Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на тридесети януари две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 3345/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
18104/06.12.2019г. на “Ванеса Варна” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул.”Княз Борис І” № 111, представлявано от управителя
В Н , чрез адвокат И.А. ***, срещу Решение №1832/14.10.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 2610/2019г. на Районен съд гр. Варна, двадесет и седми състав.
В жалбата се поддържа, че постановеното съдебно
решение е незаконосъобразно. Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е
приела, че с оглед събраните в хода на делото доказателства се е установило
извършването на нарушение, описано в обжалваното наказателно постановление,
както и че между дружеството и св. М е
било налице трудово правоотношение. Формулирано е искане за отмяна на съдебното
решение и измененото с него наказателно постановление..
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Николов счита обжалваното решение за законосъобразно с искане
за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши
служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК,
намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение въззивния съд е изменил наказателно
постановление № 03-009787/30.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна,
с което на “Ванеса Варна” ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл.62, ал.1 във
вр. с чл.1, ал.2, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева,
като намалил размера на имуществената санкция на 1500 лева.
За да постанови своето решение, съдът е установил от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на 10.05.2019г. от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна в хотел „Димят“, находящ се в гр. Варна,
бул.“Княз Борис І“ № 111, стопанисван от „Кератех инженеринг“ ООД било
установено, че в обекта има работници на външна фирма, а именно “Ванеса Варна” ЕООД. Работниците били двама,
които извършвали дейност на територията на лоби бара на хотела, като полагали
облицовка на стените. В хода на проверката едно от лицата, установено да полага
труд – Г А М , ЕГН: **********, попълнило собственоръчно декларация, че работи
за “Ванеса Варна” ЕООД от 07.05.2018г. на длъжност „мебелист“, с работно време
от 11.00 часа до 16.30 часа, с възнаграждение 200 лева седмично и с четири
почивни дни. След попълване на декларацията, на място се е явил представител на
въззивното дружество, който получил призовка за явяване в Дирекция „Инспекция
по труда“-гр.Варна, но не представил трудови договори за установените на място
лица. В хода на проверката бил представен договор между „Кератех инженеринг“
ООД и “Ванеса Варна” ЕООД за изработка, доставка и монтаж на мебелно
обзавеждане и оборудване, сключен на 09.03.2019г. Бил представен още и
граждански договор, сключен на 10.05.2019г. между въззивното дружество и лицето
Г М , според който той се задължавал да извърши монтаж на мебели в хотел
„Димят“ в срок до 16.05.2019г. С оглед констатациите, на дружеството е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него
е било издадено процесното наказателно постановление.
При така установените факти, въззивната инстанция е
приела от правна страна, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че отразената
в наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните доказателства. Според съда проверяващите обективно, всестранно и
пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства. Констатираното
от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано по
време и място. Нарушението е описано от фактическа страна, посочени са
нарушените законови разпоредби и съответните норми въз основа на които следва
да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. По
отношение на размера на наложеното административно наказание районния съд е
приел, че същият е необоснован по размер, като е счел, че предвидения в
санкционната норма минимум би съответствал на тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност.
Решението е правилно.
Настоящия състав споделя изцяло фактическите и правни
изводи на районния съд. Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка като е
събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, защо
кредитира показанията на свидетеля Донева, респ. защо не кредитира показанията
на свидетеля М . Счел е, че не са налице допуснати от административнонаказващият
орган съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на
наказаното лице и изразяващи се според възражението на жалбоподателя в
обстоятелството, че в наказателното постановление е записано, че лицето М е престирал труд като „хигиенист“ и че
дружеството е стопанисвало хотел „Димят“. Приемайки изложените неточности за
допусната непрецизност в наказателното постановление, съдът е приел същата като
несъществено нарушение, водещо до безусловна отмяна на НП.
Кредитираните
гласни доказателства в съвкупност с останалите приети по делото писмени
доказателства са дали основание на съда да приеме, че констатациите на контролните
органи за извършвана трудова дейност от страна на М по време на проверката са верни. Съдът приема,
че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1,
т.2 от НПК.
Решението не противоречи и на материалния закон. Релевантните
факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и
първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в
тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
Категорично доказано е, че между жалбоподателя и работника М е възникнало трудово правоотношение. Освен
това доказано е, че по време на проверката М е осъществявал трудова дейност в полза на
жалбоподателя по възникналото трудово правоотношение. Това трудово
правоотношение не е било оформено в писмен договор сключен между страните,
поради което жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Извършеното
нарушение е констатирано от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна при
извършената на самия обект проверка, като категорично установено е, че М е осъществявал трудова дейност.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение по делото. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1832 от
14.10.2019г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 2610 по описа
на съда за 2019г.
ОСЪЖДА “Ванеса Варна” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.”Княз Борис І” № 111,
представлявано от управителя В Н , да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: