Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22.04.2021
г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурор Петя
Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 116 по описа за 2021
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Ж.С.Ж. против Решение № 260269, постановено
по АНД № 1658/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е
потвърдено НП №20-1228-001389/16.06.2020 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Стара Загора. В жалбата се твърди,
че решението е незаконосъобразно, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на въззивния съд
за липса на процесуални нарушения при издаване на НП. Твърди се, че както АУАН,
така и НП не съответстват на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не е посочено ясно и точно времето
и мястото на извършване на деянието, липсва и изисукемата от закона конкретника
и яснота за нарушената законова разпоредба. По изложените съображения е
направено искане за отмяна на решението
на РС Стара Загора и постановяване на друго по същество, с което да се
отмени издаденото НП.
Ответникът по касационната
жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърден обжалжания
съдебен акт.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Стара Загора се е развило по жалба от Ж.С.Ж. против Наказателно постановление № 20-1228-001389
от 16.06.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора,
с което на Ж.Ж. са наложени административни наказания, както следва: глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на
основание чл.174, ал.3, ПР от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.05.2020г.в 02:00
ч. в гр.Стара Загора, на ул***, в посока изток – запад, управлява л.а. Мерцедес с рег. № ***, собственост на Г.Х.С..
Водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дръг тест 5000 № ARLK - 0072. Издаден му е бил талон за медицинско
изследване № 00507299 и връчени 7 броя холограмни стикери, като
не е дал кръв за изследване.
С обжалваното решение
Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна
административнонаказателното обвинение. Не е налице нито вътрешно противоречие
при формулировката на обвинението, нито неяснота за какво деяние е санкциониран
жалбоподателят. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението
писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и
несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно от
обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирани като
административно нарушение по по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Наложените наказания са
изцяло съобразени със съответната санкционна разпоредба и няма основания за
изменението им.
Решението на Старозагорския районен е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Съответен на закона е направеният от въззивния съд извод за
липса на съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП.
Изложените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на императивните
изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при формулиране на
административнонаказателното обвинение са свързани единствено с описанието на
деянието, квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. От посочената нормативна регламентация
следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на
изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното
нарушение по чл.174, ал.3, предложение второ от ЗДвП „отказ да бъде извършена проверка за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на
МПС“ – 1. Отказ на водача да му бъде извършен тест и 2. неизпълнение на предписание за химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Видно от съдържанието на наказателното постановление, при фактическото описание
на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете
изпълнителни деяния, регламентирани в чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Противно на твърдяното в касационната жалба,
не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на
извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде
квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита
на нарушителя. Защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени
в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не
е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира
доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез
извършване на тест и химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата
на наркотични вещества или техни аналози/. В случая в съдържанието на
наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна
обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в
какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение
и респ. съставомерното деяние по 174, ал.3 от ЗДвП – отказ на водача да бъде
проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да
бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест
5000 с фабр.№ARLK-0072, след
което му е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0050299, което той не
е изпълнил – не е дал кръв за медицинско изследване. Очевидно формулировката на
административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за
волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като
обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран. Ето защо
и непосочването правилото по кое „предложение” на чл.174, ал.3 от ЗДвП Ж. е
нарушил, не може да обуслови извод за формална незаконосъобразност на
наказателното постановление. Не може да бъде споделен и довода на касатора за
ненадлежна правна квалификация на фактите. Съгласно чл. 5 ал.3 т.1 предл. второ
от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява след
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на тази забрана осъществява
състава на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК – който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба в размер от
500лв. до 1500лв. Във връзка с охрана и осигуряване изпълнението на
правомощията от контролните органи по чл. 161 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 и т.9 от ЗДвП / контрол върху спазването на
правилата за движение от участниците, недопускане управлението на моторно
превозно средство от водач, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта
над 0.5% и/или наркотични вещества, както и от водач, който откаже да му бъде
извършена проверка за употреба на посочените вещества/ законодателят е
предвидил административно наказателна отговорност и принудителни
административни мерки. Водачите на моторни превозни средства под страх от
административнонаказателна отговорност са длъжни да позволят извършването на
проверка с цел контрол върху спазване на забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,
като в случай на неизпълнение носят административна отговорност по конкретен
административно-наказателен състав – чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
Обосновано
Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установено и
доказано извършването на конкретното нарушения от Ж.Ж. по повдигнатото му
административнонаказателно обвинение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този извод е
направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд. Съдът е изпълнил процесуалното си
задължение при служебната проверка за законосъобразност на НП да обоснове своя
акт, включително с произнасяне по всички възражения на жалбоподателя, като
изложените от въззивния съд съображения за тяхната неоснователност се споделят
изцяло от настоящия касационен състав и е безпредметно да бъдат повтаряни.
С
оглед на изложеното съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260269, постановено по АНД № 1658/2020 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.