РЕШЕНИЕ
№ 1136
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В. КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от Д.ЕВТ. П.Р. Гражданско дело №
20211110154580 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 21.09.2021 г. от М. Г. СТ., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу лице, с което
молителката е живяла във фактическо съжителство – М. П. М., ЕГН **********, при
твърдения за извършени от ответника спрямо молителката актове на домашно насилие в
периода 22.08.2021 г. – 15.09.2021 г., изразяващи се във вербална агресия – обиди и заплахи
в електронна кореспонденция.
Твърди се, че молителката започнала връзката си с ответника през лятото на 2018 г., като
в периода от началото на 2021 г. до края на м. юли 2021 г. била във фактическо съжителство
с него. Ответникът проявявал силна ревност още от началото на взаимоотношенията между
страните. На 17.12.2019 г. след пореден скандал ответникът нанесъл удар на молителката в
областта на дясното око, след което същата прекратила връзката им. Твърди се, че в
следващите месеци ответникът я преследвал и умолявал да му прости и да му даде нов
шанс, и молителката се съгласила. Посочва, че след това ответникът отново започнал да
ограничава социалните й контакти. През лятото на 2020 г., когато молителката заминавала
за Република Италия, установила, че ответникът е поставил в раницата й подслушвателно
устройство, поради което решила отново да прекрати връзката. Вследствие на това
ответникът отново започнал да упражнява тормоз върху нея, като обиждал нея и родителите
й, изпращал й имейли от чужди електронни адреси, съдържащи обиди и обвинения, следял я
и я заплашвал. Твърди се, че в началото на 2021 г. страните отново подновили връзката си,
като заживели заедно в жилището на ответника в ж.к. „Редута“, гр. София. Поведението на
ответника станало още по-агресивно и в края на м. юли 2021 г. молителката се изнесла и
заживяла при майка си. Навеждат се твърдения, че ответникът сменил паролата на профила
й в социалната мрежа „Фейсбук“, направил фалшиви нейни профили в сайтове за
запознанства, четял получената от нея кореспонденция на имейл адреса й –
1
***************@***.**, и отново започнал да изпраща обидни съобщения на молителката
от своя и от други имейл адреси. Твърди се, че извършените актове на психическо и
емоционално насилие се изразяват в получени от молителката имейли, както следва:
на имейл адрес ***************@***.** на 22.08.2021 г. в 01:04 часа с текст „Ще те
скапя“ и линк към сайт за запознанства;
от имейл адрес ***************@***.** на 22.08.2021 г. в 01:07 часа с текст „Abe ti I
maika ti ste se preselite v Avstralia. No I tam imam priqteli. BEEEEEEEEEE“ и линк към
сайт за запознанства;
от имейл адрес ***************@***.** на 22.08.2021 г. в 01:15 часа с текст „Бях ти
казал, ще те вкарам в затвора. Мамичката ти мръсна. Ще развеждаш семейства. Ще
дрогираш деца, ще лъжеш, ще крадеш. Щеми се правиш ва принцеса. Ооооо,мангал.
Ще ми се правиш на важна, софиянче, беееееееееее“;
от имейл адрес ***************@***.** на 22.08.2021 г. в 01:38 часа с текст „Твоя гъз
мирише, не го миеш. Колкото и да си навираш главата в пясъка, ти и майка ти все ще
миришете. Изроди!!! Бееееееее!!! Много омраза ще получиш“;
от имейл адрес ******@***.** на 22.08.2021 г. в 01:47 часа с текст „beeeeeee, kurva.
Беее, ама извинявай така ми казаха колегите, че си голяма курва.“;
от имейл адрес ******@***.** на 22.08.2021 г. в 01:49 часа с текст „beeeeeee, и
казаха, че като лапаш, блееееееш. Ама това е, защото си овца мааа“;
от имейл адрес ****************@***.** на 25.08.2021 г. в 23:44 часа с текст „Ей
щраус, дали ще те спасят ебачите ти. Аз съм Орела. Знам те от 2018 и знам какъв
боклук си. тежко ти. Пачавра.“;
от имейл адрес ****************@***.** на 03.09.2021 г. в 22:57 часа с текст „много те
чака още…много. Чушкопека били измислили, скапани мизерници. Хлебрки сте вие.
Много омраза ще получиш. Курвичке. Циганче.“;
от имейл адрес ****************@***.** на 05.09.2021 г. в 23:28 часа с текст „какво
стана бее курво, нали беше много отворена. Нали плачеше с твоите тъпкачи. Да знаеш,
че идвам в сарафово и ще те чакам там, колкото трябване съм те забравил. Идва есен,
зима. Колкото по-късно, толкова по-мръсно да знаеш. И този имейл alex96ще свърши
чудесна работа. Станала си лелка. Курва си, курва е и майка ти. Май и рода ти е
скапан, лошо, до скоро.“;
от имейл адрес ****************@***.** на 05.09.2021 г. в 23:30 часа с текст „хайде
ма, нали имапе писачи. Майката ти ще разплача. Мразя се от 2018, грозно коепеле“;
от имейл адрес ****************@***.** на 05.09.2021 г. в 23:50 часа с текст „А и нали
помниш, този месец ще се разделиш с гръм и трясък с авиацията. Забрави за всички
останали. Вече си имаш работа само с мен. Ще се гавря с теб, както ти се гавриш с
хората. И на всяка твоя заплаха ще отговарям на майка ти. Скоро пак ще пиша,
курвоооо Ще те съсипя.“;
от имейл адрес ****************@***.** на 15.09.2021 г. в 23:11 часа с текст „Здрасти
скаана курво…..Не съм забравил за теб. Други може, аз не съм забравил за мизериите
ти. Вече се говори за теб. Очаквай…“.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Твърди, че не е живял във фактическо
съжителство с молителката. Оспорва наличието и авторството на посочената
кореспонденция. Твърди, че молителката също е осъществява тормоз спрямо него, като му е
позвънявала между 0 часа и 6 часа под въздействие на алкохол. Поддържа, че молителката е
имала желание да продължат връзката си, за което представя доказателства.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори, че страните са имали интимна връзка, която понастоящем не
поддържат. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която се
съдържа описание на процесните актове на насилие. По делото са събрани свидетелски
2
показания на разпитаните св. С. – майка на молителката, св. Цакова, св. Яньов и св. М. - син
на ответника. Представено е съдебномедицинско удостоверение /л. 7 от делото/, видно от
което, при преглед на молителката на 22.02.2019 г., 16:30 часа, обективно са установени
кръвонасядане по дясната орбитална част, съчетано с набелязан оток, обхващащи частично и
скулата.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молителката твърди, че на 22.08.2021 г., 25.08.2021 г., 05.09.2021 г. и на 15.09.2021 г.
ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие. Молбата до съда е подадена
на 21.09.2021 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Спорен по
делото се явява въпросът дали молителката е лице, което може да търси защита по реда на
ЗЗДН.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите - Искра С., майка
на молителката, и Десислава Цакова, нейна приятелка, доведени от молителката, както и
Петър М., син на ответника, и Йордан Яньов, негов приятел, доведени от ответника. На
първо място, съдът намира показанията на св. Йордан Яньов за вътрешно противоречиви,
предвид обстоятелството, че свидетелят първоначално заявява, че ответникът живее заедно
със сина си, впоследствие се поправя и казва, че само синовете му живеят там. Очевидно е,
че свидетелят недостоверно представя възприетото от него по повод това дали ответникът
живее с единия или и с двамата си синове, поради което и съдът не дава вяра на неговите
показания и по отношение на това дали молителката и ответникът са съжителствали заедно.
Освен това, нелогично е свидетелят да не знае откога двете страни имат отношения помежду
си, поддържайки редовно и регулярно връзка с ответника, виждайки се поне веднъж
седмично с него. Предвид горното съдът не кредитира показанията на този свидетел. На
следващо място, съдът не дава вяра и на показанията на св. Петър М., които също намира за
вътрешно противоречиви. Това е така, доколкото в показанията си свидетелят заявява, че
винаги е живял заедно с баща си в жилището на ул. „Петър Богдан“, ж.к. „Редута“.
Впоследствие свидетелят заявява, че в периода от м. юни до м. август 2021 г. е живял заедно
с приятелката си. С оглед констатираното противоречие между първоначалното твърдение
на свидетеля, а именно, че винаги е живял само заедно с баща си в апартамента му, и
последващото признание, че от м. юни до началото на м. август 2021 г. – период, в който
страните са имали връзка и в който се твърди да е настъпила раздялата, е живял заедно с
приятелката си, то съдът не дава вяра на показанията на св. М.. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел съдът и с оглед извършената преценка на същите по реда на
чл. 172 ГПК, доколкото ги намира за противоречащи и на други събрани по делото
доказателства – показанията на св. С. и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, относно момента
на настъпилата раздяла между страните /св. М. заявява, че раздялата е настъпила през
пролетта на 2021 година, а съгласно декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и показанията на св.
С. това се е случило в края на месец юли същата година/. Предвид изложеното дотук и като
съобрази декларираните обстоятелства в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът приема за
установено, че между страните е налице фактическо съпружеско съжителство, продължило
до края на м. юли 2021 година. Този факт се установява от показанията и на св. С., майка на
молителката, които съдът кредитира като вътрешно непротиворечиви и логични, както и
като кореспондиращи си с всички събрани по делото доказателства, преценявайки ги по
реда на чл. 172 ГПК /с изключение на показанията на доведените от ответника двама
свидетели, чиито показания съдът, както вече се посочи по-горе, не кредитира/. От
показанията на св. С. се установява също, че страните неколкократно са се разделяли и
подновявали отношенията си, като в периода от м. февруари до края на м. юли 2021 г. са
живели заедно с по-малкия син на ответника – Калоян, в апартамента на ответника, находящ
3
се на улица „Петър Богдан“, ж.к. „Редута“, гр. София. Предвид гореизложеното, и с оглед
показанията св. Цакова, които съдът също кредитира като обективни и последователни, и
които показания кореспондират напълно с показанията на св. С. по отношение на факта, че
към момента на раздялата през м. юли 2021 г. страните са живели заедно в апартамента на
ответника в ж.к. „Редута“, съдът намира, че подадената молба е допустима, доколкото
молителката попада в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и се явява лице, легитимирано да
потърси защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани подробно
твърдените актове на домашно насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства. В случая по
делото са представени писмени доказателства - извлечения от имейл кореспонденция.
Следва да се съобрази, че съгласно чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО /OB, L 257/73 от 28 август 2014 г./, а именно всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен – арг. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен, той се ползва с такава
сила само за авторството на изявлението /чл. 189 ГПК/.
С оглед на това съдът намира, че имейл съобщението по своята правна същност
представлява електронен документ. Възпроизведен на хартиен носител, същият обективира
кореспонденция между определени лица. В случая не се твърди и не се доказа имейлите да
са подписани с квалифициран или обикновен електронен подпис. Поради това
представените писмени доказателства представляват неподписани частни документи, които
не обвързват съда с нито с материална, нито с формална доказателствена сила. В този
случай съдът следва да цени същите по вътрешно убеждение съвкупно с останалия
доказателствен материал.
Видно от представените от молителката писмени доказателства, съобщенията до нея са
изпратени от ****************@***.**, ******@***.** и ***************@***.**. От
представените от страна на ответника извлечения от имейл кореспонденция се установява,
че на 18.07.2021 г. в 02:01 и 00:52 часа от имейл адрес ************@***.**, чието
притежание молителката изрично признава, до ******************@*****.*** и
******@***.** са изпратени съобщения с молба за обаждане. Такива са изпращани и на
19.04.2021 г., 15:33 часа, 19.10.2019 г., 01:20 часа, 18.10.2019 г., 10:36 и 09:19 часа и на
15.03.2020 г. в 09:38 часа. Установява се, че същите са препратени впоследствие на
08.11.2021 г. от ******@***.** /л.53-60 от делото/. С оглед на това, съдът намира, че
4
изричното изявление на ответника, че посочените имейли са написани от молителката и
адресирани и получени от него, т.е. достигнали са до негов имейл адрес, чрез което същият
се домогва да докаже изразеното от молителката желание да възобновят взаимоотношенията
си, имплицитно съдържа признание, че имейл адресът, до който същите са изпратени и от
който впоследствие са препратени на 08.11.2021 г. - ******@***.**, принадлежи на
ответника и се използва от него. От същия имейл адрес на 22.08.2021 г. в 01:47 и в 01:49
часа до молителката са изпратени съобщения, съдържащи обидни и вулгарни думи /л.15-16
от делото/.
Доколкото изпращането от ответника на имейли, съдържащи заплахи и обиди, се
подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства /св. С. и св. Цакова/, които съдът
кредитира като логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото,
съдът счита за установен фактът, че автор на електронните съобщения, изпратени от имейл
адрес ******@***.** на 22.08.2021 г. в 01:47 часа с текст „beeeeeee, kurva. Беее, ама
извинявай така ми казаха колегите, че си голяма курва.“, и в 01:49 часа с текст „beeeeeee, и
казаха, че като лапаш, блееееееш. Ама това е, защото си овца мааа“, е ответникът. Ето защо,
съдът намира молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН за основателна.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал. 1, т. 1, т. 3, предл. първо и
второ, и т. 5 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия,
забраняване на ответника да се доближава до молителката и до жилището, което обитава
молителката, на разстояние, по-малко от 200 м., както и задължаване ответника да посещава
специализирани програми. Посочените мерки /освен задължаването на ответника да се
въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение/ следва да се
наложат за срок от дванадесет месеца, считано от постановяване на настоящото решение за
издаване на заповед за защита /по арг. от чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде възможност на
ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
400,00 лв.
5
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на спора, молителката има право на разноски. Доколкото същата не е
отправила претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се
произнася в тази насока. На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по
делото следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл.3 от Тарифата е в
размер на 25,00 лв. и ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. П. М., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. П. М., ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Г. С., ЕГН
**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН М. П.М., ЕГН
**********, да не доближава М. Г. С., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН М. П. М., ЕГН
**********, да не доближава жилището, което обитава М.Г. С., ЕГН **********,
находящо се в гр. София, ул. „.“, бл. 313, ет. 8, ап. 30, на разстояние, по-малко от
200 метра, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН М. П. М., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма в "Център за превенция на правонарушенията" при
Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А", тел. **********,
**********, email: ********************@*******.**, за срок от дванадесет месеца, считано от
датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. П. М., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на М. П. М., ЕГН **********, глоба в размер на
400,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. П. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6