№ 318
гр. Несебър, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.а
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Гражданско дело №
20252150100475 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на В. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „С***“ № **, подадена чрез процесуалния му
представител адв. С. К. от АК - Варна, против „Ф***Б***“ ЕООД, ЕИК 2****, със
седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М****“, бул. „А****“ № ***, вх. **,
ет. **, офис ***, представлявано от Д.Н. и И.В., с която се иска от съда да прогласи
нищожността на Договор за потребителски кредит № 12**** от *****г., сключен
между страните на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , а при условията на
евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от договора на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и да осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сумата в размер на 402.83 лева, представляваща заплатената сума над
главницата по кредита, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, евентуално - да заплати сумата от
321.07 лева, представляваща платена такса за предоставяне на гаранция, с която
ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55. ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит № 12**** от *****г., по силата на който му бил отпуснат кредит
в размер на 800 лева. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът бил обезпечен с
поръчителство по силата на договор за поръчителство, сключен с М*****В***, като
уговорката не можела да се отмени, а договорът за поръчителство бил сключен на
същата дата, на която бил сключен договора за кредит. Съгласно договора за
поръчителство кредитополучателят се задължил да заплати възнаграждение на
поръчителя, представляващо „такса за предоставяне на гаранция“ по кредита в размер
на 432 лева. Развива доводи за нищожност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11,
1
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Обръща внимание, че възнаграждението за поръчителя не е била
включено към общия разход по кредита, което представлява нарушение на чл. 10, ал. 1,
т. 10 от ЗПК и води до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Акцентира, че е заплатил общата сума по кредита в размер на 615 евро или 1202.83
лева съгласно фиксирания обменен курс на БНБ. Заявява, че ответникът се е обогатил
неоснователно със сумата в размер на 402.83 лева, надвишаваща главницата по
кредита. В условията на евентуалност ищеца изтъква съображения за нищожност на
клаузата по чл. 5 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 от ЗЗП. Навежда, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност, не е ясно формулирана, препятства възможността на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора и не е ясно уговорена.
Позовава се на Решение по дело С-714/22г. и Директива 93/1З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. С тези доводи се моли от съда да уважи предявените искове. В случай, че
съдът приеме, че договорът е действителен, а клаузата на чл. 5 от него за нищожна,
моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата за предоставяне на
гаранция. Представя писмени доказателства. Моли, при възразяване от страна на
ответника срещу заплатените суми, същият да бъде задължен на основание чл.190 от
ГПК да представи намиращите се в него счетоводни документи, съдържащи
информация за извършените погасявания по договора. Претендира разноските по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответното
дружество, подаден чрез процесуалния им представител - юрк. Г.Г., с който се излагат
съображения за неоснователност на предявените искове. Развиват се доводи, че
исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими,
като насочени срещу неправилна страна, като се сочи, че ответникът не е страна по
договора за гаранция. Изтъква се, че не е налице заблуждаваща търговска практика и
нарушение на чл. 143 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид гореизложеното се моли
от съда да отхвърли предявените искове по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Представя се пълномощно. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира
молба, с която заявява, че поддържа исковата молба, ведно с приложените писмени
доказателства. Изразява становище по същество. Моли съда да уважи предявените
искове и да присъди направените по делото разноски, за което представя списък по чл.
80 от ГПК.
За ответното дружество, редовно уведомени, представител не се явява.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл.
22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и евентуални
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, че е сключен Договор за потребителски кредит № 12**** от *****г., както и
твърденията си, че клаузата на чл. 5 от договора е недействителна съобразно
изложените в исковата молба основания.
2
В тежест на ответника е да установи наличието на облигационно отношение с
ищеца, действителността на процесния договор, включително и на оспорената клауза
по чл. 5 от него, съответствието между правата и задълженията на страните по
договора, изключващо неравноправност в отношенията, че клаузите по договора са
индивидуално уговорени, включително клаузата по чл. 5, че в годишния процент на
разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, вкл., че сключването на договор за гаранция /поръчителство/ от
кредитополучателя с Ф***Б*** ЕАД не е било задължително за получаването на
кредита, както и, че заплатената не основание него „такса за предоставяне на
гаранция“ няма отношение към действителните разходи по процесния кредит.
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на
сумата.
Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 731 от
11.07.2025г. (л. 27 - л. 29), постановено по делото. Със същото определение съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 от ГПК, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 12****
от *****г.
От процесния договор се установява, че ответното дружество е предоставило на
ищеца кредит в размер на 800 лева, който ищецът се задължил да върне на 5 броя
погасителни вноски съобразно погасителен план, ведно с лихва в размер на 81.76 лева
при лихвен процент 24.53 %, при ГПР 49.03 %, изчислен по чл. 8.4 от Общите
условия, при които е сключен договорът. Видно от клаузата на чл. 5 от договора се
установява, че кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено от М*****В*** в
полза на ответника, одобрен от дружеството. От съдържанието на т. 1.6 то Договор за
гаранция (поръчителство), сключен между ответника и поръчителя, се установява, че
таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство), предвидена за заплащане на
ищеца е в размер на 432 лева, разпределена съгласно погасителен план към договора.
По делото е представено извлечение от ищеца (л. 12 гръб), от които се
установява, че сключеният на 25.02.2023г. заем за сумата в размер на 800 лева, ведно с
лихва в размер на 81.76 лева, за срок от 5 месеца, с падеж - 27.07.2023г. е приключен.
От удостоверение за липса на задължения, издадено от ответника (л. 13) се констатира,
че към 03.08.2023г. ищецът няма текущи задължения към дружеството.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
От своя страна нормата на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК предвижда, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
3
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на
сключване на процесния потребителски кредит - не по-висок от 50 %/.
В тази връзка разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 на ЗПК предвиждат, че при
нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 - отсъствие в задължителното съдържание
на договора за потребителски кредит на лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му; данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания при
определянето му; както и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; договорът за потребителски
кредит е недействителен, а потребителят дължи връщане само чистата стойност на
кредита, без лихва и други разходи.
В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда
на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22,
ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението
разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита
за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
[такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита
или получаването му при предлаганите условия.
Вземайки предвид българското и европейското законодателство, както и
формираната задължителна съдебна практика, настоящата инстанция, счита, че
поцесният договор за потребителски кредит не съдържа указаното по чл. 11, ал. 1, т. 9,
т. 10 и т. 11 от ЗПК задължително съдържание.
На първо място, видно от договора за кредит в същия отсъства посочване на
размера на приложения лихвен процент, определящ размера на лихвата от 81.76 лева -
в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора изцяло отсъства и съдържание за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и начина на формиране на договорната лихва и сумата
върху която е начислена, което съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Въпреки разпределената на ответника тежест на доказване, до приключване на
съдебното дирене същият не ангажира доказателства за наличие на неразделни
приложения към договора, като общи условия, погасителни планове и пр., които да
4
установяват законоизискуемото минимално договорно съдържание.
Наред с горното, формиране на процентното съотношение на годишния разход
по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Същевременно с Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29.
Ето защо съдът счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение и
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, установяваща част от минимално
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като макар в
договора да е посочен ГПР от 49.03 %, не е налице яснота относно размерът на
отделните задължения, от които е формиран. Както вече беше посочено, по делото не
бяха представени Общите условия и съдържанието на клаузата по чл. 8.4, уреждаща
начина на изчисляване на ГПР по договора. От друга страна, не се установява каква е
общата стойност на задълженията след включване на установеното в Договора за
предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител.
В пълнота следва да се отбележи, че обезпечаването на Договора за
потребителски кредит, предоставено от одобрено от ответника лице е било
задължително условие за сключване на договора, което не може да бъде отменено от
ищеца или от гаранта (поръчителя). Възнаграждението по договора за (гаранция)
поръчителство, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи
по същия и в общата стойност на задълженията. Налага се извод, че в случая е
нарушено изискването за добросъвестност и се достига до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а
невключването на свързания с договора за кредит разход в общите разходи по кредита
и при определяне на ГПР съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е
основание за неговата недействителност.
Всичко гореизложено мотивира настоящия съд да приеме, че процесният
договор за потребителски кредит се явява нищожен/недействителен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
При този краен извод главната установителна претенция на ищеца се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗП, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото се установи, че
чистата стойност на кредита е сумата от 800 лева, а пълния размер на извършените от
ищеца плащания по процесния договор и към ответника възлиза на сумата от 1202.83
лева. Надплатената разлика от 402.83 лева се явява дадено без правно основание,
5
предвид което и следва да бъде изцяло уважен осъдителния иск на ищеца за
връщането от ответника, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до пълното изплащане.
С оглед извода за основателност на главните обективно съединени искове,
поради несбъдване на предпоставката за разглеждането им, съдът не дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 968 лева /деветстотин шестдесет и осем лева/, от които: държавна такса -
108 лева и заплатено адвокатско възнаграждение - 860 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр.
чл. 22 от ЗПК вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК по предявения иск на В. Р.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „С***“ № **, срещу „Ф****“ EООД, ЕИК
2*****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М****“, бул. „А****“ №
***, вх. **, ет. **, офис ***, представлявано от Д.Н. и И.В., че сключения между тях
Договор за потребителски кредит № 12**** от *****г. е нищожен /недействителен/
поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 86 от ЗЗД „Ф****“
EООД, ЕИК 2*****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М****“, бул.
„А****“ № ***, вх. **, ет. **, офис ***, представлявано от Д.Н. и И.В., да заплати на
В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „С***“ № **, сумата от 402.83 лева
/четиристотин и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща сума, заплатена
от В. Р. Г. в полза на „Ф***Б***“ ЕООД на основание нищожния Договор за
потребителски кредит № 12**** от *****г. и без правно основание, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 07.04.2025г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ф****“ EООД, ЕИК 2*****, със седалище и адрес на управление:
гр. С***, ж.к. „М****“, бул. „А****“ № ***, вх. **, ет. **, офис ***, представлявано от
Д.Н. и И.В., да заплати на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „С***“ № **,
сумата от 968 лева /деветстотин шестдесет и осем лева/, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6