с разпределението от 03.11.2017 г. по изп. дело № 20168510400069 по
описа на ЧСИ М.П. и това
обуславя недължимостта на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 04.11.2017 г. – 09.04.2019 г., възлизащо на сума в размера, удостоверен
от ЧСИ С.Я. (86325,49 евро). Това становище обаче противоречи на позитивната
правна уредба.
Лихвата е институт на гражданското право. Тя
се числи към т. нар. "граждански плодове", тъй като представлява
доход, който се получава въз основа на облигационно или търговско
правоотношение във връзка с използването на вещ или капитал. Обективното ни
материално право определя лихвата или като възнаграждение - цена за временно
ползване на определена парична или вещна стойност (чл. 10, ал. 2, чл. 240, ал.
2 ЗЗД, чл. 294, ал. 1, чл. 430, ал. 2 ТЗ), или като плод от предадена вещ,
чиято цена още не е изискуема (чл. 200, ал. 3 ЗЗД, чл. 349, ал. 5 ГПК), или
като обезщетение при забавено изпълнение на парично задължение (чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД), какъвто характер има процесното отричаното вземане.
Вземането
за законна лихва, представляващо мораторно обезщетение възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съгласно
решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно изискуемо парично задължение е винаги забавено, като
кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, тъй като
липсата на парични средства никога не представлява невиновна невъзможност за
изпълнение. По общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата на главното задължение, като
това акцесорно задължение обременява правната му сфера до погасяването (чрез
плащане или друг способ) на главното парично задължение.
В
случая, кредиторът „Р. (Б.)" ЕАД е снабден с изпълнителен лист за
сумата 600000 евро – главница, върху която е присъдена законна лихва за периода
от 16.11.2016 г. до плащането й. Следователно акцесорното задължение е
възникнало, включително е облечено в изпълнително основание и е постановено да съществува
до погасяването на главното вземане. Затова същественият в производството
въпрос е в кой момент е погасено това главното задължение.
Няма
съмнение, че разпоредбата на чл. 460 ГПК изисква при недостатъчност на
събраната по изпълнителното дело сума за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител да извърши разпределение. Изготвянето на разпределение не
означава погасяване на вземанията на взискателите, тъй като ГПК установява задължение
за съдебния изпълнител да предяви разпределението на длъжника и на всички
взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден – чл. 462,
ал. 1 ГПК, едва след изтичане на тридневен срок от предявяване на
разпределението и при липсата на подадена жалба, то става окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по
разпределението на взискателите – чл. 462, ал. 2 ГПК. При подадена жалба стабилизирането на разпределението е препятствано и то
става окончателно след разрешаване на спора по жалбата – чл. 463 ГПК.
В случая срещу изготвеното на 03.11.2017 г.
разпределение по изп. дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П. е подадена жалба от длъжника „А.г.“
ООД, която е обусловила
същото да не се счита окончателно до влизане в сила на съдебното решение, с
което жалбата е разрешена. Този факт е настъпил на 12.02.2019 г., като в
изпълнителното производство влезлите в сила съдебни решения са представени с
молба, вх. № 14137/19.02.2019 г. на взискателя "С.Ф."
ООД. С влизане в сила на
съдебното решение разпределението е окончателно стабилизирано и определените за
превеждане суми е следвало да бъдат предадени на взискателите в приложение на
чл. 462, ал. 2 ГПК, като в тяхна полза се извърши плащане.
По
силата на чл. 305 ТЗ когато плащането се извършва чрез задължаване и/или
заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на
кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. Трайно установена е съдебната
практика, че плащането се смята осъществено, със заверяване сметката на
кредитора (решение № 50/02.04.2009 г. по т. д. № 485/2008 г. ІІ Т.О. и решение
№ 141 от 02.11.2010 г. по т. д. № 199/2010 г., І Т.О.), а това е станало на
09.04.2019 г., съгласно кредитираното заключение на вещото лице, изготвило ССчЕ.
Следва
да се отбележи, че заключението е изготвено след извършена проверка на движението
по платежната сметка на взискателя „Р. (Б.)" ЕАД, поради което неоснователни са
доводите на ищеца, че същото не следва да бъде кредитирано, тъй като се
основавало на съставени от този ответник документи. Платежните нареждания са
съставени от неучастващо в производството лице – ЧСИ Я., поради което няма
основание да се третират като изходящи от банката.
Сметката
на взискателя „Р. (Б.)" ЕАД с определената да му бъде предадена по
разпределението от 03.11.2017 г. сума е заверена на 09.04.2019 г., поради което
в този момент главницата по издадения изпълнителен лист от 23.02.2017 г. по гр. д. № 65516/2016 г. на
СРС, 44 състав, е погасена. В този момент е прекратено и задължението за
престиране на обезщетение за забава върху главницата. До погасяването й обаче
акцесорното вземане е дължимо. Затова в правната сфера на взискателя „Р.
(Б.)" ЕАД съществува парично вземане за законна
лихва върху главницата от 600000 евро, дължима за периода 04.11.2017 г. – 08.04.2019
г. (деня, предхождащ извършеното погасяване).
Размерът на законната лихва е нормативно определен,
на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна
банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от
01.01.2015 г.), затова обезщетението
за забава върху главницата от деня, следващ изготвеното разпределение
(натрупаната до този момент лихва е включена в него) до деня, предхождащ действителното
погасяване на главницата - 08.04.2019 г. възлиза на сумата 86833,34
евро, която надхвърля незначително размера, изчислен в
удостоверението на ЧСИ Я. и предмет на настоящия спор - 86325,49
евро. Доколкото обаче се
отрича вземане в по-малък размер, а се установи такова да съществува в по-висок
размер, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Обстоятелството,
че ответникът „А.г.“ ООД признава
исковата претенция не променя този извод. Ответниците са задължителни
необходими другари, като решението спрямо тях трябва да е еднакво, тъй като те
са страни по спорното материално правоотношение. В този смисъл оспорването на
иска от страна на „Р. (Б.)" ЕАД е достатъчно, за да препятства
възможността да се постанови решение при признание на иска (чл. 216, ал. 2 ГПК).
Неоснователни
са доводите на ищеца недължимостта на лихвата за забава да произтича от
обжалване на разпределението, респ. от забава на съдебните изпълнители да
преведат сумите. Лихвата е дължима до погасяване на главницата чрез плащане, а
то се счита извършено със заверяване на сметката на взискателя. Изготвеното
разпределение е само един план за бъдещо превеждане на суми в определен размер
и изпълнението на този план изисква неговото стабилизиране. Законодателят изрично
е регламентирал възможността този финансов план да бъде оспорен от гледна точка
съответствието му със закона и до решаване на така възникналия спор,
изпълнението му е недопустимо. Висящността на спора не прекратява акцесорното
задължение за престиране на лихва. Всяка от страните в изпълнителното
производство има гарантирано право на жалба, но упражняването на това
процесуално право няма как да въздейства върху материалното правоотношение и да
преурежда правата и задълженията, съставляващи част от неговото съдържание.
Да
се приеме обратното (каквато е тезата на ищеца) означава чрез депозирането на
жалба срещу разпределение длъжникът да се освобождава от акцесорното си
задължение за лихва, макар кредиторите да не са получили реално никакво
изпълнение. Такава конструкция противоречи на цялостната система на материалното
договорно право.
При
незаконосъобразно забавяне на съдебния изпълнител да извърши превод на сумите
по окончателно стабилизирало се разпределение, длъжникът, които се обременява с
акцесорно задължение за мораторно обезщетение, може да реализира отговорността
на съдебния изпълнител за вреди. Това обаче няма отношение към материалното
правоотношение между взискателя и длъжника и по никакъв начин не прекратява
акцесорното задължение за заплащане на лихва за забава.
При този изход на спора, право на
разноски за производството се поражда за ответниците, съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК, но само ответникът „Р. (Б.)" ЕАД прави искане за присъждането им в
размер на 750 лева, съгласно представен списък, поради което така
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за
вещо лице, следва да се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "С.Ф."
ООД, ЕИК ********, със седалище ***, срещу „Р. (Б.)"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище ***
и „А.г.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище ***, иск
с правна квалификация чл. 464 ГПК, за признаване за установено, че
ответникът „Р.
(Б.)" ЕАД, в
качеството му на присъединен взискател в
производството по изп. дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П. не е
носител на вземане от
ответника „А.г.“ ООД за
законна лихва за забава върху главницата по изпълнителен лист от 23.02.2017 г., издаден по гр. д. № 65516/2016
г. на СРС, 44 състав, в размер на сумата 86325,49 евро, с левова
равностойност 168837,98 лева.
ОСЪЖДА "С.Ф."
ООД, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати на „Р. (Б.)" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
750
(седемстотин и петдесет) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: