РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 25.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на двадесет и осми април през две хиляди и деветата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.К.
при
участието на секретаря А.Я. разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 832 по описа за
2008г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът С.М.В. твърди в исковата молба, че с ответника С.В., с български
имена Севдалин Хубенов Хубенов сключили граждански брак на 19.10.1998г., като
веднага след това ответникът заминал за Република Турция, където живеел от
години, а след една година при него заминала и тя, и заедно заживели в гр.Гебзе
в дома на родителите на ответника.Междувременно ответникът работел и в Русия и
по тази причина отсъствал по 4-5 месеца.В Турция се родили и децата на
страните-Севги на 13.07.2000г. и Енис на 30.10.2005г..Страните прекарвали малко
време заедно и през това време ответникът се държал с ищеца грубо и агресивно
като многократно й нанасял побой пред децата и баща й.Освен това често
злоупотребявал с алкохол и се заканвал да убие ищеца, а под негово давление
родителите му също се държали лошо с ищеца и децата.През м.юли 2008г. ответникът
и родителите му изгонили ищеца, която заедно с децата се върнала в България-в
с.Мургово.След тази раздяла страните не поддържали никакви контакти като
ответникът не желаел да живее в България. Ищецът релевира, че бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ответника като моли същият да се прекрати и
да му се предостави упражняването на родителските права над родените от брака
деца, както и ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето
Севги в размер на 70лв. и на детето Енис в размер на 60лв., и за в бъдеще да носи добрачното си фамилно
име Мурад.Претендира и разноски по делото.В съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си по делото поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като
сочи, че семейното жилище на страните било в гр.Гебзе, Република Турция и било
собственост на родителите на ответника.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, представлява се от назначения
му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, който не оспорва
предявения иск за развод като счита, че не е доказано, че вина за
разстройството на брака има ответника.
Районният съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От Удостоверение за сключен граждански брак от 02.10.2008г., издадено въз основа на Акт № 2/19.10.1998г. на с.Мургово, Община Кърджали
се установява, че на 19.10.1998г. страните по делото са сключили граждански
брак, като съпругата наместо добрачното си фамилно име Мурад, е приела да носи
фамилното име на съпруга си-В.. От Удостоверение
за раждане, съставено въз основа на акт за раждане N 1502/10.11.2006г., се установява, че на 30.10.2005г. от родители,
страните в настоящото производство, в Турция е родено детето Енис В., с ЕГН **********, понастоящем на 4 ненавършени години. От Удостоверение за раждане,
съставено въз основа на акт за раждане N 001/03.05.2001г., се установява, че на 13.07.2000г. от родители,
страните в настоящото производство, в Турция
е родено детето Севги В., с ЕГН
**********, понастоящем на 9 години.
Становището на Отдел „Закрила на детето” към ДСП-Кърджали е родителските
права над децата Севги и Енис да се предоставят на майката, която единствено се
грижи за тях като им е осигурила нормални битови условия в апартамент в гр.Кърджали,
собственост на лелята на ищеца, като детето Севги е ученик в 3-и клас на СОУ
„Отец Паисий” гр.Кърджали, а детето Енис не посещава детска градина, и когато
майката е на работа, се отглежда от родителите на майката, които я подпомагат
при отглеждането и възпитанието на двете деца.Установява се и, че ищецът работи
на минимална работа заплата в книжарница на фирма „Бехи”.
От данните по делото се установява, че ответникът не живее в България, а в
Турция и от 1997г. е с настоящ адрес в Турция.
От гласните доказателства по делото се установява, че една година след
сключване на гражданския брак ответникът започнал да тормози и бие ищеца,
първият живеел в Русия и се връщал в гр.Гебзе един път годишно, като от м.юли
2008г. страните не живеели заедно, защото родителите на ответника изгонили
ищеца, който заедно с децата се прибрал в България като се грижил за децата, а
ответникът не им изпращал пари и дори не се обаждал, за да разбере как са.
При тези доказателства, съдът
приема, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, сключен между страните в настоящото производство в резултат на виновното
поведение на ответника. Чл. 15 и чл. 18 от СК
определят общите рамки на поведение между съпрузите по време на брака. Съгл.
чл. 15 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Така определени
по общ и абстрактен начин задълженията на съпрузите се явяват критерий за
нивото на отношенията им по време на брака. Чл. 18 от СК доразвива изискванията
за общи грижи за семейството и уточнява, че от общите усилия в смисъл на
взаимодействие между съпрузите зависи благополучието в семейството. В
настоящото производство безспорно се установи, че благополучието в брака между
страните по него, разгледано в плоскостта на личните отношения, т.е. като
морално-емоционално единство в семейството не е постигнато и доказателство за
това е, че ищецът е напуснал семейното жилище, тъй като е бил изгонен от
същото, и трайно се е установил да живее
в България с родените от брака деца, през който период ответникът нито се
интересувал от децата, нито им изпращал пари, като страните живеят разделено от
близо една година и не поддържат семейни контакти. Свидетелските показания са
категорични, че ответникът е имал агресивно и грубо отношение към ищеца, с
което активно е съдействал за влошаване на семейния климат, а понастоящем се е
дезинтересирал от съпругата и децата си. С оглед на изложеното, като се има
предвид цялостното поведение на ответника, липсата на взаимност, уважение,
разбирателство и доверие между съпрузите,
съдът приема, че бракът в действителност съществува само формално и искът за развод е основателен, поради което
следва да се уважи като процесният брак бъде прекратен по вина на ответника.
След прекратяване на брака на осн. чл.103, ал.1 от СК , ответникът следва
да носи предбрачното си фамилно име Мурад.
С оглед на обстоятелството, че след раздялата между страните, майката се
грижи за родените от брака деца, и с оглед свидетелските показания в тази
насока, родителските права над децата следва
да се предоставят на майката, като на бащата
следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, а именно-да ги вижда и взема всяка първа и
трета неделя от месеца от 09.00ч. до 19.00ч,
както и един месец през годината, който не съвпада с годишния платен
отпуск на майката, като вземането и връщането на децата да става в дома на майката.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 85, ал.1 от СК
приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на непълнолетните си деца ежемесечна издръжка в
размер на 70 лв. за детето Севги, и в размер на 60лв. за детето Енис, считано
от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие или настъпване на
друга правоизменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва
при просрочие. При определяне размера на издръжката на децата, съдът отчете възрастта
на децата, доходите на ищеца, липсата на доказателства за доходите на ответника,
за който приема, че е трудоспособен, както и икономическите условия на живот в
страната.
Ищецът не претендира ползването на семейното жилище и същото следва да се
предостави на ответника.
При този изход на делото и на осн. чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК, следва
да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд
държавна такса върху определения размер на дължимата издръжка на децата в
размер 187.20лв., както и окончателна държавна такса по бракоразводния процес в
размер на 30лв., и в негова тежест
следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в размер на 430лв.
за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.М.В. с ЕГН **********,*** и С.В.
с ЕГН **********,***, с настоящ адрес: Турция, сключен на 19.10.1998г. в гр.Кърджали,
за което е съставен Акт № 2/19.10.1998г. на
Община Кърджали, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак по вина на съпруга С.В..
След прекратяване на брака С.М.В. да носи предбрачното си фамилно име МУРАД.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на родените
от брака деца Енис В. с ЕГН ********** и Севги В. с ЕГН **********,
на майката С.М.В. с ЕГН ********** като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
бащата С.В. с ЕГН ********** да вижда и взема децата Енис и Севги всяка първа и трета неделя от месеца
от 09.00ч. до 19.00ч., както и един месец
през годината, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като
вземането и връщането на децата да става в
дома на майката.
ПРЕДОСТАВЯ ползуването на семейното жилище, находящо се в
гр.Гебзе, Турция на съпруга С.В. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес: Турция да
заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Енис В. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.М.В. с ЕГН ********** в размер на
60 лв., считано влизане в сила на настоящото решение до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща
издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА С.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес: Турция да
заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Севги В. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.М.В. с ЕГН ********** в размер на
70 лв., считано влизане в сила на настоящото решение до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща
издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА С.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес: Турция да
заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 187.20лв., представляваща
държавна такса върху определените размери на дължимите издръжки, както и 30 лв.
окончателна държавна такса по делото.
ОСЪЖДА С.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес: Турция да
заплати на С.М.В. с ЕГН **********,*** сумата 430лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.