РЕШЕНИЕ
№ 6453
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110169274 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Б. К. Н. срещу „ЕОС Матрикс”
ЕООД за признаването за установено по отношение на ответника, че ищцата не му
дължи сумата по издаден против нея изпълнителен лист от 13.07.2010 г. по ч.гр.д. № г.
по описа на СPC в размер на 3284,70 лева /1679,44 евро/, представляваща главница,
претендирана по образувано срещу ищцата изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ
Б Б
Твърди се в исковата молба, че изпълнителният лист е издаден в полза на
„СиБанк“ АД, като с договор за цесия от 29.09.2014 г. вземането е прехвърлено на
ответника – „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 378/2019 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, по
което на 14.03.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и
на 04.06.2021 г. е наложен запор върху банкови сметки. Сочи, че не й е известно преди
получаване на съобщението за образуване на изпълнителното дело срещу нея да е било
образувано друго изпълнително производство. Счита, че дори да е било образувано и
друго изпълнително дело и по него да са предприети изпълнителни действия, то с
неговото прекратяване извършените действия са заличени с обратна сила и не са
довели до прекъсване на давността. Счита, че погасителната давност за вземането е
започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.
гр. дело през 2010 г., като към датата на образуване на изпълнителното дело през 2019
г. давността за вземането е била изтекла. Моли да бъде признато за установено в
отношенията й с ответника, че не дължи сумата от 3284,70 лева /1679,44 евро/,
представляваща главница и предмет на издадения изпълнителен лист. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че въз
1
основа на изпълнителния лист първоначално е образувано изпълнително дело № г. по
описа на ЧСИ Б Б, по което последното извършено изпълнително действие е от
01.10.2014 г., когато е бил наложен запор. Счита, че давностният срок за погасяване на
вземането е петгодишен, като в случай кредиторът е упражнявал процесуална
активност, правил е искания за различни изпълнителни действия и такива са
предприемани. Счита, че по време на висящността на изпълнително дело № . по описа
на ЧСИ Ба давност не е текла поради факта, че в сила е било Постановление на
Пленума на ВС № 3 от 18.11.1980 г., като този въпрос е преуреден едва от обявяването
на Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ВКС на 26.06.2015 г. По новообразуваното
изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ Б също били извършвани различни
изпълнителни действия, които са довели до многократно прекъсване на давностния
срок. Поради изложеното намира предявения иск е неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че: 1/ ответникът е
кредитор по процесното вземане поради извършена цесия с договор от 29.09.2014 г.; 2/
че ищецът и ответникът са страни по образувано изпълнително дело №г. по описа на
ЧСИ Б Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Б. К. Н. и
приложената заповед за изпълнение, същият е издаден на основание чл. 417 ГПК, т.е.
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение. Давността за вземането се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в
този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след
издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване
съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след
настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно
2
решение.
Видно от книжата по приложеното изп. д. № . по описа на ЧСИ Б, заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника на 30.09.2012 г., което се установява от
извършеното отбелязване в разписката към поканата /л. 145 от ИД/. Срокът за подаване
на възражение по чл. 414 ГПК /в приложимата редакция на разпоредбата/ е изтекъл на
15.10.2012 г., като от 16.10.2012 г. заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за
оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство
длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън
тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу
заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,
жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК,
както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното
производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.
Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на
ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но
това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство.
В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд –
напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО,
ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК;
Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и
Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.
Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната
редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не
може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да
оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може
да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се
посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от
съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за
възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда
на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили
след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за
изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане
на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на
заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание
на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на
вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за
изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е
изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване.
3
Както се посочи по-горе, съдът приема, заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила, считано от 16.10.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с
оглед променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради
факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г.
на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 28152/2010 г. по
описа на СРС, 61 състав. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда
на чл. 414 от ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да
предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не
възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК преклузивен
двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл са разясненията, дадени с
определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. дело № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Извън иска по чл. 424 от ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва
самото вземане. Ето защо, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за вземания,
установени със заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение
от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е 5 години, тъй като заповедите
за изпълнение, издадени по реда на ГПК от 01.03.2008 г., се ползват със стабилитет и
влизат в сила по арг. от чл. 424 от ГПК, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 от ГПК /в този смисъл - определение № 315 от 15.05.2020 г. по т.
дело № 2143/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело №
1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о./. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване на искове – чл. 252 от
ГПК (отм.), чл. 254 от ГПК (отм.), чл. 255 от ГПК (отм.), които не се преклудират със
специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение на парично задължение се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването
на вземането. В този смисъл е константната практика на съдилищата – така напр.
решение № 261588 от 10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9988/2020 г.; решение №
261568 от 10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5505/2021 г.; решение № 261440 от
28.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9262/2020 г. и др.
4
Видно от данните по делото, въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1454/2012 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с
район на действие СГС. Изпълнителното производство е образувано въз основа на
молба от взискателя от 01.08.2012 г. В част от периода, в който е било висящо
изпълнителното дело не е било изрично отменено тълкуванието на закона, дадено в
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., според което давност не
тече в хода на започнало изпълнително производство. Макар и това тълкувание да е
преодоляно с приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд (ВКС) за изпълнителното производство, постановено на
26.06.2015 г., в случая тълкуванието на ВКС не може да има обратно действие. Това е
така, доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията Република България е правова
държава, а един от основните принципи на правовата държава е защита на
легитимните правни очаквания на гражданите. Доколкото през 1980 г. е било
възприето задължително за съдилищата тълкуване на закона, че давност не тече,
докато трае изпълнителния процес за вземането, то гражданите са имали очакване това
да е така и са съобразявали поведението си с изразеното от Върховния съд. Поради
това и следва да се приеме, че за периода от образуване на изпълнителното дело №
1454/2012 г. по описа на ЧСИ Б. Богданова до 26.06.2015 г. давност не е текла по време
на изпълнителния процес. В този смисъл е и приетото разрешение с Тълкувателно
решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
Посочи се, че с оглед възприетото в т. 10, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015 г. давността за вземанията
по време на изпълнителния процес не е спряла да тече. След образуване на
изпълнително дело № 1454/2012 г. по описа на ЧСИ Б. Богданова съдебният
изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника чрез
справки в НОИ, НАП, имотен регистър, които, както се посочи по-горе, не водят до
прекъсване на погасителната давност за вземанията. Освен това обаче съдебният
изпълнител е предприел редица изпълнителни действия чрез налагане на запор на
вземанията на длъжника от трети задължени лица – банки и работодатели. Така на
03.09.2012 г. е наложен запор върху вземанията на ищцата от „Банка ДСК“ ЕАД /л. 137
и л. 138/, на 17.09.2012 г. е наложен запор върху вземанията на ищцата от „Банка
Пиреос България“ АД /л. 141 и л. 146/, на 24.09.2012 г. е наложен запор върху
вземанията на ищцата от „СиБанк“ АД /л. 144 и л. 147/, на 25.02.2013 г. е наложен
запор върху вземанията на ищцата от „ОББ“ АД /л. 154 и л. 161/, на 06.10.2014 г. е
наложен запор върху вземанията на ищцата от „Нестле България“ АД /л. 167, 168 и и л.
175/. Всяко от предприетите изпълнителни действия, последното от които на
06.10.2014 г., е довело до прекъсване на давността за вземането, като е започвал да
тече нов 5-годишен срок на погасителна давност. На 30.12.2014 г. при ЧСИ е
постъпила молба за конституиране на осн. чл. 429 ГПК на нов взискател по делото –
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с оглед извършена цесия, като няма данни съдебният
изпълнител да се е произнесъл по молбата.
В продължение на две години, считано от последното изпълнително действие на
5
06.10.2014 г. до 06.10.2016 г., не са предприети никакви изпълнителни действия спрямо
длъжника, като такива не са и поискани от взискателя. Ето защо, изпълнителното дело
следва да се счита за прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително
изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред
съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за уважаването на
иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение.
Обратно, и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да
съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител
да я зачете.
С последното изпълнително действие от 06.10.2014 г. давностният срок е бил
прекъснат, като с оглед възприетото в ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г., от когато е
започнал да тече новият 5-годишен давностен срок.
Видно от данните по изп. дело № 1454/2012 г., на 29.08.2017 г. изпълнителният
лист е предаден на взискателя /л. 211/. На 19.02.2019 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
депозирана молба при ЧСИ Биляна Богданова за образуване на ново изпълнително
дело /л. 30/, като с разпореждане от същата дата е образувано изп. дело № г. /л. 55/. По
новообразуваното изпълнително дело са предприети редица изпълнителни действия от
съдебния изпълнител. Така на 10.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията на
ищцата от „ОББ“ АД /л. 69 и л. 73/, на 18.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията
на ищцата „Нестле България“ АД /л. 66 и л. 82/, на 18.03.2019 г. е наложен запор върху
вземанията на ищцата при „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Банка
Пиреос България“ АД /л. 67 – л. 76/. Всяко от предприетите изпълнителни действия е
довело до ново прекъсване на погасителната давност за вземането, като е започвал да
тече нов 5-годишен давностен срок.
От 26.06.2015 г., когато е започнал да тече отново 5-годишен давностен срок за
вземането, до 10.03.2019 г., когато е извършено първото изпълнително действие по
новообразуваното изпълнително дело № е изтекъл срок, по-кратък от 5 години,
поради което вземането не е погасено по давност.
След последното извършено изпълнително действие по новообразуваното изп.
дело № 378/2019 г. на 18.03.2019 г. до 18.03.2021 г. е изтекъл срок от две години, в
който не са предприети никакви изпълнителни действия спрямо длъжника, като такива
не са и поискани от взискателя. Ето защо, изпълнителното дело следва да се счита за
прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради непоискано от взискателя
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Както се посочи
по-горе, перемпцията е без правно значение за давността.
Молба от от цесионера на вземанията /от ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД/ е
постъпила едва на 10.05.2021 г. /л. 91/, като е направено искане за предприемане на
изпълнителни действия спрямо длъжника. Вследствие на постъпилата молба е
изпратено запорно съобщение до „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“, но видно от
получения отговор, ищцата не е клиент на банката, поради което следва да се приеме,
че изпълнително действие не е извършено /л. 99 и л. 100/. По делото няма данни за
други извършени изпълнителни действия спрямо длъжника.
Налага се извод, че давността е прекъсвана многократно, преди да е изтекъл срок
6
от 5 години от влизане на заповедта за изпълнение в законна сила. Същевременно,
считано от последното предприето изпълнително действие на 18.03.2019 г. до
образуване на настоящото дело на 20.12.2022 г. също не е изтекъл срок от пет години,
поради което оспореното от ищцата вземане не е погасено поради изтекла погасителна
давност. Следва да се отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото
производство давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се позове на
давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен.
Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната
давност, ако искът бъде отхвърлен – в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС.
Предявеният от Б. К. Н. отрицателен установителен иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответното
дружество, но същото не е представило доказателства за сторени такива, поради което
не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. Н., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК за недължимост на сумата по издаден изпълнителен лист от 13.07.2010 г. по
ч.гр.д. № г. по описа на СPC в размер на 3284,70 лева /1679,44 евро/, представляваща
главница.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7