Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./12.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1345
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ЗАД „А”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***-13, чрез адв. Пенева срещу Община
Варна осъдителен иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1216.86 лева, представляваща платено от
ищеца в качеството му на застраховател застрахователно
обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, обективиран в полица №
0306В045318/25.07.2012г. със срок на действие от 25.07.2012г. до 24.07.2013г.
на застрахованото лице К.С.С за вреди, причинени на застрахованото имущество -
лек автомобил марка „***” с ДК № ***вследствие виновно бездействие на служители
на ответника, по отношение вмененото им задължение да поддържат пътната мрежа в
Община Варна в изправност, поради което на 24.05.2013г. при управление на
застрахования автомобил в гр. Варна водачът е реализирал ПТП, пропадайки в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са
настъпили имуществени вреди по застрахования автомобил, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
31.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както сумата от 542.50 лева мораторна
лихва от 25.09.2013г. до 31.01.2018г.
С молба от 01.06.2018г. /л.66 от делото/ ищецът се е
отказал от претенцията за ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: между дружеството ищец и К.С.С е сключен договор
за имуществена застраховка „Каско” по отношение на
притежавания от последния лек автомобил, марка „***” с ДК № ***, обективиран в застрахователна полица № ***валидна за
периода от 25.07.2012г. до 24.07.2013г.. На 24.05.2013г. в гр. Варна е
настъпило ПТП, при което, водачът на лекия автомобил е попаднал в необезопасена
дупка на пътното платно. В резултат по автомобила са настъпили имуществени
вреди. По силата на горния договор ищецът, в качеството му на застраховател и
по заведена преписка № ***, е платил на застрахованото лице и оторизирания
сервиз „А.Т.Г” АД сумата в общ размер от
1226.86 лв.. След плащането, на ответника е изпратена регресна
покана да заплати дължимите суми под формата на платено обезщетение и обичайни
разноски по определянето му, въпреки което изпълнение до настоящия момент не е
последвало. Ответникът отговаря за вредите, причинени от противоправното
поведение на лицата, на които е възложила дейността по поддържането, ремонта и
управлението на пътната мрежа в региона в изправност. Ето защо за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на осъдителния иск, по който моли за
постановяване на положително решение.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът
е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за неоснователност по същество на исковите претенции, основан
на следните доводи: оспорва изцяло наведените в исковата молба фактически
твърдения досежно механизма на настъпване на
произшествието. Твърди, че съобразно изискванията на ЗДвП, когато МПС не е в
състояние да се придвижва на собствен ход, поради причинени му вследствие на
произшествие вреди, ПТП задължително се посещава от органите на МВР. В случая
това не е сторено, както и не е извършена проверка за алкохол на водача; липсва
фотографски материал за състоянието на лекия автомобил и за повредите по него.
Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и
настъпилите вреди по същото. В случая самият водач не е изпълнил вменените му
от ЗДвП задължения да се съобрази с атмосферните условия, състоянието на пътя и
на превозното средство. Моли предвид изложените съображения по делото да бъде
постановено решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея
становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
С Определение, постановено в о.с.з. на
14.05.2018г., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, че между дружеството ищец и К.С.С е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско” по отношение на
притежавания от последния лек автомобил, марка „***” с ДК № ***, обективиран в застрахователна полица № ***валидна за
периода от 25.07.2012г. до 24.07.2013г., както и че ищецът е заплатил на
застрахованото лице и оторизирания сервиз
„А.Т.Г” АД сумата в общ размер на 1226.86 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по заведената щета, на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК.
Водачът на увреденото
МПС е подал Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение на 28.08.2013г., с приложена
Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско“.
Въз основа на
заведена преписка № *** по щета, Доклади по щета и опис заключения по нея, размерът на
застрахователното обезщетение е определен на сумата общо от 1216.86 лв. Ищецът
е заплатил на застрахованото лице сумата в общ размер на 812.82 лева, а на
доверения сервиз 404.04 лева, видно от представените преводни нареждания от 12.08.2013г.; 31.07.2013г. и
15.07.2013г..
Приложен е снимков материал
по
заведената щета.
В хода на делото са ангажирани специални знания в
областта на автотранспортната техника посредством проведената съдебно автотехническа експертиза. В заключението си по същата,
вещото лице И.И. установява, че настъпилите
имуществени вреди по автомобила са на стойност 1222.76 лв.. Административните
разходи по ликвидация на щетата са в размер на между 15-25 лева. Щетите са в
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
С оглед срокът на действие на договора за имуществена
застраховка, който в настоящия случай е от 25.07.2012г. до 24.07.2013г., следва изводът, че приложимата
правна норма е чл. 213 КЗ /отм./, аргумент от § 22 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, който посочва, че за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства не се установява между страните да е договорено друго след
влизане в сила на действащия КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, аргумент от чл. 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./. За уважаване
на предявената искова претенция следва да се установи от страна на ищеца
наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
увреденото лице по договор за застраховка на МПС, на което в резултат на ПТП,
настъпило вследствие на противоправното бездействие
на лица, на които ответника е възложил извършването на определена работа
/поддържането на общински път/, е причинена вреда; изпълнение на задълженията
си по договора за застраховка - плащане на обезщетение на застрахованото лице
за вредите, причинени в резултат на деликта; размер
на заплатеното обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и
приетата по делото САТЕ, които съдът цени в тяхната съвкупност, по безспорен
начин се установява, че процесният автомобил е
реализирал пътно-транспортно произшествие, като е попаднал в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, и са му били нанесени щети. С оглед
липсата на оспорване на представената декларация на водач на застраховано МПС
от 28.08.2013 г. и при съблюдаване на изводите на вещото лице по назначената
САТЕ съдът приема, че на описаното в исковата молба място и дата 24.05.2013 г.
е била налице неравност на пътя - дупка, необозначена по начин, позволяващ
избягването й. От приетата по делото застрахователна полица се доказва, че към
датата на ПТП автомобилът е бил застрахован и е било налице валидно
застрахователно правоотношение между собственика на автомобила и ищеца.
Последният е имал качеството застраховател по
застраховка "Каско" с предмет увредения
автомобил, съгласно валидна застрахователна полица. Реализираното
пътно-транспортно произшествие съставлява покрит риск. Ищецът е изплатил на увреденото
лице и оторизирания сервиз сумата в размер на 1216.86 лева за отстраняване на
щетите по автомобила. С оглед заплащане на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца на увреденото лице, следва изводът, че е налице основание за суброгация на ищецът срещу ответника до размера на
платеното застрахователно обезщетение.
Обемът на суброгационното
право включва както правата срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл раздел V от ППВС №
7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общинска собственост, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1,
т.2 от Закона за общинската собственост във вр. с §
7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му. В чл. 31 ЗП е разписано,
че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. Съответно общината следва да предприеме мерки за предупреждаване
на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни
предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални
правила, действията със задължителен характер, за указване на направления,
посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за
улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите
пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, аргумент от чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В настоящия случай не се установи да е имало
сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице препятствие на пътя,
каквото представлява дупката. Въз основа на този извод, следва и другия такъв,
че е налице бездействие от страна на служители на Община Варна във връзка с
поддържането на пътя. Това бездействие е противоправно
такова, тъй като не са изпълнени вменените законови задължения, предвидени в
нормите на чл. 19 ЗП, чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. С оглед гореизложеното следва да
се ангажира отговорността на ответника за причинените при процесното
ПТП вреди, на основание чл. 49 ЗЗД.
Твърденията, заявени своевременно в отговора на
исковата молба, за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради несъобразяване поведението на водача със скоростта на движение
и другите обстоятелства, визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, остават неподкрепени с
доказателства и съответно недоказани по делото, поради което и това възражение
на ответника следва да бъде оставено без уважение.
Според заключението на САТЕ стойността на щетите,
определена по средни пазарни цени към момента на застрахователното събитие
възлиза на 1222.76 лева, а изплатеното обезщетение в размер на 1216.86 лева,
съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно
действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по
застраховка автокаско.
Обемът на регресното вземане
се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в
размер на извършеното плащане, а именно 1216.86 лева. Поради изложеното, искът
следва да бъде изцяло уважен в този размер, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 31.01.2018 година до окончателното
заплащане.
По предявения аксесорен иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Задължението на делинквента
към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава
/моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В този смисъл решение № ** от 30.06.2010 г. по търг. д. № ***г.
на Върховен касационен съд
По делото не са представени доказателства, ищецът да е
отправил покана до ответника да заплати доброволно претендираната
сума, която да е достигнала до знанието на последния, поради което искът за мораторна лихва подлежи на отхвърляне.
По отношение
на разноските:
Направено е искане и от двете страни за присъждане на
сторените в производството разноски. Ищецът претендира сумата от 150 лева,
представляваща внесен депозит за изготвяне на САТЕ, сумата от 100 лева,
представляваща заплатена държавна такса по предявените искове и сумата от 353.85
лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар. Ответникът претендира
сторените в исковото производство разноски - юрисконсултско
възнаграждени. При съобразяване на разпоредбата на
чл. 78, ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл.
78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер
на 415.29 лева, съобразно уважената част от исковете, а на основание чл. 78,
ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 31.23
лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА О В, адрес: град ********, представлявана от
кмета на Общината да заплати на З. „А.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1216.86 лева, представляваща
платено от ищеца в качеството му на застраховател застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществена
застраховка „Каско”, обективиран
в полица № *********. със срок на действие от 25.07.2012г. до
24.07.2013г. на застрахованото лице К.С.С за вреди, причинени на застрахованото
имущество - лек автомобил марка „***” с ДК № ***вследствие виновно бездействие
на служители на ответника, по отношение вмененото им задължение да поддържат
пътната мрежа в Община Варна в изправност, поради което на 24.05.2013г. при
управление на застрахования автомобил в гр. Варна водачът е реализирал ПТП,
пропадайки в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат
на което са настъпили имуществени вреди по застрахования автомобил, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 31.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 542.50
лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 25.09.2013г. до 31.01.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА О В, адрес: град *******, представлявана от
кмета на Общината да заплати на З. „А.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 415.29 лева, представляваща сторени в производството разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на О В, адрес: град *****, представлявана от кмета на Общината сумата от 31.23 лева, представляваща
сторени в производството разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: