Ð
Å Ø Å Í È Å № 1437
Ãð.Ïëîâäèâ,
27.10.2011 ã.
Â
È Ì Å Ò Î Í À Í À Ð Î Ä
À
ÏËÎÂÄÈÂÑÊÈßÒ
ÎÊÐÚÆÅÍ ÑÚÄ,
ãðàæäàíñêà
êîëåãèÿ, в закрито заседание â
ñúñòàâ:
Ïðåäñåäàòåë:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
×ëåíîâå: ФАНЯ РАБЧЕВА АННА ИВАНОВА
êàòî
ðàçãëåäà
äîêëàäâàíоòî îò
ñúäèÿ
ÈÂÀÍÎÂÀ ч.ãð.ä.№2161 ïî
îïèñà çà 2011 ã.,
çà äà ñå
ïðîèçíåñå,
âçå ïðåäâèä
ñëåäíîòî:
Ïðîèçâîäñòâîòî
å по глава 41 от ГПК.
Постъпила е жалба от „СИ
БАНК”ЕАД, гр.София –присъединен взискател, ñðåùó
действията на ЧСИ Ат.Атанасов, рег.№757, район на
действие ПОС по изп.д. № 00036/2010 г. – против изготвеното разпределение от 11.02.2011 г. на постъпилите по
изпълнителното дело суми. Моли да се отмени обжалваното действие.
Ответниците по жалбата – Т. П.Т. – първоначален взискател – чрез
пълномощника си адв.В. К. – счита
жалбата за неоснователна; длъжникът Г.С.Т. – не взема становище по жалбата.
Съдия-изпълнителят дава обяснения по реда на чл.333 ал.3 от ГПК, в които
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Ñúäúò,
êàòî ïðåöåíè
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà
ïîîòäåëíî è â
òÿõíàòà ñúâêóïíîñò,
êàêòî è
íàâåäåíèòå
îò ñòðàíèòå äîâîäè,
íàìèðà çà
óñòàíîâåíî
ñëåäíîòî:
Предявенят иск е с пр.осн. чл.462 и сл. от ГПК. За изготвеното разпределение от
11.02.2011 г. на постъпилите по изпълнителното дело суми жалбоподателят е
уведомен на същата дата, а жалбата е подадена на 14.02.2011 г., т.е. в
изискуемия 3-дневен срок, поради което жалбата е допустима.
Съдът намира, че доводите за допуснати нарушения от СИ са основателни:
Обжалва се изготвеното разпределение
от 11.02.2011 г. на постъпилите по изпълнителното дело суми с оплакване, че в
обжалваното постановление ЧСИ е посочил, че с привилегия съгл.чл.136, т.1 от ЗЗД се ползват таксите и разноските по изпълнителното дело в размер на 3354 лв.
без да е посочено конкретно и ясно за какво са направени разноските за ЧСИ,
както и че съгл. цитираната разпоредба с привилегия се ползува и адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 7700 лв. съгл. ДПП, с което е
договорено адв.възраграждение в размер на 7700 лв., но в графата „изплатен
доход” цифрата на хилядите е поправена и
липсва доказателство за плащането, както и че адв.възраграждение се явява
прекомерно завишено съгл.чл.78, ал.5 от ГПК; счита, че ЧСИ не взел предвид
направените от жалбоподателя като присъединен взискател разноски по ИД. Моли да
се отмени разпределението като неправилно и да върне делото за изготвяне на
ново разпределение със задължителни указания в т.ч. и за редуциране на
адв.хонорар съгл.чл.10,т.1 Наредбата за минималните адв.възраграждения до
минималния размер за защита по изп.дело.
Становището на първоначалния взискател е, че: адв.възраграждение е платено
в брой и е договорено на основата на материалния интерес и с оглед фактическата
и правна сложност на ИД, касаещо редица бъдещи изп.действия при СИ в различни
съдебни райони; счита, че независимо, че съгл.чл.457/1/ ГПК присъединилият се
взискател има същите права в ИД, каквито има първоначалния взискател, това не
прави автоматично разноските му привилегировани – необходимо е действията,
които са предприети от съответникя кредитор да са такива, че да ползуват
останалите кредитори; счита, че възражението за прекомерност на адвокастния
хонорар от 7700 лв. е несвоевременно направено едва с настоящата жалба, а не в
хода на изп.производство, както и че съгл. чл.435, ал.2 ГПК само длъжника може
да обжалва постановлението за разноските за адв.хонорар и неговата
прекомерност.
Мотивите на ЧСИ са, че адв.хонорар на
взискателя е привилегировано вземане по чл.136 ал.1 ЗЗД и следва да се изплатят
преди всяко друго вземане, а по отношение на неговия размер – като присъединен
взискател банката е могла да го оспори в законоустановения срок или евентуално
да обжалва отказа на ЧСИ да го намали; по отношение на начислените такси за ЧСИ
съдия изпълнителят счита, че в приложената сметка по чл.79 от ЗЧСИ точно са
отразени основанията и размера на таксите и разноските, които са извършени във
връзка с принудителното изпълнение и следва да се изплятат преди всички
останали вземания.
От приложеното и.д. съдът констатира следното:
Обжалва се изготвеното разпределение от 11.02.2011 г. от ЧСИ на постъпилите
по изпълнителното дело суми по отношение на размера на адвокатския хонорар и по
отношение на начислените такси за съдия-изпълниятеля по изпълнителното дело.
Обжалването на разпределението по чл.462 ГПК е отделно производство,
различно от това по чл.435, ал.2 ГПК, поради което могат да бъдат обжалвани
разпределените като привилегировани суми за направени по ИД разноски от присъединения взискател при наличие на
правен интерес, който в случая е налице, тъй като събраната по ИД сума е
недостатъчна за удоволетворяването му. Няма срок, в който жалбоподателят може
да възрази срещу прекомерността на адв.хонорар като няма пречка ЧСИ да се
произнесе по искането с пр.осн.чл.78, ал.5 ГПК
и да намали същия ако са налице предпоставките за това.
По възражението на жалбоподателя, че ЧСИ не е включил в разпределението на
осн.чл.136, ал.1 ЗЗД направените от него разноски като взискател ПОС не може да
се произнесе, тъй като в представеното от ЧСИ кс.копие на изпълнителното дело
няма данни за направени разноски от жалбоподателя.
С обжалваното разпределение по чл.460 ГПК ЧСИ е заделил 3354 лв. за удоволетворяване на начислените такси и
разноски по приложената сметка по чл.79
от ЗЧСИ - съгл. чл.136, ал.1т.1 от ЗЗД.
Оплакванията в жалбата са, че тази сметка е неясна и несъобразена с изискванията
на чл.79 ЗЧСИ. Съгл. чл.79, ал.2 от ЗЧСИ в сметката ЧСИ трябва да посочи
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при
пропорционалната такса и сумите на дължимите такси. От приложената сметка е
видно, че ЧСИ не е посочил материалния интерес при пропорционалната такса –
останалите суми са точно изчислени и отговарят на иизискванията на чл.79 ЗЧСИ.
От разпределението се установявя, че материалния интерес възлиза на получената
от ПП на длъжниковия имот в размер на 25500 лв. Върху тази сума съгл.
т.26,б.”г” от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ дължимата пропорционална
такса на ЧСИ е 1705,50 лв., а не като е записано в сметката на ЧСИ 1755 лв. От тук разпределението се явява
неправилно и следва да се извърши ново разпределение. При изготвяне на новото
разпределение по чл.460 ГПК ЧСИ следва да съобрази и указанията на ПОС по
отношение на искането за редуциране на адв.хонорар от 7700 лв., както
следва:
ИД е образувано въз основа на ИЛ, от който е видно, че длъжникът е осъден
да заплати на взискателят Т.Т. сумата 150520 лв. главница и 6010,40 лв.- лихви
и разноски, т.е. всичко 151120,40 лв. Съгласно чл.10,т.1 от наредба №1/2004 г.
за мин.адв. възнаграждения – за защита по ИД възнагражденията за образуване на
ИД е 100 лв., като с т.2 на същата разпоредба – за водене на ИД и извършване на действие с цел
удовлетворяване на парични вземания -се
дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7,ал.2 от наредбата. В
случая с договор за правна помощ - л.6
от ИД взискателят заплаща в брой на адв.В.К. сумата 7700 лв. като следва да се
отбележи, че е налице поправка в цифрата на хилядите в графата „изплатен
доход”, но от друга страна по-нагоре в ДПП е записано, че сумата е платена в
брой. Възнаграждението по чл.7, ал.2,т.4 във вр. с чл.10,т.2 възлиза на 1736,20
лв. или като се включи възнаграждението по чл.10,т.1 – 100 лв., общо възлиза на
1836,20 лв. Налице е многократно превишаване на определения по наредба №1/2004
г. адв.хонорар по представения договор за правна помощ от 7700 лв., който
следва да бъде редуциран поради прекомерност и на осн.чл.78 ал.5 ГПК до
посочената по-горе сума – 1836,20 лв. Редуцирането е съобразено с трайно
установената съдебна практика – определение №269/04.05.2011 г. на ВКС по
ч.гр.д.№155/2011 г.,
Ето
защо обжалваното действие на съдия-изпълнителя
следва да се отмени и делото да се върне на СИС.
Âîäèì
îò ãîðíîòî
ñúäúò
Р Е
Ш È:
ОТМЕНЯ действието на ЧСИ Ат.Атанасов, рег.№757, район на действие ПОС по изп.д.№00036/2010 г. – против изготвеното разпределение от 11.02.2011 г. на постъпилите по изпълнителното дело суми.
Връща делото на съдия-изпълнителя за изготвяне на ново разпределение по чл.460 ГПК съобразно посочените по-горе мотиви.
Ðåøåíèåòî подлежи на обжалване в 1 –седмичен срок пред ПАС.