№ 5499
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110203791 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото се разглежда повторно от Софийски районен съд /СРС/, след
като с Решение № 1417/05.03.2024г., постановено по КАНД № 4326/2023г. по
описа на АССГ, XXV касационен състав, е обезсилено Решение №
1445/28.03.2023г., постановено по НАХД № 128/2022г. по описа на СРС, НО,
8 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с
дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Образувано е по повод жалба на „*** /с предишно наименование „***
***“ ЕООД /, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“, ул. „Асен ***“, № 1А, бл. 1, вх. А, ет. -1, офис №2, представлявано
от управителя ***, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2100101 от
20.12.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” -
София (ДИТ София), с което спрямо жалбоподателя, на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата
от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ,
изразяващо се в това, че на 12.11.2021 г. дружеството, в качеството на
работодател, не е изпълнило, дадено с протокол за извършена проверка от
22.10.2021 г. предписание и не е изплатило уговореното трудово
възнаграждение на В. С. А., за положения от него труд за периода от м. март
2020 г. до м. май 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ в дадения му срок до
11.11.2021 г.
1
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, тъй като е
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че НП не отговаря на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради наличието на
яснота относно датата на извършване на нарушението - от една страна, в НП
било посочено, че проверката е извършена на 22.10.2021 г., а от друга – че
нарушението е било извършено на 12.11.2021 г. Сочи се, че наказващият орган
не е обсъдил подадените от жалбоподателя възражения срещу АУАН. На
следващо място се твърди, че във връзка с една и съща проверка, извършена
на 22.10.2021 г., са били издадени 9 /девет/ Акта за установяване на
административни нарушения и съответно впоследствие били издадени девет
наказателни постановления – все за неплатени трудови възнаграждения на В.
С. А., в периода м. октомври 2019 г. - м. август 2021 г., всяко от които
отнасящо се до тримесечен период. Това, според жалбоподателя, е в
нарушение на принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК.
Поддържа се, че издаденото задължително предписание не представлява
принудителна административна мярка, поради което санкционната норма на
чл. чл. 415, ал. 1 от КТ била неприложима. Относима към настоящия случай,
според жалбоподателя, е разпоредбата на чл.415, ал. 2 от КТ. На следващо
място се твърди, че АУАН не бил издаден в едногодишния срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, доколкото неплатеното трудово възнаграждение се отнасяло за
периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г., а АУАН е съставен на 29.11.2021 г.
Изразява се становище за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. С тези аргументи е
направено искане за отмяна на атакуваното НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
процесуален представител в лицето на адв. ***, която поддържа жалбата по
посочените в нея доводи, както и искането за отмяна на НП.
В допълнение изтъква, че в призовката и в поканата не било посочено за
изпълнението на кое от предписанията е следвало да се представят документи.
Посочва, че било житейски нелогично един служител да работи три години
без трудово възнаграждение, като се изтъква, че трудовият договор е бил
прекратен през 2020 г., като и до настоящия момент не е била отправена
претенция по съдебен ред във връзка с неизплатените трудови
възнаграждения.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Бонева, която изразява
становище за неоснователност на жалбата, тъй като извършването на
нарушението се установява от доказателствата по делото. Поради това моли
атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в
полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в
случай, че такова се претендира от жалбоподателя.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба и
доводите на страните, и като се запозна с материалите по делото,
2
намира за установено от фактическа страна следното:
По повод на подаден от свидетеля В. С. А. сигнал, в периода от
04.10.2021 г. до 22.10.2021 г. длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по
труда” - София (ДИТ) извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в „*** /с предишно наименование „*** ***“ ЕООД/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Асен
***“, № 1А, бл. 1, вх. А, ет. -1, офис № 2, представлявано от управителя ***, с
предмет на дейност търговия на едро с фармацевтични стоки, медицинска
техника и апаратура - НКИД 46.46, която проверка била извършена на място в
гр. София, ул. „Ген. Александър В. Суворов“ № 14, офис № 2 – адрес на
управление на дружеството към момента на проверката, в присъствие на
управителя на дружеството-работодател - ***, като за проверката е съставен
Протокол № ПР2131218 от 22.10.2021 г. При проверката било установено, че
работодателят не е изплатил на свидетеля В. С. А. уговореното и начислено
трудово възнаграждение за извършената от него работа за периода от м. март
2020 г. до м. май 2020 г., което е в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. До този
извод проверяващите достигнали след преглед на изисканите и представени
ведомости за работна заплата за периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г. на
работниците и служителите на дружеството-жалбоподател, от които било
видно, че на В. А. е начислено трудово възнаграждение за отработеното време
за периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г., но от страна на работодателя не
били представени платежни документи (касови ордери, банкови нареждания и
др.), удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение. Поради
констатираното нарушение е дадено писмено предписание под № 9 от
съставения протокол, съгласно което работодателят следва да изплати
уговореното трудово възнаграждение на В. А., за положения от него труд за
периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г., съгласно чл. 128, т.2 от КТ, за
изпълнението на което е даден срок до 11.11.2021 г.
В периода от 22.10.2021 г. до 29.11.2021 г. е извършена последваща
проверка от страна на длъжностни лица при ДИТ спрямо „***, при което е
установено, че на 12.11.2021 г. работодателят не е изпълнил предписание под
№ 9, дадено му на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ, с протокол за извършена
проверка № ПР2131218 от 22.10.2021 г. да изплати уговореното трудово
възнаграждение на В. С. А., за положения от него труд за периода от м. март
2020 г. до м. май 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, в дадения срок до
11.11.2021 г. В съставения протокол за извършената последваща проверка №
ПР2134765 от 29.11.2021 г. било отбелязано, че работодателят не е представил
платежни ведомости или други платежни документи (разходни касови ордери,
фишове, банкови нареждания и други), удостоверяващи изплащане на
трудовите възнаграждения за периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г. на
горепосоченото лице, както и че в писмено сведение управителят на
дружеството е посочил, че не предоставя документи доказващи изпълнението
на предписанията от извършена 22.10.2021 г. проверка. С оглед на това и
предвид обстоятелството, че от дружеството-жалбоподател не били
3
представени доказателства за изплащането на трудовото възнаграждение на В.
А. за периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г., длъжностните лица (главни
инспектори при ДИТ) са приели, че работодателят не е изпълнил, даденото с
протокол за извършена проверка № ПР2131218 от 22.10.2021 г. предписание
№ 9 от протокола, което представлява нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
На 29.11.2021 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 22-2100101 от свидетеля Р. В. А. – главен инспектор при
ДИТ София, в присъствието на двама свидетели и в присъствието на
управителя на дружеството-работодател - ***, като на последния е връчен
екземпляр и е разяснена възможността за депозиране на писмени възражения
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен за нарушение, извършено от
дружеството на 12.11.2021 г., изразяващо се в това, че работодателят не е
изплатил уговореното трудово възнаграждение на В. С. А., за положения от
него труд в периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2
от КТ, което е прието, че съставлява неизпълнение на предписание под № 9,
дадено с Протокол за извършена проверка № ПР2131218 от 22.10.2021 г., със
срок за изпълнение до 11.11.2021 г. Прието е, че това съставлява нарушение по
чл. 415, ал. 1 от КТ.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
АУАН.
На 20.12.2021 г. е издадено обжалваното понастоящем НП, в което
фактическата обстановка по случая е детайлно описана и е прието, че на
12.11.2021 г. от страна на дружеството „*** /с предишно наименование „***
***“ ЕООД/, е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в
това, че работодателят не е изпълнил, даденото с протокол за извършена
проверка от 22.10.2021 г. предписание под № 9, а именно в срок до 11.11.2021
г. да изплати уговореното трудово възнаграждение на В. С. А., за положения
от него труд в периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г., съгласно чл. 128, т.
2 от КТ. Административнонаказващият орган е приел, че случаят не е
маловажен, както и че са налице основания за налагане на имуществена
санкция, която е определена в размер на сумата от 1500 лева. НП е връчено на
21.12.2021 г. и в същото е разяснено правото на обжалване, което е
своевременно упражнено от страна на жалбоподателя с депозиране на
жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство на
29.12.2021 г.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на събраните доказателства по делото.
По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът
приема за достоверни: Наказателно постановление (НП) № 22-2100101 от
20.12.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” -
София (ДИТ София); АУАН № 22-2100101 от 29.11.2021 г.; протокол за
извършената проверка № ПР2134765 от 29.11.2021 г; протокол за извършена
проверка № ПР2131218 от 22.10.2021 г.; призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК от
4
22.10.2021 г. и от 12.11.2021 г.; покана за съставяне на АУАН; писмено
сведение от управителя на дружеството-жалбоподател; трудов договор №
3/13.05.2019 г. на В. С. А.; справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ; документи във връзка с образувано изпълнително дело срещу
В. А.; ведомости за работна заплата от м. март 2020 г. до м. май 2020 г.;
идентификационна карта; възражение срещу АУАН; Заповед № З-0058 от
11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“;
Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. и длъжностна характеристика на наказващия
орган; Заповед № ЧР-852/11.04.2018 г., ведно с длъжностна характеристика на
актосъставителя; справки от НАП за осигуряване, съответно за регистрирани
трудови договори на В. А.; Сигнал до Инспекцията по труда от В. А.;
Вътрешни правила за работната заплата за 2020 г.; 9 бр. наказателни
постановления; Заповед № 1106/17.10.2017 г. за назначаване на Наталия
Гюдженова на длъжност „Главен инспектор“ в ДИТ-София на ГИТ,
длъжностна характеристика и удостоверение за идентичност на имената на
*** Заповед № 3-0024/08.01.2019 г. и Заповед № 3-0025/08.01.2019г. за
определяне на териториалния обхват на служителите на ДИТ – София;
Заповед № ЧР-1027/13.09.2017 г. за назначаване на Димитринка Д. Иванова на
длъжност „Главен инспектор“ в ДИТ-София; Съдебно удостоверение от СРС,
ГО, съгласно която в периода 01.03.2020-30.05.2020г. не са налице данни за
заведени граждански дела със страни В. А. и дружеството-жалбоподател.
Посочените писмени доказателства не разкриват вътрешни
противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим.
Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата
обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата,
възпроизведени с показанията на свидетелите Р. В. А. и В. С. А., които съдът
приема за достоверни. От показанията на свидетеля А. се установяват
обстоятелствата около извършената с нейно участие последваща проверка в
качеството й на главен инспектор в ДИТ, при която било установено, че
жалбоподателят не е изпълнил предписание под №9, дадено в протокол за
извършена проверка от 22.10.2021 г., да изплати на В. А. начисленото във
ведомости за заплати трудово възнаграждение за месеците март, април и май
2020 г., както и че този извод актосъставителят А. достигнала, тъй като от
дружеството-жалбоподател не били представени документи, удостоверяващи
изплащането на посочените трудови възнаграждения. От показанията на
свидетеля Р. А. се установява и че подаденият сигнал, във връзка с който е
била предприета първоначалната проверка, е бил за неплащане на трудови
възнаграждения за период от около две години, както и че с протокола за
извършена проверка от 22.10.2021 г. са били дадени общо 9 броя
задължителни предписания, за неизпълнението на всяко от които бил съставен
отделен АУАН. Доколкото показанията на свидетеля А. са логични,
последователни и подкрепени от останалите доказателства по делото, съдът ги
кредитира и ги ползва при формирането на фактическите си изводи.
В показанията си свидетелят В. А. потвърждава, че през месец май 2019
5
г. е бил назначен на длъжност специалист продажби в „*** ***“ ЕООД, като не
е получил трудовото си възнаграждение за период от около две години – от
октомври или ноември 2019 г. до септември 2021 г., поради което е подал
сигнал до Инспекцията по труда. Свидетелят сочи, че е получавал трудовото
си възнаграждение в периода от м. май до м. септември 2019 г. в брой, при
което му е предоставян фиш, на който се е подписвал. Свидетелят А. изрично
посочва, че не е получил дължимото му се трудово възнаграждение за
процесния период от месец март 2020 г. до месец май 2020 г., което
обстоятелство се подкрепя от приложените по делото ведомости, от които е
видно, че за посочените месеци на свидетелят А. е било начислено трудово
възнаграждение, но липсва негов подпис или друг документ, удостоверяващ
изплащането на тези възнаграждения. Като прецени показанията на този
свидетел като обективни и достоверни, и в корелация с писмените
доказателства по делото /трудов договор, ведомости за заплати и други/, съдът
ги кредитира изцяло и ги използва при формирането на фактическите си
изводи.
Тук е мястото да се отбележи, че възраженията, релевирани от адв. ***
спрямо достоверността на показанията на свидетеля А., не следва да бъдат
споделени. Доводите, че било житейски нелогично последният да полага труд
в продължение на близо две години, без да получава трудово възнаграждение,
както и същевременно да бъдат заплащани дължимите осигуровки, не водят
до опровергаване на изложеното от свидетеля.
До обратен извод не водят и показанията на свидетеля Любка Иванова.
Същата твърди, че свидетелят А. е бил служител „*** ***“ ЕООД и е
получавал трудовите си възнаграждения в брой, като относно тези твърдения
съдът кредитира показанията на свидетеля Иванова, тъй като намират опора в
изложеното от свидетелят А.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
Иванова в частта, в която се твърди, че на А. са били изплатени трудовите
възнаграждения за периода от месец март 2020 г. до месец май 2020 г., но
същият не е подписвал ведомостите, тъй като е имал наложени запори.
Същите съдът намери, че се опровергават от показанията на свидетеля А.,
който освен, че посочва, че трудовите му възнаграждения за посочения период
не са били изплатени, изтъква и че уговореното му трудово възнаграждение е
било в размер на минималната работна заплата (което е видно и от
приложения по делото трудов договор), като му е било известно, че до този
размер същото е несеквестируемо. Това прави нелогични и недостоверни
твърденията на жалбоподателя, а и на свидетелят Иванова, че свидетелят А. е
получил трудовите си възнаграждения за процесния период, но не се е
подписвал във ведомостите, за да не се правят удръжки от възнаграждението
му във връзка с наложените му запори. Ето защо съдът не кредитира
показанията на свидетеля Иванова в тази част, отчитайки същевременно и
обстоятелството, че същата е служител в счетоводната фирма, която обслужва
дружеството-жалбоподател и в този смисъл е заинтересована последното да
избегне административнонаказателна отговорност, която би се явила пряко
6
свързана с нейната дейност по счетоводното обслужване на дружеството.
Съдът изключи от доказателствената съвкупност по делото
представените от процесуалния представител на жалбоподателя декларация от
управителя на „*** ***“ ЕООД, съгласно която били платени в брой трудовите
възнаграждения на В. С. А., тъй като същата няма доказателствена стойност и
съдържа единствено твърдения на жалбоподателя, както и справка от Агенция
по вписванията, Имотен регистър за В. С. А., тъй като същата не съдържа
информация, която да е от значение по делото.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
Конкретният АУАН е издаден от компетентен орган - главен инспектор в
ДИТ София към ИА ГИТ, който се явява компетентен орган съгласно чл. 21,
ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, който текст предвижда, че
инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в КТ
включително тези по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Законодателят е възложил
именно на ИА „ГИТ“ осъществяването на цялостен контрол за спазване на
трудовото законодателство, както и извършването на контролна дейност по
спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по
трудово или служебно правоотношение. Обжалваното НП е издадено въз
основа на АУАН от директор на дирекция ДИТ София, който е компетентен за
това орган с оглед приобщените заповеди по делото. Както АУАН, така и НП
съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо
съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В
АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно фактическо описание на нарушението,
като са конкретизирани всички значими обстоятелства. Не се констатира
твърдяната от жалбоподателя неяснота относно датата на извършване на
нарушението доколкото в обжалваното НП е направено ясно разграничение
между датата на извършване на нарушението - 12.11.2021 г. и датата на
неговото установяване на 29.11.2021 г.
При издаването на двата акта е спазен процесуалният ред за това и е
налице редовна процедура по връчването им. В случая са спазени и сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно
указанията, дадени в ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.
В тази връзка съдът следва да посочи, че възражението за съставяне на АУАН
след изтичането на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е неоснователно.
Този срок е давностен по характер, като съгласно цитираната разпоредба, не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
7
Въпросната една година се брои от извършване на нарушението, а процесното
нарушение се изразява в неизпълнение на дадено задължително предписание.
Срокът, даден от контролните органи за изпълнение на това предписание, е
бил до 11.11.2021 г. включително /четвъртък работен ден/, при което
нарушението е извършено на 12.11.2021 г. - първият ден след изтичането на
предоставения срок. Това се явява и релевантният момент за началото на
срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, при което последният е спазен, доколкото АУАН е
съставен на 29.11.2021 г.
Липсата на изрично обсъждане на подадените в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не представлява процесуално
нарушение, което да засяга съществено правото на защита на нарушителя,
доколкото на същия е гарантирана възможността неговите твърдения и доводи
да бъдат разгледани и от въззивната съдебна инстанция, от което право
жалбоподателят се е възползвал, депозирайки процесната жалба.
Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита, предвид
неяснота в призовката по чл. 45 АПК и в поканата за съставяне на АУАН
относно предписанието, за изпълнението на което следвало да се представят
доказателства, доколкото самият управител на дружеството-жалбоподател е
декларирал, че не представя такива.
Във връзка с представените преписи от наказателни постановления,
издадени срещу „*** ***“ ЕООД в рамките на извършената от ДИТ София
проверка, извън подлежащото на съдебен контрол в рамките на настоящето
производство, и релевираните във връзка с тях оплаквания, следва да се
отбележи, че административнонаказателното производство, за разлика от
наказателното, не познава института на продължаваното престъпление по
смисъла на чл. 26 НК. Аргумент в тази насока следва от изричната разпоредба
на чл. 18 ЗАНН, съгласно която, когато едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях. Предвид констатираните при извършените от контролните органи
проверки нарушения, касаещи различни периоди, правилно и обосновано са
издадени отделни наказателни постановления за всяко от тях. Настоящият
съдебен състав е компетентен да се произнесе по обосноваността и
справедливостта единствено на конкретната санкция, наложена с атакуваното
НП, предмет на съдебен контрол в рамките на проведеното
първоинстанционно производство.
Предвид изложеното съдът прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за
отмяната на санкционния акт.
Въз основа на доказателствата по делото се установява по категоричен
начин, че на 12.11.2021 г. от страна на дружеството „*** /с предишно
наименование „*** ***“ ЕООД/, е извършено административно нарушение на
8
чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че в качеството си на работодател не
е изпълнило, даденото с протокол за извършена проверка № ПР2131218 от
22.10.2021 г. предписание № 9, а именно в срок до 11.11.2021 г. да изплати
уговореното трудово възнаграждение на В. С. А., за положения от него труд за
периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв.
В конкретния случай се установява нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, с
оглед на което то следва да бъде санкционирано именно по реда на този
законов текст, както е сторил наказващият орган. В тази връзка не се споделят
доводите на жалбоподателя, че задължителните предписания не
представлявали принудителна административна мярка, както и че за случая
била приложима санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 2 от КТ, доколкото
процесното предписание не е дадено на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ.
Не се установяват отегчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства, като конкретното нарушение е първо подобно. Ето защо следва
да се определи санкция към минималния предвиден в закона размер, а именно
имуществена санкция в размер на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
както е процедирал административнонаказващият орган. При това положение
определената по вид и размер санкция е законосъобразна и следва да се
потвърди.
По довода за маловажност на случая следва да се посочи, че чл. 415в, ал.
1 от КТ предвижда, че „За нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.”, а в случая не
се твърди и не се доказва нарушението да е отстранено веднага след
узнаването му. Следва да се отчете и обстоятелството, че самото нарушение се
състои в неизпълнение на предписание, дадено по повод констатация за
предходно извършено идентично нарушение, с оглед на което случаят не може
да се определи като маловажен. Размерът на дължимото възнаграждение не се
приема от съда за незначителен и същият не е от естество да се приеме, че е
налице по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение в
сравнение с други нарушения от същия вид, още повече, че при проверката са
констатирани неизплатени трудови възнаграждения на същото лице и за други
периоди. Ето защо искането на жалбоподателя за определяне на случая като
маловажен и за прилагане на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неоснователен.
По изложените съображения съдът приема жалбата за
неоснователна, при което атакуваното с нея НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
9
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК съдът следва да се произнесе
и по направените разноски по КАНД № 4326/2023г. по описа на АССГ, XXV
касационен състав, и по НАХД № 128/2022г. по описа на СРС, НО, 8 състав.
Пред всяка от посочените инстанции наказващият орган е бил представляван
от юрисконсулт и е направено своевременно искане за присъждане на
разноски. Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от по 80.00
/осемдесет/ лева за всяка съдебна инстанция, или общо сумата от 240 /двеста и
четиридесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че юрисконсултът се е явявал в проведените открити
съдебни заседания. За заплащане на тази сума следва да се осъди
жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това въззиваемата
страна да направи разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-2100101 от
20.12.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” -
София (ДИТ София), с което спрямо „*** /с предишно наименование „***
***“ ЕООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“, ул. „Асен ***“, № 1А, бл. 1, вх. А, ет. -1, офис №2, представлявано
от управителя ***, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че
на 12.11.2021 г. дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило,
дадено с протокол за извършена проверка от 22.10.2021 г. предписание и не е
изплатило уговореното трудово възнаграждение на В. С. А., за положения от
него труд за периода от м. март 2020 г. до м. май 2020 г., съгласно чл. 128, т.2
от КТ в дадения му срок до 11.11.2021 г.
ОСЪЖДА „*** /с предишно наименование „*** ***“ ЕООД/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Асен
***“, № 1А, бл. 1, вх. А, ет. -1, офис №2, представлявано от управителя ***, на
основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от
ГПК, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - София, сумата от 240
/двеста и четиридесет/ лева, представляваща направени във връзка с
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
10
дело, по КАНД № 4326/2023г. по описа на АССГ, XXV касационен състав, и
по НАХД № 128/2022г. по описа на СРС, НО, 8 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11